№ 46067
гр. София, 12.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110152809 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Р. Г. срещу „фирма“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 20.07.2017г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № 526241, съгласно който следвало да му бъде предоставена
сумата от 600лв., подлежаща на връщане на в срок от 6 месеца. Бил посочен годишен
процент на разходите от 49,66%. Съгласно чл. 5 от договора, кредитът трябвало да се
обезпечи с поръчителство, предоставен от „Ferratum bank”, като никъде в договора не
било посочено какъв е размерът на дължимото възнаграждение. След като усвоил
сумата от 600лв., ищецът установил, че освен нея му се начислява и такса за
обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на ответника, в
размер на 300лв.
Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е недействителен, тъй като
не е спазена предвидената от закона форма, както и поради противоречие с чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като не се съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота
как е формиран същия. Отделно, сумата за поръчителство не била включена в него, а
това следвало да бъде направено, тъй като е разход по кредита. С нейното добавяне се
надвишавал максимално допустимия размер по чл. 19 ЗПК. Изтъква, че е налице
заблуждаваща търговска практика, като потребителят е ограничен да прецени
икономическите последици от договора. В условията на евентуалност твърди, че е
нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по чл. 143, т. 9 ЗЗП и
нарушаваща норми от ЗПК.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
прогласен за нищожен сключеният между страните договор за потребителски кредит, а
евентуално клаузата на чл. 5 от него.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения
по-горе договор за кредит, по силата на който е отпуснат кредит на ищеца от 600лв.
Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се
съдържа погасителен план, описан е ГПР и същият не надвишава петкратния размер на
законната лихва. Твърди, че дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са
два различни правни субекта, които нямат връзка помежду си и разходите по договора
за поръчителство не трябва да са част от разходите по договора за кредит. Излага и
допълнителни съображения за неоснователност на претенциите.
1
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане в условията на евентуалност установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК
и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за потребителски кредит с ответника; че клаузата на чл. 5 от
договора е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за потребителски кредит
отговоря на всички императивни изисквания на закона и включва валидно обвързващи
страните договорни клаузи, включително, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за подробно описание на годишния процент на разходите в договора, както и
всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му, като съдът му указва, че
не сочи доказателства за фактите, за които носи тежестта.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между тях е сключен договор за потребителски кредит, по който на ищеца е
отпусната сумата от 600лв.
Исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи договора за
кредит, договора за допълнителни услуги, погасителен план и СЕФ, както и да му
бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с
информация относно сключените между страните сделки, са неоснователни, предвид
че ответникът носи тежестта да установи съответствие на договора с императивните
законови изисквания, а искането за съдебно удостоверение е неотносимо.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.2024г.
от 13:40ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с исковата молба доказателствени
искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2