РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Добрич , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20203230101922 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на
„Юробанк България” АД със седалище и адрес на управление град София,
район „Витоша”, ул. ”Околовръстен път” № 260, ЕИК *********, с която
против АТ. ИВ. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ ***, ет. ***,
ап. ****, са предявени искове за осъждането на ответника да заплати на
ищеца следните суми, за които е отхвърлено заявление по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 642/2020г. по описа на ДРС, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № FL778541 от 20.07.2015г .:
- 385,30 лева - непогасена главница, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземането;
- 83,75 лева - мораторна лихва за периода 20.06.2019г. - 23.02.2020г.
Претендират се разноски.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
FL778541 от 20.07.2015г. Банката е предоставила на ответника -
крелитополучател кредит в размер на 3855,00 лв. за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за кредитна карта VC151526 от
23.11.2010г., сключен между същите страни. Кредитополучателят се
1
задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и
при условията на договора. Сумата по кредита е усвоена изцяло на
20.07.2015г. По силата на чл. 3 от Договора, за усвоения кредит
Кредитополучателят дължи на Банката през първата година от срока на
издължаване на кредита променлива лихва в размер на сбора от Референтен
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 11,019%. За
всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита
кредитополучателят дължи променлива лихва в размер на сбора от
референтния лихвен процент и фиксирана договорна надбавка в размер на
13,019%. Прилагането на лихвения процент е подробно разяснено в договора.
По аргумент от чл. 3, ал. 7 от договора, дължимите лихви се начисляват от
датата на усвояване на кредита, като за дата на усвояване се счита датата на
заверяване на сметката на кредитополучателя по чл. 2, ал. 1 от договора. В чл.
2, ал. 2 и чл. 5 от договора за кредит, страните изрично са уговорили и
дължимостта на такси и комисионни във връзка с кредита. С подписването на
договора ответникът се е задължил да погасява кредита съгласно чл. 7 и чл. 8
вр. чл. 3, 4 и 5 от Договор за потребителски кредит FL778541 от 20.07.2015г.
Според договореното в чл. 4, погасителните вноски за издължаване на
кредита, включително дължимите лихви, се заплащат на съответната падежна
дата от съответния месец, посочена в погасителния план. По аргумент от чл.
8, вноските се заплащат съгласно погасителен план до 20-то число на месеца,
като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви,
е до 20.07.2020г., видно от договореното в чл. 6. Обшият брой на
погасителните вноски е 60, като погасителният план е подписан от страните
по договора, и е неразделна част от него /така чл. 7, ал. 1 от договора/. При
просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за
времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от
договора). Ответникът не е изпълнил договорните си задължения по чл. 7 и
чл. 8 вьв вр. с чл. 3, 4 и 5 от договора, а именно: не е заплатил всички месечни
вноски, включващи лихва и главница, с размер и падеж - съгласно
погасителния план; нe е заплатил дължимите лихви (неустойки) за времето на
забава върху просрочените суми в размер па законната лихва за забава,
съгласно чл. 9; не е заплатил дължимите такси. На основание чл. 15 вр. чл. 19
от договора, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска №
43 с падеж 20.02.2019г. съгласно погасителния план, банката изпраща до
длъжника на адреса, посочен в началото на договора, нотариална покана за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредитното задължение, връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На 28.02.2020г. банката
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа па
документ по чл. 417 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и
издаване на изпълнителен лист, по което с образувано ч.гр.д. 642/2020г. по
описа на ДРС. Заявлението е отхвърлено в частта за исковите суми. За
отхвърлените в заповедното производство вземания кредиторът предявява
осъдителни искове, предмет на настоящото производство.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете.
2
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, след дължимо указание на съда по чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК. Основателността им е предпоставена от доказването от страна на ищеца
на сключения договор за кредит; изпълнението на своите задължения по
договора; обявяването на кредита за предсрочно изискуем и настъпването на
предвидените в договора основания за това; основанието и размера на
задълженията по договора, така, както са заявени.
Писмените доказателства по делото установяват, че на 20.07.2015г.
между „Юробанк България“ АД, като кредитор, и АТ. ИВ. АТ., като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № FL778541 в
размер на 3855 лева. С подписването на договора ответникът се е задължил да
погасява кредита съгласно чл. 7 и чл. 8 вр. чл. 3, 4 и 5 от Договор за
потребителски кредит FL778541 от 20.07.2015г. Според договореното в чл. 4,
погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
лихви, се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец,
посочена в погасителния план. По аргумент от чл. 8, вноските се заплащат
съгласно погасителен план до 20-то число на месеца, като крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е до 20.07.2020г.,
видно от договореното в чл. 6. Обшият брой на погасителните вноски е 60,
като погасителният план е подписан от страните по договора, и с неразделна
част от него /така чл. 7, ал. 1 от договора/. При просрочие на дължимите
месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва за времето на забава върху просрочените
суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от
Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от договора).
Сумата от 3855 лева е преведена на дата 20.07.2015г. по сметката на
ответника, като това се установява безспорно от приетото по делото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице е посочило
също, че ответникът е направил 42 броя вноски до 06.01.2020г. в обща размер
от 4295,70 лева, а след тази дата до 25.03.2021г. са изплатени още 1270 лева,
или общо плащанията от заемателя по договора са в размер от 5565,70 лева, с
които са погасени задълженията по договора, подробно показани в таблица на
страница 2 от заключението. Към датата на изготвяне на заключението
вещото лице е констатирало неизплатени задължения, както следва: 1036,96
лева главница; 75,81 лева договорна лихва; 114,24 лева мораторна лихва; 20
лева такси за обслужване на кредита. Експертът е установил, че длъжникът е
продължил да извършва плащания по кредита и след издаването на заповед №
275 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 02.03.2020г. по ч.гр.д.№ 642/2020г. по описа на Районен съд –
Добрич, с която е разпоредено длъжникът да плати на кредитора следните
суми: 1) 788,32 лева - неизплатена главница за периода 20.05.2019г. до
23.02.2020г., ведно със законната лихва от 28.02.2020г. до окончателното
плащане; 2) 75,81 лева - възнаградителна/договорна лихва за периода от
3
20.06.2019г. до 20.01.2020г.; 3) 30,49 лева - мораторна лихва върху
падежиралите и незаплатени месечни вноски за периода 20.06.2019г. до
23.02.2020г.; 4) 20 лева - такси за периода 20.06.2019г. до 23.02.2020г. 5)
256,25 лева - направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело №
00642/2020г. по описа на ДРС, съразмерно на уважената част от заявлението.
Заявлението е отхвърлено в частта за присъждане на сумите: 385,30 лева -
разликата от присъдената главница в размер на 788,32 лева до претендираните
1 173,62 лева; 83,75 лева - разликата от присъдената мораторна лихва върху
падежиралите и незаплатени месечни вноски за периода 20.06.2019г. до
23.02.2020г. в размер на 30,49 лева до претендираните 114,24 лева. За
присъждане на тези суми ищецът е предявил настоящите искове.
Вещото лице е установило, че дължимите суми, според счетоводните
записвания на банката, към момента на изготвяне на заключението, без тези,
които са присъдени със заповедта по ч.гр.д.№ 642/2020г., са 248,64 лева
главница и 83,75 лева мораторна лихва, като е взело предвид и направените
допълнителни погашения от длъжника.
Със заповедта за изпълнение са присъдени в полза на кредитора
непратени от 46 до 55 вноски по главница – 788,32 лева /за периода от
20.05.2019г. до 23.02.2020г./. Останалите неплатени по договора вноски за
главница от 20.03.2020г. до крайния падеж на договора /20.07.2020г./ са в
общ размер 429,58 лева /по погасителния план/. Претендира се по-малка сума
от ищеца – 385,30 лева, а по същество той поддържа искането си за сумата от
248,64 лева, като признава констатираните и от вещото лице направени от
длъжника плащания след завеждане на делото. Крайният срок на договора е
настъпил на 20.07.2020г. Всички вноски са изискуеми и дължими. Искът за
неплатената главница, предявен за сума в размер на 385,30 лева, следва да
бъде уважен до непогасения от ответника остатък в размер на 248,64 лева за
периода от 24.02.2020г. до 20.07.2020г.
На основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважено и искането за
заплащане на законната лихва, но не от подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК /то е отхвърлено, като настоящият иск не е установителен с последици
по чл. 422, ал. 1 от ГПК/, а от датата на подаване на исковата молба в съда –
07.08.2020г., до окончателното плащане на главницата.
Кредиторът не е упражнил надлежно правото си да обяви договора за
предсрочно изискуем с връчването на нотариална покана на длъжника на дата
20.01.2020г., защото тя няма изискуемото съдържание /така определение №
515 от 08.07.2020г. по в.ч.гр.д.№ 438/2020г. по описа на Окръжен съд –
Добрич/. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В случая по делото не е
установена втората предпоставка. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение няма
4
последици на уведомление за предсрочна изискуемост. Такава следователно
не е настъпила преди подаване на исковата молба по настоящото дело
/съдържаща изявление за предсрочна изискуемост на дълга/ – 07.08.2020г.,
съответно преди връчването на преписа от нея на особения представител на
ответника – 21.01.2021г., които дати следват настъпването на крайния падеж
на договора – 20.07.2020г. Предсрочната изискуемост не може да бъде
приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването
й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. Както вече
се посочи, към датата на получаване на преписа от исковата молба от
ответника всички вноски по договора са с настъпил падеж. Мораторното
обезщетение, което се претендира с исковата молба, е за забавено изпълнение
на неприсъдените със заповедта за изпълнение вноски по главница, т.е. за
дължимите главници в периода от 24.02.2020г. до 20.07.2020г. То
/претендираното обезщетение за забава/ е за период от 20.06.2019г. до
23.02.2020г., в който период вноските по главница, които са предмет на
настоящото производство, не са били изискуеми, защото предсрочна
изискуемост не е настъпила. Това означава, че в тежест на длъжника не е
възникнало задължение за плащане на обезщетение за забава преди
настъпване на падежа на главните задължения. Претендираната сума от 83,75
лева не се дължи от ответника и искът подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него разноски. Съдът намира, че даденото разрешение
в т. 12 от ТР № 3/2014г., ОСГК на ВКС относно произнасянето по
дължимостта на разноските в заповедното производство следва да бъде
съобразено с оглед осъдителния характер на иска, като в полза на ищеца
следва да се присъди само съответната част от внесената от него държавна
такса в размер на 9,37 лева, доколкото същата е зачетена в настоящото
производство. В образуваното заповедно производство заявлението за
претендираните сега суми е отхвърлено, поради което липсва основание за
присъждане в полза на ищеца на претендираното в същото производство
адвокатско възнаграждение. Така общо направените от ищеца разноски,
отговорността за които подлежи на разпределяне, са 719,99 лева, в т.ч.: 9,37
лева държавна такса в заповедното производство; 90,62 лева държавна такса
при подаване на исковата молба; 120 лева платено адвокатско
възнаграждение; 300 лева депозит за особен представител на ответника; 200
лева възнаграждение за вещо лице. От тях, съразмерно на уважената част от
исковете /но при съобразяване и, че част от главницата е платена след
завеждане на делото/, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 591,43 лева.
Водим от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АТ. ИВ. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ ***,
ет. ***, ап. ***, да заплати на „Юробанк България” АД със седалище и адрес
на управление град София, район „***”, ул. ”*****” № ****, ЕИК *********,
5
следната сума, за която е отхвърлено заявление по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№
642/2020г. по описа на ДРС, дължима по договор за потребителски кредит №
FL778541 от 20.07.2015г.: 248,64 лева - непогасена главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
07.08.2020г., до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този
иск в частта за разликата над 248,64 лева до претендираните 385,30 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България” АД със седалище и
адрес на управление град София, район „Витоша”, ул. ”Околовръстен път” №
260, ЕИК *********, против АТ. ИВ. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.
„***“ ***, ет. ***, ап. *** са иск за осъждането на ответника да заплати на
ищеца следната сума, за която е отхвърлено заявление по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 642/2020г. по описа на ДРС, произтичаща от договор за
потребителски кредит № FL778541 от 20.07.2015г.: 83,75 лева - мораторна
лихва за периода 20.06.2019г. - 23.02.2020г.
ОСЪЖДА АТ. ИВ. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ ***,
ет. ***, ап. ***, да заплати на „Юробанк България” АД със седалище и адрес
на управление град София, район „Витоша”, ул. ”Околовръстен път” № 260,
ЕИК *********, разноски в размер на 591,43 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6