№ 1289
гр. Русе, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520101813 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД против П. Д. К..
Ищецът претендира установяване на задълженията по Заповед за незабавно
изпълнение № 72/14.01.2022 год. по ч. гр.д. № 145/2022 г. по описа на РРС, като в исковото
производство претендира частично присъдените в заповедното суми, след като е съобразил
разпоредбата на чл. 110 и чл. 111, б.“б“ от ЗЗД и претендира установяване на задължението
на ответника за главница в размер на 1000 лева, за възнаградителна лихва, съгласно т. 6 от
Анекс от 05.11.2007 год. и Бюлетина за лихвите на ПИБ АД за периода от 13.01.2019 г. до
10.10.2021 г. включително в размер на 534.88 лева, законова лихва за периода 11.10.2021 г.
до 12.01.2022г. включително в размер на 26.11 лева и разноски за връчване на покана и
уведомително писмо в размер на 120.00 лева.
Ищецът основава вземането си на сключен с ответника Договор за издаване на
кредитна карта № 12РКО-А-3834/13.04.2007 г., в размер на 1000 лева, като твърди, че
неразделна част от договора е Анекс от 05.11.2007 год., съгласно който на титуляра е
издадена револвираща международна кредитна карта с чип VISA Classic. Предоставеният
кредитен лимит (овърдрафт) е усвояван многократно по сметка с IBAN:
BG70FINV915010BGN0LE3G, която е открита на името на кредитополучателя в Банката.
Усвоеният кредитен лимит (овърдрафт) е погасяван многократно частично по главница и
лихви по банкова сметка с IBAN:BG70FINV915010BGNOLE3G, открита на името на
кредитополучателя, като кредитът е в просрочие, считано от 19.01.2009 год.
Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ съгласно т.3 от
договора за кредит е 13.04.2009 г., но на основание т. 2 от Анекса към договора за кредит от
05.11.2007 г., във вр. с т.36.1 от Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa /Общите условия/, е
продължаван автоматично многократно с нов едногодишен период. Въпреки поетите
задължения, титулярят не е извършвал плащания за погасяване на кредита, съгласно
1
договора и общите условия. Кредитът не е бил обслужван, като не е изпълнявано
задължението за внасяне на минималната вноска, но не по-малко от 10 лева и целия размер
на кредитния лимит, ако е по-малък от 10 лева, поради това банката е изпратила
уведомително писмо изх. № 287-409/14.09.2021 г., с което поканила длъжника да извърши
плащане на просрочените си задължения. Тъй като плащане не последвало, кредитът е
обявен изцяло за предсрочно изискуем на 11.10.2021 г., за което длъжникът е бил уведомен
с писмо изх.№ 287-438/11.10.2021 г., което е породило правния интерес на ищеца за
принудително събиране на вземането, а подаденото от него възражение по повод издадената
заповед за незабавно изпълнение обосновава правния му интерес да предяви настоящия
установителен иск за вземането си.
Ответникът в своя отговор оспорва исковете.
Оспорва автентичността на договора и анекса. Заявява, че не си спомня да е
подписвал договор и анекс.
Заявява, че Общите условия не носят подписа му, като твърди, че същите не са му
известни, поради което не следва да бъдат прилагани по отношение на него.
Заявява, че не му е предоставена кредитна карта след 2009 год. и поради тази причина
той е бил в невъзможност да използва овърдрафта, т.е. след 13.04.2009 г. картата е неактивна
за него и той не я е използвал, тъй като не я е притежавал.
В случай, че се установи, че подписите са положени от ответника, прави възражение
за недължимост на претендираните суми поради изтекла погасителна давност на
задължението по кредита, като твърди, че съобразно заявеното от ищеца, предсрочната
изискуемост е настъпила на 24.01.2009 год. , следователно общата 5- годишна давност е
настъпила на 24.01. 2014 год., а абсолютната погасителна давност, съгласно чл. 112 от ЗЗД-
на 24.01.2019 год. Заявява, че не дължи главница, лихви – възнаградителна и законна,
разноски по връчване на покана и уведомително писмо в размер на 120 лева, нито разноски
по заповедното производство.
В хода на делото се отказва от оспорването на автентичността на договора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
Страните не спорят, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК е образувано
ч.гр.д. № 145/2022 год. на Русенски районен съд е издадена заповед № 72/14.02.2022 год.
за изпълнение на парично задължение , с която се разпорежда длъжникът П. Д. К. да
заплати на кредитора ПИБ АД сумата 1000.00 лева, представляваща главница, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
534.88 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.01.2019 г. до
10.10.2021 г., сумата 26.11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2021 г.
до 12.01.2022 г., сумата 120,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана и
уведомително писмо, държавна такса в размер на 33.62 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева. Длъжникът е депозирал възражение срещу
издадената заповед с вх. № 5016/25.02.2022 год., като е вписал наличието на изтекла
погасителна давност по отношение на вземането. Подаденото възражение обуславя правния
интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си.
Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят
всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът
дължи произнасяне по съществото на делото.
Като писмени доказателства по делото са приети: извлечение от счетоводните книги
на ПИБ АД за установяване на вземането по чл. 417, т. 2 от ГПК към 12.01.2022 г.
включително.; копие от Договор за издаване на кредитна карта № 12РК0-А-3834/13.04.2007
2
г.; копие от Анекс от 05.11.2007 г.; копие от Общите условия на ПИБ АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa;
извлечение от Бюлетин за лихвите начислявани от ПИБ АД по банкови сметки в национална
и чуждестранна валута, неразделна част от Договора за кредит и Общите условия на
банката; извлечение от Тарифата на ПИБ АД; копие от уведомително писмо - покана с
документи за извършено плащане; копие от уведомително писмо за настъпила предсрочна
изискуемост с документи за извършено плащане, искане за издаване на кредитна карта по
депозит от 18.04.2007 год. до ПИБ АД, клон Русе, лична карта № ********* издадена на
07.03.25000 год. от МВР Русе, декларация от П. Д. К., декларация за свързаност с други лица
от 11.04.2007 год. на П. Д. К., получаване на кредитна карта Visa/MasterCard, номер на
картата № 421874**9200 с валидност 03/12, запис на заповед от П. Д. К. от 13.04.2007 год.
По делото е изготвена и приета съдебно- икономическа експертиза.
Страните не спорят, че е сключен Договор за издаване на кредитна карта № 12РК0-А-
3834/13.04.2007 г. и Анекс от 05.11.2007 г., по силата на които на ответника е предоставена
кредитна карта Visa Classic с кредитен лимит 1000 лева под формата на банков кредит
овърдрафт по картова разплащателна сметка, който може да бъде усвояван с използване на
картата за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в
брой от терминално устройства АТМ (банкомат) или ПОС.
Уговорено е, че кредитната карта се издава със срок на валидност до 13.04.2009 год.,
който е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на
договора не бъде продължен. Картодържателят се задължава да погасява предоставения
овърдрафт в сроковете и по начина, уговорен в общите условия. На основание т.2 от анекса
към договора за кредит от 05.11.2007 г., във връзка с т. 36.1 от общите условия на ПИБ АД
за издаване използване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и
Visa, банката е продължавала автоматично многократно срока на договора с нов
едногодишен период. Съгласно т.4 от договора, титулярят се е задължил да погасява
овърдрафта в сроковете и по начина, посочени в общите условия. Съгласно т.18, във връзка
с т.1., б."ж" от тях, той е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на
отчетния период до датата на падежа, минимална погасителна вноска, представляваща 5%
от дебитното салдо по сметката (сумата за пълно погасяване) към последния ден от отчетния
период, но не по- малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-
малък от 10 лева.
Условието за автоматично подновяване са: взаимно съгласие на страните с анекс,
след като оправомощеният държател учреди уговорените в договора обезпечения (в случая
запис на заповед). Ако държателят не желае срокът на овърдрафта да бъде продължен, той
следва да уведоми банката за това в писмена форма не по- късно от един месец преди датата
на изтичане на срока и да гаси изцяло дебитното салдо по сметката до изтичане на срока на
договора.
Уговорката за автоматично продължаване на договора за нов двугодишен срок съдът
намира за нищожна, като квалифицира тази клауза като неравноправна. Макар и да няма
отношение към възражението за погасяване по давност, съдът намира че следва да обсъди и
настоящото с оглед пълнота на изложението. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да
се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават
правата на потребителите, е недействителна. Разпоредбата на чл. 24 от същия закон
препраща към чл. 143- 148 от Закона за защита та потребителите. Според чл. 143, т. 8а от
ЗЗП неравноправна е клаузата, която предвижда автоматично продължаване на срочен
договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва
да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор. В този
смисъл посочената клауза е нищожна и поради това неприложима. Следователно срокът да
3
договора е изтекъл на 13.04.2009 год.
Срокът на договора обаче не влияе на преценката на съда относно датата, от която
започва да тече погасителната давност по отношение на вземането на банката. Това е така,
защото неизплатените задължения по договора са изискуеми не с изтичането на договора, а
на съответната падежна дата.
Основният спор между страните касае датата, от която е започнала да тече
погасителната давност по отношение на вземането на банката. Ищецът счита, че това е
11.10.2021 год., т.е. датата, на е обявена предсрочната изискуемост на овърдрафта, а
ответникът- 24.01.2009 год.- 5 работни дни след датата, на която е станало изискуемо
плащането (в случая 19.01.2009 год.), евентуално 13.04.2009 год.- датата, след която
кредитната карта е неактивна. Според приетата по делото съдебно- икономическа
експертиза към 19.01.2009 год. овърдрафтът е усвоен в пълен размер, като след тази дата не
са извършвани транзакции от картодържателя на ПОС- терминал и АТМ. След 19.01.2009
год. са начислявани лихви по дълга, като на 07.04.2010 год. е постъпила сумата 64.25 лева, с
която е извършено частично погасяване на лихви и на 28.12.2011 год. е постъпила сумата
6.35 лева, с която отново е извършено частично погасяване на лихви.
На основание чл. 18 от общите условия оправомощеният държател се задължава
всеки месец на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден, да внася
минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. В глава „Определения“ е
посочено, че падеж е датата, на която държателят е длъжен да погаси изцяло задължението
си или минималната погасителна вноска; за дата на падеж се счита всяко 5- то число на
месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е следващият работен ден.
Обстоятелството, че оправомощеният държател не е получил извлечението по карта, не го
освобождава от задължението да внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска.
Според чл. 21 от ОУ за погасяване на задължение по сметка е необходимо сумата на
погашението да бъде внесена на каса или преведена по сметката. Банката няма задължение
служебно да удържа суми от други сметки на държателя до или на падежа, и наличието на
суми по други сметки в банката не представлява погасяване, освен ако изрично не е
уговорено друго.
Следователно и тъй като към 19.01.2009 год. е бил усвоен целият кредитен лимит, по
отношение на това задължение погасителната давност започва да тече от 05.02.2009 год.
Аргумент в подкрепа на горното са и уговорките на страните в процесния договор.
Установява се, че той е сключен на 13.04.2007 год. със срок на действие две години, т.е. до
13.04.2009 год.
В случая се прилага петгодишната давност, тъй като плащането не е периодично. На
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, от който вземането е
станало изискуемо.
За всички предишни плащания и тегления в брой тече погасителна давност от 5- то
число на месеца, следващ съответното действие по усвояване на суми и всички те са
погасени преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение от
страна на банката. Следователно правото на иск на банката е погасено по давност и
претенцията й за главница се явява неоснователна.
Дори и да не се приеме като дата на изискуемост на задължението падежът на
първата непогасена минимална вноска, както е уговорено в договора, а последната дата, на
която е усвоена главницата- 19.01.2009 год. или тази, на която са начислявани суми по
договора- 28.12.2011 год., задължението също е погасено по давност, тъй като заявлението
по чл. 417 от ГПК е подадено почти пет години след изтичането на петгодишния срок за
предявяването му и 12 години след изтичане на договора. В потвърждение на това е
представеното от банката извлечение за движение на новата карта, издадена на ответника (л.
50 от делото), видно от което тя е върната в картов отдел и унищожена на 03.07.2009 год.
4
След като е погасено главното вземане, на основание чл. 119 от ГПК, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, дори давността за тях да не е изтекла.
Поради това са неоснователни претенциите и по отношение на възнаградителната лихва за
периода 13.01.2019 год.- 10.10.2021 год. включително в размер на 534.88 лева и начислената
законова лихва за периода 11.10.2021 год.- 12.01.2022 год. в размер на 26.11 лева, както и
разноски за връчване на уведомително писмо в размер на 120.00 лева.
Извършените на 07.04.2010 год. и на 28.12.2011 год. частични плащания размер на
64.25 лева и 6.35 лева за начислени лихви не прекъсват давността за остатъка от
задължението, тъй като липсва изявление на длъжника, че признава вземането в цялост, за
целия период и размер, поради което не може да се квалифицира като признаване на
вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, буква „а“ от ЗЗД. Дори и да беше прието за
такова, давността отново е изтекла от този момент до подаване на заявлението от страна на
банката по реда на чл. 417 от ГПК- 13.01.2022 год.
По изложените съображения предявените обективно съединени искове за
дължимост на сумата 1000.00 лева- главница по Договор за издаване на кредитна карта №
12РК0-А-3834/13.04.2007 г. и Анекс от 05.11.2007 г., както и приложимите общи условия,
сумата 534.88 лева - възнаградителната лихва за периода 13.01.2019 год.- 10.10.2021 год.
включително, сумата 26.11 лева- законова лихва за периода 11.10.2021 год.- 12.01.2022 год. и
сумата 120.00 лева- разноски за връчване на уведомително писмо, както и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, са неоснователни
и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски по делото, но тъй като липсват доказателства да са реално заплатени,
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД,
седалище и адрес на управление: гр. София, бел Драган Цанков № 37, ЕИК *********,
представлявана от М. П.в В. управител на ПИБ АД, клон Русе и Е.К.Е.- юрисконсулт против
П. Д. К., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Русе, ул. А.К. № 25, вх. 1, ет. 3,
ап. 7, представляван от адвокат Т. Б., с които се претендира да бъде признато за
установено, че П. Д. К. дължи ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД следните суми:
1000.00 лева- главница по Договор за издаване на кредитна карта № 12РК0-А-
3834/13.04.2007 г. и Анекс от 05.11.2007 г., както и приложимите общи условия, сумата
534.88 лева - възнаградителната лихва за периода 13.01.2019 год.- 10.10.2021 год.
включително, сумата 26.11 лева- законова лихва за периода 11.10.2021 год.- 12.01.2022 год.
и сумата 120.00 лева- разноски за връчване на уведомително писмо, както и законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 13.01.2022
год., и за които е издадена Заповед № 72/14.01.2022 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 145/2022 год. на Русенски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5