№ 750
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501026 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 15.12.2021г, постановено по гр.д. № 14177/2020г СГС, ГО, І-12
състав е осъдил ЗАД”Алианц България”АД да заплати на Л. М. К. сумата от 40 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 4292.73лв- обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 20.06.2020г, на осн. чл.432, ал.1
от КЗ, причинено от водач, чиято ГО е застрахована при ответника. Съдът е приел, че
няма съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
Решението на СГС е влязло в сила в осъдителната част за сумите от 20 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди и от 2205.13- обезщетение за имуществени
вреди, като необжалвано.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника - застраховател
ЗАД Алианц България АД, представлявано от адв. Н., в осъдителната част за сумите
над 20 000лв- присъдено обезщетение за неимуществени вреди и над 2205.13-
присъдено обезщетение за имуществени вреди с оплаквания за неправилност.
1
Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и определеното обезщетение е завишено , а претенцията за имуществени вреди е
недоказана. Поддържа, че съдът не е съобразил относимите към размера на
обезщетението предпоставки. Моли апелативния състав след като съобрази
установените вреди, претърпени от ищцата, да отмени решението на СГС в
обжалваните части и предявените искове да бъдат отхвърлени за сумата над 20 000лв,
съответно над 2 205.13лв. Претендира разноски по делото, направени пред двете
съдебни инстанции.
Ищцата пред СГС – настоящ въззиваем Л.К. не е депозира писмен отговор на
въззивната жалба.
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивникът ЗАД Алианц България АД се представлява от адв. Н., която
поддържа въззивната жалба. Поддържа, че решението на СГС е неправилно поради
неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Моли да бъде съобразено възстановяването
на ищцата при определяне размера на справедливото обезщетение. Поддържа
оплакванията относно размера на имуществените вреди, развити във въззивната жалба.
Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваните части. Претендира разноски
по делото.
Въззиваемата страна Л.К. се представлява от адв. П., който оспорва жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено . Претендира разноски
съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от застрахователя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е неправилно в обжалваната част , по съображения изложени
във въззивната жалба и следва да бъде отменено по следните съображения:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
2
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за
сумата от 20 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и 2205.13лв- обезщетение за
имуществени вреди , дължими се от ответника на ищеца на процесното основание/ по
делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните
по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД Алианц България АД е
материалноправно легитимирано да отговаря пред ищцата за причинените й вреди от
ПТП, настъпило на 20.06.2020г, причинено от водач застрахован по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена
с ответника.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е единствено въпроса за размера
на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, определено по реда
на чл.52 от ЗЗД, както и за размера на дължимото се обезщетение за имуществени
вреди.
По отношение неимуществените вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на 41
години.
От изслушаната КСМАТЕ, изготвена от вещото лице д-р С. и в.л. Д. , чието
заключение е неоспорено от страните се установява, че вследствие ПТП ищцата е
получила открито счупване на двете кости на лява подбедрица. Претърпяла е
оперативно лечение за наместване на счупването и фиксиране с пирон. Два месеца по-
късно е претърпяла втора операция за отстраняване на единия винт. Според вещото
лице възстановителният период на ищцата е бил около 7-8месеца, като първите три
месеца болките са били интензивни.
В о.с.з. вещото лице С. допълва, че не би трябвало да има затруднения при ищцата
3
в движението, тъй като лечебният период е минал гладко.
С оглед установеното– претърпяните физически увреждания – травма на две
кости на единия крак, претъпяните две операции, като съобрази продължителния
възстановителен период, първоначално интензивните болки за период от около 3
месеца, болките след втората операция, необходимостта от помощ в ежедневието в
периода на обездвижване на крайника , но и като съобрази настъпилото
възстановяване на ищцата съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение
на ищцата за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 25 000лв. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента
на настъпване на вредата , както и да се съобразят конкретните, индивидуални и
субективни изживявания на ищцата и спрямо тях да се определи дължимото се
обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът
съобразява и стандарта на живот в страната , конкретните икономически условия в
страната, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, доколкото
обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема, че на ищцата се дължи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от ПТП настъпило на 20.06.2020г в размер на 25
000лв.
По отношение на имуществените вреди
Съгласно указанията дадени с ППВС № 4/1968г- т.7 и т.11, приложими и към
настоящия случаи, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в
разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им
извършване, както и за техния размер.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано , че ищцата е
направила процесните разходи, описани в ИМ и приложения към нея списък за
медицински изделия, лекарства, транспорт и рехабилитация. Реалната направа на
разходите се установява от представените фактури на името на ищцата и фискални
бонове. Необходимостта от направените разходи се установява от изслушаната СМЕ,
като в.л. д-р С. дава заключение, че същите са били необходими за лечението и
възстановяване на ищцата. От изложеното следва, че всички претендирани разходи за
имуществени вреди са във връзка със запазване живота и здравето и подобряване на
състоянието на пострадалатао при ПТП жена.
Следва да се съобрази и това, че увреждащото лице, съответно неговия
застраховател по договор за застраховка ГО , дължат на осн. чл. 51,ал.1 от ЗЗД
обезщетение за всички вреди , пряка и непосредствена последица от деликта.
Платените средства за лечение на пострадалото лице при деликта безспорно са
4
имуществени вреди, причинени от деликта. Това са разходи направени за лечението на
увреден при деликт и увреждащото лице дължи тяхното репариране. Задължението на
увреждащото лице съществува и понастоящем, не е погасено и той дължи на ищцата
да възстанови разходите, направени за нейното лечение. Съответно това задължение
тежи и върху застрахователят на неговата ГО.
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че част от разходите не се
дължат поради това, че ищцата е ползвала частна линейка и възстановителни
процедури за които е плащала , а е била здравноосигурена. Ищцата , в рамките на
разумното, може да предприеме всички действия, които са необходими за по-
пълноценното й бързо възстановяване, включително и ползването на платени услуги,
вместо на безплатни такива като здравоосигурена. Направените разходи не са
неразумни и както се установява предприетите процедури са необходими за
възстановяването на пострадалата и тя се е възстановила.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди , претърпени от ПТП е доказан по основание, а по
размер до сумата от 4292.73лв
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция за заплащане на обезщетение за неимущшествени вреди е уважена за сумата
над 25 000лв до 40 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В
останалата си обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от СГС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на ищцата се дължат разноски в размер на 529лв, от общо
доказани такива 800лв. Над посочената сума решението на СГС следва да бъде
отменено.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред първата
инстанция в размер на 1230лв, съобразно изхода от спора и приетите от СГС размери
на дължимото се възнаграждение. Над посочената сума решението на СГС следва да
бъде отменено.
На ответника се дължат разноски от 884лв, от които 2 600лв адвокатско
възнаграждение с ДДС и 10 лв- разноски за удостоверения.Съдът приема,че
5
възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено
от застрахователя , е основателно. Минималният размер на адвокатското
възнагрлаждение при интерес от 44292лв възлиза на 1860лв и 372лв- ДДС. Съдът
намалява претендираното от застрахователя възнаграждение и приема, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото справедливо възнаграждение е в размер на
2 600лв с ДДС.
Ответникът дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на 1171.68лв, над
която сума решението на СГС следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция ищцата претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 900лв. С оглед изхода от спора на ищцата се
дължат разноски от 609.65лв.Сумата се получава като се съобрази обжалваемия
интерес от 22087лв и защитената част от интереса- 7087лв.
Ответникът е доказал разноски от 2640лв- заплатено адв. възнаграждение с ДДС
и 441.75лв- заплатена държавна такса. Възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е основателно и с оглед проведените съдебни заседания,
фактическата и правна сложност на спора съдът определя като справедливо
възнаграждение, което се дължи от ответника в размер на 1 900лв с ДДС. Общо
разноските на ответника възлизат на 2341.75лв или с оглед изхода от спора върху
ищеца се възлагат разноски от 1590.35лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266952 от 15.12. 2021г по гр.д. № 14177/2020г по описа
на Софийски градски съд, ІГО, 12-ти състав в частта, с която е осъдено ЗАД„Алианц
България”АД да заплати на Л. М. К. сумата над 25 000лв до 40 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 20.06.2020г , както и в частта,
с която е осъдено ЗАД„Алианц България”АД да заплати разноски по делото за сумата
над 529лв до 800лв, да заплати адвокатско възнаграждение за сумата над 1280лв до
1860лв и държавна такса за сумата над 1171.68лв до 1772лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Л. М. К. с ЕГН ********** против
ЗАД„Алианц България”АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП настъпило на 20.06.2020г, на осн. чл.432 от
КЗ, за сумата над 25 000лв до 40 000лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266952 от 15.12. 2021г по гр.д. № 14177/2020г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 12-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. М. К. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД„Алианц България”АД
6
с ЕИК ********* сумата от 884лв- разноски , дължими се пред първата инстанция,
както и 1590.35лв- разноски пред Софийски апелативен съд, на осн. чл.81 вр.
чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД„Алианц България”АД с ЕИК ********* да заплати на Л. М. К. с
ЕГН ********** сумата от 609.65лв- разноски, направени пред въззивната инстанция,
на осн. чл. 81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7