№ 4923
гр. София, 18.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110148040 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск от „ЗАД „Армеец“ АД против Столична община. Ищецът
твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети
на застрахования автомобил Мерцедес с рег. № СВ 1974 НС. Поддържа, че щетите са на
стойност 3585.16 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след
което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за
платеното обезщетение. Твърди, че причина за ПТП е попадането на автомобила в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на 21.02.2020 г. в гр. София, в
Студентски град пред бл. № 61А. Следователно, виновен за настъпването на щетите бил
ответникът, чието задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските
пътища, поради което претендира изплащането на платеното застрахователно обезщетение и
10 лв. за ликвидационни разноски в общ размер на 3595.16 лв. Сочи, че бил отправил
доброволна покана да ответника, с която бил определен седемдневен срок за доброволно
изпълнение. Претендира и лихва за забава в размер на 436.45 лв. за периода 06.06.2020 г. –
16.08.2021 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира законна лихва върху главницата от
завеждане на иска – 19.08.2021 г. Претендира разноски. Сочи банкова сметка IBAN
BG79CECB97901061905000.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП, счита, че липсва неизпълнение от страна на
ответника. Прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като водачът на
МПС е следвало да възприеме пътната обстановка и да реагира на време. Оспорва размера
на претенцията. Възразява да е получил регресна покана. Оспорва акцесорната претенция.
Актът е постановен на 15.10.2021 Моли за отхвърляне на исковете, а при евентуалност за
1
намаляване размера на обезщетението. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя
включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността
по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2)
за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ.
С определение от 15.10.2021 г, са отделени като ненуждаещи се от доказване и
безспорни между страните следните обстоятелства, че на 21.02.2020 г. л. а. Мерцедес с рег.
№ СВ 1974 НС е претърпял ПТП, че същото е настъпило в рамките на общинската пътна
мрежа на територията на Столична община; че застрахователят е заплатил сумата от общо
3585.16 лв. на собственика на автомобила и, че тази сума е постъпила по сметката на
кредитора.
С исковата молба е представена комбинирана застрахователна полица № **********
от 23.05.2019 г., съдържаща подписи на страните – л. 12. Ответникът в съдебно заседание е
оттеглил искането си по чл. 183 ГПК, поради което и съдът намира за установено по делото
наличието на процесното застрахователно правоотношение между страните. Не е спорно, че
застрахователната премия по договора е заплатена, а това се установява и от доказателствата
2
по делото. Освен това индиция за наличие на застрахователно правоотношение е
образуваната преписка по претенцията за щета и изплатеното на застрахования съответно
застрахователно обезщетение по цитираната застраховка „Каско“. Следователно е налице
упражняване на права и изпълнение на задълженията по договора за застраховка от двете
насрещни страни.
Съдът намира, че писмената форма за сключване на застрахователния договор е
спазена, а и дори и да не беше спазена, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 293 ТЗ,
приложима за търговските сделки, каквато безспорна е тази за застраховка „Каско на МПС“,
съгласно която разпоредба страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението -
решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 50 от
25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. №
11/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, I т.
о.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско” по отношение на лек автомобил Мерцедес, модел G 63 AMG с рег. №
СВ 1974 НС и период на покритие от 27.05.2019 г. до 26.05.2020 г., включващ датата на
настъпване на застрахователното събитие.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, в това число
заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 21.02.2020 г., подадено от Б. В.,
и декларация на водача на застрахованото МПС от 21.02.2020 г. че при застрахователя е
образувана преписка по щета № 10020030104448 за настъпило на 21.02.2020 г.
застрахователно събитие. От представените като писмени доказателства възлагателно
писмо, приемо-предавателен протокол, опис на щетите и калкулация по претенция №
10020030104448, доклад по щета, фактура от Силвър Стар Ритейл ЕАД, и платежно
нареждане от 15.05.2020 г. се установява, че след извършените оглед и оценка на щетите по
застрахования автомобил ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на
3586.16 лв., която сума е изплатена на извършилия ремонта автосервиз.
Настоящият случай не попада в хипотезите, при които задължително се съставя
протокол за ПТП – настъпили материални щети при двама участници в ПТП или наличието
на пострадало лице. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г.
не се посещават от органите на МВР–„Пътна полиция” и не се съставят документи за
повреди на МПС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Настоящият случай попада в
посочената хипотеза, поради което не се налага съставянето на протокол за ПТП, който да
даде сведения за механизма на реализиране на ПТП-то.
Още повече, съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да
откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
3
предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от
установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото
застрахователно събитие. Следователно правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие. Самото неизпълнение от страна на застрахования на установеното задължение по
т. 58.1 от общите условия да уведоми компетентните органи за пътно-транспортното
произшествие не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за отказ на
застрахователя да заплати обезщетение по щетата. Не се установява от ответника, който
носи доказателствената тежест, неизпълнението на това задължение на застрахования да е
значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело до възникване на
застрахователното събитие. Не се установи и причинно-следствена връзка между това
неизпълнение на задължението на застрахования и настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Оттук и възражението на ответника е неоснователно, а и съществувалият
между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на
щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие – виж т. 8. 3 от
раздел ІІI на Общите условия на ищеца за застраховка на моторни превозни средства
/Каско/.
Само по себе си неангажирането на протокол за ПТП, не представлява невъзможност
за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Дори при представен протокол и при липса оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или
комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава - решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. Т. е. механизмът на настъпилото ПТП и причинените
вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца, посредством всички
допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства.
Соченият по делото механизъм се установява по безспорен начин от писмените
доказателства - заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС и и декларация на
водача на застрахованото МПС, свидетелските показания на Б. В. и приетата по делото
САТЕ.
Свидетелят сочи, че през 2020 г. пред бл. 61А в Студентски град е попаднал в дупка
и си е счупил джантата. Не могъл да избегне дупката, тъй като от ляво по еднопосочната
улица били паркирали автомобили. Движил се с 15-20 км. в час. Показанията на свидетеля-
очевидец са последователни и логични, поради което се кредитират от съда. Според
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, щетите по отношения на процесния
автомобил, отразени в опис на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка с
настъпилото на 21.02.2020 г. около 11:20 ч. застрахователно събитие – преминаване на
4
автомобила през дупка в платното за движение в ж. к. Студентски град с посока на
движение ул. Проф. д-р Иван Странски към ул. Едуард Генов пред бл. 61А.
Механизмът, посочен в заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС,
съответства на заключението по САТЕ и показанията на свидетеля Вълков, поради което
при оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и съвпада с
посочения в исковата молба от ищеца. Експертът по САТЕ заявява, че между механизма на
ПТП и вредите по автомобила е налице причинно-следствена връзка.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост,
като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Като безспорно по
производството е отделено обстоятелството, че пътният участък, на който е настъпило
процесното ПТП съставлява част от общинска пътна мрежа на Столична община. От
обстоятелството, че на пътната настилка на общински път, към момента на настъпване на
застрахователното събитие (ПТП) е имало необозначена дупка, което се установява от
събраните в производството писмени доказателства и заключението на САТЕ, се налага
изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност
общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените
от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната
настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради
което е породена деликтната отговорност на възложителя – Столична община за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно.
Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране
на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на
общината да поддържа общинските пътища, без значение под въздействие на какви фактори
е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено
нормативно задължение и претърпените вреди, се установява от приетото заключение на
САТЕ.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
5
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. При
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. В случая, съгласно кредитираното заключение на
САТЕ, стойността необходима за възстановяване на автомобил Мерцедес, модел G 63 AMG
с рег. № СВ 1974 НС, е 3585.16 лв. Установява се от САТЕ, че към дата на ПТП
автомобилът е бил в експлоатация 1 година и 1 ден от датата на първоначалната
регистрация – 20.02.2019 г. Доколкото ПТП е настъпило в гаранционния срок, съдът следва
да вземе стойността съобразно официалния за марката сервиз – Силвър Стар Ритейл ЕАД.
При ремонт на нови автомобили се вземат предвид цените в оторизиран сервиз – решение №
167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. №
1069/2010 г., II т. о. Ако не бъде взето предвид това обстоятелство, няма да може да се
стигне до реално "възстановяване" на автомобила към състоянието преди увреждането –
същият вече няма да може да бъде ремонтиран в гаранционен сервиз, което намалява
неговата стойност и пострадалото лице би загубило правата си по гаранцията. В този смисъл
и общите условия на ищеца т. 71.1 – при частична щета на МПС, което към дата на
застраховката е на възраст до четири години, считано от дата на първа регистрация -
застрахователното обезщетение се определя по представени оригинални фактури от
оторизиран от производителя на съответната марка сервиз в България. Вещото лице е
съобразило това обстоятелства и е посочило, че стойността необходима за възстановяване на
автомобила към датата на ПТП е 3585.16 лв. Следва да се отбележи, че експертизата не е
оспорена. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено
от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на
заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди
провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и
приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е
преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде
ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д.
№ 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I
г. о. на ВКС/.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. С доклада по делото е указано на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за съпричиняване от страна на водача на автомобила, но доказателства
от ответника в тази насока не са ангажирани по делото.
Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за
6
съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото и водачът да се е движил с неразрешена
скорост. Напротив установява се по категоричен начин, че водачът на автомобила се е
движел със скорост не по-голяма от 20 км. в час – виж САТЕ и показанията на свидетеля
Вълков. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива
/а дори и знанието за това само по себе си не е основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД -
решение № 261485 от 01.12.2020г. на СГС по в. гр. д. № 162/2020 г., решение № 1192 от
13.02.2020г. на СГС по в. гр. д. № 5643/2019 г./. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за
вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да
било доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост или не е
съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на пътя,
каквото задължение същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е било
надлежно обозначено. Няма данни по делото дупката да е била по някакъв начин означена
или сигнализирана. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Освен това от кредитираните показания на
свидетеля Вълков се установява и, че същият не е имал възможност да избегне
препятствието на пътното платно, тъй като не е могъл да свие нито на ляво, нито на дясно.
От ляво имало паркирани коли на еднопосочната улица и свидетелят нямало как да свие, за
да избегне дупката.
Доколкото в настоящия случай са недоказани твърденията на ответника за
несъобразяването на водача с пътната обстановка, то при неустановяване на тези
правнорелевантни факти по несъмнен начин в процеса от ответника и при прилагане на
правилата за разпределение на доказателствената тежест - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът
приема тези обстоятелства за неосъществени.
Предвид изложеното, искът се явява основателен за пълния размер на претендираната
сума от 3595.16 лв., представляваща заплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение и претендираните ликвидационни разноски в размер на 10 лв. /чийто обичаен
размер се установява да е 15 лв., съобразно т. 4 на САТЕ/ . При това положение съдът
намира, че предявеният иск за сумата от 3595.16 лв. е изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен в пълен размер. Като законна последица от уважаване на иска следва
да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска
/19.08.2021 г./ до окончателното ѝ изплащане.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Установява се от
7
доказателствата по делото, че такава регресна покана е отправена и получена от ответника
на 29.05.2020 г. – виж л. 29 от делото, в който под № 19 е процесната щета. Писмото,
съдържащо 23 бр. регресни претенции е входирано при ответника с вх. № СОА20-ТД26-
5185 от 29.05.2020 г. Със същата е предоставен 7-дневен срок за изпълнение на
задължението, поради което и ответникът е изпаднал в забава, считано от 06.06.2020 г.
Обезщетението за забава се дължи за периода 06.06.2020 г. – 16.08.2021 г. След
използването на електронен калкулатор и на основание чл. 162 ГПК съдът изчисли
дължимата законна лихва за посочения период в размер на 436.45 лв. Поради изложеното и
предявеният акцесорен иск следва да се уважи в пълния размер от 436.45 лв. за периода
06.06.2020 г. – 16.08.2021 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер на 461.26 лв. за държавна такса,
депозит за САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер /100 лв./, които разноски ще се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, улица
„Московска“ № 33 да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата в размер на 3595.16 лв., представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена
застраховка „Каско” с полица № ********** от 23.05.2019 г. за вреди на лек автомобил
марка л. а. „Мерцедес“, модел „G 63 AMG“, с рег. № СВ 1974 НС, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.02.2020 г. в гр. София в ж. к. Студентски
град с посока на движение ул. Проф. д-р Иван Странски към ул. Едуард Генов пред бл. 61А,
поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва от 19.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 436.45
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.06.2020 г. до
16.08.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 461.26 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8