РЕШЕНИЕ
№ 1048
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело №
20253100501656 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Р. Д., чрез адв. К. –
особен представител против Решение № 2022 от 04.06.2025 година,
постановено по гр.дело № 14 963/2023 година, по описа на ВРС, с което са
били уважени исковите претенции на Р. О. А. и е бил осъден въззивника да
заплати, както следва:
Сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева) - главница, представляваща
невърната сума по устен договор за заем от 13.04.2023 г.,
Сумата от 3 000 дева (три хиляди дева) - главница, представляваща
невърната сума по устен договор за заем от 31.05.2023 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба -
17.11.2023 г., до окончателното им изплащане, на основание чл.240,ал.1 от
ЗЗД, както и в частта за разноските, с която въззивника Д. е бил осъден да
заплати в полза на А. сумата от 2 520 лева, съгласно списък на разноските по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
От изложеното във въззивната жалба става ясно, че според въззивника
решението е неправилно и необосновано, както и че не изпълнява критериите
за справедливост. Излага се на първо място, че съдът неправилно е възприел
факта, че получател на сумата е бил именно въззивника; сочи се още, че той не
е сключвал устен договор с въззивницата А.. В жалбата се обръща внимание
на непоследователните действия на ищцата, която освен сумата от 5 000 лева,
в по късен момент е предоставила нова в размер на 3 000 лева, като по този
1
пункт се излага, че решението е противоречиво и не дава представа за реално
случилото се. Обсъжда се поведението на въззиваемата А. и се твърди, че то е
нелогично и че същата по свое усмотрение е предоставила сумите на Д.. В
заключение се настоява съдът да отмени атакувания съдебен акт и да
отхвърли исковите претенции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на Р. О. А., чрез
адв. Ж., с които се оспорва жалбата и се излагат аргументи в подкрепа на така
постановения съдебен акт, като настояването е той да бъде потвърден.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника не се явява, но се
представлява от адв. К., които поддържа въззивната си жалба и моли съдът да
я уважи.
Въззиваемата страна, в лицето на Р. О. М., редовно призована, не се явява,
но се представлява от адв. Ж., които изразява становище за неоснователност
на жалбата.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
В исковата си молба пред ВРС, въззиваемата А. излага, че тя и
въззивника са упражнявали трудова заетост при един и същ работодател, като
постепенно по между им е възникнало приятелство. Според исковата молба
въззивника Д. е потърсил А. с молба за финансова помощ; разяснил й че е
задлъжнял на хора, които са му предоставили финансови средства срещу
лихва и ако не се издължи ще пострада физически. По негова молба А. му
заела сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, като въззивника е поел
ангажимента да върне същата в срок до един календарен месец. А. е
осъществила паричен банков превод на 13.04.2023 година от своята личната
сметка с IBAN: ****************** по сметка на ответника с IBAN:
*************** в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, като основанието за
извършения превод е заем ("zaem").
Малко по - късно въззивника отново обяснил на ищцата, че продължава
да бъде търсен и заплашван от хора, които наричал „лихвари" и ще пострада
тежко ако не им предаде още 3 000 (три хиляди) лева, на което тя подходила с
разбиране и на 31.05.2023 година, между тях е бил сключен нов устен договор
за заем в размер на 3000 (три хиляди) лева, като на същата дата ищцата е
направила банков превод от личната си сметка с IBAN: ******************
по сметка на ответника с IBAN: ******************** в размер на 3 000 (три
хиляди) лева, като основанието за извършения превод е заем ("zaem"), а с
допълнителни пояснения е посочено „да ми се върнат до 01.09.2023 г."
По – късно въззивника е прекратил трудовите си правоотношения с
2
общия на страните работодател, и не е възстановил нито една от сумите , като
е престанал да отговаря на обажданията на А.. На „Вайбър“ е помолил да му
се даде отсрочка до края на септември, но въпреки това не се е издължил, а е
преустановил всякакъв контакт с въззиваемата.
Видно е от делото, че тя е отправила покани за връщане на заемните суми,
като дава подходящ срок от един месец, а именно: Писмена покана до адреса
на е-пощата на ответника **************@gmail.com - 12.10.2023 г. в 15:12
часа; Писмена покана чрез онлайн приложението „Вайбър" на тел.:
+************ на 12.10.2023 г. в 15:11 часа; Писмена покана чрез „Телепоща"
12.10.2023 г. до настоящия адрес на ответника: обл. Варна, общ. Варна, гр.
Варна, ул. „Е." № 8А, ет. 3, ап. 7, която е върната на 18.10.2023 г., като
непотърсена; Писмена покана чрез „Телепоща" 12.10.2023 г. до постоянния
адрес на ответника: обл. Д., общ. Д., гр. Д., ул. „В.А." бл. А, ап.14, която е
върната на 19.10.2023 г., като непотърсена.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът Р. Р. Д., чрез особен
представител е оспорил молбата.
От фактическа страна пред решаващия съд е било установено, че на
31.05.2023 година въззиваемата А. е превела по банков път на Д. сумата от
3000 лева, а като основание на превода е записан заем, с допълнителни
пояснения, който да се върне до 01.09.2023год.
По делото е прието и Банково бордеро – Преводно нареждане /л.5/, от
което се установява, че на 13.04.2023 година А. е превела на ответника сумата
от 5000лева, като също е отразено, че се касае за заем.
Приети пред ВРС са кореспонденция по Вайбър; покана до Р. Р. Д. от Р. О.
А.; телепоща с покана до Р. Р. Д. от Р. О. А. ведно с разписка №21 за връчване;
телепоща с покана до Р. Р. Д. от Р. О. А. ведно с известие за доставка;
телепоща с покана до Р. Р. Д. от Р. О. А. ведно с разписка №22 за връчване;
телепоща с покана до Р. Р. Д. от Р. О. А. ведно с известие за доставка от
13.10.2023г.; кореспонденция по Вайбър.
Изслушани са били и свидетели:
От показанията на свидетеля С.Е.С.,става ясно, че познава страните и че
те са били колеги в „С.Т.А.Е.“ ЕООД, като въззивника е напуснал фирмата
преди около две години. За страните сочи, че първоначално са били в
приятелски отношения, които после прерастват в по-близки. За въззивника
3
знае, че има проблеми и че му трябват финансови средства да ги уреди , като е
поискал от самия него сумата от 5000 лева, по – късно е узнал, че тази сума му
е била предоставена като заем от Р. – като впечатленията му са
непосредствени, т.к. те са говорили пред него. Заемът е следвало да бъде
върнат в определен период от време. Свидетеля сочи, че освен сумата от 5 000
лева, по – късно А. е дала нов заем от 3 000 лева, които също е следвало да
бъде върнат в определено от тях време.
Знае, че Р. е искала да и върне парите, защото такива е била уговорката
им. Бил е свидетел, когато Р. кани Р. да й върне парите.
От показанията на свидетеля А.С.А. става ясно, че с Р. са съквартирантки
до 2024 година, като по време на тяхното съжителство като съквартирантки Р.
е създала връзка с въззивника Д.. Свидетелката сочи, че й е известно, че Р. е
давала на Р. парични средства, т.к. са го заплашвали. Според сидетелката А.
сумите са били дадени през пролетта на 2023 година, като са били преведени
по банков път, с условието да бъдат върнати в определен период от време.
Свидетелката точно сочи размера на дадените суми – 5000 лева и 3 000 лева,
но също така и че по – късно връзката по между им е била прекъсната. Също
според свидетелката въззивника Д. е манипулатор и лъжец като, той е
злоупотребил с чувствата й.
При тези данни, ВРС е уважил претенцията, като е приел, че е доказана.
Виждането на настоящата съдебна инстанция е следното:
Съобразно константната практика на ВКС на Р България елементите от
фактическия състав на договора за заем се установяват в чл.240 от ЗЗД. Тази
разпоредба определя вида съглашение и от нея става ясно, че договора за заем
е реален договор, чийто фактически състав включва освен съгласие на
страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно
елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените
елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът, основно
защото той е този, които извлича търсената от него изгода от доказване на
сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на
последния.От материалите по делото е видно, че ВРС е разпределил
4
доказателствената тежест, като е указал на ищцовата страна да докаже
предаването на двете суми от 5 000 лева и от 3 000 лева.
Според настоящата съдебна инстанция от внимателния анализ на
приложените по делото доказателства става ясно следното: Няма спор между
страните, че на две дати – 13.04.2023 година и на 31.05.2023 по банкова
сметка на въззивника са били преведени сумите от 5 000 лева и 2 000 лева, с
основание „Заем“.В качеството на наредител е посочено лицето Р. О. А.
.Неоснователно се явява твърдението в отговора против исковата молба, че
наредил е друго лице, различно от ищцата, т.к. изрично е посочено името на
Банковата институция и лицето, в чиято полза е извършен превода.
Съобразно твърденията на отговора против исковата молба, според
въззивника въпросните суми са дарени едва ли не – факт, които се оборва от
всички доказателства в процеса. От приложените по делото Банкови бордера
става ясно, че се касае за заем, а според свидетелските показания тези заеми е
следвало да бъдат върнати в определени срокове.
Извършвайки задължителния анализ на свидетелските показания,
събрани от решаващия съд, настоящата инстанция намира, че същите да
допустими и по отношение на тях не е налице забраната, предвидена в
нормата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Тези показания са насочени към изясняване
елементи на договора за заем, при наличие на документи за предаване на
сумите, също те указват и сроковете за връщане на заемите и най – вече факта,
че сумите не са били възстановени. Не са спорни, взаимосвързани са и са в
синхрон с останалите доказателства, показанията на двамата разпитани
свидетели.
Както правилно е посочил, ВРС наличието платежни нареждания и
извлечение от банковата сметка на А., удостоверява изпращането на сумите и
най – вече факта, че те се дават под формата на заем, които следва да бъде
върнат. Съдът обаче споделя извода на ВРС, че самите доказателства
ангажирани от въззиваемата А. доказват не само предаването на сумите, но и
условията при които е следвало те да бъдат върнати – срокове.
Ето защо, като намира, че решението е правилно, настоящата инстанция
приема, че то следва да бъде потвърдено.
Т.к. не е било отправено искане за присъждане на разноски, такива не се
следват. В полза на А. следва да се присъди единствено сумата от 1 100
(хиляда и сто) лева – разноски за особен представител.
5
С оглед на горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2022 от 04.06.2025 година, постановено по
гр.дело № 14 963/2023 година, по описа на ВРС, шестнадесети състав.
ОСЪЖДА Р. Р. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на Р. О. М., ЕГН
********** сумата от 1 100 ( хиляда и сто) лева, представляващи съдебно –
деловодни разноски за особен представител пред ВОС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6