Р Е Ш Е Н И Е

24.02.2021 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 27 януари

Тринадесети наказателен състав година 2021

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело номер 1876 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Подадена е жалба от „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***6, представлявано от ***, с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 15-0000973 от 26.06.2020 г. на ***на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен, с което на основание чл. 4**, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 2 от КТ на дружеството е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 20000/двадесет хиляди/лева за извършено нарушение по чл. 415, ал. 2 от КТ.

Жалбоподателят счита, че липсва неизпълнение на административно задължение, като привежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. ******, който поддържа жалбата.

Административно-наказващият орган Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, чрез процесуалния си представител *** намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Според състав на АС – гр. Плевен, жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Според настоящия съдебен състав, жалбата не е подадена в срок и е процесуално недопустима.

Разгледана обаче по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото, както гласни, така и писмени доказателства, които са събрани единствено и само в РС – гр. Плевен от фактическа страна се установява следното:

Дружеството „***” ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от ***, с ЕГН **********, в качеството си на работодател противозаконно е попречил на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, като не е изпълнил задължението си да окаже съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

Пречката се изразява в следното:

На 27.01.2020 г. свидетелката ***и свидетелката *** - *** в Д „ИТ" със седалище *** връчват призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с изх. № 4 - 11/27.01.2020 г. лично на управителя на „***" ЕООД - ***, с цел извършване на проверка по спазване разпоредбите на трудовото законодателство на 10.02.2020 г. в 10:30 ч. в офиса на Д „ИТ“, със седалище ***. Управителя *** не се явява, нито изпраща надлежно упълномощен представител за даване на сведения и получаване на заключителни документи на цитираните в призовката дата и час.

На 11.02.2020 г. Дирекция ,,Инспекция по труда“, със седалище *** изпраща три покани на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, с изх. № 20007343 /11.02.2020 г., изх. № 20007347/11.02.2020 г. и изх. № 20007345/11.02.2020 г. на трите известни адреса да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 24.02.2020 г. в 10:30 часа.

Умишлено и тенденциозно работодателят не се явява няколко пъти, както и не изпраща надлежно упълномощен представител за съставяне на АУАН на определената дата и час, както и след това.

На 25.02.2020 г., ***- главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда “ със седалище *** и ***- помощник - инспектор в Дирекция ,, Инспекция по труда “, със седалище *** посещават седалището и адреса на управление *** *** ЕООД, с цел връчване на покана на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН с изх. № 20010649/25.02.2020 г. за съставяне на АУАН на 02.03.2020 г. в 09:00 часа. На адреса не е установен контакт с работодателя, лице, което го представлява или лице, определено да получава кореспонденцията на работодателя. Същата покана е изпратена на електронния адрес на дружеството, посочен в декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ, видно от отбелязването по делото

Изложената фактическа обстановка, Съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства - разпитът на свидетелите ***, ***, частично от показанията на свидетелите *** и ***, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ контролните органи по този кодекс имат право да изискват от работодателя обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването  на контрола.

Съдът намира за установено по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател не е представило документите изискани от съответния инспектор към Дирекция „Инспекция по труда”- Плевен на указаната дата и час.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетелката ***и от показанията на свидетелката *** се установява, че е извършена предварителна проверка и на управителя на дружеството е указано на конкретна дата и конкретни час да представи липсващите по време на проверката документи.

Видно от показанията на свидетелката ***, както и от приети по делото писмени доказателства управителят на „***” ЕООД, многократно е търсена за приставяне на документите удостоверяващи спазването на трудовото законодателство по отношение на работещите на проверявания обект лица.

Видно от показанията на актосъставителя, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства  всички писма, покани, призовки са изпращани на седалището на дружеството, както и на всички други известни адреси на които е регистриран управителя на дружеството, на които адреси би следвало да пребивава представляващия дружеството.

Показанията на горепосочените свидетели следва да бъдат кредитирани  като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсва основание за съмнение в тяхната правдивост.

При това положение съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението си  да представи необходимите документи  изискани от контролните органи, напълно умишлено и тенденциозно, за което  правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление на основание чл. 415, ал. 2 от КТ.

 Посочената норма макар и санкционна съдържа в хипотезата си и дължимото поведение от страна на работодателите и посочването и в достатъчна степен гарантира правото на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило.

Неоснователно е и обективираното в жалбата възражение,че НП не визира състав на извършено административно нарушение.

Действително разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от КТ предвижда наказание за работодател, който противозаконно пречи на контролен орган по спазването на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения-формулировка която по скоро се свързва с някакво активно противопоставяне от страна на нарушителя.

В конкретния случай обаче като не е представил исканите документи, работодателят несъмнено грубо е попречил на контролният орган да установи кои лица са в трудови правоотношения с дружеството и спазени ли са законовите изисквания в тази връзка.

Следва да се приеме, че в практиката си ВКС изрично се приема, че работодател който не е оказал необходимото съдействие на контролните органи, като не е представил изисканите документи и не се е явил на уречената дата и час, за което е редовно призован, е осъществил чрез бездействието си административно нарушение  по чл.415 ал.2 от КТ/в този смисъл изрично Определение № 77/2010г. на I н.о./.В тази насока е и практиката на останалите съдилища-Решение № 234 от 28.09.2010г. на АС-В.Търново и др.

При извършената задължителна служебна проверка, Съдът установи, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати никакви съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Категорично неоснователни са доводите обективирани в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като представляващия дружеството не е надлежно уведомен.

Видно от показанията на свидетелите разпитани в проведеното о.с.з., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства  всички писма, покани, призовки са изпращани на седалището на дружеството, където са получавани, на който адрес е получено и наказателното постановление.

Акт № 15-0000973 е съставен в отсъствието на представител на жалбоподателя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на 02.03.2020 г. и на 06.03.2020г. е изпратен на управителя на „***“ ЕООД, за да се запознае със съдържанието му.

Що се отнася до съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, даваща възможност за съставянето на акта и в отсъствието на нарушителя, изобщо не изисква участието на свидетел в тази връзка, при което и не би могло да се счете, че е налице някакво процесуално нарушение.

От друга страна според разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Дори и да  се приеме, че при съставянето на АУАН е допуснат порок, то същият несъмнено е бил отстранен по реда на посочената норма при издаването на обжалваното НП.

Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на нормата, овластяваща контролните органи да изискват от работодателя необходимите им за тяхната дейност документи- чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ.

Както беше посочено по-горе,с изписването на санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 2 от КТ правата на санкционираното лице са защитени в достатъчна степен.

От момента на подаване на жалбата против процесното наказателно постановление в РС – гр. Плевен възникна спорния въпрос, който би следвало да се разгледа от всеки съдебен състав, а именно – в законния 7-мо дневен срок ли тази жалба е подадена, считано от датата на получаване на наказателното постановление?

С определение № 260043 от 28.09.2020 г. настоящия съдебен състав е прекратил съдебното производство и е върнал жалбата на нейния подател като просрочена.

Състав на АС – гр. Плевен, с определение № 1917 от 17.12.2020 г. е отменил определението на РС – гр. Плевен без да провежда никакво производство, като е счел, че жалбата е подадена в законния 7-мо дневен срок и не е просрочена.

В проведено о.с.з. на 27.01.2021 г. бяха разпитани няколко свидетели, като съществен относно спазването на сроковете беше проведения разпит на свидетелката ***. Последната се явява снаха на управителката на дружеството и под страх от наказателна отговорност даде свидетелски показания, които категорично оборват становището на АС – гр. Плевен.

Процесната свидетелка е родена и живее в с. ***, общ. Плевен  в продължение на повече от 50 години, познава всички и всички познават нея. Адресът на процесното дружество на който е регистрирано в търговския регистър е адресът на тази свидетелка с. ***, общ. Плевен, ул. „***” № **.

Според показанията на тази свидетелка, лицето ***, която е служител в кметството един ден я е извикала и й е предела пратка за снаха й, респективно за фирмата която се води на нейния адрес.

Да, формално погледнато тази свидетелка няма нотариално пълномощно или каквото и да е пълномощно да получава пратки и книжа касаещи дружеството, но въпреки това тя е получила въпросния плик, което само по себе си не е нарушение и не е предмет на делото.

Предмет на делото е следния, кога управителя на процесното дружество е узнал за издаденото срещу неговото дружество НП.

Според показанията на свидетелката ***, тя заявява следното:

„Това ми го връчиха по куриерски услуги. *** ги получава в селото и тя ме извика и ми ги даде и аз се подписах на разписката. Вътре имаше постановление. Аз нямам пълномощно от снаха ми да ги взимам тези документи. Аз попитах снаха ми дали мога да ги взема, тя ми каза „Взимай ги” и аз ги взех. Аз така на своя глава не мога да ги взема. Дадох й това, което взех. Снахата веднага дойдоха със сина, като й казах, че нещо съм получила от инспекцията по труда. Дадох и това което съм получила и това е”.

При анализ на тези свидетелски показания, всеки състав би стигнал до единствено възможния житейски, логичен и правно издържан извод, че на дата 03.08.2020 г. в 10:30 часа, видно от отбелязването върху известието за доставка, последното е връчено на този свидетел от лицето ***, както е споменато в разпита.

Да, както бе споменато по-горе, само по себе си това нито е нарушение, нито е престъпление.

На този адрес живее свидетелката ***, на този адрес се получават множество документи на фирмата и не представлява никакво нарушение, това че този свидетел е получил изпратени на неговия адрес плик с документи на фирмата.

Спорен и важен за естеството на делото е фактът, кога управителят на дружеството е получил наказателното постановление.

Както беше посочено по-горе от определението на съда още от 28.09.2020 г., така и към настоящия момент се установява една единствена фактическа обстановка.

Свидетелката ****** получава плик изпратен с куриерска услуга, отваря плика и вътре намира процесното наказателно постановление. Незабавно според нейните думи в същия ден тя набира снаха си и сина си, които идват и получават от нея наказателното постановление. Датата е 03.08.2020 г.

Датата на която е подадена жалбата срещу процесното наказателно постановление е 13.08.2020 г. т.е., изминал е период по-дълъг от 7 дни.

Не става ясно и никъде не се сочи по делото различна фактическа обстановка по какъв начин управителят на дружеството е получил наказателното постановление на 6-ти, 7-ми или 8-ми август, за да може да спази 7-мо дневния срок за подаване на жалба срещу процесното наказателно постановление.

Районен съдия Красимир Димитров направи всичко зависещо от него да установи този безспорен факт и с разпита на този свидетел подробно посочен по-горе той се установява безспорно.

Категорично на 03.08.2020 г., независимо че не е получила лично куриерската пратка, процесното наказателно постановление предмет на настоящия правен спор е получено на тази дата от управителя на дружеството – ***, като й е връчено от лицето което е взело тази пратка – свекърва й ******.

С оглед на гореизложеното и с оглед на проведеното съдебно следствие, възниква въпроса спазен ли е 7-мо дневен срок и не следва ли това съдебно производство да бъде прекратено и наказателното постановление да бъде оставено в сила, като не обжалвано в законния 7-мо дневен срок от узнаването, а безспорно узнаването е 03.08.2020 г.

Както правилно е споменал административния съд, свидетелката *** няма право да получава книжа и документи на процесното дружество на нейния постоянен адрес в качеството й на упълномощено лице, но това че е получила документите, както впрочем е получавала много други пъти по същия начин и ги е предавала на снаха си – управителят на дружеството, не я прави нарушител и по никакъв начин не нарушава връчването на наказателното постановление.

Доказано беше в о.с.з, че свидетелката ***на 03.08.2020 г., лично е предала на *** изпратения от АНО плик с намиращия се в него наказателно постановление.

Съдът намира също така, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Случаят не само, че не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а напротив-създал е трайна невъзможност на контролните органи да извършат съответната проверка за спазването на трудовото законодателство, с което пряко са засегнати законните права и интереси на работещите в дружеството.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от КТ към настоящия момент на произнасянето на настоящия съдебен акт, който не изпълни задължително предписание на контролен орган на инспекцията по труда, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 2500 до 15 000 лв. 

АНО е наложил на жалбоподателя наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока.

Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено.

В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева. 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. 1-во от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0000973 от 26.06.2020 г. на ***на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 2 от КТ на „***” ЕООД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 20000/двадесет хиляди/лева за извършено нарушение по чл. 415, ал. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 20000 /двадесет хиляди/ лв. на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН   СЪДИЯ :