Определение по дело №34906/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 51798
Дата: 20 декември 2024 г. (в сила от 20 декември 2024 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20241110134906
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51798
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110134906 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е осъдителен иск от А. Й. Я. (ищец) срещу „Ка Инвест“ ЕООД (ответник),
както следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 8898.00 лева -
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от месец юли 2023г.
до месец март 2024г. включително, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба – 12.06.2024г., до окончателното плащане;;
иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 636.44 лева, представляваща обезщетение
за забава в плащането на главницата от 8898.00 лева в размер на законната лихва за
периода от падежа на всяко месечно трудово възнаграждение до датата на подаване на
исковата молба, или от 31.07.2023г.-11.06.2024г.
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1650.00 лева -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който се състои от 8 дни за 2022
г., 20 дни за 2023г. и 5 дни за 2024 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 12.06.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата
от 1110.00 лева – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
12.06.2024г., до окончателното плащане.
Ищецът А. Й. Я. твърди, че по силата на трудов договор № 09/04.10.2021г.г. е бил в
трудово правоотношение с ответника „Ка Инвест“ ЕООД, в рамките на което е изпълнявал
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ при първоначално основно месечно
възнаграждение от 700.00 лева, променяно от работодателя съгласно минималната работна
заплата за страната, като за 2023г. възнаграждението му било в размер на 780.00 лева, а от
01.01.2024г. – 933.00 лева. Твърди, че съгласно т. 2 от договора работодателят се задължавал
да му заплаща и допълнително възнаграждение за професиоанлен опит и стаж в размер на
0.6% на година. Сочи, че към датата на сключване на трудовия договор имал стаж по
1
длъжността от 29 години, работейки при друг работодател – „Стройкомерс“ ЕООД на
същата длъжност, но това не било отразено в трудовия договор. Релевира, че към датата на
прекратяване на трудовия договор с ответника, трудовият му стаж бил над 32 години.
Твърди, че трудовото правоотношение с ответника било прекратено по негова молба със
заповед № 068/01.04.2024г., в която заповед били посочени дължимите на ищеца суми за
обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224 КТ. Навежда, че причина да подаде молбата за
прекратяване било неплащането му на трудовото възнаграждение. Твърди, че дължимите му
обезщетения по заповедта и трудовото възнаграждение не е платено и към датата на
прекратяване на правоотношението, поради което и предявява настоящите искове. Моли
същите да бъдат уважени и да му се присъдят разноски. Представя доказателства и прави
искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ка Инвест“ ЕООД не е подал отговор на
исковата молба.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
По иска с правно основание чл. 128. т. 2 КТ в тежест на ищеца по делото е да докаже,
че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по
силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност,
размера на дължимото му се трудово възнаграждение и неговата изискуемост.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 8 КТ добросъвестното поведение на работника
или служителя при изпълнение на трудовите му задължения се предполага, като в тежест на
работодателя е да обори презумпцията, ако навежда такива доводи, за което не сочи
доказателства.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже
съществуването на главно задължение за плащане на трудово възнаграждение, неговата
изискуемост – с настъпване на падежа и/или изпращане на покана до ответника.
По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже по делото, че за
процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената
длъжност, че трудовото правоотношение е прекратено, че за календарната 2022 г., 2023г. и
2024г. ищецът има неизползван платен годишен отпуск съответно 8, 20 и 5 дни, както и
размера на дължимото се обезщетение за неизползван отпуск и изискуемост на вземането.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно, че за процесния период между страните е било налице валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е престирал труд в полза на ответното
дружество на посочената длъжност, че трудовото правоотношение е прекратено по негова
молба без предизвестие и поради обстоятелството, че работодателят е забавил изплащането
на трудовото възнаграждение за посочените по-горе месеци през 2023г. и 2024г.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от ищеца
вземания, или ползването на отпуск за процесния период, в случай, че твърди тези
обстоятелства, както и да обори презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестно поведение
на ищеца при осъществяване на трудовите права и задължения.
На ответника следва да се посочи, че не сочи доказателства по оборване на
презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ и за плащане на търсените вземания.
2
Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК е допустимо и необходимо
с оглед направените в исковата молба твърдения, поради което следва да бъде уважено.
Исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо,
относимо и необходимо и следва да се допусне.
Искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел не се явява необходимо,
тъй като исковата молба в тази част е върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца най-късно в насроченото по делото открито съдебно заседание да
завери представените към исковата молба доказателства, в противен случай същите ще
бъдат изключени от доказателствения материал.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да уточни дали претендира
брутно трудово възнаграждение в посочения размер от 8898.00 лева.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания, исковата молба
ще бъде върната в тази част – на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба и молба от 09.07.2024г. документи като
писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Ка Инвест“ ЕООД в
едноседмичен срок от съобщението да представи по делото следните документи в оригинал
и заверено копие, намиращи се при него от значение за спора:
1./ ведомости за заплати за периода от месец юли 2023г. до месец март 2024г.
включително за 05.04.2024 г. и за 26.04.2024 г.
УКАЗВА на ответника, че ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията съдът ще приложи
последиците на чл. 161 ГПК – ще приеме за доказани фактите, за които е станал пречка за
събиране на доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед
на материалите по делото, справка при ответника и при ищеца и неговата обслужваща
банка, да отговори на поставените в отговора на исковата молба и в настоящото
определение задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.В.А., телефон: ****
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 400.00 лева, платими от
бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на един
свидетел като ненеобходимо.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
3
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2025г. от
14:15 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, на основание чл.312, ал.2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на определението могат да вземат становище по доклада, съдържащ се в
мотивите на акта, и да предприемат съответните процесуални действия, включително да
представят доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-
късно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4