№
гр.
Варна, 23.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на
секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 12983 по описа на ВРС за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК. Образувано е по искова молба от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4
представлявано от Изпълнителени директори Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
подадена след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК, с искане да бъде
признато за установено, че ответникът Я.Х.Ж., ЕГН **********, стоящ адрес: *** дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД сумите
както следва:
-
421,42 лева /четиристотин двадесет и един лева и 42 стотинки/ - представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението 21.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
-
65,48 лева /шестдесет и пет лева и 48 стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 26.07.2015 г. до 26.06.2016г;
-
117,66 лева
/сто и седемнадесет лева и 66 стотинки/, представляващи
обезщетение за забава за периода от 26.7.2015г. до 12.03.2020г. г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 4409/26.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 10111/2020 г. на ВРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
С Договор за паричен заем № ********* от
01.05.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД като Заемодател и Я.Х.Ж. като
Заемател при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, съгласно който Заемодателят се е задължил да отпусне на
Заемополучателя паричен заем в общ размер на 500,00 лева, а последният
усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което
Заемодателят е изпълнил задължението си. Я.Х.Ж. се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 598,62 лв., ведно с договорната лихва в размер на 98,62 лв. на 60
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 9,98 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва), като падежът на първата погасителна
вноска бил 10.05.2015 г., а на последната 26.06.2016 г.
На Кредитополучателя, от страна н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху
неплатената главница в размер на законната лихва за забава, за периода от
26.7.2015 до 12.03.2020г., общият размер на което е 117,66 лв.
Кредитополучателят не е заплатил
дължимият паричен заем към Дружеството, с оглед на което за «А.з.с.н.в. ЕАД,
ЕИК ********* възниква правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен
ред, като претендираме от Я.Х.Ж., като Кредитополучател по договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 01.5.2015 г., да заплати:
главница: 421,42 лв., договорна лихва: 65,48 лв. и обезщетение за забава в
размер на 117,66 лв. или сума в общ размер на 604,56 лева.
Твърди, че на 01.07.2017г. бил сключен
Договор за цесия между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Файненшъл
България" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България" ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № *********/01.5.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и Я.Х.Ж. било прехвърлено в полза на „Изи
Асет Мениджмънт" АД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
На 01.03.2018г. било подписано
Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010п, сключен
между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД/, по силата на което „Изи Асет
Мениджмънт" АД прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/01.5.2015 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и Я.Х.Ж., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Твърди, че договорът за потребителски
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от името на „Файненшъл
България" ЕООД и съответно от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД по втората цесия с Уведомителни
писма с изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от дата 12.3.2018г., изпратени с известия
за доставяне от страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството му на пълномощник
на цедента.
„А.з.с.н.в." ЕАД е упълномощено, в
качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. да изпраща уведомления за извършената цесия
съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Изи
Асет Мениджмънт" АД. В изпълнение на
изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. от
страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з. станалата продажба на
вземания на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така е изпратено до
ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. от
страна на „Провидент Файненшъл
България" ООД чрез „А.з.с.н.в." ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт" АД /пълномощник на „Файненшъл България" ЕООД/, за извършената на дата
01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България"
ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт" АД. Двете писма са изпратени едновременно до длъжника. Писмото
се върна с отбелязване, че е получено на 16.03.2018 г.
Ответникът
в предоставения му срок по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата
молба.
Претендират
се направените съдебно деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът с писмена молба
чрез процесуален представител поддържа исковата молба, моли за
постановяване на неприсъствено решение, с което да бъде уважен предявеният иск
и да му се присъдят направените по
делото разноски.
Разпореждането
по чл. 131 от ГПК е връчено на ответника по делото осн. чл. 46 от ГПК.
Ответникът не е изразил становище по иска, като не е депозирала писмен
отговор в законоустановения срок, не е изпратил представител, който да се яви в
първото по делото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие. На ответника е указано, че при непредставяне на
писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде
постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от
ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.
Ищецът е представил надлежно заверени за вярност копие от договор за потребителски кредит от
01.05.2015 г., копие от формуляр за кандидатстване за кредит, копие от рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., копие от допълнително
споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.11.2017 г., копие от потвърждение за сключена цесия от 01.03.2018 г.,
копие от уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.03.2018
г., копие от уведомително писмо за извършено прехвърляне. Приобщено е и ч.г.д.
№10111/2020 г. на ВРС.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед на изхода от правния спор и направеното от ищеца искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, съдът намира, че на осн. чл. 78,
ал.1, вр. ал. 8 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 225,00 лв., представляваща заплатена от
ищеца държавна такса в размер на 125,00 лева и адвокатско възнаграждение от
100,00 лв. На ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски в
производството по ч.г.д. №10111/2020 г. на ВРС в общ размер на 75,00 лв., от които 25,00 лв. –
държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78,
ал.1, вр. ал.8 от ГПК.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Я.Х.Ж., ЕГН **********, стоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от Изпълнителени директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов следните суми:
-
Сумата от 421,42
лева /четиристотин двадесет и един лева и 42 стотинки/ - представляваща
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението 21.08.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
-
Сумата от 65,48
лева /шестдесет и пет лева и 48 стотинки/, представляващи договорна лихва за
периода от 26.07.2015 г. до 26.06.2016г;
-
Сумата от 117,66 лева /сто и седемнадесет лева
и 66 стотинки/, представляващи
обезщетение за забава за периода от 26.7.2015г. до 12.03.2020г. г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 4409/26.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 10111/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Я.Х.Ж., ЕГН **********, стоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от Изпълнителени директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов сумата от 225,00 (двеста двадесет и пет) лева, представляваща
направени в производството съдебно-деловодни разноски в настоящото производство
и сумата от 75,00, (седемдесет пет) лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, направени в производството по ч.г.д. №10111/2020 г. на ВРС, на осн.
чл. 78, ал.1, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Окръжен съд
- Варна в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била
лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240,
ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: