№ 41
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20225300602309 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХI-ва от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея. от адв. З. Т., в
качеството й на служебен защитник на подсъдимия Р. Й. А., против присъда
№ 24/09.05.2022 г., постановена по НОХД № 7892/2022 год. по описа на РС –
Пловдив, VII – ми наказателен състав, с която подсъдимият е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1,
вр. с чл. 54 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на шест месеца. На основание чл. 66 ал. 1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от
три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият А. бил
осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М. А. Е. и сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени
вреди от престъплението по чл. 143, ал.1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на извършване на престъплението – 28.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата от посочената сума до пълния
1
предявен размер от 3 000 лева, гражданския иск е бил отхвърлен като
недоказан по размер. Със същата присъда подсъдимият А. е осъден да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител М. А. Е. и сумата от 700 лева,
представляваща разноски за адвокатски хонорар, както и за сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер от предявения
граждански иск. Присъдата се обжалва както в наказателната, така и в
гражданската й част. В жалбата и допълнението към нея се навеждат доводи
в насока, че присъдата е постановена при нарушения на материалния и
процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като
не съответства на обществената опасност както на деянието, така и на дееца.
Отправя се и възражение в съдебния акт да липсва задълбочен анализ и
оценка на доказателствата по делото, което е довело до неправилно възприета
фактическа обстановка на извършеното, а уважения граждански иск се явява
неоснователен и прекомерен. Иска се отмяна на присъдата и признаване на
подсъдимия за невиновен, алтернативно- изменянето й с налагане на по –
леко наказание и намаляне на присъденото обезщетение.
Против присъдата в законоустановения срок не е постъпил протест. Не е
постъпила жалба от конституирания частен обвинител и граждански ищец,
който не взима участие и в съдебното заседание пред настоящия съд.
Представителят на държавното обвинение счита подадената жалба за
неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В пледоариите пред настоящия съд защитникът поддържа изцяло
наведените във въззивната жалба и допълнението към нея оплаквания.
Поддържа искането за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение, като в условията на евентуалност моли за
приложение разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК. Подсъдимият изразява същото
становище. В последната си дума иска оправдаване изцяло.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди съображенията във въззивната
жалба и допълнението към нея, доводите на страните в съдебно заседание и
като сам провери обжалваната присъда изцяло, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Подадената въззивна жалба е допустима. Депозирана е от страна в
2
процеса, активно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт и е
подадена в срока за обжалването му.
Разгледана по същество, жалбата на защитника е основателна относно
оплакването за съществено процесуално нарушение, изразило се в липса в
проверявания съдебен акт на анализ и оценка на доказателствения материал и
необсъждане в каквато и да е степен на противоречиво заявени факти.
Въззивният съд установи, че са налице предпоставки за отмяна на
постановената присъда по следните съображения:
Налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в
съдебната фаза, а именно при изготвяне на мотивите към постановената по
делото присъда. В разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК е предвидено, че в
мотивите си съдът следва да посочи приетите обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали са установени и какви са правните съображения за
взетото решение, като при противоречие на доказателствените материали следва
да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Въззивният съд констатира фактическа липса на мотиви към проверяваната
присъда. Тяхното съдържание от л. 1 ред 23 до л.1 /гръб/ ред 16 представлява
копиране на фактическото съдържание на обвинителния акт без промяна на нито
една фраза или препинателен знак. Обвинителният акт в частта относно
субективната страна на престъплението отново е бил копиран, като бланкетно е
посочено от какви съображения е бил ръководен съдебният състав при определяне
на наказанията. Съдът е направил самостоятелен и различен от прокурора извод
единствено за наличието на отегчаващо вината обстоятелство, приемайки за
такова „непризнаването на вината“.
Мотивите към първоинстанционната присъда са повече от лаконични и
граничат с липса на мотиви, тъй като представляват буквален препис на
обвинителния акт и в тях липсва какъвто и да е анализ на доказателствата.
Изложеното формира извод, че първостепенният съд не е изпълнил задължението
си да подложи на цялостен собствен анализ доказателствата по делото, да ги
обсъди и да посочи как ги оценява, а също и да отговори в тази връзка на
защитните възражения. Така вътрешното убеждение не е било съставено по
правилата на чл.14, ал.1 от НПК като основано на обективно, всестранно и пълно
разследване по делото. Допуснато е и нарушение по смисъла на чл.107, ал.5 от
НПК, съгласно който всички доказателства подлежат на внимателна проверка.
Възпроизвеждането на обвинителния акт в мотивите на съда не би
представлявало съществено процесуално нарушение, ако фактите са установени
3
от доказателствата по делото и съдът е изпълнил задълженията си по чл. 14, ал. 1
от НПК, което в случая не се констатира.
В протеклото по общия ред съдебно следствие подсъдимият е депозирал
обяснения, разпитани са и множество свидетели, вкл. очевидци на
инкриминираното по делото поведение. Събраните в хода на съдебното
следствие по делото доказателства не са обсъдени съобр. изискването на чл.
107 ал. 5 от НПК, в преобладаващата си част същите са напълно игнорирани
чрез необсъждане. Видно е от протоколите на проведените съдебни заседания, в
които са материализирани гласните доказателствени източници, че са налице
множество съществени противоречия относно основните включени в предмета на
доказване по делото обстоятелства. Те не са били анализирани в никаква степен-
нито самостоятелно, нито за корелация помежду им. Частични, декларативни и
несъдържащи становището на съда относно възприетите факти и причините за
това са мотивите относно част от разпитаните по делото свидетели. Те са изброени
поименно, с посочване на роднинските им връзки ( където са налице) със страните
по делото. Кои от противоречиво заявените факти съдът възприема и защо, е
неясно.
Безмотивно са отхвърлени и обясненията на подсъдимия Р. И.ов А., за които
декларативно е посочено, че са „ зле избрана защитна позиция“. Твърди се
същите да са възприети отчасти, но в коя част, защо са ценени, респ. отхвърлени и
какво се установява от тях- не е посочено. При така използваният подход
основателно се явява възражението на защитника относно дискредитирането на
тези обяснения по съображенията, изложени на стр. 5 абз. 3 от мотивите. Според
защитата- съдът е отхвърлил обясненията на подсъдимия поради противоречие с
показанията му, депозирани в хода на досъдебното производство като свидетел.
Така аргументирано, възражението е основателно. Непротиворечиво и
последователно отстоявано е виждането и на правната теория, и на съдебната
практика, че показанията на дадено лице, депозирани в качеството на свидетел, са
негоден източник на доказателства, ако същото лице бъде впоследствие
привлечено към наказателна отговорност. Те са непротивопоставими на
обясненията на същото лице. В този смисъл наведеното в допълнението към
въззивната жалба възражение е основателно. Следва да се констатира, че
прочитът на сочената мотивна част (стр. 5 абз. 3), при избрания от съда похват за
изказ, формира като вероятен извод за кредитирани показания или на
подсъдимия, или на родителите му, депозирани в хода на ДП. Техниката на чл.
281 от НПК не е прилагана, поради което ползването на тези показания (на
4
разпитаните като свидетели родители на подсъдимия) от съда е било процесуално
недопустимо. Сочената дата на протокол, в който са материализирани такива
показания- 03.06.2020 г., не съответства на датите на разпитите, проведени на
всяко едно от трите лица.
Следва да се констатира и липса на правни изводи в проверявания съдебен
акт. Съдът се е задоволил да възпроизведе диспозитивната част на обвинението,
без да изложи каквото и да е съображение защо намира за несъмнено доказани
признаците от обективната и субективна съставомерност на престъплението, за
което е постановена осъдителната присъда.
Обсъденото по- горе съдържание на мотивите сочи на липсата им,
поради което доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения се
явяват основателни. Мотивирането на съдебния акт, освен че прави видима
волята на съда по фактите и по правото, обективира процеса на формиране на
вътрешното му убеждение, като също така дава възможност на страните в
процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение и
съответно на това да упражнят процесуалните си права. Спазването на
процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на
решаващия съд и съответността на правните му изводи на установената
фактология са предмет на проверка при въззивния контрол, но той може да
бъде реализиран само при наличие на обективирани изводи на съда по
същество по въпросите, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК. Липсата на мотиви
на съдебния акт е предвидено от закона като абсолютно процесуално
нарушение, обуславящо отмяна на постановения съдебен акт. В посочения
смисъл е и трайно установената съдебна практика.
Налице е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал.
3 т. 2 от НПК, което е неотстранимо от настоящия съд, но отстранимо при
повторно разглеждане на делото. Основателността на направените
възражения относно справедливостта на наказанията и на присъдените
размери на гражданкия иск не могат да бъдат проверени.
Това обуславя отмяна на присъдата изцяло и връщането на делото за
ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд, от стадия на
разпоредителното заседание.
Воден от горното и на осн. чл. 335 ал. 2 от НПК, Пловдивският окръжен
съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 24/09.05.2022 г. на Пловдивския районен съд,
постановена по НОХД № 7892 по описа на същия съд за 2019 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6