Р Е
Ш Е Н
И Е
№172, 14.07.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2319 по описа за 2019г. на РРС
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във
вр. с чл.124 ГПК.
Депозирана
е искова молба от БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, с която молят
съда да приеме за установено по отношение на отв. Е.М.К., че дължи на ищеца
сумата от 669.37лв.- главница, 42.99лв. възнаградителна лихва за периода
01.09.18г.-08.03.19г., сумата 34.91лв. обезщетение за забава за периода
08.03.19г. до 11.09.2019г., законната лихва върху главницата след този момент и
разноски в двете производства. Ищецът твърди, че ответникът е сключил договор
за стоков заем CREX-15995268/23.05.2018г. за сумата от 549лв. и договор за
реворвиращ кредит и издаване на кредитна карта №CARD 15995284 с кредитен лимит от 700лв. По вторият договор
ответникът е бил неизправна страна. Ответникът е преустановил плащанията на
01.09.18г. като балансът по картата е бил минус 712.36лв. Уговореният ГЛП е 19%, а ГПР е 25.79%.
Уговорено е обезщетение за забава в размер на 10%+ ОЛП на БНБ, като в
зависимост от усвоения кредитен лимит е уговорена и минималната погасителна
вноска, която в случая е 60лв. Ищецът е
изпратил покана до ответника да плати дълга /няма доказателства да е получена
от ответника/, като липсва твърдение, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. За дължимите суми ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение №3582/30.09.19г. по ч.гр.д.№1829/19г. на РРС,
по която длъжникът не е намерен за връчване.Съдът е дал указания по чл.415 ал.1
т.2 ГПК на заявителя. В законовоустановения срок кредиторът е предявил иск за
установяване на вземанията си. Претендира и разноски в двете производства.
Представя договор за потребителски паричен кредит, за кредитна карта, ОУ,
погасителен план, застраховка по договора, ОУ по договора за застраховка,
стандартен европейски формуляр. Има искане да се приложи ч.гр.д.№1829/2018г. на
РРС. В условията на евентуалност, ако съда прецени че не е налице
надлежно обявена предсрочна изискуемост предявява осъдителни искове за
горепосочените главница и лихви.
Ответницата Е.М.К. е призована при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният
й особен представител счита исковете за неоснователни и недоказани. По делото
липсват доказателства кредитната карта да е била предадена на ответницата, като
няма доказателства и от кое лице е активирана. Друго възражение на ответницата
за недължимост на сумите е, че договорът за револвиращ кредит не е бил и обявен
за предсрочно изискуем и не е връчено уведомление за това на ответницита.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между ответницата и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД е сключил договор за стоков заем CREX-15995268/23.05.2018г. за сумата от 549лв. и договор за
реворвиращ кредит и издаване на кредитна карта №CARD 15995284 с кредитен лимит от 700лв. По вторият договор
ответникът е бил неизправна страна. Ответникът е преустановил плащанията на
01.09.18г. като балансът по картата е бил минус 712.36лв. Уговореният ГЛП е 19%, а ГПР е 25.79%.
Уговорено е обезщетение за забава в размер на 10%+ ОЛП на БНБ, като в
зависимост от усвоения кредитен лимит е уговорена и минималната погасителна
вноска, която в случая е 60лв. Ищецът е
изпратил покана до ответника да плати дълга /няма доказателства да е получена
от ответника/, като липсва твърдение, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. За дължимите суми ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение №3582/30.09.19г. по ч.гр.д.№1829/19г. на РРС,
по която длъжникът не е намерен за връчване.Съдът е дал указания по чл.415 ал.1
т.2 ГПК на заявителя. В законовоустановения срок кредиторът е предявил иск за
установяване на вземанията си.
Тъй
като в случая се иска установяване на сумите, ползвани чрез кредитна карта,
Съдът следва да вземе предвид само договора за револвинг, с издаване и ползване
на кредитна карта. В този договор е уговорен реда за усвояване на предоставения
кредитен лимит от 700 лв., като е посочено, че кредитополучателят издава и предоставя
на кредитополучателя карта /пластика/ и ПИН код.
Към
договора са приложени подписаните от ответницата декларация за предоставяне на
данни и сертификат, както и фактура за стоките, чиято покупка е финансирана по
основания договор.
По
делото е приложена и последна покана от 14.03.2019г., с която ответницата е
уведомена, че дължи сумата от 713,48лв.
Със заявление от 27.09.2019г. БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”,
рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е поискал
издаването на заповед за изпълнение и такава е издадена по ч.гр.д.№1829/2019 г.
по описа на РС Разград за сумите 669.37лв. главница ведно със законната лихва
от 27.09.2019г., 42,99лв. възнаградителна лихва за периода 01.09.2018г.-08.03.2019г.,
34.91лв. мораторна лихва, като са присъдени и разноски – 25лв. държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е назначена ССЕ, според
която по силата на Договор за кредит за покупка на стоки № CREX - 15995268/23.05.2018г. ответницата
е дала съгласие същия да бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит и
ползване на кредитна карта CARD 15995284. Кредитът е счетоводно заведен при ищеца, открита е партида на
името на ответницата с отразени направени плащания от него. В три последователни отчетни периода /16.05.18-16.06.018;
16.06.18г.-13.07.2018 и 14.07.2018-15.08.2018/ ответницата не е погасила
минималната сума за плащане за съответния период. Видно от месечно извлечение
по кредитна карта с отчетен период 16.08.2018/14.09.2018 година, ответницата по
делото е извършила плащане в размер на 120,00 лева. Със същите са погасени по
главницата от 1-ва вноска сумата от 17,36 лева и от 2-рата вноска сумата от
19,71 лева и остатъка по главницата е в размер на 662,93 лева.
Договорната лихва по погасителния
план за периода от 01.09.18г. до 08.03.19г. е в размер на 42,99лв. Законната лихва за забава върху главницата от 662,93лв. за периода от 08.03.19г.
до 11.09.19г. е 34,62лв., а към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК- 27.09.2019г. е 37,57лв.
Анализът на установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи: Предявените искове са неоснователни и недоказани. И двете
възражения на ответницата, съдът намира за основателни. По
смисъла на чл.240 ал.1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това
независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с
предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.
Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява
заплащане на заемната сума. Не се представиха доказателства, че сумата от 700лв. е реално
усвоена от ответницата.
Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на
парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено
в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. От
представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че
издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответницата, както и че
последната е извършвала транзакции
възползвайки се от предоставения кредитен лимит. След като
картата не е доставена на ответницата, дори и същата да е била активирана от
някого, това активиране не поражда задължения за ответницата. Получаването на картата не би могло да
бъде установено с назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същата
установява само счетоводните записвания, но не и фактическото предаване на
картата.
Следва
да се посочи, че договора
за револвиращ кредит има характер на потребителски кредит по чл.9 и сл ЗПК,
поради което, като условие за неговата действителност намират приложение
императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване
на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.9-10 ЗПК. Така в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент /19%/и ГПР /25.79%/, без да е
разписана ясна методика за формирането им. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, преки или косвени, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тези съставни елементи
обаче, остават неизвестни и на практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Не
става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и
такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване,
такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в
банкомат. От
така изложеното не може да се направи еднозначен извод, дали тези разходи са включени при формиране на ГПР.
Независимо от гореизложеното, съдът намира за
основателно и второто възражение на
ответницата за липсата на настъпила предсрочна изискуемост, тъй като отново
липсват доказателства ответницата да е уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост, било кредитора /цедент/ или от цесионера. Липсата на уведомление
лишава ищеца от възможността да претендира последиците на настъпила предсрочна
изискуемост.
С
оглед неоснователността на трите установителни иска съдът следва да разгледа
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на
сумата 669,37лв. главница, сумата 42,99лв. договорна лихва и сумата 34,91лв.
лихва за забава. За да бъдат присъдени тези суми е необходимо да бъде
установено отново, че ответницата реално е получила кредитната карта, която й
дава възможност да ползва кредита. Тъй като това обстоятелство остана
недоказано по делото, то и осъдителните искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на исковете,
на ищеца не се следват разноски.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП “Париба
Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК ********* със седалище гр.София, р-н Младост, жк ”Младост
4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 срещу Е.М.К., ЕГН ********** *** установителни
искове по чл.422 ГПК за заплащане на сумата 669,37лв. главница, сумата 42,99лв.
договорна лихва и сумата 34,91лв. лихва за забава КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на
евентуалност осъдителни ИСКОВЕ, предявени от БНП “Париба Пърсънъл Файненс
С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК ********* със седалище гр.София, р-н Младост, жк”Младост 4”,
“Бизнес Парк София”, сгр.14 срещу Е.М.К., ЕГН ********** *** за заплащане на
сумата 669,37лв. главница, сумата 42,99лв. договорна лихва и сумата 34,91лв.
лихва за забава КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването на страните пред Окръжен съд-Разград.
След влизане в сила на решението
същото да се докладва на съдията-докладчик по
ч.гр.д. №1829/2019 г. на РРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: