РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. София, 07.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110122691 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на [*****], с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
са предявени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите по заповед за изпълнение № 3540/02.02.2022 г., издадена по ч.гр.д. №
1831/2022 г. по описа на СРС, 41 с-в, а именно 595,35 лева, главница за потребени
[*****] за периода 11.01.2019 г. - 03.02.2020 г. в имот с административен адрес:
[*****] по договорна (съдебна) сметка [*****] към кл. № [*****], както и моратирна
лихва в размер на 25,56 лева за периода 11.01.2019 г. – 14.03.2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството потребител на услугите,
доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот, като това му качество
произтичало от качеството му на наемател на общински имот и чл. 2, ал. 3 от ОУ,
приложими към неформалния договор за доставка на [*****] на адреса на процесния
имот. Заявеното искане е предявените установителни претенции да бъдат уважени.
Ответникът Г. Г., чрез назначения му от съда по реда на чл. 47 ГПК особен
представител адв. М., оспорва исковете. Оспорва ответникът да е легитимиран да
отговаря по предявените искове. Обръща внимание, че от страна на ищеца не е
установено твърдяното правоприемство, нито пък са представени доказателства
ответникът да е ползвал имота през процесния период и да дължи процесните суми в
качеството на наемател на общинския имот. Оспорва с приложените към исковата
молба документи правнорелевантните за спора обстоятелства да са установени по
надлежен начин. Заявява евентуално възражение за погасяване на вземанията с кратка
тригодишна погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
1
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти: че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води през исковия период, обема на
реално доставеното на ответницата количество вода за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответницата в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
По делото като писмено доказателство е приет договор за отдаване под наем на
държавен жилищен имот, сключен през 1987 г., по силата на който на Н.Д. Г. е отдаден
под наем следния недвижим имот: [*****], намиращ се в [*****] (без посочен номер на
жилищен блок).
Приета като доказателство е настанителна заповед № [*****], с която Н.Д. Г. е
настанен в [*****] на адрес: [*****], [*****], [*****].
С писмо, рег. № [*****] г., подписано от секретар на [*****], СО, адресирано до
[*****], в държане на ответника са представени копия от настанителна заповед и
договор за наем на недвижим имот за адрес: [*****], [*****], [*****], [*****], с
титуляр Н.Д. Г., починал на 04.04.2015 г. С писмото се сочи, че жилището се обитавало
от Г.Г. и Г. Г..
Приобщена по делото е и служебна бележка, че в процесния водоснабден имот с
настанителна заповед от 04.02.2020 г. е била настанена О.А.З., като до този момент
партидата е била на името на ответника Г. Г..
В хода на първоинстанционното производство е прието заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Ч., въз основа на
което се установява, че през процесния период в имота не е имало узаконени
водомери, с оглед което и консумация е била начислявана по служебен път.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
2
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят [*****]. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение
№ 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е
указано, че потребители на [*****] са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и
от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
производството доказателства се налага извод, че в конкретния случай и с оглед
направените оспорвания ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване основателността на предявения главен иск. Не се установява от приобщените
в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства ответникът да е
имал качеството потребител на [*****] по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на
ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия
период. От представените настанителна заповед и договор за наем на имот се
установява, че договорно правоотношение за доставка на [*****] е било възникнало с
Н. Г., но за друг недвижим имот, доколкото в настанителната заповед е посочен друг
административен адрес на отдадения под наем имот. Ищецът не установява
идентичност на адреса, посочен в исковата молба и този, описан в настанителната
заповед. По отношение на адресираното до ищеца писмо, в което се сочи, че към
началото на процесния период Н. Г. е починал, а имотът се обитавал от негови
родственици, един от които е ответникът, следва да се посочи, че от една страна за
секретаря на общината, подписал същото, не е установена удостоверителна
компетентност за удостоверяване на посочените в писмото обстоятелства, а от друга
страна не е ясно въз основа на какви данни и информация ищецът е разкрил партида за
имота на името на ответника. Не се установява ответникът да е подавал заявление за
откриване на партида на негово име или договорно правоотношение с описания в
исковата молба предмет да е възникнало за процесния имот между страните по делото.
Не е установено качеството на ответника на наемател на процесния недвижим имот.
Недоказването на наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на
[*****] като елемент от фактическия състав на иска води до извод за неоснователност
на същия, с оглед което и претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва. По изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
3
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото последният е представляван от
особен представител, то и не е сторил разноски, които да му бъдат присъдени с
решението.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [*****], ЕИК [*****],
със седалище и адрес на управление: [*****], срещу Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:
[*****] [*****], [*****], [*****] и съдебен адрес: [*****], искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Г. Н.
Г. дължи на [*****] сумата 595,35 лева, представляваща цена на доставени [*****] за
период от 11.01.2019 г. до 03.02.2020 г. до имот, находящ се на адрес: [*****] [*****],
[*****], [*****], кл. № [*****], договорна сметка № [*****], и сумата 25,56 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 20.05.2019 г. до 14.03.2020 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3540/02.02.2022
г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1831/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4