№ 8259
гр. С, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110149383 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, установителен иск с правно основание чл.327,
ал.1 ТЗ от ВЦ АД с ЕИК: **** и адрес: гр. Д, общ. Д, обл. Х срещу И ЕООД с ЕИК: **** и
адрес: гр. С, УЛ.ОП 11, общ. С, обл. С (столица) за сумата 22364,54 лева (двадесет и двe
хиляди триста шестдесет и четири лева и 54 стотинки), представляваща цена на доставени
строителни материали /цимент/ по Рамков договор № VSA 006/2014 от 01.02.2014 г. за
периодични доставки на цимент, изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от
03.07.2014 г., Допълнително споразумение № 2 от 03.04.2017 г., Допълнително
споразумение № 3 от 11.04.2018 г., Допълнително споразумение № 4 от 27.09.2019 г., за
които е издадена Фактура - Дубликат № **********/29.11.2021 г., ведно със законна лихва
от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Рамков договор № VSA
006/2014 от 01.02.2014 г. за периодични доставки на цимент, изменен и допълнен с
Допълнително споразумение № 1 от 03.07.2014 г., Допълнително споразумение № 2 от
03.04.2017 г., Допълнително споразумение № 3 от 11.04.2018 г., Допълнително
споразумение № 4 от 27.09.2019 г. за продажба на строителни материали /цимент/ при
договорен кредитен лимит в първоначален размер от 300 000 лева, увеличен на 450000 лв. В
чл. 3 от рамковия договор от 01.02.2014 г. било записано, че срокът за плащане цената по
всяка издадена от продавача фактура бил 60 дни отложено плащане от датата на издаване на
фактурата. Твърди, че в изпълнение на договора са подавани заявки за доставка от
ответника, които са приети и изпълнени от продавача. Били издавани товарителници за
доставеното количество насипен цимент, нареждания за експедиция на насипен цимент и
1
кантарни бележки, подписани от представител на ответника.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че предадената му от предишния
едноличен собственик на „И“ ЕООД първична счетоводна и договорна документация не
съдържала рамков договор от 01.02.2014 г., на който ищецът основавал вземанията си. В
тази първична счетоводна и договорна документация не фигурирали и представените с
исковата молба допълнителни споразумения, фактури, товарителници, кантарни бележки и
нареждания за експедиция на цимент. Счита, че ответното дружество не е страна по
релевирания от ищеца договор, нито по описаните в исковата молба доставки и съответно,
че не дължи претендираните от ищеца суми.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.327, ал.1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е
продал и доставил на ответника твърдяното количество стоки, отразени в процесната
фактура, за посочената в исковата молба цена.
Видно от представения договор №VSA -006/2014 от 01.02.2014 г. между „ВЦ“ АД като
продавач и „И“ ЕООД като купувач възникнало правоотношение с предмет продажба и
доставка на строителни продукти до склад на купувача или посочено от него лице.
Уговорено било отложено плащане – 60 дни и кредитен лимит – 300 000 лева. Договорът
бил изменен и допълнен с допълнителни споразумения №1 от 03.07.2014 г., №2 от
03.04.2017 г., № 3 от 11.04.2018 г. и № 4 от 27.09.2019 г., с които били уговорени
продажните цени на насипния цимент и продължаван срока на действие на договора, като
уговорените условия с Допълнителното споразумение от 27.09.2019 г. били договорени за
срок до 31.12.2021 г. Следователно в периода от 01.02.2014 г. до 31.12.2021 г. страните са
били в трайни търговски взаимоотношения.
Установява се от представените нареждания за експедиция на насипен цимент,
кантарни бележки и товарителници № 0013103/26.11.2021 г. за цимент с тегло 26780, №
0013075/26.11.2021 г. за цимент с тегло 26960, № 001393/26.11.2021 г. за цимент с тегло
26880 № 0002346/26.11.2021 г. за цимент с тегло 27100, че ищцовото дружество е продало и
доставило на ответното дружество чрез пет доставки цимент в периода от 26.11.2021 г. до
29.11.2021 г. За доставените количества цимент на обща стойност 22364,54 лева е издадена
процесната Фактура - Дубликат № **********/29.11.2021 г.
Съгласно чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката,
освен ако е уговорено друго. В случая ищецът е изпълнил задължението си като продавач да
предаде вещите, предмет на продажбата, а за ответникът като купувач е възникнало
задължението да ги заплати в уговорения 60дневен срок, който е изтекъл към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК
На база съвкупната преценка на доказателствата, събрани в рамките на
2
производството, съдът намира, че се установява възникване в полза на ищеца на процесното
вземане. Противно на възраженията на ответника, не може да се приеме, че е налице
своевременно противопоставяне на извършени действия от негово име по смисъла на чл.
301 ТЗ. Страните са се намирали в трайни търговски отношения, като не се установява да е
налице незабавно противопоставяне на извършените процесни доставки. Липсва и
своевременно отравено възражение по отношение количеството и качеството на
индивидуализираните чрез доставките родово определени вещи. Липсата на потвърждение
на действията на лицата, реализирали от името и за сметка на ответното дружество търговец
фактическо възлагане и приемане на стоките по арг. от чл. 301 ТЗ не прави действията
недействителни, напротив същите предвид липсата на своевременно противопоставяне от
страна на търговеца са действителни и го обвързват. В този смисъл е трайната съдебна
практика, част от която решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г., ІІ т.о., решение
№ 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2009 г., І т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. №
991/2009 г., ІІ т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д.№ 454/2008 г., ІІ т.о., решение № 57
от 07.06.2011 г. по т.д. № 546/2010 г., І т.о., решение № 118 от 05.07.2011 г. по т.д. №
491/2010 г., ІІ т.о., решение № 62 от 09.07.2012 г. по т.д. № 733/2011 г., ІІ т.о. и др.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът
надлежно е осчетоводил просените доставки. Обстоятелството, че не се установява дали
ответникът ги е осчетоводил предвид липсата на достъп на вещото лице до счетоводството и
неподаване на данни в справките –декларации към НАП, не може да бъде основание да се
приеме, че не е получил стоките. Вземането на ищеца за цената на доставените стоки не е
обусловено от осчетоводяването на издадената данъчна фактура, тъй като основанието за
плащане е доставянето на стоките (чл. 327, ал. 1 ТЗ), което обстоятелство е доказано по
делото въз основа на нарежданията за експедиция, товарителниците и кантарните бележки
По изложените мотиви съдът намира, че вземането на ищеца е установено, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното му изплащане.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищецът има право на сторените и доказани разноски в размер
на 1480 лева за заповедното производство /448 лева – д.т. и 1032 лв – адвокатско
възнаграждение/ и в размер на 1948 лева /448 лева – д.т., 300 лева – депозит за
възнаграждение на вещо лице и 1200 лева – адвокатско възнаграждение/.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че И ЕООД с ЕИК:
**** и адрес: гр. С, ул. ОП 11, общ. С, обл. С (столица) дължи на „ВЦ АД с ЕИК: **** и
адрес: гр. Д, общ. Д, обл. Х, на основание чл. 327 ГПК сумата 22364,54 лева (двадесет и двe
3
хиляди триста шестдесет и четири лева и 54 стотинки), представляваща цена на доставени
строителни материали /цимент/ по Рамков договор № VSA 006/2014 от 01.02.2014 г. за
периодични доставки на цимент, изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от
03.07.2014 г., Допълнително споразумение № 2 от 03.04.2017 г., Допълнително
споразумение № 3 от 11.04.2018 г., Допълнително споразумение № 4 от 27.09.2019 г., за
които е издадена Фактура - Дубликат № **********/29.11.2021 г., ведно със законна лихва
от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7666/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. С, ул.
ОП 11, общ. С, обл. С (столица) да заплати на ВЦ АД с ЕИК: **** и адрес: гр. Д, общ. Д,
обл. Х, сумата от 1480 лв – разноски в исковото производство и сумата от 1948 лева –
разноски в заповедното производство ч.гр.д. № 766/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4