Решение по дело №1753/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260123
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20201510101753
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

10.03.2021
 

 
 

Дупница
 
 


Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение
 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

26.02.
 

2021
 
 


на                                                                                  Година

 

Иван Димитров
 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 
 
      1.

 
 

Росица Кечева
 
       2.

 
 
Секретар:

Председателя на състава
 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Административно

 
 

1753
 

2020
 
 


                              дело №                          по описа за                         г.

 

Производството е образувано по жалба с правно основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от К.Г.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се иска да се отмени Решение № 18-8020/06.03.2020 г. на ОСЗ - Дупница. Твърди се, че в акта си ОСЗ - Дупница се е позовала на влязло в сила решение по гр. д. № 744/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница, но нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение не са индивидуализирани имотите, предмет на разрешения спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗ.

Органът, издал административния акт, се представлява от юрисконсулт Д. Димитров, който с писмено заявление изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че производството по гр. д. № 744/2018 г. по описа на ДнРС е проведено по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Велин Г.Д. срещу К.Г.Д. и други ответници за признаване за установено, че при внасянето на подробно описани земеделски имоти в ТКЗС те са били собственост на Георги Костов Д.. С решение №184/18.03.2019 г., влязло в сила на 12.04.2019 г., съдът е признал за установено по отношение на ответниците, че възстановените земеделски земи през 1994 г. и 1996 г. са на наследници на Георги Костов Д., починал на 14.07.1952 г.

От писмените доказателства, съдържащи се в приложената преписка Вх. № 8020/03.06.1992 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Дупница се установява, че след влизане в сила на посоченото решение Велин Г.Д. е подал заявление за провеждане на процедура по чл.14, ал.7а и ал.7 ЗСПЗЗ. Видно от заявлението, в него са включени и имоти, които не са описани в петитума на исковата молба по гр. д. № 744/2018 г. по описа на ДнРС: имот в м. „Съзлъко” и в м.”Драгоина могила”.

С оспореното Решение № 18-8020/06.03.2020 г. Общинска служба по земеделие – гр. Дупница е възстановила на наследниците на Георги Костов Д. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имоти, само отчасти припокриващи се по площ и по местоположение с имотите, описани в исковата молба по гр. д. № 744/2018 г. по описа на ДнРС: в исковата молба няма посочен имот в м. „Съзлъко” и в м. „Драговица”, различна е площта на имота в м. „Корията”, в м. „Крантовица”, в м. „Калугерица”, в м. „Златковица” /освен това е посочен един имот, а са възстановени два/, няма имот в м. „Дълги ливади”, „Могилите”, „Герено”.  

Жалбата е допустима - подадена е в срок от лице с правен интерес. При разглеждането й по същество, съдът я намира за основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената форма, т.е. не са налице пороци, водещи до неговата нищожност.

Предмет на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. При влязло в сила съдебно решение заинтересованите лица могат да поискат при условията на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ ОСЗГ да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението й - чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ. Постановяването на това второ решение е допустимо само при отправено искане от страна на заинтересованите лица и при наличие на условията /но не и сроковете/ на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Не е спорно, че съответно искане е отправено от заинтересовано лице - Велин Г.Д..

Съдът счита, че липсва втората предпоставка за издаване на оспореното решение - наличие на условията на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. По принцип съдебното решение, постановено по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, обосноваващо изменение на акта на органа по поземлената собственост. Това съдебно решение обаче следва да отговаря на всички общи изисквания на ГПК: предвид диспозитивното начало, съдът не може да се произнесе по нещо различно от спора, с който е сезиран; в диспозитива на съдебния акт следва да е формирана ясна правораздавателна воля.

Видно от заявлението от Велин Г.Д., по което е издадено оспореното Решение № 18-8020/06.03.2020 г., заявителят е изхождал от разбиране, че съдебното решение визира всички възстановени земеделски земи през 1994 г. и 1996 г., а не тези от тях, описани в исковата молба, което очевидно противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. От своя страна административният орган също не се е ръководил от предмета на спора по гр. д. № 744/2018 г. по описа на ДнРС, видно от съществената разлика в описанието на имотите в исковата молба и в оспорения административен акт.

Изложеното води до извод за издаване на акта в нарушение на процедурата по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, предвид липсата на яснота за административния орган, за кои конкретни имоти е налице ново обстоятелство по смисъла на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, обосноваващо промяна на лицата по вече издадени решение. Тези решения съставляват стабилни административни актове и след влизането им в сила не могат да бъдат изменяни или отменяни по инициатива на административния орган. Поради това Решение № 18-8020/06.03.2020 г. на ОСЗ - Дупница следва да се отмени.

При издаването на решение за променя на лицата, в чиято полза е издадено предходното решение за възстановяване на право на собственост, административният орган следва да уточни, за кои конкретни имоти се отнася решението на съда по спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, след което да продължи процедурата по чл.14, ал.7а и ал.7 ЗСПЗЗ. Естеството на описаната административна процедура не позволява решаването на въпроса по същество от съда.

В случай, че различните интерпретации на решението по гр. д. № 744/2018 г. по описа на ДнРС от административния орган и страните по делото /видно от мотивите на настоящото оспорване от К.Д. и от описаното по-горе заявление от Велин Д./ водят до затруднения при изпълнение на решението, би било налице основание за иницииране на производство за тълкуване по реда на чл.251 ГПК.

Съгласно чл.143, ал.1 АПК разноските по производството за възнаграждението за един адвокат, платено от жалбоподателя, в размер общо на 500 лв., подлежат на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения акт.

 

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.3 вр. с чл.146, т.3 и чл.173  АПК съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 18-8020/06.03.2020 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Дупница.

 

 

 

 

ВРЪЩА делото като преписка на Общинска служба по земеделие – Дупница със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – Дупница да заплати на К.Г.Д. с ЕГН **********, разноските по производството в размер на 500 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: