РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Обжалвано е Решение №1302/18.04.2022г., постановено по гр.д.
№4293/2021г., по описа на Районен съд – Пловдив, седми гр.състав поправено
с Решение №3007/30.08.2022г. по същото дело, в частта с която се признава
за установено в отношенията между страните, че ЕТ „Българска гъба – Ц. С.“,
ЕИК: *****, ДЪЛЖИ на Централен кооперативен съюз, ЕИК: **********,
сумата в размер на 5338.93 лева с ДД, представляваща незаплатена наемна
цена за периода месец април 2015 г. – месец ноември 2015г., по сключен
договор за наем № 36/28.01.2013 г. и анекс към договора от 01.07.2015 г. за
обект: компостна площадка и намиращите се в нея съоръжения и постройки,
находящи се в с. *****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.12.2020
г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 453/19.01.2021 г. по
ч. гр. д. № 16764/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив. С постановеният
съдебен акт в полза на Централен кооперативен съюз, ЕИК: ********** е
присъдена сумата в размер на 191,90 лева представляваща разноски в
1
настоящото производство, и сумата в размер на 148,78 лева, представляваща
разноски по ч. гр. д. № 16764/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Жалбоподателят ЕТ „Българска гъба – Ц. С.“, ЕИК: *****,
представлявано от Ц. С., чрез процесуалния си представител адв. Б. обжалва
решението на РС – Пловдив, в посочената част като незаконосъобразно,
поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон
и неправилно, поради несъответствие на събраните по делото доказателства и
изложените изводи на съда, като в тази връзка са посочени подробни
съображения в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционното решение,
като вместо това въззивния съд отхвърли предявения иск. Претендират се
разноски, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна Централен кооперативен съюз, ЕИК: **********,
чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. С., оспорва жалбата като
неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Моли жалбата
да се остави без уважение, а решението на първоинстанционният съд, в
обжалваната част да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените в жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран иск с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД от Централен кооперативен съюз срещу ЕТ
„Българска гъба“ – Ц. С. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 6 125,03
лева, представляваща дължима наемна цена по договор за наем №
36/28.01.2013 г., сключен между страните, за периода месец април 2015 г. –
месец октомври 2015 г. на обект – компостна площадка и намиращите се в нея
съоръжения и постройки, находящи се в с. *****, както и такса битови
отпадъци, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.12.2020 г., до окончателното
2
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 453/19.01.2021 г. по ч. гр. д. №
16764/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Ищецът твърди, че на основание договор за наем № 36/28.01.2013г. е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване компостна
площадка и намиращите се в нея съоръжения и постройки, находящи се в с.
***** срещу наемна цена в размер на 1000 лева без ДДС месечно. Ответникът
имал задължение да заплаща и консумативните разходи за ползване на имота
– електрическа енергия, доставена вода, отопление и телефонни такси.
Договорът за наем бил прекратен с отправено писмено предизвестие от
13.10.2015г. За периода месец април 2015 г. – месец октомври 2015 г.
дължимата сума за наемни вноски за ползване на процесния обект възлизала
на 6125,03 лева, която сума била получена след извършено прихващане от
внесения депозит при сключване на договора в размер на 2000 лева. Поради
неизпълнение на задължението от страна на наемателя, за наемодателят
възниква правен интерес да предяви настоящия иск.
Ответникът оспорва предявеният иск, като изцяло неоснователен, моли
за отхвърлянето му.
Първоинстанционият съд е уважил предявения иск, като е приел, че от
представения по делото договор за наем и анекс към него, се установява
валидно облигационно правоотношение по повод предоставен от ищеца на
ответника за ползване имот, а именно: компостна площадка и намиращите се
в нея съоръжения и постройки, находящи се в с. *****, срещу заплащане на
наемна цена – първоначално 1000 лева без ДДС, а впоследствие,
предоговорена с анекса – в размер на 900 лева. Процесният обект е предаден
на ответника, поради което същият дължи наемна цена за периода април 2015
г. – ноември 2015 г., съобразена с предоговорената наемна със сключения
анекс, считано от 01.05.2015г. Предвид липсата на представени доказателства
за заплащането на сумата, съдът е приел претенцията за заплащане на наемна
цена за периода месец април 2015 г. – месец ноември 2015г за основателна до
размер на 5338.93 лева с ДДС.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплаквания, че липсва всестранно и
3
обективно обсъждане на всички доказателства по делото, като недопускането
на сочените от ответницата доказателства в пълен обем е довело до
невъзможност за разкриване на пълната фактическа обстановка.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства. След преценка им и
имайки предвид заверените от ответницата пред настоящата инстанция
писмени доказатества, въззивният съд изцяло възприема фактическата
обстановка установена от районният съд. Същата се подкрепя от събраните
по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в
атакувания акт и адекватно отнесени към приложимото право. Споделят се
и изводите на районният съд за начина, по който следва да се ценят
събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те
обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани,
а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на
първоинстанционния акт.
За пълнота и прецизност, следва да бъде отбелязано следното:
Установява се по безспорен начин, че между страните са възникнали валидни
наемни правоотношения по повод предоставен от ищеца на ответника за
ползване имот, представляващ компостна площадка и намиращите се в нея
съоръжения и постройки, находящи се в с. *****, срещу заплащане на наемна
цена – първоначално 1000 лева без ДДС, а впоследствие, предоговорена с
анекса – в размер на 900 лева. На база събраните по делото доказателства и
4
направеното от ответницата признание, че е ползвала процесния обект под
наем, следва да бъде направен обоснован извод, че в създаденото
облигационно правоотношение, ищецът е изправна страна, поради което и
доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
задължението си да заплати дължимия наем за периода от за периода месец
април 2015 г. – месец ноември 2015г, то наемателят се явява неизправна
страна и като такава наем за претендирания период. Предявените искове се
явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени в размер на
5338.93 лева с ДДС., чийто размер на наемната цена е съобразена с
предоговорената такава със сключения анекс, считано от 01.05.2015г.
Възражението на ответника, че не дължи процесната сума, тъй като
ищецът има задължение към него в размер на 35 000лв, която сума е
получена през 2003г. от директора и главния директор на ищцовото
дружество, за което ответникът е получил разписки и касови ордери, остана
недоказано. Представените по делото два броя разписки от 14.01.2003г. и от
03.04.2003г., заверени пред настоящата инстанция, обективират отношения
единствено между ответника и главния счетоводител на ответника П. К., по
силата на които разписки, последната е получила от ответницата общо
сумата от 35 000лв за плащане на покупко-продажба на обект „ Компостна
площадка в с. *****“. От тези писмени доказателства обаче, не би могъл да
се направи обоснован извод, че сумата от 35 000лв е получена от настоящия
ищец. Останалите представени от ответницата писмени доказателства,
касаещи периода 2000 – 2001г., се явяват ирелевантни за спора и подлежат на
обсъждане.
В заключение съдът намира, че в случая са налице всички елементи на
фактически състав на чл.232 ал.2 ЗЗД, поради което предявеният иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен в размер на 5338.93
лева с ДДС, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.12.2020
г., до окончателното изплащане на сумата.
Гореизложеното обосновава неоснователността на жалбата, поради
което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
5
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени
пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1302/18.04.2022г., постановено по гр.д.
№4293/2021г., по описа на Районен съд – Пловдив, седми гр.състав поправено
с Решение №3007/30.08.2022г. по същото дело, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЕТ „Българска гъба – Ц. С.“, ЕИК: *****, да заплати на
Централен кооперативен съюз, ЕИК: **********, направени пред въззивната
инстанция разноски в размер на 300лв/ триста лева/.
В необжалваната част, Решение №1302/18.04.2022г., постановено по
гр.д.№4293/2021г., по описа на Районен съд – Пловдив, седми гр.състав
поправено с Решение №3007/30.08.2022г. по същото дело, е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6