Р Е Ш Е Н И Е
№ 260417 , 23.11.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, VIII граждански състав, на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в публично заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при
секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно
гражданско дело Nо 1042 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Етажна собственост в сграда с ид. № 53045.503.299.1 по КККР на гр. Обзор /комплекс „Аврора“/, с адрес:
гр. Обзор, Южен плаж, Община Несебър, Област Бургас чрез пълномощника
„Адвокатско дружество Й. и сие“, представлявано от адв. А.Й. *** против решение
№ 4118 от 29.10.2019г., постановено по гр. д. № 6550 по описа за 2019г. на
Районен съд Пловдив, III гр. с., в частта, с която се отхвърля предявения от
Етажна собственост на сграда с идентификатор № 53045.503.299.1, с адрес: гр.
Обзор, комплекс Аврора, Южен плаж против „Юнг-Обзор“ ЕООД, ЕИК ********* иск за
разликата от уважения размер от 942, 52 лева до пълния предявен размер от 2886,
06 лева и представляваща дължима на основание т. 2.1 от решение на ОС на ЕС от
05.08.2016г. такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г. и
2018г., респ. осъдена е Етажна собственост в сграда с идентификатор №
53045.503.200.1, с адрес: гр. Обзор, комплекс Аврора, Южен плаж да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Юнг-Обзор“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
3030, 04 лв. – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд в обжалваната част е необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и събраните по делото доказателства.Излага се довод, че при
липса на изрично решение за приемане на нов размер на такси за поддръжка и
управление за 2017г. и 2018г. остават в сила приетите от ОС на ЕС такси с
решението от 05.08.2016г.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част,
вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен в пълния
предявен размер.Претендират се направените разноски в пълен размер за двете
съдебни инстанции.
С писмения отговор на въззиваемото
дружество се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.Моли се
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на
районния съд в отхвърлителната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
В законоустановения срок по делото е
постъпила и насрещна въззивна жалба против постановеното първоинстанционно решение
в частта, с която се осъжда „Юнг-Обзор“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Етажна собственост на сграда с идентификатор № 53045.503.299.1, с адрес: гр.
Обзор, комплекс Аврора, Южен плаж сумата в размер на 942, 52 лева,
представляваща дължима на основание т. 2.1 от решение на ОС на ЕС от
05.08.2016г., годишна такса за 2016г. за управление и поддръжка на общите части
за периода от 12.01.2016г. до 31.12.2016г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 22.04.2019г., до окончателното изплащане
на вземането, както и разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с
уважената част от иска, в размер на 211, 44 лв.
В насрещната въззивна жалба се
развиват доводи за неправилност на решението в осъдителната му част, поради
грубо нарушение на материалния закон и незаконосъобразност.Прави се оплакване,
че няма как вместо действителните разходи за поддържане на общите части, които
следва да се докажат, да се определя и изисква такса в абсолютен размер.Разходи
по см. на § 11 т. 11 от ЗУЕС в случая не били доказани.Поддържа се още, че
разходите по поддръжка на общите части обслужват не имота, а тези които го
ползват и затова заплащането се поемало по равно от броя на обитателите, а
решението за заплащането им според притежаваната собственост било нищожно, като
противоречащо на императивна разпоредба на закона.Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част, вместо което да бъде постановено ново решение, с
което искът да бъде отхвърлен изцяло.
Против насрещната въззивна жалба не е
постъпил писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд след като
провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба са подадени в законоустановения срок, изхождат от легитимирани
страни, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
След извършена служебна проверка по
чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни
норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по
изложените в жалбите оплаквания, Пловдивският окръжен съд намира следното:
Предмет на производството е иск с
правно основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с искова молба от Етажна собственост с ид. № 53045.503.299.1 по КККР на
гр. Обзор /комплекс „Аврора“/, с адрес: гр. Обзор, Южен плаж, Община Несебър,
Област Бургас, представлявана от управителя Г.Ж. Ж. с пълномощник адв. А.Й. ***
против „Юнг-Обзор“ ЕООД, ЕИК ********* с искане, да се осъди ответника да
заплати на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС сумата от общо 2886, 16 лева,
от които: сума в размер на 942, 62 лв., представляваща годишна такса за
поддръжка и управление на общите части за периода 12.01.2016г. – 31.12.2016г.;
сума в размер на 971, 77 лв., представляваща годишна такса за поддръжка и
управление на общи части на сградата за 2017г. и сума в размер на 971, 77 лв.,
представляваща годишна такса за поддръжка и управление на общи части на
сградата за 2018г., дължими за апартамент № В2, представляващ самостоятелен
обект в сграда с ид. № 53405.503.299.1.31, намиращ се в сграда с ид. №
53405.503.299.1, представляваща етажна собственост /комплекс Аврора/, с адрес:
гр. Обзор, Южен парк, Община Несебър, Област Бургас, които такси били
определени с влязло в сила решение по т. 2.1 от Протокол на Общото събрание на
Етажната собственост от 05.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Не е спорно по делото, че сградата с
идентификатор 53045.503.299.1, находяща се в гр. Обзор, представляваща комплекс
„Аврора“ се намира в режим на етажна собственост и ответникът е собственик на
самостоятелен обект в нея с идентификатор 53045.503.299.1.31.
С влязло в сила решение от 05.08.2016г.
ОС на ЕС по т. 2 от дневния ред е определило основна такса за 2016г. за
поддръжка и управление на общите части, в размер на 6 евро с ДДС на кв. м.,
вкл. припадащите се площ от общите части на сградата, която основна такса е
платима от всички собственици на апартаменти /жилища/, с изключение на тези
обекти, които са въведени в експлоатация, но не са довършени и не се ползват,
както и с изключение на обектите, които се отдават под наем.Както е отразена
волята на общото събрание в протокола, не възниква съмнение, че определената
такса за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост касае
2016г.Видно е от приложените протоколи за проведени общи събрания на етажната
собственост пред 2017г. и 2018г., че в дневния ред не е включена точка и не е
вземано решение за определяне на такса за поддръжка и управление на общите
части на етажната собственост за съответните години.
Районният съд е приел, че решението
на ОС на ЕС от 05.08.2016г. не е било атакувано по реда на чл. 40 от ЗУЕС,
поради което е влязло в сила и обвързва всички етажни собственици /вкл.
гласувалите „против“/ със задължителна сила, като инцидентен контрол за
неговата незаконосъобразност в настоящия процес е недопустим.Приел е също, че
няма пречка етажните собственици да определят такса, респ. вноска, която да е с
фиксиран размер и която се дължи от всеки етажен собственик, макар и на база
площта на притежавания от него обект.С решение на ОС на ЕС от 05.08.2016г., т.
2.1 е определена основна такса за 2016г. за поддръжка и управление на общите
части в размер на 6 евро с ДДС на кв. м. площ, вкл. и припадащата се площ от
общите части на сградата, което решение обвързва и ищеца по делото.За
следващите две години – 2917г. и 2018г., за които се претендира от ищеца
заплащането на такса за управление и поддържане на общите части, решаващият съд
е приел, че не е доказано да са взети решения на ОС на ЕС.Дали ответникът
дължи заплащането на разходите за управление
и поддържане на общите части на сградата на някое друго основание, стои извън
предмета на делото, доколкото съдът е обвързан от изложените от ищеца твърдения
за основанието /решение на ОС на ЕС от 05.08.2016г./ и размера на претенцията.
Направените от първоинстанционния
съд изводи се споделят напълно и от настоящия състав на съда, тъй като почиват
на точен анализ на събраните по делото доказателства и правилно приложение на
относимите нормативни разпоредби.В тежест на ищеца по предявения иск е да
установи претендираното вземане по основание и размер, като при условията на
пълно и главно доказване установи следните факти: че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, както и размера
на вноската за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата
за съответната календарна година, определен с решение на общото събрание на
етажната собственост, като последното предполага да установи наличие на валидно
решение на ОС на ЕС, въз основа на което за етажните собственици е възникнало
задължение за плащане на годишна вноска в определен размер.В настоящия
случай липсва обективирана валидно
формирана воля на общото събрание на ЕС за определяне на размера на дължимите
вноски за 2017г. и 2018г., която да обоснове извод, че етажната собственост е
упражнила валидно правомощието си по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС да определи
размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на
сградата.
Решенията на Общото събрание се
обективират в писмена форма, като тяхното съдържание се отразява в протокола от
проведеното общо събрание съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС.Законът въвежда
формални изисквания за форма и съдържание на протокола от проведеното общо събрание, като същият има материална
доказателствена сила по отношение съдържанието на приетите решения, което
означава, че за волята на общото събрание, обективирана в приетото решение,
може да се прави извод само от съдържанието на протокола.Последната следва да е
формирана на проведено общо събрание и да е отразена в писмена форма –
протокола от проведеното общо събрание.За това каква е била волята на общото
събрание относно размера на вноските за 2017г. и 2018г. не може да се съди от
това в какъв размер се правят вноските за таксата за управление и поддържане на
общите части на сградата от останалите собственици, а обстоятелството, че
общото събрание е оправомощило управителя да заведе съдебни дела за събиране на
вноските, не променя извода за липсата на валидно взети решения за дължимостта
им.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.
1, т. 10 от ЗУЕС собствениците на самостоятелени обекти в сграда в режим на
етажна собственост, са задължени да заплащат разходите за управление и
поддържане на общите части на сградата, като размерът на паричните вноски за
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата се определя от
общото събрание.Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за поддържане на
общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите
на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в
правилника на вътрешния ред или с решение на общото събрание.От тези разпоредби
следва, че за основателността на иска е необходимо да бъде кумулативно
установено, както че ответникът е задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т.
10 от ЗУЕС поради това, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим
на етажна собственост, така й че е налице валидно прието решение на ОС на ЕС, с
което е определен размера на дължимата вноска.Разноските по поддържането на вещта
се поемат от предварително събраните вноски, чийто размер е гласуван от общото
събрание на етажните собственици.
Предвид гореизложеното решението на
районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба като неоснователни следва да се оставят без уважение.
С оглед на изложеното
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4118 от
29.10.2019г., постановено по гр. д. № 6550 по описа за 2019г. на Пловдивски
районен съд, III гр. с.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: