№ 1163
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502338 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 19.04.2021г по гр.д. № 579/2020г Окръжен съд-Перник, ГО, е
осъдил ЗК Лев инс АД да заплати на Е. В. В. сумата от 20 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , причинени от смъртта на нейната сестра В. В. Р.,
настъпила при ПТП на 17.11.2017г, на осн. чл.432 от КЗ. Съдът е отхвърлил
предявения иск за сумата над 20 000до 60 000лв. Съдът е приел, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата. С решението си
съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на ПОС е влязло в сила, като необжалвано, в отхвърлителната си част.
Решението на ПОС е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя Лев инс АД
в осъдителната част , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че ПОС
неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че
неправилно съдът е приел, че на ищцата се дължи обезщетение за вреди от смъртта на
сестра й. Моли решението на ПОС да бъде отменено в обжалваната част и предявения
иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемата пред настоящата инстанция- ищец пред ПОС Е.В. е депозирала
1
писмен отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който оспорва жалбата.
В о.с.з. въззивникът ЗК”Лев инс”АД не се представлява. Депозира молба, с която
заявява , че поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Претендира и
разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК , който представя.
Въззиваемата Е.В. се представляват от адв. Н., който оспорва жалбата на
застрахователя и моли решението на ПОС да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендира разноски по делото.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба
на застрахователя и следва да бъде отменено по следните съображения:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищци, пострадали лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото не е спорно, че застрахователят е материалноправно легитимиран да
отговаря пред претърпелите неимуществени вреди от ПТП настъпило на 17.11.2018г,
причинено от водач застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.
2
Спорно по делото, пред настоящата инстанция, е дали ищцата е
материалноправно легитимирана да получи обезщетение за вреди от смъртта на
нейната сестра, настъпило вследствие на ПТП.
По делото за установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди са
разпитани свидетелите Е.Р., В. Г. и И. В..
Свид. Р.- съпруг на починалата при ПТП В. установява, че те двамата с В. имат
две деца, родени 1973 и 1981г и имат три внучета. Установява, че те двамата с В. са
живяли през цялото време в Перник, а ищцата – в с. Даскалово. Установява ,че ищцата
Е. има съпруг и дете. Установява, че когато В. ходела при родителите си в Даскалово
се е срещала с Е.. Установява още, че В. е ходела ежедневно в Даскалово, пазарувала за
родителите си, но подчертава, че е ходела до селото заради родителите си. Свидетелят
установява, че В. много обичала своята сестра и двете не са имали спорове.
Установява, че след смъртта на В. не са се чували с Е..
Свид В. Г., първа братовчедка на Е. установява, че от Е. е разбрала, че В. е
починала, Е. плачела. Отношенията между двете сестри са били прекрасни, В. обичала
всички тях и с Е. били почти неразделни, като всеки от тях имал семейство.
Свидетелката установява, че събота и неделя когато минавала край дома на родителите
на В. и Е., те били там. Установява, че когато първото дете на Е. починало В. била до
нея, подкрепяла я и помогнала да преодолее загубата, била закрилница на Е.
Свидетелката установява, че В. е живеела в града, Е. в квартала, но празници и
делници били заедно.
Свид. Велинов-съпруг на ищцата- установява , че когато Е. узнала за смъртта на
В. в семейството им настъпил ужас. Двете сестри много се обичали, били неразделни.
Установява, че с ищцата от 50 години са семейни, че В. им гостувала, излизали с Е. на
разходки и кафе. В. много помагала на Е.. Около 1988г починал техния син и В.
помогнала на Е. да преодолее тежкото психическо състояние, в което изпаднала. След
като се родило второ дете в семейството В. помагала при неговото отглеждане около
половин година. Двете сестри ходили и заедно на почивка. Установява, че след
катастрофата Е. няколко месеца плакала. Според свидетеля Е. седем дни лежала в
болница в неврологично отделение и все още плачела когато минавали край гробището
в кв. Църква.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, тъй като
свидетелите споделят факти, които са възприели като очевидци и техните показания,
макар и повърхностни , установяват едни и същи факти. Показанията на свидетелите
са житейски логични, не се опровергават от други доказателства по делото и липсва
основание да се приеме,че са дадени при предубеждения или пристрастност.
Единствено в частта, в окято свид. Велинов съобщава за болнично лечение на
съпругата си- в тази част показанията не се подкрепят от други доказателства и
3
медицински документи.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
С ТР № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС се разшири кръгът на лицата , имащи право
на обезщетение при смърт на лице, настъпила при деликт, като ТР приема, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата , посочени в ППВС № 4/61 и №5/69 и по
изключение, всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Съобразно мотивите на цитираното ТР и съдебната практира, развита при
прилагането на това тълкуване на закона се приема, че правото на обезщетение в
изключителните хипотези се дължи само когато претендиращият докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени. При наличие на родствена връзка, макар и не сред посочените лица
съгласно ППВС № 4/61 , по изключение, при наличие на доказателства може да се
присъди обезщетение за неимуществените вреди за болки и страдания надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Прието е, че следва да се установи трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, когато
претендиращият докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска
връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължителен проявление във времето. В този случай кръгът на лицата, които могат
да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните
отношения между починалия и лицето, което е в особено близки и трайни житейски
отношения с починалия, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане.
В посочените изключителни случаи само формалната връзка на родство не е
достатъчна за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт при
деликт, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек претендиращият
обезщетение да докаже, че е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Както беше посочено по-горе, за
да се приеме наличие на изключението за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се установи създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
4
нормално присъщи за съответната връзка.Според съдебната практика особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/1961 и ППВС № 5 /69г. При
преценката за наличието на такава особено силна връзка следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Поради това, за да се приеме, че между претендиращият обезщетението и починалия е
налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Така например, според съдебната
практика, която настоящият състав споделя, относимо към изключителността на
връзка между баби/дядовци и внуци е отглеждането на внуците от бабата/дядото
поради различни причини /заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в
чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др/, а за връзката между братята и
сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина /така решение № 17/2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на
ВКС, II ТО, решение № 372/2019 по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II ТО и решение №
92/2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ ТО/.
В случая е установено, че ищцата Е.В. е сестра на починалата В. Р.а. Предвид
посоченото по-горе, освен тази родствена връзка обаче следва да бъде установена на
първо място по-силна от обичайната емоционална връзка и привързаност, а на
следващо място – претърпени вреди, чийто интензитет и продължителност са по-
големи от обичайните. Отношенията между ищцата и нейната починала сестра са
установени по достоверен, макар и повърхностен, начин от събраните свидетелски
показания. От тях се установява, че ищцата и нейната сестра от 40 години имат свои
семейства, починалата- деца и внуци, като през това време живеят и на различни места.
Установява се, че починалата е посещавала ежедневно своите родители, където се е
срещала с ищцата. Безпротиворечиво се установява, че двете сестри са имали
отношения на обич, привързаност , взаимно доверие, че по-малката сестра- ищцата
Е.В. е разчитала на по-голямата В. и е получавала от нея незаменима подкрепа в
трудните моменти от своя живот. Описаното от свидетелите навежда на извод за едни
нормални сестрински отношения, развиващи се в отделни семейства, но изпълнени със
сестринска любов и подкрепа
Настоящият състав намира, че е обичайно за българския бит и душевност две
сестри, с малка разлика в годините, да имат описаните отношения на обич, подкрепа,
5
контакт при родителите, да споделят бит, развлечение и почивки , в моментите в които
не са ангажирани със собствените си семейства и деца. Няма нито едно доказателство
по делото, от което да се направи обоснован и категоричен извод за връзка между двете
сестри , която да има съдържание излизащо извън рамките на обичайното и
нормалното. Връзката между двете жени, така както е установена по делото , носи
белезите на здрава, стабилна , сестринска връзка , пълна с обич, но няма
изключителност в отношенията между двете, в смисъла които се търси, за да бъде
легитимирана ищцата Е.В. да получи обезщетение за неимуществени вреди, които е
претърпяла от смъртта на нейната сестра.
Само за пълнота следва да се посочи, че и установените по делото претърпени
вреди от ищцата Е.В. от смъртта на нейната сестра в рамкките на
обичайното.Продължителна скръб, изразяваща се в плач, стрес, шок / по делото
липсват медицински доказателства за психологически или психически проблеми,
развити от ищцата/ са нормални, обичайни и очаквани последици от безвъзвратна
загуба на близък човек, роднина. Липсва установяване на вреди от болки и страдания
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка- сестринска.
След като не са доказани изключителни по своя характер отношения на близост
между двете сестри, нито по-интензивни от обичайните болки и страдания, то ищецът
Е.В. няма право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра
си В. Р.а.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която искът на Е.В. е уважен
за сумата от 20 000лв и в така предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В останалата
си част решението на ПОС е влязло в сила.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има едиствено застрахователят.
Възприетият размер на разноските по делото от ПОС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
Пред първата инстанция застрахователят доказва разноски от 1390лв, а пред
настоящата – 1530лв. Общо претендираните разноски от 2920лв следва да се възложат
върху ищцата, като следва да се съобразят разноските, присъдени от ПОС.
Решението на ПОС следва да бъде отменено в частта, с която застрахователят е
осъден да заплати държавна такса и съдебно деловодни разноски по сметка на съда,
както и възнаграждение за представителство по реда на чл.38 от ЗА, поради
отхвърлянето на иска, предявен по делото.
6
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 127 от 19.04. 2021г по гр.д. № 579/2020г по описа на
Окръжен съд Перник, ГО, в частта, с която е осъдено ЗК„Лев инс”АД да заплати на Е.
В. В. сумата от 20 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на В. Р.а, настъпила вследствие ПТП , реализирано на 17.11.2017г , както и в
частта, с която е осъдено ЗК„Лев инс”АД да заплати адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА за сумата от 776.67лв, както и да заплати държавна такса по сметка
на ПОС за сумата от 800лв и разноски от 100лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. В. В. с ЕГН ********** против ЗК„Лев
инс”АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на В. В. Р., настъпила вследствие ПТП, реализирано на
17.11.2017г, на осн. чл.432 от КЗ, за сумата от 20 000лв.
ОСЪЖДА Е. В. В. с ЕГН ********** да заплати на ЗК„Лев инс”АД с ЕИК
********* сумата от 1993.33лв- съдебноделоводни разноски по делото, на осн. 81 вр.
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7