Р Е Ш Е Н И Е
№ 731/ 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито заседание на девети ноември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 910 по описа за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 62, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по
жалба на Р.А.Б.,***, чрез адв. В.С. против Заповед № Л-3415 от 01.09.2023 г.,
на заместник главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с
която на лишения от свобода е отказано преместването му в Затвора - Ловеч. Заповедта е оспорена като незаконосъобразна,
необоснована и
постановена при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че налаганите
наказания на лишения от свобода се тълкували превратно в рамките на административното
производство, доколкото целта на престоя в затвора е превъзпитанието на
осъдения, а продължаване на образованието е средство за превъзпитание.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, явява се лично. Процесуалният му представител не се явява.
Поддържа жалбата с писмена молба. Моли се заповедта да бъде отменена по изложени
съображения.
Ответникът – Заместник
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно
призован, не се явява, представлява се от процесуален представител юрисконсулт Р.,
който изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор и в
съдебно заседание.
Административен
съд-Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Административното
производство е инициирано по повод искане на лишения от свобода Б. за
включването му в обучителен процес за учебната 2023/2024 учебна година за
продължаване на образованието му в 7-ми клас в СУ „Димитър Митев“, гр.
Ловеч. По повод искането е направена проверка относно статута на лишения от
свобода, като е съставен Текущ доклад от 02.08.2023 г. от Началник Сектор „СДВР“
и Главен инспектор „СДВР“ към Затвора – Пазарджик. От доклада става видно, че жалбоподателят
изтърпява едно общо наказание от 8 г. и 6 м. за извършени престъпления по чл.
209 от НК и чл. 211 от НК. Начало на наказанието е поставено на 06.08.2020 г.,
като към 02.08.2023 г. остатъкът е 5 г. 4 м. и 14 дни. От доклада става ясно
също, че лицето лесно се е вградило в затворническата общност и въпреки
водената корекционна работа, трудно се повлияват зоните на нужда, с оглед
явното нежелание на лишения от свобода за корекция. Установява се, че е
наказван системно в хода на 2023 г. и 2022 г. (изброени девет заповеди с различни
дисциплинарни наказания) и само една похвала във връзка с организиран турнир по
„Бридж белот“.
С оглед искането и
изготвения доклад е направена преценка за съответствие с изискванията на условията
за обучение, образование и квалификация на лишените от свобода. Констатирано е,
че лицето не отговаря на същите, което е станало и основание за издаване на
процесната заповед, с която е отказано преместването му в Затвора-Ловеч. Заповедта
е връчена на адресата на 04.09.2023 г. Жалба е подадена до Административен съд
- Пазарджик на 18.09.2023 г.
Въз основа на горната
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице,
имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорената
заповед. Същата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на административен
орган, с което се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на
неговия адресат.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Съгласно чл. 62, ал. 1, т.
1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва
със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при
включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода.
Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ може със заповед да делегира правомощия по чл. 62 ал. 1, т. 1 -
3 и 5 от ЗИНЗС на своите заместници или на началник на отдел в главната
дирекция, който е с висше юридическо образование. В случая правомощията по чл.
62, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС са делегирани на заместник главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ със Заповед № Л- 4743#2
от 08.11.2022 г., представена по делото. От горните следва, че оспореният акт е
издаден от компетентен орган.
Заповедта е издадена в
писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и
точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата
на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, както и
дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички
фактически и правни основания за издаване на заповедта. С оглед горното,
оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма.
По отношение на спазване на
административнопроизводствените правила и приложението на материалноправните
разпоредби съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от ЗИНЗС са предвидени различните хипотези даващи възможност за
преместване на лишен от свобода от едно пенитенциарно заведение в друго.
Съгласно т. 1 от тази норма, преместването на лишени от свобода от един затвор
в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при включване в обучения, в курсове за придобиване
на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено
желание от лишения от свобода. В случая се установява, че със Заповед № Л-3020
от 01.07.2019 г. са утвърдени правилата за условията и реда за образование,
обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите,
настанени в местата за лишаване от свобода. В Раздел IV от
правилата са разписани процедурата по прием в училищата към местата за лишаване
от свобода и условията, на които лицата следва да отговарят, за да бъде
провеждано обучението. В т. 33 е предвидено изрично, че за да бъдат преведени в
друг затвор за включване в учебната дейност, лишените от свобода следа да
отговарят на няколко кумулативни изисквания, а именно: да имат остатък от
изтърпяване на наказанието към 15 септември на текущата година не по- малко от
6 месеца, да не са системни нарушители на дисциплината, да не са изолирани в единична
килия без право на участие в колективни мероприятия към началото на учебната година,
да не са обвиняеми и подсъдими, обвинени за престъпление за които се предвижда
наказание над 15 години лишаване от свобода и да не са обвиняеми и подсъдими,
които грубо и системно нарушават установения ред, с което застрашават
сигурността в затвора.
От съдържанието на
оспорената заповед става видно, че същата е издадена по повод искането на Б. за
продължаване на образованието му и след извършена проверка относно наличие на
предпоставки за това. Констатирано е, че лицето е системен нарушител на
дисциплината, установените правила и норми в местата за лишаване от свобода и въпреки
водената интензивна индивидуална работа през изтеклия период на пенитенциарно
третиране, лишеният от свобода има наложени 17 наказания за извършени груби
дисциплинарни нарушения, по отношение на които е неприложима разпоредбата на
чл. 109, ал. 2 от ЗИНЗС. В този смисъл, административният орган е приел, че като
системен нарушител, лицето не отговаря в цялост на изискванията, посочени
изчерпателно в т. 33 от Правилата за условията и реда за образование, обучение
и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в
местата за лишаваме от свобода, утвърдени със Заповед № Л-3020 от 01.07.2019 г.
на главния директор па ГДИН.
Предвид горните, съдът
намира, че правилно ответникът е приложил материалния закон, като при издаване
на заповедта не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Заповедта е издадена след извършаване на надлежна проверка и преценка
за съответствие на статута на лишения от свобода с изискванията за продължаване
на образованието. Установено е както в хода на административното производство,
така и на съдебното, че лицето е наказвано многократно през 2022 г., както и
през 2023 г., което не се оспорва. Поради това и правилно е приложена т. 33 от
Правилата, забраняваща преместване на лишен от свобода в друг затвор за
продължаване на обучението, ако същият е системен нарушител на дисциплината.
Същите имат характер на общ административен акт и намират приложение в
процесния случай. С оглед горните, е спазена и целта на закона. До продължаване
на образованието се допускат лишени от свобода, за които това ще има
положителен корекционен ефект, но и които с поведението си показват, че не са
системни нарушители и не застрашават сигурността в местата за лишаване от
свобода, което в случая се опровергава.
Предвид изложеното, жалбата
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното, Административен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.А.Б.,***,
чрез адв. В.С. против Заповед № Л-3415 от 01.09.2023 г., на заместник главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на лишения от
свобода е отказано преместването му в Затвора - Ловеч.
Решението е окончателно на
основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: