Решение по дело №2540/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ГЛОБАЛ РИТЕЙЛ ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ***, представлявано от управителя Д.С.А., против Решение № 1417/04.10.2023г. на ВРС, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 1851/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № ***/11.01.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Варна, с което за нарушение на чл.153, ал.3 КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв. Със същото решение в полза на ДИТ - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди и излага подробни съображения за това, че показанията на разпитаните свидетели са възприети и тълкувани неправилно, както и че неправилно съдът е възприел за доказани фактите и обстоятелствата, отразени в АУАН, в т.ч. необосновано е приел, че представените от работодателя документи съдържат неизгодни за него данни, доказващи извършеното нарушение. В тази връзка сочи, че е налице противоречие между графиците и присъствените форми, иззети при проверката и тези, приложени към възражението, в което изрично е посочено, че в представените при проверката документи е допусната техническа грешка. Тези доводи не са обсъдени в обжалваното решение като съдът се е ограничил в общо приемане на нарушението за доказано, без да навлиза в детайли или излага мотиви по доводите във въззивната жалба. Счита, че при правилен прочит на доказателствата следва извод, че АНО не е положил нужните усилия за разкриване на обективната истина в казуса с отработените от Д. П. Б. работни дни, като самата Б., чиито права се твърди, че се нарушени, изнася данни, че е почивала на 26.11.2022г. и не е работила седем или повече работни дни без почивка.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.И., който поддържа касационната жалба на наведените в нея основания. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане на разноски за две инстанции.

Ответната страна - директорът на ДИТ - Варна, чрез юрк.А., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно - прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че събраните по делото доказателства не са достатъчни за да обосноват категоричен извод за нарушение по чл.153, ал.2 КТ. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че при извършена проверка на работещите в магазин „П.“ - гр.Варна, стопанисван от „ГЛОБАЛ РИТЕЙЛ ХОЛДИНГ“ ЕООД, контролните органи установили, че дружеството, явяващо се работодател, при сумирано изчисляване на работното време и работа по график, не е осигурило непрекъсната седмична почивка не по-малко от 24 часа на лицето Д. Б. - на длъжност „продавач“, за периода 25.11.2022г. - 01.12.2022г. вкл., видно от график за работа и присъствена форма за месеците ноември и декември 2022г. Нарушението било извършено на 01.12.2022г. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл.153, ал.2 КТ, за което му е съставен АУАН № ***/23.12.2022г., а въз основа на него е издадено НП № ***/11.01.2023г., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 1500,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. По същество е прието, че извършването на вмененото нарушение на чл.153, ал.2 КТ е доказано. От събраните доказателства е прието за безспорно установено, че на основание чл.142, ал.2 КТ работодателят е въвел месечно сумирано отчитане на работното време. От приложените по делото График за работа и Присъствена форма за м.ноември и м.декември 2022г. е установено, че Д. Б. е работила непрекъснато от 25.11.2022г. до 01.12.2022г. вкл., без почивен ден. ВРС е цитирал и анализирал разпоредбите в КТ досежно сумираното изчисляване на работното време и минималните седмични почивки, и е приел, че след като според графиците Б. е работила седем последователни работни дни в периода от 25.11.2022г. до 01.12.2022г. вкл., като не й е осигурил почивка от най-малко 24 часа на 01.12.2022г., работодателят е извършил нарушение на чл.153, ал.2 КТ. ВРС е приел и че липсват спорни обстоятелства по фактите, които да са налагали провеждането на допълнително разследване от АНО, т.к. доказателства за това колко часа е работило лицето през посочения в НП период са се съдържали в представените пред АНО отчетни форми. Прието е, че поставеният пред съда спорен въпрос не е по фактите, а по правото, който АНО правилно е квалифицирал като нарушение по чл.153, ал.2 КТ. ВРС е приел и че приложените график за работа и присъствена форма за м.11 и м.12.2022г., на които се позовава АНО, са частни писмени документи, съставени и утвърдени от управителя, представени са на проверяващите и удостоверяват факти относно действително отработеното от работника време, и доколкото съдържат неизгодни факти за страната, която ги е съставила, същите се ползват с материална доказателствена сила. Съдът частично е кредитирал показанията на св.Б. (неправилно в решението е посочено св.Г., която е актосъставител), по съображения, че същата не помни колко работни дни е имала в м.ноември, дава противоречиви показания относно дните полаган труд за дружеството през този период, в показанията й липсва конкретика. Прието е и че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, т.к. обстоятелствата по извършване на нарушението разкриват обществена опасност, която е типична за общия случай на нарушенията от този вид.

Така постановеното решение е неправилно.

Основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения. Изложените мотиви в обжалваното решение са бланкетни, концентрирани са само върху приложимите правни разпоредби и събраните в хода на административнонаказателното производство, като ВРС не е обсъдил наведените от дружеството-жалбоподател доводи за допусната в представените на проверяващите графици техническа грешка и конкретно твърдението, че на 26.11.2022г. - която дата попада в периода, в който според АУАН и НП Д. Б. е полагала труд в седем последователни работни дни, Б. е почивала.

Във връзка с тази защитна теза, дружеството е твърдяло, че още с възраженията към АУАН е представило коригирани графици, каквито обаче не са приложени по преписката и по делото. Приложените на л.54 - 63 от делото Присъствени форми и Графици за отчитане явяването/неявяването на работа за месеците ноември 2022г. и декември 2022г., по отношение на Д. Б. са идентични с тези, приложени към първоначално представената преписка в съда - такива, от които се установява, че лицето е било на работа в периода от 25.11.2022г. до 01.12.2022г. вкл.

Във възраженията си срещу АУАН /л.75 и 76/, дружеството изрично се е позовало на коригирани графици и ВРС е бил длъжен да предприеме необходимите действия по тяхното приобщаване по делото. Отделно, както във възраженията по АУАН, така и с жалбата до ВРС, във връзка с твърдението, че на 26.11.2022г. Б. не е полагала труд, дружеството се е позовало на дневните отчети от ЕКАФП за посочената дата, както и на касовите книги за деня, и е твърдяло, че след като всеки касиер оперира с персонален код и за 26.11.2022г. от Б. не е извеждан отчет, това доказва твърдението, че на посочената дата същата не е била на работа.

При тези твърдения и в контекста на представените с жалбата срещу НП писмени доказателства - КЛЕН и ПКО, неправилно ВРС е приел, че между страните няма спор по фактите и не е било необходимо АНО да провежда допълнително разследване.

Безспорно съставените графици и присъствени форми, независимо от момента, в който са представени - първоначално при проверката или коригирани впоследствие, са частни диспозитивни документи. Доколкото на същите липсва подпис на работниците, удостоверяващ явяването им на работа за съответния ден, проверката на тяхното съдържание трябва да се извърши в контекста на всички събрани доказателства.

ВРС е обсъдил единствено събраните гласни доказателства и събраните в хода на проверката, но не и представените писмени такива с жалбата - КЛЕН от ЕКАФП и първични счетоводни документи - ПКО, и като такива позволяват извършването на обективна проверка - при непосредствена съпоставка с касовите книги за деня с представените КЛЕН, или чрез ССЕ, на твърдяния от касатора факт - че на 26.11.2022г. Д. Б. не е полагала труд.

Тези твърдения, обосновани с надлежни писмени доказателства, не са обсъдени от ВРС. Вярно е, че представените при проверката графици и присъствени форми могат да се интерпретират като признание от страна на работодателя, но то е надлежно оспорено още с възраженията по АУАН и не е проверено нито от АНО, нито от съда.

Доколкото на работодателя е вменено извършването на нарушение по чл.153, ал.3 КТ - за това, че на 01.12.2023г. не е осигурил минимална почивка от 24 часа на Д. Б., проверката дали е доказано твърдението в жалбата, че на 26.11.2022г. Б. е почивала, е пряко относима към преценката за съставомерност на деянието и извършване на вмененото нарушение. ВРС не е извършил такава проверка, поради което обжалваното решение се явява постановено при неизяснена фактическа обстановка и допуснато съществени нарушение на процесуалните правила.

Видно от чл.16, ал.1 от приложения по преписката Правилник за вътрешния трудов ред на „ГЛОБАЛ РИТЕЙЛ ХОЛДИНГ“ ЕООД, работното време на работниците и служителите в обект Супермаркет „П.“, действително се изчислява сумирано и се изравнява с период на отчитане 1 месец. Според ал.2 на с.р., за лицата на длъжност „касиер“ - каквато заема Д. Б., са въведени 39 смени с продължителност 7 часа и 8 часа и 30 минути, с включени поетапни почивки от 30 минути или 1 час.

Работното време на работниците и служителите в супермаркет „П.“ - брой, вид смени, тяхната продължителност и на почивките, както и сумираното му изчисляване, са регламентирани на основание чл.126 КТ със Заповед № **/01.06.2022г. на управителя на „ГЛОБАЛ РИТЕЙЛ ХОЛДИНГ“ ЕООД. Според т.3 от заповедта, смените се определят по утвърдени графици за периода на отчитане.

Според приложената по преписката Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м.ноември 2022г. и от приложения по делото График за същия период /л.62/, в края на месеца Д. Б. е почивала на 24.11.2022г. и е била на работа в периода 25 - 30.11.2022г. Според Графика за отчитане явяването/неявяването на работа през м.12.2022г. и Присъствена форма за същия период, Д. Б. е била на работа на 01.12.2022г. и е почивала на 02.12.2023г.

Според Графика за отчитане явяването/неявяването на работа през м.ноември 2022г., на 26.11.2022г. - за която дата касаторът твърди, че Б. е почивала, на работа са се водили и касиерите: А.А.Т.(2-ра смяна - от 15,00ч. до 20,00ч.), за която с жалбата е представена КЛЕН от 26.11.2022г. в 15:50:32 часа и съставен ПКО №**/26.11.2022г.; Д.И.К.(3-та смяна - от 10,00ч. до 17,00ч.), за която е представена КЛЕН на 26.11.2022г. в 23:54:14 часа и съставен ПКО № **/26.11.2022г.; Е.П.Р. (5-та смяна - от 10,00ч. до 22,00ч.) - по отношение на която не са представени КЛЕН и ПКО; И.Л.Б. (1-ва смяна - от 08,00ч. до 15,00ч.), за която е представена КЛЕН на 26.11.2022г. в 19:40:51 часа и съставен ПКО № **/26.11.2022г.; Л.К.В. (5-та смяна - от 10,00ч. до 22,00ч.) - по отношение на която не са представени КЛЕН и ПКО; М.Т.Д. (1-ва смяна - от 08,00ч. до 15,00ч.), по отношение на която е представена КЛЕН на 26.11.2022г. в 20:37:59 часа и съставен ПКО № **//26.11.2022г.; М.Х.Б. (8-ма смяна - от 13,00ч. до 20,00ч.), по отношение на която е представена КЛЕН на 26.11.2022г. в 20:53:34 часа и съставен ПКО № **/26.11.2022г. и Ц.М.П. (8-ма смяна - от 13,00ч. до 20,00ч.), по отношение на която е представена КЛЕН на 26.11.2022г. в 15:02:38 часа и съставен ПКО № **/26.11.2022г.

С жалбата до ВРС са представени КЛЕН и ПКО, и по отношение на лица, които според графика на 26.11.2022г. се водят в почивка - И.Г., изведена КЛЕН на 26.11.2022г. в 21:58:13 часа и ПКО № **/26.11.2022г., и С.Ч. - представени КЛЕН и ПКО, на които не се четат дати. Представени са и КЛЕН и ПКО по отношение на Н.Д., която според графика заема длъжност „продавача-консултант“ и е била 5-та смяна от 10,00ч. до 22,00ч. - изведена КЛЕН на 26.11.2022г. в 21:47:04 часа и ПКО № ***/26.11.2022г.

Представени са и КЛЕН и ПКО с нечетливи дати и по отношение на лица, които изобщо не фигурират в графика за м.11.2022г. – Е.П., И.И. и Д.Г.

Данните от представените с жалбата КЛЕН и ПКО, съпоставени с данните в приложените присъствена форма и график за работа за м.11.2022г., обосновават извод, че данните в графика и присъствената форма не са коректни, т.к. има извеждани КЛЕН преди приключване на съответната смяна, или много след приключване на съответната смяна, съответно установява се, че на 26.11.2022г. са работили лица, които по график за този ден са в почивка.

При тези безспорни факти, ВРС е бил длъжен да обсъди така представените доказателства, да изиска копия на КЛЕН и ПКО с видими дати, в т.ч. събере допълнителни доказателства - да изиска касовите книги за 26.11.2022г. или назначи проверка на същите чрез ССЕ, така, че да извърши обективна проверка във връзка с твърдението на касатора, че на 26.11.2022г. Д. Б. не е полагала труд.

Като не е сторил това, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.

На основание чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото ВРС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1417/04.10.2023г. на ВРС, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 1851/2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно!

Председател:
Членове: