Решение по дело №8455/2009 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.  С., 06.02.2015г.

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Софийският  градски  съд,  I  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 17 състав, в публичното заседание  на седми  ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                                                              СЪДИЯ :   ТЕОДОРА   НЕЙЧЕВА

 

при секретаря В.С., разгледа докладваното от съди­ята гр. д. № 8455 по описа за 2009г., и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищците  А.П.М., С. М.Й., М.М.М., М.К.П., Р.А.П., Л.П.М. , Г.С.Г., Й.С.Г., А.С.Д., А.П.Л., М.И.П.  и  К.И.П., с адрес посочени в исковата молба, претендират, че  са  собственици на следният недвижим имот – поземлен имот № 185, представляващ част от ПИ с идентификатор 68134.1112.242, с площ 3.4 дка, кв.1 по действащия кадастрален план на град С., местност “П.”, землище Горна Баня,  при граници - имот № 186, имот № 160 и от две страни имот № 175. Молят на основание чл.108 от ЗС, ответникът  „Х.Б.”  ЕООД, град С., ЕИК ********,  да  им предаде  собствеността и владението върху следният недвижим имот – поземлен имот № 185, представляващ част от ПИ с идентификатор 68134.1112.242, с площ 3.4 дка, кв.1 по действащия кадастрален план на град С., местност “П.”, землище Горна Баня,  при граници - имот № 186, имот № 160 и от две страни имот № 175. Ищите претендират за присъждане на разноски по делото.

В срока за отговор ответникът депозира отговор, в който изразява становище, че оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Сочи доводи за изтекла в негова полза придобивна давност. Ответникът претендира за присъждане на разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира следното:

              Видно от крепостен акт от 1909 г. и нотариален акт № 75, том 2, д.. 648/1921 г. за делба на земеделсски земи - т.4, раздел II-ри, се установява, че наследодателят на ищците Петър М. е получил в дял “нива м.Лозище” от 3.4 дка” при съседи: С. Г., С.чо и Г. М., мера.

От заключението на СТЕ/с вещо лице Д.П./ се установи, че Имот № 185. к.л. 375, с площ 3 дка и 4 ара по нотариален акт № 75, том 2, д.. 648/1921 г. - т.4, раздел II- находящ се в местност “Лозище” /като към 1952 г. местността е вече “П.” по кадастрален план/, землище Горна баня, при съседи по нотариалния акт - С. Г. С.чо и Г. М. и мера,  е ЧАСТ от имот № 175, кв.Г/УПИ IV-175, кв.1 м. “П./ по стар кадастрален план, емисия - няма данни за годината, с площ 2.960 дка. От ГИС-С. се приема, че това е план преди 1956 г. при граници: имот № 186, имот № и от две страни имот № 175 по действащия КП. Процесният  недвижим имот № 185 е индивидуализиран  със заключението на СТЕ/с вещо лице Д.П./, според което, процесинят имот е  част от УПИ IV-175, кв.1. Видно от скицата на АГКК  е имот е идентификатор 68134.1112.242. Доказано е по безспорен начин /с удостоверение за наследници/, че ищците са законни наследници на П.М.К.. От доказателствата по делото се установи, че към настоящия момент процесния имот се владее от “Х.Б.” ЕООД, който дружество преди това е закупило процесиня недвижим имот от АРЗ “Л. 2002”.

Установи се, че процесният имот  е бил отчужден за разширяване терена на трудови войски със заповед № 395/13.03.1952 г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Не се представиха доказателства, че това отчуждаване е  законосъобразно, както и че наследодателя на ищците да е бил обезщетен. Този имот № 185, к.л. 375, които е бил земеделска земя не е внасян в ТКЗС. Видно от удостоверение № 88 от 28.01.1992г. на СНС - Район “Овча купел”, кметство Горна баня, с което се  удостоверява, че към 11.VII. 1949г. наследодателя П.М.К., е деклар своите имоти, която декларация се съхранява в том “П”, стр.1 от емлячния регистър. В това удостоверение е видно, че срещу „нива в местност “П.” - т.2, от 3 дка е написано „отчуждена”, като същата е задраскана отгоре с тирета на пишещата машина. Наследодателят на ищците е станал член на ТКЗС през 1958 г. ТКЗС –то е  образувано през 1957-1958 г., видно от публикувания Примерен устав на ТКЗС, а  отчуждаването е станало през 1952 г.   От доказателствата по делото се установява, че за процесния имот - нива е пл.№ 185 от 2960 кв.м.  е  съставен АДС на 15.12.1958г. като бивш собственик е посочен - П.М.К.. На 07.10.1998г.  със АДС /публична/ с № 064 за целия терен - земя и сгради, одобрен от министъра на отбраната,  т.15 от АДС е отбелязано, че имотът е включен в капитала на “Т.” ЕАД. Със заповед № ОХ-537/01.08.2000г., чрез преобразуване на “Т.” ЕАД се създават няколко дружества, между които и ВРЗ “Л.” ЕООД, като на последното дружество се предоставя за ползуване процния терен - имот пл.№ 175, кв.1 и други имоти. 

Съгласно действащия към този момент чл. 28 ал.1 от ЗС - имоти публична държавна собственост не могат да се включват в капитала на търговски дружества. Издадените заповеди от министъра на отбраната и посочени по-горе за включване на процесния имот № 175 в капитала на “Т.” ЕАД и на ВРЗ “Л.” ЕООД са незаконосъобразни и страните не могат да черпят права от тях. ВРЗ “Л.” ЕООД е приватизиран, като са продадени над 50 % от дяловете му на А. “Л.2.” ЕООД на 25.03.2002 г. Когато е сключван договора за приватизация и продажба на дялове от държавното дружество и към момента на плащането, и по-късно имотът не е отписан от акта за публична държавна собственост. Този договор за продажба на дялове от ВРЗ „Л.”ЕООД е нищожен и е в нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗДС. При наличие на акт за публична държавна собственост, без да е налице Разпореждане на МС и преобразуване на публична държавна собственост в частна държавна собственост, не може да се пристъпва към нейната приватизация. Това ясно личи и се доказва с множеството писмени доказателства - приложената към делото преписка на Агенцията за приватизация, в това число и приложените към договора за приватизация на ВРЗ “Л.” ЕООД приложения - писма - кореспонденция от 2001 г. и 2002 г., които са разменени между Областна управа - гр. С., Министерство на отбраната, Министерския съвет и МРРБ, от които се установява, че съгласно изискванията на материалния закон - ЗДС и ППЗДС, че имотите публична държавна собственост не могат да бъдат отчуждавани, обременявани с вещни тежести и не могат да бъдат апортирани в търговски дружества. В противоречие на закона поземленият имот с пл.№ 175 /в който е част и имота на ищците/ е апортиран първо в капитала на “Т.”, а след това във ВРЗ “Л.”. Много по-късно по време е налице промяна на чл.6 ал.1 от ЗДС. Но това не означава, че допуснатите груби нарушения водят до тяхното саниране. Следи се за законосъобразност на административните актове към момента на тяхното издаване. Едва през 2008 г. е издадена заповед № РД-02-14-476/09.06.2008 г. и заповед № РД-02-14- 64/20.01.2009 г. на МРРБ за отписване на процесния имот  “от АДС № 64/1998 г.”, но  не се споменаева, че този АДС е публична адържавна собственост. Ответникът “Х.Б.” е закупил имота след завеждане на исковата молба - на 19.11.2008 г., която искова молба е вписана в АВ.           

Видно от заключението на СТЕ/с вещо лице Д.П./ се установява, че  имотът на ищците, както и съседните имоти не са застроени. Той съществува във вида в който е бил при отчуждаването му.

Съгласно чл. 2 ал.3 от ЗВСОНИ - собствеността се възстановява /дори да е включена в капитала на търговско дружество/, ако те съществуват реално до размера на отчуждаването му.Претенциията на ответника “Х.Б.”, изразена от процесуалния представител, че дружеството е собственик, като се позовава на придобивна давност е неоснователна. На основание чл. 86 от ЗС - не може да тече придобивна давност за имоти, за които има акт за публична държавна собственост, както е и в настоящия  случай.

Представените писмени доказателства в съдебно заседание на 07.11.2014 г., а именно:  съдебно решение, решение на ОСЗ - Овча купел и скица, касаят друг имот № 192, който се намира в същата местност “Подложище” и е в близост до процесния имот № 185, кв.1. За този имот исковата молба е оттеглена. По този начин не се обори с доказателства оспореното съдържание на удостоверението № 22-00-59/11.02.2008г. на СО - Район “Красна поляна и на удостоверение № 9200-28/04.07.2001 г. на СО - Район “Овча купел”, от които е видно, че за процесния имот, предмет на настоящата искова претенция, за който е съставен АДС /публична/ № 0064/1998 г. няма реституционни претенции.

Видно от писмо № 13-00-103/14.03.2005 г. от Министерство на отбраната до Радка П.С., една от наследниците на Петър Кържов и същевременно и наследодател на трима от ищците предявили настоящия иск, както и писмо № 90-04-968/13.08.2007г.на МРРБ, се установява, че ищците са предявявали претенции към Министерство на отбраната за връщане на процесния имот, който попада в терена от 109 дка предоставен на ВРЗ “Л.” ЕООД, а преди това на “Т.” АД.

При съобразяване  и на събраните гласни доказателства, съдът счита, че се установи в настоящото производство, че ищците са собственици на процесния недвижим имот - поземлен имот № 185, представляващ част от ПИ с идентификатор 68134.1112.242, с площ 3.4 дка, кв.1 по действащия кадастрален план на град С., местност “П.”, землище Горна Баня,  при граници - имот № 186, имот № 160 и от две страни имот № 175.

Ревандикационният иск включва в себе си искане за установяване принадлежността на правото на собственост и искане за предаване на владението.

Силата на пресъдено нещо обхваща и двете искания - със сила на пресъдено нещо се разрешава въпросът кой е собственик на имота и дали ответникът упражнява фактическата власт на правно основание. Тези два елемента формират предмета на спора и очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо. Следователно съдът дължи произнасяне както по въпроса за принадлежността на правото на собственост, така и по въпроса за наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт върху имота от лице, различно от собственика. Когато се установи, че ищецът е собственик на имота, но ответниците или някой от тях не владее имота, то в диспозитива следва да се отрази констатацията за принадлежността на правото на собственост /в този смисъл е трайно установената практика на ВКС - №128/28.03.2012г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№1085/2011г., Решение №278/17.08.2011г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№1081/2010г.,   Решение №347/30.07.2010г. на ВКС, ІІ ГО, по гр.д.№1151/2009г./.

При съобразяване на горното, съдът счита, че с оглед приетото, че ищците еса собственици на процесния имот, следва да се приеме за установено принадлежността на това право по отношение на ответниците. А с оглед установеното, че с ответникът „Х.Б.”  ЕООД, град С., ЕИК ******** упражнява фактическа власт върху имота, той следва да бъде осъден да предаде на ищците владението на имота.

Водим от горното, съдът

 

р   е   ш   и :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на А.П.М., С. М.Й., М.М.М., М.К.П., Р.А.П., Л.П.М. , Г.С.Г., Й.С.Г., А.С.Д., А.П.Л., М.И.П.  и  К.И.П., с адрес посочени в исковата молба, че  са  собственици на следният недвижим имот – поземлен имот № 185, представляващ част от ПИ с идентификатор 68134.1112.242, с площ 3.4 дка, кв.1 по действащия кадастрален план на град С., местност “П.”, землище Г.Б.,  при граници - имот № 186, имот № 160 и от две страни имот № 175.

ОСЪЖДА, на основание чл.108 от ЗС    -  „Х.Б.”  ЕООД, град С., ЕИК ********,  да  предаде  на  ищците  А.П.М., С. М.Й., М.М.М., М.К.П., Р.А.П., Л.П.М. , Г.С.Г., Й.С.Г., А.С.Д., А.П.Л., М.И.П.  и  К.И.П.,  собствеността и владението върху следният недвижим имот – поземлен имот № 185, представляващ част от ПИ с идентификатор 68134.1112.242, с площ 3.4 дка, кв.1 по действащия кадастрален план на град С., местност “П.”, землище Г. Б.,  при граници - имот № 186, имот № 160 и от две страни имот № 175.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – С. в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                                                                       СЪДИЯ :    ......................

                                                                                                 /Теодора  Нейчева/