№ 570
гр. София , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000172 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството
„КРАНСИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу първоинстанционно
решение № 260458 от 27. 11. 2020 г., постановено от Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-17 състав по т.д. № 1197 по описа на съда за 2020 г.,
с което са отхвърлени, с произтичащите от това законни последици
предявените от жалбоподателя срещу „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК:
********* искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца – въззивен жалбоподател
сума в размер на 79 200 лв. /седемдесет и девет хиляди и двеста лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата
на претърпени загуби, представляващи стойността на двуосен бордови
камион марка „Скания Р124 Topline”, който камион ищцовото дружество
твърди да е заплатило, и които вреди са причинени в резултат от
неизпълнението от ответника на задължение, което ищецът твърди
1
ответникът да е поел по силата на сключено между страните по делото
съглашение да му прехвърли правото на собственост върху същия камион,
както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/,
представляваща обезщетението за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на обезщетение за вреди в размер на 79 200 лв., за периода от 02.
06. 2011 г. до 02. 06. 2014 г.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените
от жалбоподателя искове да бъдат уважени в цялост, със законните
последици, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение, като постановено от законен
съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на
дискреционните правораздавателни правомощия на съда, и съобразно с
твърденията на ищеца в исковата му молба, и след неколкократно уточняване
на действителните такива твърдения, съобразно указания на решаващите
делото съдебни състави, относно обстоятелствата, на които се основава иска,
и с търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и
2
допустимо.
Преценено, съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания,
обжалваното първоинстанционно решение се явява и правилно по същество,
поради следното:
Неоснователно е първото оплакване в жалбата, базирано на оставащите
си изцяло и само твърдения по делото на жалбоподателя за необоснованост на
изводите на първоинстанционния съд в насока на това, че от съдържанието на
представените договори за покупко-продажба и тристранни споразумения не
се установява постигната уговорка, по силата на която за ответника да е
възникнало задължение да продаде обратно на продавача двуосния бордови
камион с марка „Скания Р124 Topline”.
Както сам жалбоподателят – ищец неколкократно излага по делото в
писмените си и устни изявления по същото, такава клауза съдържанието на
представените по делото и неоспорени, писмени съглашения между страните
– договори, споразумения и др.п., не съдържа.
При внимателно запознаване със съдържанието на всички, обективирани
по делото и установяващи действителните отношения между страните, техни
писмени съглашения, кореспонденция, и други едностранни и/или взаимни
техни изявления, безспорно за съда не се установява въобще да е налична в
отношенията между страните, подобна уговорка, от съдържанието на която –
било то ясно, изрично, или неясно, мълчаливо, конклудентно или изразено по
какъвто и да било друг начин, но все пак по някакъв, макар и непряк начин,
даващ основание за тълкуване по реда и при условията на чл. 20 от ЗЗД, и от
която да възниква твърдяното от ищеца – жалбоподател, да е налично в
отношенията му с ответника, задължение на последния да прехвърли
процесния камион именно нему – на ищеца, в какъвто смисъл твърденията му
по делото в тази им, главна своя част, от установяването на която зависи в
решаваща степен основателността на иска, си остават изцяло недоказани.
Все в изложения смисъл изцяло необосновани са твърденията и по
делото, и в жалбата, за наличието на някаква особена логическа връзка, която
да произтича от извършените между страните плащания по лизинговите
договори, тристранните споразумения и извършените прихващания, и от
3
която в крайна сметка да може да се направи поне в някаква разумна степен
обоснован извод за съществуването на иначе неустановеното по делото
въобще да е възникнало, процесно задължение на ответника в твърдяната от
ищеца насока.
Логиката на правото следва общовалидната житейска логика /срв. пр. чл.
9, ал. 1 от ЗНА/, на свой ред до голяма степен базирана на правилата на
формалната логика и нищо от изложеното в конкретния процесен случай не
способства за доказване тезата на ищеца по делото.
Що става въпрос за единственото конкретно твърдение в жалбата в
изложената насока, базирано на съдържащото се в споразумението по
протокол от 09. 12. 2008 г., че „Вземанията на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД в
размер на 54189.04 лв., представляващи цената на предсрочно изкупуване по
лизингов договор № 85539/2008 г. между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД и
„КРИС-2002“ ЕООД, се приспадат от дължимото плащане към „АДЛЕР
АУТОМОБИЛИ“ ООД“, с твърдението, че доколкото този лизингов договор
има за предмет именно процесния камион, който следва да бъде предсрочно
изкупен, т.е. върната на ищцовото дружество, то тази уговорка също
безспорно за съда няма, и не би могла да има смисъла, придаван и от ищеца –
жалбоподател.
Значението на изразите „предсрочно изкупуване“ и „връщане“ е коренно
различно и по никакви логически правила не може да се обоснове
постигането на правния ефект на второто /връщане на вещта/, чрез
несъществуващата логическа връзка и житейски неприложимата, а и правно
незащитима технология на обратното изкупуване в нейното точно значение,
особено в светлината на конкретиката на процесния казус – в житейските и
юридически хипотези на наслоените между страните лизингови
правоотношения по договори за финансов лизинг. Какво значи предсрочно
изкупуване в тези случаи е пределно ясно и употребата на този именно
термин в цитираното споразумение между страните, означава точно това,
което и явства от лексическото му съдържание – изкупуването на лизинговата
вещ преди срока, с произтичащите от това финансови и правни последици по
отношение на вноските, и останалите задължения на страните по договора до
края на периода му на действие, съкратен поради именно предсрочното
4
изкупуване на вещта. Същото обаче е въобще несъотносимо към
евентуалното връщане на лизинговата вещ /която, обратно – бидейки
изкупена, просто не подлежи на такова връщане, доколкото за
лизингополучателя възниква правото да иска от лизингодателя и да му
прехвърли собствеността върху нея, при уговорените в договора условия/,
което връщане евентуално се дължи, и предпоставките за което възникват
при коренно различни хипотези в отношенията, като процесните - по
финансов лизинг, и което връщане няма, и не би могло да има нищо общо с
твърдяното в жалбата да му е равнозначно, и употребено в посоченото
споразумение „обратно изкупуване“ на вещта.
Все по изложените съображения неоснователно е оплакването в жалбата,
базирано на твърденията за необсъждане от страна на първоинстанционния
съдебен състав, на заключението на допуснатата, изслушана и приетата по
делото съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/.
Правно необосновано е възражението на ответника по жалбата, че
обсъждането на същото заключение на ССЕ било недопустимо при
настоящото разглеждане и решаване на делото, доколкото експертизата била
изготвена и приета в предходното, първо разглеждане на делото, преди
обезсилването на първото постановено по делото, първоинстанционно
решение по същото – при наличието на условията за тяхната относимост и
допустимост, не е налице процесуална пречка да бъдат преценявани от
решаващия състав, всички събрани по делото, по съответният, императивно
законоустановен процесуален ред, доказателства.
В случая обаче такова едно необсъждане не съставлява претендираното в
жалбата да е допуснато от първоинстанционния съдебен състав процесуално
нарушение.
Счетоводните записвания са вторични, отразяващи съобразно правилата
за воденето на счетоводната отчетност, действително установените да са
съществуващи между страните, техни търговските взаимоотношения,
базирани на също установените по делото да са съществуващи,
правоотношения.
Счетоводните записвания безспорно могат да съставляват индиция за
5
наличието на определени отношения между страните и да ги изясняват, но
конкретният процесен случай не е такъв – както се посочи, от обективираните
по делото, документирани и други изявления на страните, не се установява
въобще в тежест на ответника да е възниквало претендираното от ищеца да е
съществуващо, процесно задължение на ответника, и в установените по
делото да са действително извършени, счетоводни записвания от страните,
включително и анализираните от ССЕ такива се установява само същите да
отразяват иначе установените да са съществуващи, обективирани договорни
уговорки между страните, приети и от съда да са постигнати, като източници
на права и задължения за страните, но не и неустановените да са
съществуващи, претендирани само от ищеца да са възникнали такива,
възникването и съществуването на които не се установява по какъвто и да
било – дори и косвен начин, и от информацията в изследваните от ССЕ
счетоводства.
Всичко изложено дотук сочи на неоснователност на въззивната жалба
срещу първоинстанционното решение, с която настоящият въззивен състав е
сезиран, поради което и обжалваното с нея първоинстанционно решение, като
валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено в
цялост, със законните последици.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски в
производството, а ответникът по жалбата има право на такива в установеният
по делото да са действително заплатени размер. По делото от страните не са
релевирани оплаквания за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед изхода на производството в настоящата въззивна инстанция и на
основание чл. 272 от ГПК, въззивният състав препраща и към мотивите на
обжалваното първоинстанционно решение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260458 от 27. 11. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав по т.д. № 1197 по
6
описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА „КРАНСИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на
„УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 3234.60 лв. разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7