и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 71/08.05.2008 год., постановена по Н.о.х.дело № 104/2008 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимият Данчо Руменов Кирилов от гр.Златоград, обл.Смолян, за виновен в това, че нa 07.05.2008 год. в района на пета гранична пирамида в м."Крушата" - с. Дрангово, общ. Кирково, направил опит да излезе през границата на страната в Република Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е извършено повторно, поради което на основание чл.279 ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.18 ал.1, във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, както и на кумулативно наказание „глоба” в размер на 100 лв. С присъдата, на основание чл.68 от НК съдът е постановил подс.Кирилов да изтърпи и отложеното наказание по присъда № 61/14.04.2005 по Н.о.х.дело № 21/2005 год. по описа на PC - Златоград, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца и наказание „глоба” в размер на 140 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подс. Данчо Руменов Кирилов от гр.Златоград, обл.Смолян, който я обжалва като твърди, че на инкриминираната дата синът му го закарал с кола до махала „Куцовска” на с.Дрангово, общ.Кирково, и след като наближил къщата на родителите си, чул виковете на баща си, който искал подсъдимият да му помогне да върнат животни, които били тръгнали към граничната бразда. Тръгнал към границата, носейки сак със дрехи, като на около 20 метра от граничната бразда заварил баща си, който му казал да бърза, тъй като катъра щял да избяга на гръцка територия. Тръгнал към пета гранична пирамида, където бил спрян за проверка от граничния наряд, бил задържан и отведен в граничния участък в гр.Момчилград. Баща му обяснил на граничарите, че е отишъл да му помогне да върне животните, но граничарите не му повярвали и казали, че щял да минава границата. Обяснили му, че няма право да се движи покрай граничната бразда, защото бил осъждан за преминаване на границата. Казали му, че ако си признае, ще му се размине, а баща му нямало да го задържат. Твърди, че причината да отиде до махала „Карафезовска” била, че на следващият ден трябвало да помогне на родителите си в коситбата, като не е имал намерение да преминава границата с Република Гърция, тъй като знаел, че ако го задържат, щял да иде в затвора. Моли да бъде отменена присъдата на Момчилградския районен съд и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена, като развива подробни съображения в своя защита и моли да му бъде наложено наказание „глоба”. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна и кореспондираща със събраните по делото доказателства, като наказанието съответства на обществената опасност на извършеното от подсъдимия престъпление. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на жалбодателя обвинение, събрал е необходимите, искани и сочени от страните доказателства, като в хода на проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие са събрани нови гласни доказателства – обясненията на подсъдимия Кирилов, показанията на разпитаните и от първоинстанционния съд свидетели Божков и Чолаков, както и разпит на св.Румен Кирилов – баща на подсъдимия. Така, от събраните и от двете съдебни инстанции доказателства, се установява по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка: Подсъдимият Данчо Руменов Кирилов е роден на 19.02.1962 год. в с.Дрангово, общ.Кирково, обл.Кърджали, като постоянно живее със семейството си в гр.Златоград, обл.Смолянска. Има завършено средно образование, женен е, безработен, осъждан е 5 пъти, както следва: с присъда от 21.02.1986 год. по Н.о.х.дело № 23/1986 год. по описа на РС – Златоград, за извършено престъпление по чл. 205 ал.1 т.1 от НК, на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, като присъдата е влязла в сила на 05.03.1986 год. /по която е реабилитиран по право/; с решение по Н.а.х.дело № 57/1996 год. по описа на РС – Златоград, на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.; с присъда от 17.02.1997 год. по Н.о.х.дело № 53/1996 год. по описа на РС – Златоград, за извършено престъпление по чл. 197 ал.1 т.3, във вр. с чл. 195 ал.1 т.2 и т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, като присъдата е влязла в сила на 24.02.1997 год.; с присъда от 31.03.2002 год. по Н.о.х.дело № 71/2002 год. по описа на РС – Момчилград, за извършени две престъпления по чл. 279 ал.1 от НК, на общо наказание „глоба” в размер на 130 лв., като присъдата е влязла в сила на 17.04.2002 год.; и с присъда от 14.04.2005 год. по Н.о.х.дело № 21/2005 год. по описа на РС – Златоград, за извършено престъпление по чл. 279 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 4 години, както и на кумулативно наказание „глоба” в размер на 140 лв.,като присъдата е влязла в сила на 29.04.2005 год. От м.февруари до м.април 2008 год. подс.Кирилов бил на работа в Република Гърция, откъдето имал останали за получаване още пари от трудови възнаграждения. Тъй като бил безработен, на 07.05.2008 год. подсъдимият решил да се върне в Република Гърция, за да си вземе дължимите му още 500 евро от работодателя си, като за целта възнамерявал да премине през държавната граница без разрешение на надлежните органи на властта, тъй като считал, че легално не може да премине през държавната граница, с оглед обстоятелството, че бил осъждан за престъпления по чл.279 ал.1 и ал.2 от НК. Същият ден около 19 часа взел сак с работни дрехи и се насочил пеша към местността „Крушата" в района на 5-гранична пирамида, с. Дрангово, откъдето смятал да премине държавната граница. Около 20.30 часа, когато подсъдимият Кирилов бил на един метър от граничната бразда между Република България и Република Гърция, същият бил спрян за проверка и задържан от гранични полицаи – св.Божков и Чолаков. Пред тях подсъдимия признал намерението си да излезе през границата на страната с цел да работи в Република Гърция. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – от обясненията на подсъдимия Кирилов, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани изцяло, както и от обясненията му пред внъззивната инстанция, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на св.Божков и Чолаков, дадени при разпитите им и от двете съдебни инстанции, които следва да бъдат кредитирани изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Данчо Руменов Кирилов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 279 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1, във вр. с чл. 18 ал.1 от НК, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил съображения в тази връзка, като тези съображения настоящата инстанция споделя изцяло. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от подсъдимия, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият Данчо Кирилов е осъществил инкриминираното деяние от обективна страна – за това, че на инкриминираните място и време – на 07.05.2008 год. в района на пета гранична пирамида м."Крушата" с. Дрангово, общ. Кирково, направил опит да излезе през границата на страната в Р. Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е извършено повторно. Установено е по несъмнен начин, че подсъдимият Данчо Кирилов е спрян и задържан на 1 метър от граничната бразда между Република България и Република Гърция, към която се е бил насочил с очевидното намерение да премине държавната граница. Несъмнено е и обстоятелството, че за това подс.Кирилов не е имал разрешение от надлежните органи на властта. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че подсъдимият е носел личен багаж /дрехи, обувки, ракия/, а и сам е признал пред св.Божков и Чолаков, че имал намерение да премине държавната граница, за да работи в Република Гърция, откъдето имал да получава още пари. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на подс.Кирилов, дадени при разпита му в хода на въззивното съдебно следствие, в частта им, с която твърди, че на инкриминираната дата отишъл при родителите си в с.Дрангово с намерение да им помогне при коситбата, като баща му го накарал да отиде до граничната бразда, за да върне избягало животно – катър; както и че полицаите задържали и баща му, когото впоследствие освободили. Обясненията му в тази част се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Божков и Чолаков, които са логични, последователни и безпротиворечиви, както на досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция, кореспондират помежду си и с обясненията на самият подсъдим, дадени пред първоинстанционния съд. Още повече, че е напълно нелогично едва пред настоящата инстанция за първи път подсъдимият да заяви тезата си, която съдът намира за очевидно защитна и целяща да го оневини и да изключи наказателната му отговорност за извършено престъпление, като настоящият състав намира за несъстоятелни посочените от подсъдимия причини за самопризнанията му, дадени пред първоинстанционния съд. В тази връзка, и поради пълното съвпадение между показанията на посочените двама свидетели и установеното обстоятелство на задържането на подсъдимия на един метър от граничната бразда, носейки личен багаж, от една страна, и обясненията на последния, дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в които е направил пълни самопризнания, посочвайки и мотивите и причините за извършване на инкриминираното деяние – това, че е безработен, бил работил в Република Гърция от м.февруари до м.април 2008 год. /което самият подсъдим твърди и пред въззивния съд/ и имал да получава още 500 евро, от друга, настоящата инстанция намира, че на последните следва да бъде дадена вяра изцяло. Показателно в това отношение е и обстоятелството, че въпреки изложената пред въззивния съд позицията на отричане на осъществяване на инкриминираното деяние, в последната си дума пред настоящата инстанция подс.Кирилов моли да му бъде наложено наказание „глоба”. Не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Румен Кирилов, тъй като същите се опровергават от показанията на св.Божков и Чолаков, от които се установява, че при спирането на подс.Кирилов за проверка и задържането му не е ставало дума за някакъв катър, който да е влезнал в гръцка територия, св.Румен Кирилов не е бил въобще в местността „”Крушата” в района на 5-та гранична пирамида по същото време, нито пък същият е бил задържан от свидетелите, а впоследствие освободен; като показанията на този свидетел се опровергават и от обясненията на самият подсъдим, дадени пред първоинстанционния съд, кредитирани от съда. Освен това, св.Кирилов е близък роднина на подсъдимия, като същият се е показал явно заинтересован от изхода на делото. От обективна страна несъмнено са налице условията на чл.18 ал.1 от НК – довършен опит за извършване на престъпление по чл. 279 ал.2, във вр. с ал.1 от подс.Кирилов: налице е започнато изпълнение на умишленото престъпление по преминаване от подсъдимия на държавната граница без разрешението на надлежните органи на властта, като същото е останало недовършено, поради обективни причини – залавянето и задържането му от граничните власти, които са вън от волята на дееца. Налице е и квалифициращото деянието обстоятелство по ал.2 на чл.279 от НК – деянието е извършено от подсъдимия повторно по смисъла на чл.28 ал.1 НК, тъй като е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, след като е осъждан с влезли в сила присъди за други такива престъпления: с присъда от 31.03.2002 год. по Н.о.х.дело № 71/2002 год. по описа на РС – Момчилград, за извършени две престъпления по чл. 279 ал.1 от НК, на общо наказание „глоба” в размер на 130 лв., като присъдата е влязла в сила на 17.04.2002 год.; и с присъда от 14.04.2005 год. по Н.о.х.дело № 21/2005 год. по описа на РС – Златоград, за извършено престъпление по чл. 279 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 4 години, както и на кумулативно наказание „глоба” в размер на 140 лв.,като присъдата е влязла в сила на 29.04.2005 год., като за тези две осъждания не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК. От субективна страна подсъдимият Данчо Кирилов е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът му е обективиран в поведението му - насочване към държавната граница с цел преминаването й без разрешение на надлежните органи на властта, носейки личен багаж, и задържането му на 1 метър от граничната бразда от органите на гранична полиция. Или, с оглед изложеното по-горе, настоящана инстанция намира, че по несъмнен начин са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, правната му квалификация, както и формата на вината на подсъдимия при осъществяване на престъплението, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. При налагане на наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства: чистосърдечните му признания на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, съдействието му за разкриване на обективната истина, разкаянието за извършеното, типичната за този вид престъпления обществена опасност на деянието; обремененото му съдебно минало, като е приел, че са налице условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК – многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което е определил на подсъдимия наказание под предвидения минимум, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца и кумулативно наказание „глоба” към минималния размер – 100 лв. Така наложените на подсъдимия наказания за извършеното престъпление, настоящата инстанция намира за справедливи, необходими и достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да се въздействува поправително и превъзпитателно върху подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и останалите членове на обществото, като не са налице условията за каквото и да било по-нататъшно тяхно намаляване. Впрочем, както наказанието „лишаване от свобода”, така и наказанието „глоба” са определи в техния минимален размер. Правилно първоинстанционният съд е постановил ефективното изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, при първоначален „общ” режим, тъй като в случая е налице формална пречка за приложение на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК – подсъдимият е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Именно поради обстоятелството, че престъплението подсъдимият е извършил в 4-годишния изпитателен срок на наказанието „лишаване от свобода”, наложено му с присъдата от 14.04.2005 год. по Н.о.х.дело № 21/2005 год. по описа на РС – Златоград, с обжалваната в настоящото производство присъда правилно първоинстанционният съд е постановил на основание чл.68 ал.1 от НК подс.Кирилов да изтърпи отделно и наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца по посочената присъда. Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложените наказания на подсъдимия Данчо Кирилов не са явно несправедливи и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. При този изход на делото следва да бъде осъден подс.Данчо Кирилов да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените във въззивното производство разноски по делото – пътни и дневни разноски на свидетели, в размер на 50 лв. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 71/08.05.2008 год. по Н.о.х.дело № 104/2008 год. по описа на Момчилградския районен съд. ОСЪЖДА ДАНЧО РУМЕНОВ КИРИЛОВ от гр.Златоград, ул.”Беловидовска” № 145, вх.”Б”, ет.5, ап.17, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали разноски по делото, в размер на 50 лв. Решението не подлежи подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |