Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
град Горна Оряховица, 24.02.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при
секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като
разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1340 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл.45,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД.
Ищецът Д.К.Д. с ЕГН **********,
с адрес .., чрез процесуален представител : адвокат Р.И. от ВТАК, със служебен
адрес ***, твърди в исковата си молба, че
на 12.11.2017г., около 04:30 часа, в дискотека ,,Ралица” в град Стражица,
ответникът умишлено е причинил ,,лека телесна повреда” на Д., чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на лицето и тялото на ищеца, изразяваща се в
разкъсно-контузни рани по главата, кръвонасядания по лицето, кръвонасядане с
оток по пръстите на двете ръце, болки по тялото и шията, с което е реализирана
медикобиологичната характеристика на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление
по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 във вр. чл.130, ал.1 от НК. Заявява, че за извършеното
деяние И. се признал за виновен и със споразумение по НОХД № 239/2019г. по опис
на ГОРС му е наложено наказание ,,пробация”, като съвкупност от следните мерки
за контрол и въздействие без ,,Лишаване от свобода”, а именно : задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, изразяваща се в явяване и
подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. Твърди, че с извършеното
деяние И. причинил на Д. телесни повреди, имащи изключително неблагоприятни
последици за общото му здравословно състояние; всички получени травматични
увреждания били от естеството да причинят болки и страдания със значителен
интензитет и били особено мъчителни за пострадалия. Заявява, че описаните
по-горе факти се отразили изключително тежко на емоционалното състояние на ищеца;
действията на ответника пряко и грубо са засегнали самооценката на пострадалия,
накърнен бил личния му авторитет. Твърди, че Д. продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психически дискомфорт; засегната е неговата чест и достойнството
му; чувства се унизен от нанесения му побой пред други хора. Посочва, че с извършените
деяния И. е причинил на Д. телесни повреди, които водят до неблагоприятни
последици за здравето на последния. Сочи, че същите са се отразили изключително
тежко на психическото и психологическо състояние на ищеца. Посочва, че размерът
на вредата в душевната сфера на пострадалия не може да бъде определен, но
паричното обезщетение може - по справедливост, като същото следва да овъзмезди пострадалия
за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието.
Счита, че предвид разрушения душевен мир на пострадалото лице, изразяващо се в
неимуществени вреди - негативни преживявания, унижение, психически дискомфорт,
негативни емоции и силни и продължителни болки и страдания, за ищеца възникнал
правен интерес от предявяване на настоящата искова молба за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди.
Моли съда да осъди И.С.И. с ЕГН ********** да заплати
на ищеца сума в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от Д. физически болки и страдания, както и морални
страдания - негативни преживявания, психически дискомфорт и унижение, в
резултат на извършеното на 12.11.2017г., около 04:30 часа в дискотека Ралица” в
град Стражица, от ответника престъпление по чл.131,ал.1,ал.12,пр.1 във вр.
чл.130,ал.1 от НК, с което на Д. е причинена лека телесна повреда, изразяваща
се в разкъсно-контузно рани по главата, кръвонасядания по лицето, кръвонасядане
с отток по пръстите на двете ръце, болки но тялото и шията, с което е
реализирана медикобиологичната характеристика на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди,
ведно със законовата лихва за времето от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата. Моли съда да осъди И.С.И. с ЕГН ********** да заплати на ищеца
всички разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание, ищецът Д.К.Д., лично и
чрез пълномощника си – адвокат Р.И. от ВТАК, поддържа предявения иск. Излага
съображения. Моли съда да уважи предявения иск, като му присъди и направените
по делото разноски.
Ответникът И.С.И.
с ЕГН **********, с адрес ***, не депозира писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е предупреден за последиците от неподаването
на писмен отговор.
В съдебно заседание, ответникът И.С.И.,
лично и чрез процесуалния си представител – адв. М.Н. от ВТАК, оспорва
предявения иск по размер. Признава исковата претенция до размер от 1000 лв., а
в останалата й част я оспорва досежно претендирания размер. Излага съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска до размер от 1000 лв., а
за разликата над тази сума да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното :
С
окончателния доклад по делото съдът е приел за безспорни фактите, че ответникът
е осъществил противоправното деяние, подборно описано в ИМ.
Тези факти се установяват и от приложеното писмено доказателство
– протокол от проведено съдебно заседание на 09.04.2019г. по НОХД № 239/2019г.
по описа на ГОРС, видно от който, с Определение от 09.04.2019г. по НОХД № 239/2019г.,
влязло в законна сила на 09.04.2019г., на основание чл.382,ал.7 от НПК съдът е одобрил
постигнатото между страните споразумение, по силата на което подсъдимият И.С.И.
с ЕГН ********** – ответник по настоящото дело, се е признал за виновен в това,
че на 12.11.2017г. около 04.30 ч. в дискотека „Ралица" в гр. Стражица,
чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето и тялото, причинил
на Д.К.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани по
главата, кръвонасядания по лицето, кръвонасядане с оток по пръстите на двете
ръце, болки по тялото и шията, с което е реализирана медикобиологична
характеристика на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.381,ал.4
и ал.5 от НПК във вр. чл.131,ал.1,т.12,пр.1 във вр. чл.130,ал.1 от НК във вр.
чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК, на И. е определено наказание „пробация”, като
съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, налагани
заедно, както следва : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
десет месеца, с явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца.
С окончателния доклад по делото съдът е приел за
безспорни и фактите, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на
извършване на гореописаното деяние - като пряка и непосредствена последица от
същото.
Безспорен между страните е и фактът, че ответникът
дължи на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 1000
лв.
От заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на гореописаното
престъпно деяние на ищеца Д. са причинени следните травматични увреждания : разкъсно-контузни
рани на калварията в ляво с линеарна форма и размери 5/0,5см.; хематоми по
лицето - двустранно на двете бузи, ангажиращи двете скули; хематоми на долната
челюст двустранно; оток и хематом на носа и основата на носа; оток и хематом по
шията с неясни очертания; дифузни хематоми по пръстите на двете ръце, по-изразени
дорзално със силно ограничен обем на движение в китките и пръстите. От СМЕ се
установява, че посочените травматични увреждания може да са получени по време,
място и начин, съобщени от ищеца в исковата молба, а именно : при нанесени
удари в областта на главата с твърд тъп предмет и добре изразен твърд ръб,
какъвто е мъжки юмрук с метален бокс; травмите по лицето, шията и двете ръце са
получени в резултат от удари с твърд тъп предмет с ограничена повърхност,
каквито са човешки юмрук и човешко стъпало, оборудвано с обувка. От приетата
СМЕ е видно, че на Д. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, придружено със затруднение в движението на шията, китките и пръстите
за срок между 20 и 30 дни; няма данни за проникващи в телесни кухини
наранявания; няма данни за състояние, временно опасно за живота на пострадалия.
Видно от заключението на приетата СМЕ, първоначално ищецът е изпитвал болки и
страдания с изключително висок интензитет, поради което е провеждал лечение с
големи дози обезболяващи, противовъзпалителни и общоукрепващи медикаменти. Експертизата
сочи, че ищецът е изпитвал затруднение в движението на шията, движението на
долната челюст, респ. затруднение в комуникацията с околните и с храненето; около
15 дни след травмата болките са намалели, като са продължили до 30-я ден. Видно
от приетата СМЕ, до момента на прегледа - 20.12.2019г., при резки движения и
смяна на атмосферните условия ищецът съобщава за поява на моментни болки,
затрудняващи движението на долната челюст и затрудняващи движението на пръстите
на двете ръце екстремално. От заключението на вещото лице се установява също,
че към момента на изготвяне на СМЕ, здравословното състоя на ищеца е
възстановено напълно, а при поява на оплаквания, свързани с посочените
травматични увреждания, е желателно краткосрочно приемане на аналгетици, НПВС,
общо укрепващи; при персистиране на оплакванията следва да бъде проведена
консултация с невролог и травматолог. Съдът приема изцяло заключението на СМЕ,
като компетентно, обосновано, неоспорено от страните и съответстващо на
приетите писмени и гласни доказателства и определението от 09.04.2019г. по НОХД
№ 239/2019г. по описа на ГОРС.
Видно от показанията на св. С.Д. /съпруга на ищеца/, след инцидента съпругът й се прибрал в 7.30
сутринта, бинтован, с кръв по лицето и по ръцете, цялата му глава отзад била
подута, а по ръцете имало и кръв и отоци; по тялото и по ребрата имал страшни
синини. Съпругът й обяснил, че са били на дискотека и група от хора са набили
неговата компания – били са ги така, все едно ще ги убиват. Свидетелката
установява, че един месец не могли да му минат тези отоци; лекували ги с
компреси, както е изписал докторът. Свидетелката твърди, че Д. не бил в
състояние да работи, имал проблеми и с ходенето, не само със ставането и с
лягането; възстановявал се месец и половина – два. Видно от показанията на св.
Д., съпругът й станал неконтактен, изпитвал страх, чувствал унижение. Свидетелката
посочва, че тъй като е мъж, това накърнява егото му, и съпругът й не може с
подробности да говори за тези неща, защото го изживява отново.
Видно
от показанията на св. И. Г. /приятел на ищеца/, той се прибрал от чужбина и на другия ден звъннал на Д., който му казал,
че е в болницата във В. Търново. Свидетелят отишъл да го види в болницата –
гледката била грозна, ищецът бил отекъл по главата, имал телбоди. Пострадалият
споделил на св. Г., че са ги били в Стражица. Свидетелят твърди, че след това Д.
избягвал да говори за този инцидент; бил наплашен, все се оглеждал, все едно
чакал пак да го бият; казвал му е, че не иска да ходи в Стражица повече. Свидетелят
Г. установява, че месец - два след това Д. не се бил отърсил от инцидента, а и
сега има напрежение от инцидента. Видно от показанията на св. Г., белезите по
главата на Д. били доста и се виждали два - три месеца. Посочва, че Д. работи
при баща си във фирмата му „Епъл”.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД се явява допустим, а
разгледан по същество, същият е частично основателен по отношение на предявения
по делото размер.
За да бъде уважен искът по чл.45 от ЗЗД,
съдът следва да установи, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно : извършено деяние, причинени вреди, причинна
връзка между тях, противоправност на деянието и вина.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно
разпоредбата на чл.413,ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът,
наказуемо ли е деянието. В този смисъл, влязлата в сила присъда, с която е
разрешен въпросът за наказателната отговорност на дееца, е задължителна за
гражданския съд и при разрешаването на въпроса за гражданската отговорност на
лицата, привлечени към такава на основание чл.45 от ЗЗД. Тъй като настоящият граждански
съдебен състав е обвързан от Определение от 09.04.2019г. по НОХД № 239/2019г.,
влязло в законна сила на 09.04.2019г., постановено от наказателния съд и имащо
последиците на влязла в сила присъда съгласно чл.383,ал.1 от НПК, с което на
основание чл.382,ал.7 от НПК съдът е одобрил постигнатото между страните
споразумение, задължително за гражданския съд съгласно чл.300 от ГПК, то
безспорно се установява в настоящия случай, че е извършено деяние - престъпление
„причиняване на лека телесна повреда, като деянието е извършено по хулигански подбуди”,
че ответникът И.С.И. е извършител на това деяние, вината на същия /при форма на
вината – умисъл/ и противоправността на деянието.
На второ място, съдът приема за
безспорно установено, че в резултат на извършеното от ответника виновно и
противоправно деяние пострадалият Д.Д. е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от разкъсно-контузни рани по
главата, кръвонасядания по лицето, кръвонасядане с оток по пръстите на двете
ръце, болки по тялото и шията, за срок от около един месец. Безспорно се
установява от заключението на СМЕ, приета по делото, че Д. е претърпял болки и
страдания с изключително висок интензитет, причинени по време на причиняване на
травматичните увреждания, представляващи разкъсно-контузни рани на калварията в
ляво с линеарна форма и размери 5/0,5см.; хематоми по лицето - двустранно на
двете бузи, ангажиращи двете скули; хематоми на долната челюст двустранно; оток
и хематом на носа и основата на носа; оток и хематом по шията с неясни
очертания; дифузни хематоми по пръстите на двете ръце, по-изразени дорзално със
силно ограничен обем на движение в китките и пръстите, както и е търпял такива
болки и страдания през период от около 10 дни след това. Тези обстоятелства се
подкрепят и от показанията на св. Д. /съпруга на ищеца/, на които съдът дава
вяра в тази тяхна част поради съответствието им на приетата СМЕ, установяващи,
че след инцидента ищецът бил бинтован, имал кръв по лицето и по ръцете, цялата
му глава била подута отзад, ръцете били с отоци, по тялото имал синини. Въз
основа на приетата СМЕ, се установяват и фактите, че Д. Д. е претърпял и болки
и страдания по време на осъщественото лечение чрез поставяне на компреси и
приемане на големи дози противовъзпалителни, обезболяващи и общоукрепващи
медикаменти, за срок от 30 дни, през които ищецът е изпитвал затруднение в
движението на шията, в движението на долната челюст, в движението на китките и
пръстите, обусловили от своя страна затруднение в комуникацията на Д. с
околните, както и трудности при хранене. Фактите, че ищецът е търпял болки и
страдания непосредствено след причиняване на гореописаните травми и по време на
провежданото лечение, се потвърждават и от показанията на свидетеля Г. който
установява, че след настъпване на травматичните увреждания на 12.11.2017г. ищецът
представлявал „грозна гледка”, бил отекъл по главата и имал телбоди по нея, белезите
по главата му били много и се виждали още около 2-3 месеца. Съдът възприема
показанията на св. Д. в тази тяхна част поради непосредственото възприемане на
фактите, които установява, съответствието им на приетата по делото СМЕ и
неопровергаването им с други доказателства по делото. Съдът счита, че така
претърпените от ищеца неимуществени вреди се явяват пряка и непосредствена
последица от увреждането, причинено му от ответника от извършеното престъпление
по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 във вр. чл.130,ал.1 от НК. Изводът на съда, че
претърпените вреди, описани по-горе, са в причинна връзка и са пряка последица
и резултат от деянието, осъществено от ответника, а именно : причинената от И.
на Д. на 12.11.2017г. в гр. Стражица лека телесна повреда, извършена умишлено и
по хулигански подбуди, се обосновава на приетите по делото писмени
доказателства и СМЕ, както и от показанията на свидетелите Д. и Г..
Предвид установените по делото факти, съдът намира за
доказани и твърденията на ищцовата страна относно претърпени от пострадалия Д.
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на емоционалното състояние на
ищеца, чрез засягане на самооценката, честта и достойнството на същия,
негативни преживявания и унижение по време и непосредствено след осъществяване
на престъпното деяние, обусловени от нанасянето на побой пред множество хора,
извършване на деянието по хулигански подбуди, съпроводено с особена дързост и с
интензитет на посегателството върху здравето на Д. /нанасяне на множество удари
с ръце и крака в областта на лицето и тялото на Д./. В тази връзка, св. Д.
установява пред съда, че съпругът й споделил, че е било „масов бой”; след
случая ищецът станал неконтактен, изпитвал страх, чувствал унижение и егото му
било наранено, избягвал да излиза, особено вечер. Съдът кредитира показанията
на св. Д. в тази тяхна част, тъй като досежно изложените факти същите
кореспондират и на показанията на св. Г., който установява пред съда, че след
инцидента Д. бил наплашен, оглеждал се – все едно пак ще го бият, месец-два
след това не се бил отърсил от инцидента, избягвал да говори за него и не искал
да ходи в Стражица повече.
Наред с това, обаче, съдът намира за недоказани
твърденията на ищеца, че същият търпи неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания, унижение и психически дискомфорт през продължителен
период от време, в т.ч. и досега, тъй като цитираните гласни доказателства
установяват понасянето на описаните последици по отношение емоционалното
състояние на Д. за период от около два месеца, но не удостоверяват факти
пострадалият да се намира във влошено емоционално и психическо състояние до
настоящия момент – като пряка и непосредствена последица от престъплението,
извършено спрямо него на 12.11.2017г. Поради това и с оглед липсата на други
годни доказателства, ангажирани от ищцовата страна за удостоверяване на тези
обстоятелства, съдът намира за недоказани твърденията, че Д. е претърпял и
продължава да търпи и към момента на приключване на съдебното дирене в първата
инстанция неимуществени вреди, изразяващи се в силни негативни преживявания и
тежко влошаване на емоционалното си състояние, в резултат на реализираното от
ответника престъпно деяние, които да подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата чл.45,ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
съобразно чл.51,ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради това и с оглед
изложените по-горе съображения, съдът приема, че ответникът следва да носи
отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД за вредите, които е причинил виновно на Д.Д.
и които се явяват пряка и непосредствена последица от извършеното на 12.11.2017г.
деяние, подробно описани по-горе.
При преценяване размера на дължимото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
съгласно която същият се определя от съда по справедливост, а заедно с това
извърши преценка на конкретните, обективно настъпили обстоятелства, включително
и периода, през който те са търпени. В този смисъл съдът определя по
справедливост не само размера на обезщетението за неимуществени вреди,
произлезли от непозволеното увреждане, но и естеството и характерът на
страданията, за които се определя такова обезщетение. С оглед на това и след
като съобрази реално претърпените от Д.Д. неимуществени вреди, както в момента
на деликта, така и след това, подробно описани по-горе, и като прецени
недоказаността в настоящото производство на твърденията на ищцовата страна, че
в резултат на увреждането пострадалият е търпял болки и страдания през
продължителен период от време /след изтичане на 30-дневния възстановителен
период, установен от СМЕ, и след изтичане на двумесечен период, в който са
продължили оплакванията на пострадалия от претърпените травматични увреждания,
удостоверени от показанията на св. Д. и св. Г., както и е настъпило силно и
продължително влошаване на емоционалното му състояние и психически дискомфорт,
съдът намира, че искът за неимуществени вреди се явява доказан за сумата от 4 500
лева.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема,
че предявеният иск с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД се явява частично
основателен и следва да бъде уважен в размер от 4500 лева, като ответникът И.И.
бъде осъден да заплати на ищеца Д.Д. горепосочената сума, представляваща обезщетение
за реално претърпените неимуществени вреди вследствие противоправното деяние,
извършено от ответника на 12.11.2017г., заедно със законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение от датата на деянието – 12.11.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изложените по-горе мотиви, съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъдат отхвърлен
за разликата от уважения размер от 4500 лв. до пълния претендиран размер от 7000
лв., заедно със законната лихва за забава от датата на деянието – 12.11.2017г.
до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.6
от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Горнооряховския РС дължимата за
водене на настоящото съдебно производство държавна такса върху уважения иск по
чл.45,ал.1 от ЗЗД в размер на 180 лв., както и 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
При тези обстоятелства, на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
се явява основателна претенцията на ищцовата страна за присъждане на
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200
лв., съразмерно на уважената част от иска, а именно : в размер от 128 лв., които
следва да се възложат в тежест на ответника. Съгласно разясненията, дадени в
т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. по
описа на ВКС – ОСГТК, в случая ответникът не дължи заплащане на ищеца на
направени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са
представени доказателства, удостоверяващи размера на договореното адвокатско
възнаграждение, както и заплащането на такова възнаграждение от ищеца на
упълномощения от него адвокат Р.И. от ВТАК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д. с ЕГН **********, с адрес …, СУМАТА от 4 500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане – извършено на 12.11.2017г. около 04.30 часа в дискотека „Ралица” в
гр. Стражица, престъпление по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 във вр. чл.130,ал.1 от НК, изразяващи
се в разкъсно-контузни рани по главата, кръвонасядания по лицето, кръвонасядане
с оток по пръстите на двете ръце, болки по тялото и шията, с което е
реализирана медикобиологичната характеристика на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и в негативни преживявания, накърняване на
самооценката и авторитета на пострадалия и унижение, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на извършване на деянието – 12.11.2017г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД, предявен от Д.К.Д. с ЕГН **********, с адрес *** …, чрез
процесуален представител : адвокат Р.И. от ВТАК,
против И.С.И. с ЕГН **********, с адрес ***, за разликата от уважения общ
размер от 4 500 лв. до пълния предявен общ размер от 7 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
И.С.И.
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д. с ЕГН **********, с адрес …, СУМАТА от 128 лв.
/сто двадесет и осем лева/,
представляваща направените съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА
от 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
върху уважения размер на иска по чл.45,ал.1 от ЗЗД, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/,
представляваща дължима държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………………