ПРОТОКОЛ
№ 212
гр. Кюстендил, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
и прокурора БИСЕР ЛЮБЕНОВ
Сложи за разглеждане докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно
частно наказателно дело № 20211500600542 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:18 часа се явиха:
Жалбоподателят – обвиняем ИВ. Г. В. се явява лично.
За Окръжна прокуратура се явява прокурор Л..
Явява се и адв. Г. В. АРН., които с писмо № 1403/20.10.2021 г. е
определен от Адвокатска колегия гр.Кюстендил за назначаването му и за
осъщетсвяване на защита на обвиняемия в настоящото производство.
АДВ. А. – Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ В. - Желая да ме представлява адв. Г.А. в настоящото
производство.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Обвиняемият е със снета самоличност в първоинстанционното
производство.
ИВ. Г. В., роден на *** г. в гр.***, живущ в гр.***, с постоянен адрес
гр.***, ул.“***“ № 24, българин, българско гражданство, неосъждан, със
средно образование, неженен, работещ като ***, ЕГН **********.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА адв. Г. В. АРН., за защитник на обвиняемия ИВ. Г. В. в
настоящото производство.
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия, съгласно чл. 55 от НПК, като
прочете съдържанието на посочения законов текст.
ОБВИНЯЕМИЯТ В. – Наясно съм с правата си в настоящото
производство.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Докладва:
Производсвото е образувано по частна жалба, подадена от ИВ. Г. В.,
чрез назначен служебен защитник адв. М.А. З., срещу определение по ЧНД №
20211510201036, по описа за 2021 г. по РС Дупница.
В жалбата е изразено недоволство на решението на съда по отношение
на обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
като посочената мярка е определена като незаконосъобразна и неправилна и
се прави искане тази мярка да бъде променана в по-лека В жалбата се сочи,
че от събраните по делото доказателства не се установява фактическата
обстановка отразена в постановление за привличане на обвиняем за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във връзка чл. 195, ал.1 т.3, предл.2 и
следващите на чл. 194, ал.1 във връзка чл.29, ал.1 буква „а“ и буква „б“,
връзка с чл. 30 от НК, с което се предвижда наказание „лишаване от
2
свобоада“ от 3 до 15 години. Сочи се, че съдът не е обсъдил и оценил
процесуалната годност на доказателствата, както и изцяло липсва
доказателства за повдигнатото обвинение. Според посоченото в жалбата
представените протоколи на досъдебното производство, за оглед на
местопроизшесвие не съдържат данни за извършено престъпление. Те са
писмени доказателства само за извършените действия от служителите на
досъдебното производство. Искането се основава и на факта, че
производството се намира в много ранен етап поради което се налага
извършване на множество дейсвия по разследване за да се установи че
именно лицето е извършител на престъплението, за което не са събрани
доказателства.
Относно преценката на съда за реална опасност от извършване на
друго престъпление се сочи, че такъв извод не може да се направи от факта на
осъжденията на обвиняемия, за които той е излежавал присъдите. Според
посоченото в жалбата следва да се вземе впредвид и факта, че въпросното
престъпление е останало недовършено и стойността на откраднатата вещ е
много ниска, а именно 299 лв., което следва да намери отражение при
преценка тежестта на престъплението. Оспорва се осъществяване на
предпоставките по чл. 63, ал.1 от НПК - наличие на обосновано
предположение, тъй като такова не е налице. Излагат се съображения
основаващи се на това, че няма предвиден случай в процесуалния закон на
задължително „задържане под стража“ и се сочи ТР 2/20212 г. на ВКС според,
което обема от доказателствата, от които се извежда обоснованото
предположение е сходен с доказателствената основа, необходима за
привличането на едно лице в качеството му на обвиняем или дали едно лице е
извършило престъпление и дали е налице обосновано предположение за това,
не може да се преценява на основание оперативни разработки или друга
процесуална дейност, а само на доказателсва, събрани по установения от НПК
ред. Във връзка с преценка на другата предпоставка относно така наречената
прогноза за бъдещо поведение на обвиняемия се сочи решение на ВКС по НД
425/2021 г. според, което опасността, че обвиняемият ще се укрие или ще
извърши друго престъпление не може да произтича единсттвено и само от
тежесттта на предвиденото в закона наказание. Счита, че не е налице
процесуалната презумпция по чл. 63, ал.1 от НПК, доколкото се изискват
3
доказателства за наличието от опасност от укриване или извършване на друго
престъпление при достатъчност на доказателства за изграждане на
обосновано предположение за извършеното престъпление, тъй като делото се
намира на много ранен етап. Според посоченото в жалбата не е взет предвид
факта, че обвиняемият има постоянен адрес и няма никакви данни и
информация, че ще възпрепятства досъдебното производство или че ще се
укрие, нито че ще се отклони от разследващи органи с цел да осуети
разкриването на обективната истина.
Искането е, определението да бъде отменено и взетата мярка да бъде
променена в по-лека предвидена в закона. Нови доказателства не са посочени.
АДВ. А. - Жалбата се поддържа изцяло. Същата е обоснована и
мотивирана много добре.
ПРОКУРОРЪТ - Жалба е неоснователна. Други доказателства няма да
соча.
Доколкото не се сочат нови доказателства и няма искания за
извършване на други процесуални действия, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.А. – Уважаеми Окръжни съдии, ще Ви моля да постановите
решение, с което да отмените определението на РС Дупница, с което е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ на моя подзащитен и да
наложите по-лека мярка за неотклонение. В частност аз бих предложил това
да бъде „домашен арест“. При установяване на фактическата обстановка във
връзка с жалбата бяха подробно изложени всички съображения, които са
залегнали в частната жалба, поради което аз на ново няма да ги засягам.
Искам да посоча само няколко от абзаците, които според мен имат значение,
за постановяването на вашето определение, с което ще решите казуса. На
първо място, от събраните по делото доказателства до момента не
установяват по безспорен начин, че моят доверител е извършил
престъплението. Това са преди всичко действия, свързани с оглед на
4
местопроизшествието, а не доказателства, които по безспорен начин да
установят, че той е извършил престъплението. А тъй като те са залегнали в
мотивите на определението, то и актът на Районния съд е необоснован и
следва да бъде отменен. Районният съд не е взел предвид обстоятелството, че
досъдебното производство се намира в много ранен стадий и, че предстои
извършването на нови допълнителни следствени действията, които
евентуално или ще установят, или няма да установят, че моят доверител е
извършил престъплението. Освен това, Районният съд в своето определение е
залегнал тезата, че има налице реална възможност той да извърши ново
престъпление бидейки ако бъде на свобода, но без да конкретизира на каква
база и въз основа на какви наблюдения, въз основа на какви факти е стигнал
до това становище, че той ще извърши ново престъпление и какво евентуално
ще бъде това ново престъпление. Поддържам фактите и изложените в
жалбата съображения, свързани с анализа на хипотезата на чл. 63, ал.1 от
НПК, във връзка с обоснованите предположения. Поддържам изложената
съдебна практика, която считам, че има място в определението и освен това
по отношение на реалната опасност на обвиняемия да се укрие считам, че и
тук РС е действал голословно без да посочи на каква база и на каква основа
той може да се укрие при положение, че в момента не работи и едва ли може
да замине някъде в чужбина. В заключение искам да посоча и това, че
Районният съд не е отчел обстоятелството, че той има постоянен адрес и няма
никакви данни и факти, че той се готви да възпрепятства досъдебното
производство и да не бъде установена обективната истина. В тази връзка, аз
считам, че по целесъобразно ще бъде налагане на мярка за неотклонение
„домашен арест“, която ще даде възможността на органите на досъдебното
производство и на прокуратурата да осъществяват контрол върху неговите
действия и ще дадат възможност той да участва активно в досъдебното
производство, за установяване на обективната истина в настоящия казус. С
оглед на това ще Ви моля да отмените определението на РС Дупница и с
Вашето определение да вземете по-лека мярка за неотклонение, а именно
„домашен арест“.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми съдии, жалбата е неоснователна.
Поддържам изцяло доводите на РС за налагане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на жалбоподателя. Считам, че са
5
налице процесуалните предпоставки същият да търпи именно тази мярка за
неотклонение, доколкото същият е обвинен в извършване на тежко
престъпление, повдигнато му е обвинение по чл. 196 от НК. Освен това от
събраните и на този етап доказателства, може да се направи обосновано
предположение, че той е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Аз също така считам, че безспорно е налице реална опасност
същият да извърши друго престъпление, доколкото видно от справката му за
съдимост същият е многократно осъждан и съгласно НПК е налице тази
реална опасност, той да извърши друго престъпление. Т.е. налице са
процесуалните предпоставки жалбопадателят да търпи именно мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
ОБВИНЯЕМИЯТ В. - Не съм се укривал до настоящия момент. Имам
зад гърба си 20 години решетки, винаги съм се отзовавал на призовките на
съда, следствие и прокуратурата. Имам постоянен адрес. Няма да се укривам.
Няма да извършвам каквито и да е престъпления.
СЪДЪТ ДАДЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ И.В..
ОБВИНЯЕМИЯТ В. – Моля, Уважаеми Окръжни съдии, да бъде
отменено определението на ДнРС, за вземането на най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и бъде изменена в по-лека такава.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът в присъствието на страните обяви
определението си.
СЪДЪТ като се запозна със събраните по досъдебното производдтво,
приложено към първоинстанционното дело доказателства, а именно, по
досъдебно производство с вх. № 3677/2021 г. по описа на РП Кюстендил, ТО
– Дупница, досъдебно производтво № 476/2021 г. по описа на РУ на МВР
гр.Дупница, прецени подадената жалба за неоснователна, а обжалваното
определение за правилно и законосъобразно.
6
От намиращото се в досъдебното производство Постановление от
11.10.2021 г. е видно, че ИВ. Г. В. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, във връзка чл. 194, ал.1 във връзка чл.29,
ал.1, буква „б“, връзка с чл. 30 от НК, за това, че на 10.10.2021 г. около 10.30
часа в гр.***, ул.“****“ № 22, от втори етаж на къща е отнел чужди движими
вещи, а именно Телевизор Нео модел LED 32470, сериен № 800251 на
стойност 299.00 лева от владението на С. д. С. от гр.****, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, као кражбата е извършена чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /разбита е с
ритник входната врата на етажа в областта на бравата/ и деянието е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, буква“а“
и буква“б“ от НК, а именно след като е бил осъден за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнеинето на което не е отложено по чл. 66 от НК /с влязла в сила на
27.02.2020 г. Присъда № 18/11.02.2020 г. по НОХД № 1415/2019 г. по описа
на ДнРС за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, във връзка с чл. 194, ал.1 във
връзка чл.29, ал.1, буква „б“, връзка с чл. 30 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален „строг“ режим
на изтърпяване на наказанието/, като наказанието е изтърпяно в затвора –
Бобов дол на 27.08.2021 г. и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които
изпълнеинето на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно:
С влязло в сила на 22.12.2017 г. споразумение № 242/2017 г. по НОХД
№ 1897/2017 г. по описа на Районен съд – гр.Дупница за престъпление по чл.
чл. 196, ал.1, т.1, във връзка чл. 194, ал.1 във връзка чл.29, ал.1, буква „а“ и
във ръзка с чл. 26, ал.1 и връзка с чл. 20, ал.2 от НК му е наложено наказание
„лиаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, при първоначален „срог“
режим, изтърпяно на 17.05.2018 г. и
Свлязло в сила на 12.02.2019 г споразумение № 40/2019 г. по НОХД №
90/2019г . по описа на Районен съд гр.Дупница за престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1 във връзка с чл. 194, ал.1, връзка с чл. 29, ал.1, буква“би“ и връзка с
чл. 30, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
10 /десет/ месеца, при първоначален „строг“ режим, изтърпяно на 09.10.2019
г. и от изтърпяване на наказанията не е изтекъл пет годишния срок,
7
предвиден в чл. 30 от НК от всяка една от присъдите
Престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл. 195, ал.1 ,т.2,
предл.2-ро и следващите на чл. 194, ал.1, връзка с чл. 29, ал.1, буква „а“ и
буква“ б“, във връзка с чл. 30 от НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от три до петнадесет години и не са налице основания
за прекратяване на наказателното производство.
Постановлението е подписано от обвиняемия и неговия защитнитник.
От събраните свидетелски показания в лицето на свид. С. С. и свид. А. И. Г.,
преценени във връзка с протокол за разпознаване на лица и предмети от
11.10.2021 г. може да се направи предположение, че обиняемият е извършил
престъплението, за което е привлечен в качеството на такъв. Съдът не намира
основание за изключване на посочените доказателства като негодни, поради
това, че не са събрани по предвидения в НПК ред, от компетентен орган, тъй
като не се установяват такива нарушения. Т.е. събрани са свидетелски
показания по предвидения в НПК ред и преценката на първоинстанционния
съд не се основава на оперативна информация. Обвинението е за
престъпление извършено в условията на опасен рецидив. Съгласно закона -чл.
63, ал.2 от НПК, ако от доказателствата по делото не се установява
противното при първоначалното вземане на мярката за неотклонение
„задържане под стража“, реалната опасност от укриване или извършване на
престъпление, което е необходима предпоставка, за да бъде взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, съгласно чл. 63, ал.1 от НПК, е лицето
да е привлечено като обнв за престъпление извършено повторно или при
условията на опасен рецидив.
В случая е налице втората хипотеза. Липсват доказателства, които да
опровергават тази презумпция, напротив факта, че след като е освободен от
затвора през м.август 2021 г., скоро след това обвиняемият извършва ново
престъпление – процесното, потвърждава реалната опасност от извършване
на друго престъпление, на което сочи и справката за съдимост на лицето,
установяваща многократните му осъждания за извършване на престъпления
от същия вид.
Стойността на открадната вещ не е фактор, който да изключва
положителния извод относно наличието на основание за вземане на мярка за
8
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на лицето, тъй като това
би било несъвместимо с определянето на деянието, като извършено в условия
на опасен рецидив, което обосновава презумпцията по чл. 63, ал.2 от НПК.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.10.2021 г. на ДнРС, постановено
по ЧНД № 1036 по описа за 2021 г. на този съд, с което по отношение на ИВ.
Г. В., роден на **** г. в гр.***, живущ в гр.***, с постоянен адрес гр.***,
ул.“***“ № 24, българин, българско гражданство, неосъждан, със средно
образование, неженен, работещ, ЕГН ********** е взета най-тежката мярка
за неотклонение, а именно – „задържане под стража“ по досъдебно
производство с вх. № 3677/2021 г. по описа на РП Кюстендил, ТО – Дупница,
досъдебно производтво № 476/2021 г. по описа на РУ на МВР гр.Дупница.
Определението не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Заседанието по делото приключи в 12.04 часа.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10