№ 172
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100605907 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 19.10.2022г., постановена по НОХД № 19071/2019г. по описа на СРС, НО, 114
състав, съдът е признал за виновен подсъдимия П. И. Ж. за виновен в това, че на
07.07.2017г. около 22:30ч. в гр. София, на ул. „******* се заканил с убийство на П. Н. Й.-П.,
като я блъснал с ръцете си, след което я хванал с две ръце и с главата си я ударил в областта
на устата, казал й че ще я убие и ще се самоубие, като това заканване е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. ал.1 вр. чл. 54, ал.1 от НК го е осъдил за
извършеното от него престъпление на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4
/четири/ месеца.
На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание на подс. П. Ж.
е било отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК първоинстанционният съд е осъдил подс. Ж. да заплати
направените по делото разноски в размер на 975,36 /деветстотин седемдесет и пет лева и
тридесет и шест стотинки/ лв. по сметката на СДВР и 620 /шестстотин и двадесет/ лева по
сметката на СРС.
1
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба от адв. В. Н.-Г. – САК,
защитник на подс. П. И. Ж.. Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановената
присъда като се твърди, че тя е постановена при липсата на каквито и да било доказателства
и непълнота на доказателствения материал за извършеното престъпление , за което е осъден
подсъдимият. Моли се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова
оправдателна.
В допълнението към въззивната жалба отново е изтъкнато, че не е било установено
безспорно факта на извършеното деяние с правна квалификация чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Посочено е, че основния източник на информация относно фактите, включени в предмета на
доказване, са показанията на жалбоподателката П. П.. Според защитата не е било
съобразено, че с обвиняемия са имали лични отношения, което обстоятелство се подкрепя от
показанията на св. Ф.. Изтъкнато е, че подсъдимият е посещавал дома й и е виждал там от
свидетелката. Защитата намира, че с оглед на тези показания е възможен стремеж за
злепоставяне на личността на подсъдимия или преувеличаване на изложените възприятия,
която възможност не е била преценена от съда. Набляга се върху наличието на противоречия
между показанията на св. Ф. и тези на П.. На следващо място са анализирани показанията на
свидетелите И. и П., които също твърдят за познанство между подс. Ж. и П.. Посочва се, че в
показанията на св. П., той казва, че двамата са пътували до Гърция, за да посетрят
пострадалата, но не твърди обвиняемият да е имал агресивно поведение спрямо нея.
Изтъкнато е също, че и св. Т. и св. П. не са очевидци на деянието, а са научили за него от
самата П.. Дори св. Т. е казал, че не знае какво се е случило в дома на П., преди тя да излезе
на улицата. Също така, според защитата, не може да се приеме, че деянието е извършено и
от предоставените касови бележки от дентална клиника, защото те са само индиция, че
пострадалата е посетила дентална клиника, но не потвърждават авторството на деянието.
Защитата посочва, че липсват преди доказателства, че е отправена закана, която да е
предизвикала основателен страх у П. П.. Също така изтъква, че липсват показания на
очевидци,а свидетелите на потвърждават, че подсъдимият я е заплашвал. Такива данни няма
и за периода на познанството им. Според защитата обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин и моли жалбата да бъде уважена, първоинстанционната присъда да бъде
отменена и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
В сезиращия процесуален документ липсват искания за събиране на доказателства пред
въззивната инстанция.
Конституираният в производството частен обвинител, редовно уведомен, в качеството му на
заинтересована в производството страна, не излага становище по аргументите, обсъдени във
въззивната жалба.
В хода на съдебната прения адв. Н.-Г. моли за уважаването на подадената от нея жалба, като
излага аргументи в подкрепа на изложеното в нея. Според защитата не е установено по
безспорен начин извършването на деяние по чл. 144, ал.3 от НК. Отново изтъква
познанството на обвиняемият и пострадалата и личните им отношения. В подкрепа на тези
твърдения акцентира върху показанията на св. Ф.. Според защитата съдът не е преценил
2
възможността за стремеж към злепоставяне на личността на подсъдимия и преувеличаване
на обстоярелства. Изтъква се, че от показанията на св. И. и П. също се потвърждава
познанството между подсъдимия и пострадалата. Моли се да се има предвид, че свидетелите
Т. и П. не са очевидци на деянието, а са научили за това от казаното от П. П.. По повод
представените касови бележки от дентална медицина, защитата намира, че също не може да
се направи потвърждение на авторството на деянието. Посочва се, че и св. Ф. единствено
потвърждава, че е придружила пострадалата до съдебен лекар и зъболекар, но от това не
може да се направи извод за авторство на деянието. Според защитата липсват преки
доказателства, че е отправена закана, която е предизвикала основателен страх в пострадалата
П. Й., предвид което моли молбата да бъде уважена и решението на районния съд да бъде
отменено, а с постановяването на нова присъда, подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Прокурорът моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Във връзка с изложеното от защитата моли да се има предвид обстоятелството, че наличието
на лични отношения между подсъдимото лице и пострадалата не изключват възможността за
извършване на престъпление по чл. 144, ал.3 от НК. Счита, че по делото не са налице
доказателства въз основа, на които може да бъде направен извод, че показанията на
пострадалата не са достоверни. Според прокурора постановената по делото от
първоинстанционния съд присъда е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде
потвърдена.
Подс. Ж., въпреки многократните опити да бъде намерен на посочения от него адрес, не е
издирен. Не е открит и чрез направената справка за напускане пределите на страната, негов
адрес не е открит и в представените по делото трудови договори, а същият не се намира в
нито едно от пенетенциарните заведения. Ето защо на делото е бил даден ход и същото е
протекло при хипотезата на чл. 269, ал.3, т.1от НПК, по реда на задочното производство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII въззивен състав след като обсъди доводите в
депозираната жалба от защитника на подсъдимия, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание и след като в съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания
по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето
защо и в тази част няма основание присъдата да бъде отменяна, или изменяна.
След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд
приема за установена фактическа обстановка, сходна е тази, приета от първоинстанционния
съд.
Подсъдимият П. И. Ж. е роден на ******* в гр. Сливен, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, с постоянен адрес: гр. Сливен, кв.
„*******, ЕГН **********.
3
Подсъдимият Ж., в началото на 2017г., се запознал с пострадалата П. Й.. Към онзи
момент тя поддържала интимни отношения със св. А. Т. И. и живеела в гр. София, ул.
******* Подсъдимият Ж. проявявал интерес към пострадалата. Започнал да осъществява
телефонни контакти с нея и е проследявал на места, които посещава. Пострадалата
споделила за това на приятелка – св. Ф., а св. А. И. чул как в телефонен разговор подс. Ж.
заплашил П., че ще я пребие.
На 07.07.2017г., към 22:40ч., пострадалата П. се прибрала в дома си. По-късно се
позвънило на входната врата. След като отворила пострадалата видяла подв. Ж.. Той я
избутал и влязъл в апартамента, където започнал да я назовава с цинични изрази, да я
блъска, хванал й ръцете и й нанесъл удар с главата си в областта на устата й. Воден от
желанието си да има по-близки отношения с пострадалата, подс. Ж. я заплашил, че ще я убие
и след това ще се самоубие. Пострадалата П. успяла да излезе на улицата, където минавал
неустановен по делото гражданин. Той подал сигнал на тел. 112, като съобщил за възникнал
скандал между мъж и жена. Пострадалата се обадила на св. И. и му разказала за случилото
се.
Около 00:30ч., полицейските служители от 04 РУ – СДВР - св. Т. и св. Я. пристигнали
на адреса. Те установили самоличността на пострадалата и подсъдимия. Относно подс. Ж.
установили, че е бил обявен за общодържавно издирване и на основание чл. 70 от ЗМВР го
задържали. На мястото пристигнал и св. А. И., на който пострадалата обяснила, че
подсъдимият я е заплашил, че ще я убие и я е наранил.
На следващия ден, пострадалата, придружена от св. П. Ф., посетили съдебен лекар и
зъболекар. При прегледа били установени травматични увреждания, надлежно описани в
Съдебномедицинско удостоверение № V-233/2017г. – подкожни хематоми в областта на
палеца на дясната ръка и по лявата подбедрица, охлузване в областта на лява мишница,
кръвонА.дане по лигавицата на устната кухина на долната усна, по ляво рамо, по двете
мишници, по двете подмишници и по палеца на дясната ръка, дължащи се на притискане с
или върху тъпи предмети.
Във връзка с нарушеното й спокойствие и породения уплах от заплахата за убийство от
страна на подс. Ж., пострадалата се преместила да живее в гр. Атина, Гърция.
В хода на досъдебното производство, образувано по подадения от пострадалата П.
сигнал била назначена КСППЕ на ЧО. Видно от заключението й, случилото се е възбудило
преживяване на ситуативен страх от осъществяването на заканата за убийство. Също така
страхът е бил актуален, известен, за относително кратък период от време, след което е
намалял по интензивност. Вещите лица посочват още, че ЧО е психично здрав, без
придобити нарушения на интелекта.
От заключението на СППЕ на подсъдимия е видно, че същият е психически здрав,
могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В мотивите си СРС обстойно е анализирал доказателствената съвкупност по делото, а
именно: гласни доказателства - показанията на ЧО П. Й.-П. и на свидетелите: П. Ф., Б. Т., В.
4
Я., А. И., И. П., включително и приобщените им показания дадени в хода на ДП по реда на
чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; обясненията на подс. П. И. Ж., писмени доказателства и
доказателствени средства – съдебномедицинско удостоверение № V-232/2017г.; лист за
преглед на пациент; свидетелство за съдимост, справка от „Национална система 112“,
справка от 04 РУ – СДВР, извлечение от книга за задържани лица, извлечение Дневник за
получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ 04 РУ-СДВР; проведената в хода на
първоинстанционното производство очна ставка между ЧО Й.-П. и св. Ф.; експертизите –
КСППЕ и СППЕ.
Първоинстанционният съд е направил подробен, съдържателен и обоснован
доказателствен анализ, с който въззивната инстанция се солидализира. В мотивите към
присъдата, Съдът е посочил кои доказателствени източници от тях възприема, в кои части,
както и кои обстоятелства счита за установени от тях. Районният съд детайлно е анализирал
показанията на пострадалата и ЧО П. Й.-П. и ги е съпоставил с останалите доказателствени
източници, сред който показанията на свидетелите и изготвените заключения по КСППЕ и
СППЕ. С необходимата прецизност и критичност, съдът е обсъдил показанията на
пострадалата. Обстоятелството, изтъкното и в пледоарията на защитата, за евентуален
стремеж към злепоставяне на личността на подсъдимия е било коректно отчетено от
първоинстанционния съд. Именно поради това, той е направил прецизен анализ на
показанията на пострадалата, като е подходил с необходимата критичност. Съдът е
съобразил, че показанията на пострадалата кореспондират с тези на св. И. и св. П.. От
показанията на посочените свидетели се извличат данни за поведението на подс. Ж. спрямо
ЧО Й.-П. преди инкриминираното деяние, а именно, че същият я е заплашвал в телефонен
разговор, че е имало възникнало напрежение между двете лица и, че подсъдимият е имал
обсебващо поведение спрямо нея. Показанията на св. И., който пострадалата е повикала и е
пристигнал на адреса, когато полицейските служители вече са задържали подс. Ж., изразят и
неговите лични възприятие, че пострадалата е била изплашена, а в областта на устата и
китката й има видими следи от наранявания. Тези възприятия напълно съответстват на
изложеното от пострадалата. Прочетените в хода на съдебното следствие и приобщени
показания на полицейските служите – св. Т. и св. Я. потвърждават, на първо място времето и
мястото на инкриминираното деяние. На второ място те са явяват вторичен източник на
потвърждение на показанията на пострадалата и св. И.. Непосредствено след деянието
пострадалата и пред тях е заявила идентично със заявеното от нея и пред другите свидетели
по делото, че спрямо нея е било упражнено насилие и са отправени закани. От техните
показания се удостоверява и, че св. И. е пристигнал на мястото. Относно изтъкнатото
възражение от защитата по отношение на показанията на св. Ф. и конкретно в частта
относно отношенията на пострадалата и подсъдимия преди възникването на инкримираното
събитие, съдът намира, че те са неотносими към предмета на доказване по настоящото
наказателно производство. В действителност се е установило противоречие относно
познанството, броя на срещите и отношенията между заявеното от пострадалата и св. Ф..
Видно от материалите по първоинстанционното производство тези противоречия не са били
преодоляни в проведената очна ставка в хода на съдебното следствие. Въпреки това, както и
5
първоинстанционният съд вече е посочил, възникналото противоречие остава извън
предмета на доказване по делото. Следва да се посочи, че от показанията на св. Ф. е видно,
че именно тя е придружила пострадалата до съдебен лекар и зъболекар. От приобщеното
Съдебно удостоверение № V – 232/2017г. са констатирано следи от насиление по тялото на
пострадалата, а именно по в областта на ръцете, подмишниците и лигавицата на устната
кухина на долната устна. Описаните в медицинското удостоверение следи напълно
кореспондират с изложеното от пострадалата, както и с личните възприятия на св. П., който
е забелязал синини по ръцете й. Изложеното от пострадалата за изпитан страх от закана и
основателност за нея от действията и думите на подсъдимия се подкрепят и от заключението
на КСППЕ, както и от последващите действия на ЧО П. по напускане на пределите на
страната. На следващо място обективните елементи от осъщественото от подсъдимия
деяние се доказват освен от показанията на пострадалата и от попадения от неустановено по
делото лице сигнал на спешен телефон, както и от показанията на полицейските служители
– св. Т. и Я., депозирани в хода на ДП, които освен за времето и мястото на инцидента,
свидетелстват за споделеното от пострадалата за осъществено насилие и отправена закана за
живота й.
В заключение, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е направил
подробен и аргументиран доказателствен анализ и правилно е извел възприетата от него
фактическа обстановка. В мотивите си съдът е подробно е отговорил на възраженията, които
са инкорпорирани и в жалбата пред настоящата инстанция. В този смисъл и след
самостоятелен анализ на доказателствата, въззивният съд прие, че изводите, направени от
проверявания съд при анализа на доказателствената съвкупност са законовообосновани и
правилни. А въз основа на същите първоинстанционният съд е достигнал до верен и
законосъобразен извод, че подсъдимият П. И. Ж. е осъществил състава на престъпление по
чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Настоящият въззивен състав напълно се солидаризира с изводите на СРС за прилагане на чл.
54, ал.1 от НПК при определяне на наложеното на подсъдимия наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Правилно проверяваният съд е приел, че в конкретния
казус е налице смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия,
трудовата му ангажираност и мотивите му за осъществяване на деянието. Правилно е
отчетено и отегчаващото вината обстоятелство това, че е упражнил спрямо пострадалата
както физическо насилие, така и вербални изрази, които са засилили чувството за страх
породено в пострадалата.
При правилна преценка на индивидуализиращите вината на подсъдимия обстоятелства
първоинстанционният съд законосъобразно и справедливо е определил вида и размера на
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което на основание чл. 66 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Наложеното наказание отговаря на степента на обществена опасност на деянието и на дееца
и е в пълно съответствие с целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, поради което
не са налице основания за намесата на въззивната инстанция.
6
Правилно като резултат от осъждането, на подсъдимия П. И. Ж. е възложено да заплати
направените по делото разноски.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното въззивният съдебен състав намира, че обжалваната присъда на СРС следва
да бъде изцяло потвърдена. А поради това и на основание чл. 334, т.6, вр. чл.338 от НПК
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.10.2022г., постановена по НОХД № 19071/2019г. по описа
на СРС, НО, 114 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7