О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 160
23.04.2019г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Иван Воденичаров
Като разгледа докладваното от съдия
Христова ч.гр.дело № 123 по описа за
Производството по делото е образувано по частната жалба на Т. В. В. , гр. С., против определение № 317/01.04.2019 г. по гр.дело № 168/2019 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.83, ал.2 ГПК да бъде освободен от задължение да заплаща такси и разноски по делото.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искането му да бъде уважено. Твърди, че е представил изискуемите от закона доказателства и декларация, а съдът недопустимо се е произнесъл по иска, вместо да се ограничи до преценката на доходите на молителя, относими към възможността му да заплаща държавна такса по делото.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
Настоящият жалбоподател е предявил пред Сливенския окръжен съд иск против „М“ЕООД , ЕИК ********* за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 220 000 евро или левовата им равностойност, придобито от ищеца чрез цесия – дарение от „С„ЕООД.
Съобразно цената на иска дължимата държавна такса е в размер на 17 211, 30 лв. която все още не е определена от съда.
С обжалваното в настоящото производство определение Сливенският окръжен съд е оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. За да достигне до този извод, съдът е намерил, че искът е на значителна стойност за сума, произтичаща от търговски отношения, който може да бъде предявен като частичен. Касае се за вземане, прехвърлено на ищеца от търговско дружество непосредствено преди подаването на иска, с което се цели избягване на заплащането на значителната държавна такса по делото.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за правилно.
С декларация по делото ищецът е посочил месечен доход в размер на 223, 81 лв. – пенсия . Не са посочени доходи на съпругата му и е декларирана липса на дивиденти от търговски дружества и други източници.
От справка на електронната страница на Търговския регистър се установява, че молителят е съдружник и управител на множество търговски дружества, което е индиция, че за дейността си от писаните в ТР дейности би могъл да получава средства, с които да посрещне разходите по водене на делото. Същият е уговорил с представляващия го по делото адвокат разноски за процесуално представителство в размер на 10 000 лв., за които е отразено, че заплащането е в брой и е разсрочено. Само по себе си ангажирането на пълномощник не е доказателство за наличие на доходи, но определящо за изводите на съда за наличие на средства у жалбоподателя. Отделно от това отсъствието на данни в декларацията за участието на молителя в посочените в справката търговски дружество разколебава достоверността на посочените от него минимални доходи.
Ето защо, наред с констатациите на Сливенския окръжен съд в обжалваното определение, които се споделят изцяло, съдът намира, че не е налице основание молителят да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по делото.
При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Б. :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. В. В. , гр. С., против определение № 317/01.04.2019 г. по гр.дело № 168/2019 г. по описа на Сливенския окръжен съд
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: