О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………… 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 27.03.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско дело № 523 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
от Б.Г.Г., Г.П.Г. и З.П.Г. чрез адвокат Д.Г. частна жалба против определение № 846
от 17.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 11711 по описа за 2018 г. на Районен
съд - Варна, четиринадесети състав, в частта, с която е прекратено производството
по делото по предявения от жалбоподателите против Д.Г.Ю. иск за приемане за
установено, че
ответникът
не е собственик на 1/З идеална част от поземлен
имот с идентификатор №10135.2723.1032 по КККР на
град Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от
14.10.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменена със заповед
№ КД-14-03-587 от 06.03.2011 г. на началника
на СГКК-Варна, с адрес на поземленият имот в град Варна – СО "Ваялар",
целият с площ по скица от 814 кв.м, при съседи на поземления имот: ПИ с
идентификатори №10135.2723.9563,
№10135.2723.9514, № 10135.2723.209, № 10135.2723.10ЗЗ, със
стар идентификатор №10135.2723.197, номер
от предходен план № 197, на основание член 124, алинея 1 от ГПК.
Иска се атакуваното определение да
бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия. Доводите за незаконосъобразност на
обжалваното определение насочват към извод за неправилна преценка, че е
недопустимо в производството по делба да бъде присъединяван и установителен иск
за собственост, тъй като с евентуално положително решение по предявения
отрицателен установителен иск ще бъдат уточнени квотите в съсобствеността.
Освен това е направено и възражение за липса на идентичност на имота – предмет
на прехвърлителната сделка с притежавания от праводателите, което евентуално би
довело до отхвърляне на иска за делба.
Ответната страна чрез пълномощника си оспорва
жалбата с искане за потвърждаване на атакуваното определение като правилно и
законосъобразно, доколкото с решение по член 344, алинея 1 от ГПК съдът се
произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и каква е частта
на всеки от съсобствениците. Тоест предмет на решението са правата на всеки
един от съсобствениците и то има установително действие по отношение на тези
права, респективно размера им.
Частната жалба е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съдебното исково производство е
особено исково производство. Съдът в делбения процес постановява две решения - по допускане на делбата в
производството в първата фаза /решение по член 344, алинея 1 от ГПК, с което се
разрешават въпросите налице ли съсобственост, по отношение на кой имот и какви
са правата на съделителите в тази съсобственост/. Това решение има
установително действие, защото с него не се осъществява постестативното парво
на делба на съсобствеността, а това право само се установява със сила на
пресъдено нещо по отношение на обект, субекти и обем права на титулярите на
правото. Поради това законът допуска в този етап на процеса /първа фаза на
делбата/ да се разгледат и редица спорове, който имат преюдициално отношение
към същинския предмет на спора. Всички спорове обаче, които могат да
се предявят в първата фаза на делбата чрез иск, могат да бъдат предявени и чрез
възражение.
Поради това и доколкото с решението по
допускането на делбата съдът ще се произнесе относно това налице ли
съсобственост, по отношение на кой имот и какви са квотите в съсобствеността на
съделителите, то предявяването на отрицателен установителен иск за отричане
собствеността на ответника за 1/3 идеална част от имота се явява лишено от
правен интерес.
Приложената към частната жалба
практика на ВКС касае друга, различна от настоящия казус, фактическа обстановка
/иск за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба поради липса
на съгласие или за установяване привидността на този договор/ и не може да бъде
взета предвид при постановяване на настоящото определение.
Изложеното води до извод, че атакуваното определение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и на
основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 846 от 17.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 11711 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, четиринадесети състав, в частта, с която е прекратено
производството по делото по предявения от Б.Г.Г., Г.П.Г. и З.П.Г. против Д.Г.Ю.
иск за приемане за установено, че ответникът
не е собственик на 1/З идеална част от поземлен имот с идентификатор №10135.2723.1032 по КККР на град Варна, одобрена със заповед №
РД-18-92 от 14.10.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменена със заповед №
КД-14-03-587 от 06.03.2011 г. на началника на СГКК-Варна, с адрес на поземленият имот в град
Варна – СО "Ваялар", целият с площ по скица от 814 кв.м, при съседи на поземления имот: ПИ с
идентификатори №10135.2723.9563, №10135.2723.9514, № 10135.2723.209, № 10135.2723.10ЗЗ, със стар идентификатор №10135.2723.197, номер от предходен план № 197, на основание член 124, алинея 1 от
ГПК.
Определението
може да бъде обжалвано по реда на член 274, алинея 3 във връзка с член 280 и
следващи от ГПК с касационна частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.