Определение по дело №650/2022 на Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в закрито заседание на седми  април 2022г., в състав: 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:    Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

ч.к.адм. дело № 650 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН и чл.71, ал.1, т.2 от ЗАНН вр. чл.84 ЗАНН вр. чл.419 и сл. НПК.

Образувано е по подадено искане от А.Т.К., чрез адв. Б.Ж. – ВАК с правно основание чл.72, ал.1 вр. чл.70 б.“в“ от ЗАНН.

В петитума на искането е посочено, че след преценката за неговата основателност се иска отмяната на НП № 460/23.09.2021г. на директора на РДГ - Варна. В искането е посочено, че във връзка с молба до директора на РДГ Варна да й бъде върнат собственият й лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег.№ В2680РТ,  г-жа К. е уведомена с писмо РДГО 4-5997/10.12.2021г., че автомобилът е отнет в полза на държавата по силата на влязло в сила НП № 460/23.09.2021г. на Директора на РДГ- Варна. Основанието послужило за отнемане на МПС е чл.20, ал.1 от ЗАНН. НП е влязло в законна сила на 07.10.2021г..

В искането са изложени доводи за незаконосъобразност на НП в следния смисъл: НП не е връчено на г-жа К., като собственик на МПС, поради което тя се явява пострадало лице; НП е издадено в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗАНН, тъй като е отнета вещ, която не е принадлежала на нарушителя и, стойността на която явно не съответства на характера и тежестта на нарушението.

 

Ответникът, в придружителното писмо към административната преписка изразява становище за неоснователност и незаконосъобразност на искането за възобновяване на административнонаказателното производство и отмяната на НП№ 460/23.09.2021г. на директора на РДГ - Варна. Намира, че НП е влязло в законна сила и е било връчено на г-жа К., като майка на нарушителя. Сочи, че не са налице новооткрити обстоятелства, каквито твърдения са изложени в молбата, както и, че нарушителят г-н Георги Христов Коев и майка му А.Т.К. са имали възможност да оспорят НП, но не са го сторили.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На Георги Христов Коев е издадено НП№ 460/23.09.2021г. от директора на РДГ – Варна, видно от съдържанието на което, освен наложеното административно наказание глоба по чл.266, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата вещите предмет на нарушението:1.5 дърва за огрев, на основание чл.21 от ЗАНН вр. чл.273, ал.1 от ЗГ и вещта, послужила за извършване на нарушението: 1бр. лек автомобил Опел Зефира с рег .№ В 2680РТ, на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ.

НП № 460/23.09.2021г. на директора на РДГ – Варна, ведно с още три НП-та е връчено на г-н Коев, като пощенската пратка е получена от г-жа К. без посочване на конкретна дата. Видно от печата за връщане на известието за доставяне, датата на връчване е до 30.09.2021г.

Няма твърдение, а и данни НП№ 460/23.09.2021г. на директора на РДГ – Варна да е обжалвано, поради което е влязло в сила на 07.10.2021г.

На г-жа К. с РДГ04-5997-10.12.2021г. на директора на РДГ Варна е дадена информация, че НП № 460/23.09.2021г. на директора на РДГ – Варна е влязло в законна сила на 07.10.2021г., както и, че МПС „Опел Зефира“ с рег.№ В 2680 РТ е отнето в полза на държавата по силата на това НП.

РДГ04-5997-10.12.2021г. е връчено на г-жа К. лично съгласно отбелязването върху известието за доставяне без да е вписана конкретна дата. От печатите поставени за връщането му на изпращача се извлича извод, че датата на връчване е преди 16.12.2021г.

Искането за възобновяването на административнонаказателното производство е внесено в АдмС Варна на 16.03.2022г.

 

Относимата посочена в искането за възобновяването на административно- наказателното производство разпоредба е чл.72, ал.1 вр. чл.70 б.“в“ от ЗАНН.

Съгласно посочената разпоредба на чл.72, ал.1 ЗАНН, искане за възобновяване на административнонаказателно производство могат да направят конкретно посочените в разпоредбата лица, между които и в т.3 от същата разпоредба собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, когато не е нарушител. Изменението на разпоредбата в този смисъл е публикувано в ДВ бр. 109 от 2020 г. и е в сила от 23.12.2021 г. От това следва, че към момента на подаване на искането за възобновяване на административнонаказателното производство по НП№ 460/23.09.2021г. на директора на РДГ – Варна за г-жа К. е налице нормативно установена възможност да направи това искане, поради което и същото е подадена от страна с активна процесуална легитимация.

Към датата на подаване на искането чл.70 от ЗАНН е изменен и в него не се съдържа разпоредба под б“в“. От доводите на процесуалния представител на г-жа К. в искането за възобновяване на административнонаказателното производство се извежда извод, че искането е по чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН (в приложимата редакция след изменението на чл.70 ЗАНН в сила от 23.12.2021г.), съгласно разпоредбата на която „Административно-наказателното производство подлежи на възобновяване, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта.“

Съгласно чл.71, ал.1, т.2 от ЗАНН „Искането за възобновяване може да се направи в едномесечен срок от узнаването за обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 3 и 6“ от ЗАНН.

При съобразяване на фактите по делото и разпоредбите на чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН и чл.71, ал.1, т.2 от ЗАНН се поставят два процесуални въпроса относими към искането за възобновяване на административнонаказателното производство разглеждано по настоящото дело:

1.      Какъв е характера на правото установено в чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН и кой и при какви условия може да го упражни?

2.      От кой момент започва да тече срока за подаване на искането за възобновяване

на административнонаказателното производство по  чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН вр. чл.71, ал.1, т.2 от ЗАНН?

 

Настоящата инстанция намира от анализа на разпоредбата на чл.70, ал.2, т.3 ЗАНН, че правото регламентирано в същата по арг. от чл. 72, ал.1 от ЗАНН е процесуално субективно право на нарушителя, на лицето, чиито вещи са отнети, когато не е нарушител, на АНО или на прокурора. Съгласно съдържанието на това право всяко от посочените лица може да подаде искане или предложение за възобновяване на администра-тивнонаказателното производство при условие, че са му станали известни нови обстоятелства или нови доказателства, които не са били известни на наказващия орган, на нарушителя или на съда.

            Изменението на разпоредбата на чл.71 ЗАНН е публикувано в ДВ, бр. 109 от 2020 г. и е в сила от 23.12.2021 г. Разпоредбата на чл.71, ал.1, т.2 от ЗАНН установява едномесечен срок за подаване на искането за възобновяване на административнонаказателното производство от узнаване за обстоятелствата по чл.70, ал. 2, т. 3 ЗАНН. Този срок е от категорията на преклузивните срокове и пропускането му, т.е. неподаването на искането за възобновяване в този срок, влече недопустимост на производството за възобновяване и като последица прекратяване на производството по искането и връщането на искането на неговия подател.

            От установените факти и от анализа на цитираните разпоредби се налагат следните изводи:

            При издаване на НП административнонаказващият орган не е посочил чия е собствеността върху МПС, което е отнето в полза на държавата или защото не е имал данни, че не е собствено на нарушителя или защото е имал данни, че не е собственост на нарушителя, но не е изпълнил задължението си за излагането на мотиви в НП относно субективното отношение на собственика на МПС към извършеното деяние – арг. от чл.273, ал.1, предл.второ от АПК.

От данните по административнонаказателната преписка представена към искането може да се обоснове извод, че със сигурност административнонаказващият орган е узнал за обстоятелството, че отнетият с НП автомобил е собственост на лице, което не е нарушителят на 10.12.2021г., датата на която на г-жа К. с РДГ04-5997-10.12.2021г. на директора на РДГ Варна е дадена информация, че НП № 460/23.09.2021г. на директора на РДГ – Варна е влязло в законна сила на 07.10.2021г., както и, че МПС „Опел Зефира“ с рег .№ В 2680 РТ е отнето в полза на държавата по силата на това НП.

            Датата 10.12.2021г. е преди влизане в сила на разпоредбата даваща възможност на третите лица, собственици на отнетите с НП вещи да искат възобновяване на административнонаказателните производства, но е преди изтичане на месечния срок от узнаването на новото обстоятелство от административнонаказващия орган.  Разпоредбата на чл.71, ал.1,т.2 от ЗАНН влиза в сила на 23.12.2021г. и съдът намира, че тази дата (доколкото това е нововъзникнало право на лицето съгласно процесуална разпоредба, която има приложение само занапред) следва да бъде определена като начален момент на узнаването за новото обстоятелство и от нея следва да се изчисли срока за подаване на искането за възобновяване на административнонаказателното производство. Срокът изтича на 23.01.2022г. Искането за възобновяване е постъпило в административнонаказващия орган на 21.02.22г., т.е. след изтичането на преклузивния срок и поради това се явява недопустимо за разглеждане, производството по делото следва да бъде прекратено, а искането върнато на г-жа А.Т.К..

            На подателят на искането по арг. от чл.84 от ЗАНН препращащ за неуредените въпроси в производството по възобновяване към разпоредбите на НПК и по съображение, че не е регламентиран реда за оспорване на определенията за прекратяване на производствата по възобновяване на административнонаказателните производства, съдът следва да укаже, че настоящото определение може да се оспори пред Върховния касационен съд на Р България в 7 дневен срок от съобщаването му.

Водим от горното, Административен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. 650 по описа на Административен съд Варна.

Връща на А.Т.К., искането за възобновяването на административнонаказателното производство и отмяната на НП № 460/23.09.2021г. на директора на РДГ - Варна., с което е отнет в полза на държавата собственият й лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег.№ В2680РТ.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Р България в 7 дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                /подписвам с особено          

                                                мнение – М.Ширванян/       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Марияна Ширванян:

 

Не съм съгласна със становището на мнозинството от състава, че актовете, с които се прекратяват производствата по възобновяване са определения, произнасят се в закрити съдебни заседания и подлежат на оспорване. Съображенията ми за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ал.1 до ал.5 от чл.73 от ЗАНН: искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1 от ЗАНН. Административният съд разглежда искането в състав от трима съдии, като в случаите, когато се иска възобновяване по акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния административен съд.  Делото се разглежда в открито заседание с призоваване на страните и на прокурор от окръжна прокуратура. Предвидено е прокурорът да участва в производството пред съда, при условие, че намери това за необходимо. Когато намери искането за възобновяване за основателно, административният съд има следните правомощия - 1. да отмени акта и да върне делото или преписката за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане; 2. да отмени акта и да прекрати административнонаказателното производство, когато към момента на издаването му са били налице основанията за това; 3. да отмени акта и да реши делото по същество.  Решението на административния съд е окончателно.“

Институтът на възобновяването на административнонаказателното производство уреден в ЗАНН не съдържа конкретни процесуални правила относно редовността на исканията за възобновяване и допустимостта им и съответно прекратяването на производствата по исканията, а препраща към НПК – арг. чл.84 ЗАНН.

В НПК уредбата на възобновяването на наказателните производства е дадена в чл.419 – чл.426 от с.к. Съгласно препращащата разпоредба на чл.426 от НПК „Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство.“ Касационното производство е уредено в чл.346 – чл.355 от НПК.

След анализ на цитираните разпоредби на ЗАНН и НПК и при съобразяване на практиката на ВКС по недопустими производства за възобновяване Решение №172/09.12.2020г. постановено от състав на Върховния касационен съд на Р България, Трето наказателно отделение, с докладчик съдия Паунова по наказателно дело №639/2020г.;  Решение №223/11.02.2019г. постановено от състав на Върховния касационен съд на Р България, Трето наказателно отделение, с докладчик съдия Иванова по наказателно дело №1013/2019г.; Решение №91/14.05.2015г. постановено от състав на Върховния касационен съд на Р България, Второ наказателно отделение, с докладчик съдия Захарова по наказателно дело №1999/2014г. се налагат извод, че възобновяването като специфично съдебно производство определя и различен ред за разглеждането на искането от уредения за въззивните и касационните производства. В разпоредбите на ЗАНН регламентиращи възобновяването не е предвидена предварителна проверка при внасянето на искането за неговата редовност и допустимост, нито възможност за отстраняването на констатираните негови нередовности. Това не означава, че на разглеждане по същество подлежат нередовни и недопустими искания за възобновяване. Съдът по арг. от чл.73 ЗАНН вр. чл.424, ал.4 от НПК следва да „образува производството по възобновяване и при самото му разглеждане в открито съдебно заседание прави проверка на тези условия, като се произнася по тях с окончателния акт.“[1]

Постановените съдебни актове в производствата по възобновяване са окончателни и  не подлежат на  инстанционна проверка арг., както от чл.73, ал.5 ЗАНН, така и от чл.354, ал.4 НПК приложим на основание чл.426 НПК.

 

Съдия:

Марияна Ширванян