№ 20.07.2023
г. гр. Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в закрито
съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
разгледа докладваното от съдия Ивелина Велчева адм.д.
№269/2023 г. по описа на
Административен съд-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след като с Определение № 981/
07.04.2023 г. по АД № 788/ 2023 г. на Административен съд - Варна е прекратено
производството по искова молба на Н.А. ***, с ЕГН **********, с която срещу
Административен съд - Варна и Върховен административен съд са предявени искове
за обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от незаконосъобразни
действия на съдии в тези съдилища, като се претендира обезщетение по 100 лв,
(сто лева) срещу всеки един от органите на съдебна власт, на основание 128, ал,
1, т. 6 от АПК и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд -
Добрич.
На 18.04.2023 г. по делото постъпи частна жалба от Н.А.Н. срещу Определение
№ 981/07.04.2023 г. по адм.д. № 788/2023 г. по описа на Административен
съд-Варна, с което е прекратено производството по делото и то е изпратено по
подсъдност на Административен съд-Добрич, на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.
С определение от 19.04.2023 г. на Административен съд-Добрич ищецът по делото е освободен от заплащане на
такси и разноски по производството по адм. дело № 269/ 2023 г. по описа на
Административен съд – Добрич до окончателното му приключване и му е
предоставена безплатна правна помощ, която да се осъществи чрез процесуално
представителство по делото, вкл. изготвяне на уточнения по депозираната искова
молба, подаване на молби и жалби по делото до окончателното му приключване.
С разпореждане от 10.07.2023 г., Административен съд-Добрич частна жалба
вх. № 1623/ 18.04.23 г. е оставена без движение като е дадена възможност на
ищеца, чрез процесуалния му представител, да уточни волята си относно частната
жалба, като заяви изрично писмено оттегля или се отказва от частната жалба,
както и е дадена възможност на адв. С. в седемдневен срок от получаване на
съобщението да уточни конкретно кои са съдебните актове, от които се претендират
вреди за ищеца или това са действия по администриране на делото, ако са такива
– кои са конкретните действия, както и да уточни как тези актове или действия
са свързани с присъдените разноски.
На 17.07.2023 г. в регистратурата на съда постъпи становище от адв. С., с
коeто се оттегля частната жалба и се уточнява, че вредите, чието обезщетение
се претендира в това производство, са резултат от действия по администриране на
адм.д. №2049/2021 г. на Административен съд-Варна, които се изразяват в подписване
на писмо от 31.01.2023 г. от съдия Мария Ганева, с което делото е изпратено по
компетентност за разглеждане на Върховен административен съд от петчленен
състав вместо от тричленен състав, което е обусловило възлагане на сторените по
делото разноски, както и разпределение на 01.03.2023 г. на делото на петчленен
състав, вместо на тричленен състав на Върховен административен съд на Република
България от съдия Любомир Гайдов.
По отношение на частната жалба против
Определение № 981/07.04.2023 г . по адм.д. № 788/2023 г. по описа на
Административен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото и е
изпратено по подсъдност на Административен съд-Добрич, на основание чл. 7, ал.
2 от ЗОДОВ:
Определението, с което е прекратено производството и изпратено по
подсъдност на Административен съд-Добрич не подлежи на обжалване, тъй като не
попада в хипотезите на чл. 229, ал. 1 от АПК.
В закона не е предвидено изрично неговото обжалване, по смисъла на т. 2 на
разпоредбата. Трайна е и административноправната съдебна практика, че тези
актове по своя характер не преграждат по-нататъшното развитие на
производството, което има за последица изключването им от съдебен контрол.
По силата на чл. 34, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, за оттегляне
на жалба е необходимо изрично пълномощно. В случая адв. С. има качеството на
служебен адвокат и не е снабден с изрични пълномощия за оттегляне на частната
жалба. По тази причина, съдът кредитира тези негови действия като неизвършени.
На основание чл. 231 във връзка с чл. 213а, ал. 2 от АПК и чл. 215, т. 4 от АПК, частната жалба следва да се остави без разглеждане.
По отношение на исковете за обезщетение за
претърпени вреди от незаконосъобразни актове и действия:
В исковата молба се твърди, че на ищеца са причинени имуществени вреди от
незаконосъобразни действия на съдия от Административен съд-Варна и съдия от
Върховен административен съд при администрирането и разпределение на дело, в
което той е страна.
Съдът намира, че предявените искове с правно основание в чл. 203 от АПК във
връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са процесуално недопустими. Искът по чл. 1, ал.
1 може да има за предмет обезщетение за вреди причинени от актове, действия или
бездействия на администрацията в изпълнение на управленската и властническата ѝ
дейност.
С предявените искове се претендира обезщетение за вреди причинени от актове
и действия по адм.дело № 2049/2021 г. на Административен съд-Варна, извършени
от съдия от Административен съд-Варна и съдия от Върховен административен съд.
Във фактическия състав на отговорността на държавата, респ. общината за
дейността на администрацията, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
административен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на
административна дейност; настъпила вреда от такъв акт, действие или бездействие
и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Административна дейност е тази,
която се осъществява от органите на държавна власт, в т.ч. местна държавна
власт и се характеризира с властнически правоотношения. Съдът не осъществява
административна дейност, а правораздавателна дейност. (Определение
№ 11641 от 24.09.2012 г. по адм. д. № 10053/2012 г., ІV отд. на ВАС)
В обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат никакви
доводи и твърдения, които да подлежат на доказване като елементи на хипотезата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ или такива обхванати от нормата на чл. 2в от същия закон.
Като последица предявените искове са недопустими и следва да се оставят без
разглеждане.
В този смисъл е и съдебната практика в Определение № 10423/10.08.2010г. по
адм.д. № 7849/2010г. на ВАС, І отделение, Определение № 12061/28.09.2011г. по
адм.д.№ 10854/11г. на ВАС, ІІІ отд.
Воден от изложените съображения, Административен съд-Добрич
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба
от Н.А.Н. срещу Определение № 981/07.04.2023 г.
по адм.д. № 788/2023 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е
прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на
Административен съд-Добрич, на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете на Н.А.
***, с ЕГН **********,*** против Административен съд - Варна и Върховен
административен съд за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
по 100 лева(сто) за всеки иск, от незаконосъобразни действия на съдии в тези
съдилища.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д. №269/2023 г . по описа на Административен съд-Добрич.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:………