О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
452/15.1.2024г.
гр.
Пловдив
Административен
съд Пловдив, ХVІ състав, в закрито заседание на
петнадесети януари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 2547, по описа на
съда за 2023 г., намери за установено следното:
Производството
е образувано по жалба и нейно допълнение на „Глобал транс трейд“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Карловска“ 33,
ет. 2, ап. 1, представлявано от управителя Иван Георгиев Пешев, чрез адв. Н.А.,
срещу Решение № 351 от 14.09.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при централно управление на
Националната агенция за приходите (дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП), в
частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу
констатациите в Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622003959-091-001/10.07.2023 г.,
разгледани в раздел II от решението.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като
се поддържа, че неправилно жалбата на дружеството срещу констатациите в РА,
разгледани в т. II от решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на
НАП, е оставена без разглеждане. Като необосновано и незаконосъобразно се сочи
приетото от решаващия орган, че ревизираното лице (РЛ) няма правен интерес от
оспорването на ревизионния акт в процесната част. По същество се поддържа, че липсва законово
предвидено ограничение за обжалване само на РА, с който са установени
задължения или отговорности на РЛ. В писмена молба от 17.11.2023г.
процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи за нищожност на
обжалвания РА в частта на констатациите по ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното
решение в частта му по т. II, с която е оставена без разглеждане жалбата на
дружеството и е прекратено производството по нея. Претендира се присъждане на
разноски.
Въз основа на приложените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
След извършена ревизия на „Глобал транс трейд“ ЕООД с обхват:
установяване на задължения по ЗКПО за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020
г. и по ЗДДС за периода 01.01.2019 г. -
30.11.2020 г., е издаден РА № Р-16001622003959-091-001/10.07.2023 г. от
Теменужка Вангелова Петкова на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията
и Пенка Грозева Даилова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител
на ревизията. С РА са установени задължения за корпоративен данък на
дружеството за 2019 г. и за 2020 г. общо в размер на 164268,14 лева и лихви в
размер на 45311,37 лева. По отношение на задълженията за ДДС приходните органи
за констатирали следното: За ревизираните периоди от страна на дружеството –
жалбоподател са издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС за декларирани ВОП от
контрагенти VLADIMIR RAMADAN RIPI и TƩAΦOYPOƩ
ГЕРАƩIMOƩ ΔIONYƩIOƩ с начислен ДДС и са включени в
дневниците за продажби и за покупки на дружеството. Същото е начислило данък и
е ползван данъчен кредит по тях. При ревизията е установено, че от РЛ и
контрагентите му не са представени доказателства за извършените доставки към РЛ
и е прието, че протоколите по чл. 117 от ЗДДС не документират реално извършен
ВОП. С така посочените протоколи органите по приходите са коригирали в
намаление размера на ползвания данъчен кредит и размера на начисления ДДС за
съответните периоди като резултатът за данъчните периоди не е променен.
Заключено е в тази връзка от приходните органи, че констатациите относно
процесните ВОП и издадените протоколи по чл. 117 от ЗДДС не са довели до
определяне на допълнително данъчно задължение по ЗДДС на РЛ.
На основание чл. 152 от ДОПК „Глобал транс трейд“ ЕООД е
обжалвало ревизионния акт по административен ред, с подадена жалба до директора
на Дирекция ОДОП - Пловдив.
С оспореното в настоящото съдебно производство
Решение № 351/14.09.2023 г. органът, на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, е оставил без разглеждане, като
недопустима поради липса на правен интерес, жалбата на „Глобал транс трейд“
ЕООД против РА № Р-16001622003959-091-001/10.07.2023 г., в частта му относно
направените констатации във връзка с намаления на начисления ДДС и на данъчния
кредит със сумите на декларираните ВОП за ревизирания период, и е прекратено
образуваното по жалбата производство.
За да постанови този резултат решаващият административен
орган е приел, че след като въпросните констатации относно ВОП и издадени
протоколи по чл. 117 от ЗДДС не са довели до определяне на допълнително данъчно
задължение по ЗДДС на РЛ, за него не е налице правен интерес от оспорване на
административния акт в тази му част.
Съдът, следа като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение,
намира за установено следното:
Жалбата, като подадена в законоустановения срок, от лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, съгласно чл. 88, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално
компетентния административен орган - Директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП и е в предвидената от
закона форма.
Съдът намира за неоснователни възраженията, изложени в
молбата на процесуалния представител на жалбоподателя, за нищожност на
обжалвания РА. Същият, видно от приложените по делото доказателства е подписан
по надлежен ред с квалифициран електронен подпис. От друга страна РА е издаден
след проведена процедура за обмен на информация между компетентни органи на
държавите-членки, съгласно Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета, което опровергава
доводите, изложените в молбата на адв. А..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва
основание за оставянето без разглеждане на подадената от „Глобал транс трейд“
ЕООД жалба срещу РА № Р-16001622003959-091-001/10.07.2023 г.
С разпоредбата на чл. 147 от ДОПК са регламентирани две хипотези, при
които компетентният административен орган постановява решение за оставяне на
подадената жалба без разглеждане – когато жалбата е просрочена и когато не са
изпълнени в срок дадените от решаващия орган указания за отстраняване на нередовностите,
посочени в чл. 147, ал. 2 от ДОПК. Производството
по чл. 152 и сл. от ДОПК е административно по своя характер и
на основание § 2 от ДР на ДОПК и чл. 2, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложение следва да
намерят относимите за контролните административни производства разпоредби на
АПК, регламентиращи процесуалните условия и предпоставки за допустимост на
обжалването по административен ред. По аргумент от нормата на чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 2, ал. 1 от АПК, абсолютна процесуална предпоставка
за възникването и съществуването на правото на жалба и абсолютно условие за
допустимост на оспорването по административен ред /без значение на вида на
търсената защита срещу административния акт – отмяна поради незаконосъобразност
или обявяване на неговата нищожност/, е наличието на правен интерес за
жалбоподателя. Констатацията на осъществяващия контролни правомощия решаващ
административен орган, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от
оспорването на административния акт с жалба, с която сезиран, представлява
законово предвидено основание по чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК за постановяване на акт, с който да
остави без разглеждане подадената жалба.
Фактически, правно и доказателствено обоснован и съответен на
закона е направеният от решаващия административен орган извод, че подадената от
„Глобал транс трейд“ ЕООД жалба срещу РА е процесуално недопустима, поради
липсата на правен интерес за оспорващия от обжалването на ревизионния акт.
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при
наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и
процесуалната допустимост на контролното административно производство. По аргумент от разпоредбата
на чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 2, ал. 1 от АПК, една от предпоставките за
възникване и съществуване правото на жалба и условие за допустимост на
оспорването на актове по административен ред, от категорията на абсолютните, за
които решаващият орган следи служебно, е наличието на правен интерес от
оспорването. Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ.
възникване правото на жалба, е наличието на „засягане“ на права и/или на
защитени от правото интереси от акта, който се оспорва.
Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което
материалноправните последици на акта са неблагоприятни и пряко засягат
негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка
правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или
застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ.
разширяване на съществуващи правни задължения.
В случая след като с РА не са установени задължения по ЗДДС
за РЛ, то оспореният по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК пред директора на дирекция ОДОП -
Пловдив ревизионен акт, не засяга негативно правната сфера на жалбоподателя.
На първо място предвидената в чл. 152, ал. 1 от ДОПК възможност ревизионният акт да се
обжалва само в отделни негови части, законът не свързва с възможността да се
обжалват отделни елементи от съдържанието на ревизионния акт по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Очевидно законодателното разрешение
е да се допусне възможността за частично оспорване на обективираното в РА
волеизявление с оглед на установените по вид и основание задължения и
отговорности.
На следващо място ревизионният акт, съгласно чл. 118 от ДОПК, представлява волеизявление на
органи по приходите при упражняване на властнически административни правомощия,
с което едностранно се установяват, изменят и/или прихващат задължения за
данъци и за задължителни осигурителни вноски; възстановяват се резултати за
данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон
или се възстановяват недължимо платени или събрани суми. Съответно мотивите за
издаването на ревизионния акт, по аргумент от чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК, представляват необходимо присъщата
част от съдържанието на писмения документ, който обективира волеизявлението по чл. 118 от ДОПК. В този смисъл дали
материалноправните последици на ревизионния акт са неблагоприятни за
ревизираното лице и дали е налице „засягане“ на права и/или на защитени от
правото интереси от ревизионния акт, като обуславящо съществуването на правен
интерес за РЛ да оспори РА по административен ред, следва да се преценява въз
основа на разпоредителната част от съдържанието на РА, с която се определят
правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението /чл. 120, ал. 1, т. 6 от ДОПК/, а не от мотивите за издаване на
РА. Действително, по аргумент от чл. 108 от ДОПК, ревизионните актове са констативни
административни актове, но с тях се установяват само правни задължения
/данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски/. Ако
с РА са установени данъчни или осигурителни задължения, в рамките на контрола
за законосъобразност на РА се проверяват и фактическите констатации, обусловили
правния извод за задълженията като основание и размер т.е. обективираните като
мотиви и част от задължителното съдържание на РА обуславящи разпоредителната
част фактически констатации подлежат на контрол в рамките на проверката на
законосъобразността на установените с РА задължения и отговорности. Но ако с
ревизионния акт не са установени задължения и отговорности, фактическите
констатации на които се основава правният извод за липса на подлежащи на
установяване задължения или отговорности, не подлежат на контрол за
законосъобразност.
С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на закона ответният административен орган е приел, че за
дружеството - жалбоподател, не е налице правен интерес за обжалването на РА №
Р-16001622003959-091-001/10.07.2023 г., поради което подадената от него жалба е
процесуално недопустима и това е основание за оставянето ѝ без
разглеждане.
Ето защо обжалваното Решение № 351/14.09.2023 г. на директора
на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му по т. II, е правилно и
законосъобразно, а подадената от „Глобал транс трейд“ ЕООД жалба срещу това
решение се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Глобал транс трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Карловска“ 33, ет. 2, ап. 1, представлявано от
управителя Иван Георгиев Пешев, чрез адв. Н.А., срещу Решение № 351 от
14.09.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при централно управление на Националната агенция за
приходите, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството
срещу констатациите в Ревизионен акт № Р-16001622003959-091-001/10.07.2023 г.,
разгледани в раздел II от решението.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: