Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../………06.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осми
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева, като
разгледа докладваното от съдията Атанасов, въззивно
търговско дело № 374 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Гаранционен фонд-гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4,
представляван заедно от Б. И. М. и С. Г. С., със съдебен адрес:***, стая 205,
чрез адв.Л.В.-Т., против Решение №168/14.01.2019г. постановено по гр.д.№9173/2018г. по описа на
Районен съд Варна, в
частта, с която е уважен предявеният от Е.А.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.Й.А., иск с правно
основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, за осъждане въззивника да заплати на
въззиваемия сумата от 12752.18лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а.“М С
350 Блутек“, с peг.№* **** **, причинени в резултат от ПТП настъпило на
11.08.2017г. в гр.Варна, реализирано по вина на водача на л.а.“М“, с peг.№*
**** **, за който не е сключена застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба-22.11.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
В жалбата се
излага, че атакуваната част от решението на РС Варна, е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материалния
закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че
районният съд е приложил неправилно материалния закон, съответно е формирал
погрешни изводи относно реда за определяне на размера на дължимото обезщетение
от Гаранционният фонд /ГФ/. Твърди се, че с уведомление за щета от
14.08.2017г., ищецът е избрал начин на обезщетяването си, а именно по експертна
оценка. Ето защо се поддържа, че дължимото обезщетение, следва да се определи
на база експертна оценка при условията на чл.499, ал.2, пр.2 от КЗ вр. с §29 от
ПЗР на КЗ и чл.30, ал.3 от ПУДГФ обезщетенията за вреди на моторни превозни
средства се определят при условията на чл.20, ал.2 от Наредба №49/16.10.2014г.
за задължителното застраховане и в съответствие с Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства-приложения 1-6 към чл.15, ал.4 от Наредба №24 от 2006г. за
задължителното застраховане. Поддържа се, че извода на решаващият съд, че ГФ
замества застраховател, е неправилен, тъй като не отчита изричната разпоредба
на чл.519, ал.1.,т.1 от КЗ, според която фонда извършва плащания в полза на
увредените лица, за вреди, причинени от незастраховани МПС по задължителна
застраховка гражданска отговорност. Твърди се, че на основание чл.521, ал.1,
т.1 от КЗ ГФ създава и управлява “Фонд за незастраховани МПС“ и в съответствие
с чл.558, ал.2 вр. с чл.499, ал.2, пр.2 от КЗ и сл. осъществява плащания на
увредените лица. Сочи се, че ГФ не е застраховател, а създадена със закон
структура, чиято дейност по уреждане на претенции за щети по МПС, настъпили в
резултат на ПТП, е строго регламентирана от Кодекса за застраховане, Правилника
за устройство и дейност на Гаранционен фонд, Наредба №49 за задължителното
застраховане по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
Методиката за уреждане на претенции по Наредба №24. На следващо място се сочи,
че размера на обезщетението не може да се определи на база необходими разходи
за ремонт по средни пазарни стойности, тъй като в случая не е доказано
ремонтиране на уредения автомобил. Твърди се, че дори е бил установен ремонт,
за да се изплати обезщетение в съответствие с Методиката, е следвало да се
извърши задължителен оглед и заснемане, и сравнителен анализ с Ценоразпис Шваке
и приложение 1-6, със съответните корекции и коефициенти, каквито дейности не
са извършвани. Твърди се, че съгласно чл.12 от Методиката, цените на новите
части се приемат от ценоразпис Eurotax Schwacke Kalkulation или друг източник,
коригирани с коефициенти съобразно групирането на МПС, според вида им и
годините от датата им на производство. Твърди се, че оферта от доставчик на
авточасти, не попада в хипотезата за друг източник, съпоставим с ценоразпис
Eurotax Schwacke Kalkulation. Поддържа се, че съдът необосновано е приел, че
размера на дължимото обезщетение, е този определен от вещото лице по средни
пазарни стойности /т.3.1 от задачите в първоначалната САТЕ/, без да вземе
предвид, че се касае за плащане осъществявано от ГФ, а не от застрахователно
дружество. Поддържа се, че във всички случаи, в които ГФ определя размер на
вреди по МПС, единствено законосъобразна се явява дейността му по ликвидация на
щетата в съответствие с Наредба 49 и единната Методика за уреждане на претенции
към Наредба №24 за задължителното застраховане, приложима и към настоящия
момент. На следващо място се поддържа, че заключението по САТЕ, в частта с
която са определени пазарните стойности за отстраняване на вредите, освен че е
неприложимо, е и неправилно, тъй като вещото лице е включило цени на детайли,
който не подлежат на подмяна и защото е посочило стойността на новите части с
ДДС, което е недопустимо, тъй като ремонт не е извършен. Сочи се, че трудът за
боядисване е включен два пъти-веднъж при общия сбор на часовете и още веднъж
при труда за боядисване. Сочи се, че вещото лице, не е приложило изискуемата по
Методиката оценка на новите части в съответствие с калкулация “Шваке“ и
прилагане на съответния коефициент на овехтяване. Сочи се, че при отговора на
поставената допълнителна задача към САТЕ за определяне на размера на щетите в
съответствие с изискванията на Методиката /Приложение 1-6/ и Ценоразпис Шваке,
вещото лице, е допуснало технически неточности при определяне на
нормовремената. На последно място се поддържа, че съдът неправилно и
необосновано е приел за относими към спора правилата по чл.386, чл.388 и чл.389
от КЗ, които регламентират общите изисквания към договорите за застраховка на
вреди, както и че в процесния случай, приложим е реда по чл.558, ал.2 от КЗ вр.
с чл.499, ал.2, пр.2 от КЗ. С оглед горното се иска от въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение, в осъдителната му част частта и да постанови
решение, с което отхвърли предявеният иск. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК от въззиваемата страна, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
първоинстанционното решение, е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради
което се моли същото да бъде потвърдено. Поддържа се, че в случая ГО носи
отговорността, която би носил застрахователят на виновния водач по застраховка
“Гражданска отговорност“, поради което размерът на реалната стойност на
вредата, следва да се определи по пазарни цени. Сочи се, че според разпоредбите
на чл.386, ал.2 вр. чл.400, ал.2 от КЗ и трайната съдебна практика, размера на
обезщетението трябва да е равен на размера на вредата към дата на настъпване на
събитието, като същия не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, а за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. Сочи се, че
чл.400, ал.2 от КЗ предвижда, че за възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Ето защо
се поддържа, че в случая е приложимо заключението на вещото лице за размерът на
средствата необходими за възстановяване на автомобила по пазарни цени, които
възлизат на 19084.29лв. Поддържа се, че след приспадане на стойността на
паричното обезщетение, което собственикът вече е получил от ГФ, в размер на
6332.11лв., размера на дължимото обезщетение, е в размер на 12752.18лв. Моли се
за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане разноски за
производството пред въззиванта инстанция.
В съдебно заседание
жалбоподателя, чрез писмена молба от процесуалният му представител, поддържа
въззивната жалба и изложените в нея доводи, оспорва становището на въззивника
изложено в отговора на жалбата. Молят за уважаване на жалба и за присъждане на
разноски.
Ответника по
жалбата, чрез пълномощник, поддържа становището си за правилност и
законосъобразност на атакуваното решение, респективно за неоснователност на
жалбата. Претендира деловодни разноски.
Конституираното на
страната на въззивника трето лице помагач Л.М.М., не се явява и представлява,
не взема становище по жалбата.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, като след допуснато
изменение на иска, се претендира осъждане на Гаранционен фонд-гр.София, за
заплати на Е.А.Е., сумата от 13525.89лв., представляваща обезщетение за
претърпени от имуществени, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца
л.а.“М С 350 Блутек“, с peг.№* **** **, причинени в резултат от ПТП настъпило
на 11.08.2017г. в гр.Варна, реализирано по вина на водача на л.а.“М“, с peг.№*
**** **, за който не е сключена застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба-22.11.2017г.
до окончателното ѝ изплащане, като с атакуваното решение претенцията е
уважена за сумата от 12752.18лв..
В исковата молба се
твърди, че на 11.08.2017г. ищеца предоставил собственият си л.а.“М С 350
Блутек“, с peг.№* **** ** за управление на А.Е., който около 15.20 часа, в
гр.Варна, на ул.“Тролейна“ на кръстовището с бул.“Христо Смирненски“, спрял да
пропусне движещите се по пътя с предимство. Твърди се, че в този момент водача
на насрещно движещият по ул.“Тролейна“ л.а.“М“, с peг.№ * **** **, предприел
преминаване през кръстовището, без да пропусне движещият се с предимство по
бул.“Христо Смирненски“ л.а.“Фиат Добло“ и бил блъснат от него. Сочи се, че от
удара л.а.“М“, с peг.№ * **** **, се отклонил вляво и ударил автомобила на
ищеца. Сочи се, че за настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които
след посещение на място, установили участниците в произшествието и механизма на
настъпване на ПТП, за което съставили Протокол за ПТП с №1665057 от
11.08.2017г. Сочи се, че в протокола за виновен за инцидента, е посочен водача
на л.а.“М“, с peг.№ * **** **. Твърди се, че при проверката се установило, че
към датата на произшествието за л.а.“М“, с peг.№ * **** **, не е имало сключена
и валидна застраховка “Гражданска отговорност“. Сочи се, че на 14.08.2017г.
ищеца посетил ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“, в качеството на представител
на ответника, като служител на дружеството извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил Опис на претенция
№70-04000-00291/17/14.08.2017г., в който били описани увредените части по л.а.“М
С 350 Блутек“, с peг.№* **** **. Поддържа се, че ищеца предявил пред ответника
претенцията за настъпилите вреди, в резултат, от която получил обезщетение в
размер на 6332.11лв., което е крайно недостатъчно да покрие щетите, чиито
размер по пазарни цени възлиза на 22349.22лв.
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска, като поддържа, че претендирания размер на обезщетението
за прекомерно завишен с оглед разпоредбите на действащата към датата на ПТП
Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение
№1 към чл.15, ал.4 от Наредба №24/08.03.06г. на КФН и в противоречие с
разпоредбите на Наредба №49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по
чл.461, т.1 и т.2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на
въззивника-ответник в първоинстанционното производство, съставляват оспорване
на изводите на първоинстанционния съд относно реда и начина за определяне на
дължимото обезщетение и размера на същото. Така направените оспорвания, не съставляват
новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
От представения по делото заверен препис от Свидетелство за регистрация
на МПС-Част I, издадено от МВР, ОД на МВР-Варна, Сектор “Пътна полиция“, е
видно, че ищеца е собственик на л.а.“М С 350 Блутек“, с peг.№* **** **.
В приетия по делото препис от Протокол за ПТП с №1665057 от 11.08.2017г.,
е отразено, че на 11.08.2017г., около 15.20 часа, в гр.Варна, на ул.“Тролейна“
на кръстовището с бул.“Христо Смирненски“, по вина на водача л.а.“М“, с peг.№ * **** **, е
настъпило ПТП, при което е увреден собственият на ищеца л.а.“М С 350 Блутек“, с
peг.№* **** **. Отразено е още, че за автомобила на виновният водач, не е
налице сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“.
От представения Опис на претенция №70-04000-00291/17 от 14.08.2017г. се
установява, че ищеца е завел пред представител на ответника претенция за
отстраняване на претърпените при гореописаното ПТП щети по л.а.“М С 350
Блутек“, с peг.№* **** **, които са подробно описани в 33 позиции.
Видно от приетия препис от Писмо изх.№07-00-29-142/16.10.2017г., че
определеното от ответника обезщетение за вредите по л.а.“М С 350 Блутек“, с
peг.№* **** **, е в размер на 6332.11лв.
Установява се от
представеното Банково бордеро, че сумата от 6332.11лв. и изплатена на ищеца по
банков път.
По делото е представена пълната преписка водена при ответника по
предявената пред него претенция относно щетите по л.а.“М С 350 Блутек“, с peг.№*
**** **.
Според основното и
допълнително заключения на САТЕ, които са пояснени от в.л. в о.с.з. и за които
съдът приема, че следва да се кредитират като компетентно и добросъвестно
дадени, описаният в протокола за ПТП механизъм на инцидента, при който е
увреден автомобила на ищеца, е реален и възможен. Стойността на разходите,
необходими за ремонт на л.а.“М С 350 Блутек“, с peг.№* **** **, по правилата на
Наредба №49 и Наредба №24 за задължително застраховане, и съобразно ценоразпис
“Шваке“ възлиза на 6390.03лв. Размерът на разходите, необходими за ремонт на
въпросното МПС по пазарни цени е 19084.29лв., като към датата на процесното ПТП
пазарната цена на автомобила е 51000лв.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира следното:
С оглед разпоредба
на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ ответният фонд е задължен за изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за имуществени
вреди, причинени на територията на Република България, от МПС, което обичайно
се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно
чл.558, ал.2 от КЗ за определянето и изплащането на обезщетенията от ГФ,
съответно се прилагат Глава четиридесет и шеста и Глава четиридесет и седма от
КЗ, като според ал.5 на същата разпоредба увреденото лице може да предяви
претенция пред съда, ако ГФ не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице, не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, като се прилага и чл.380 от КЗ.
Предвид горното, за
успешното провеждане на прекия иск, срещу ГФ, в тежест на ищеца е да установи
настъпило увреждане, в резултат от виновно и противоправно деяние на лице,
което е управлявало автомобил, за който няма сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” към датата на инцидента, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Приетия по делото препис от Свидетелство за регистрация на МПС издадено
от КАТ, удостоверява, че ищеца е собственик на л.а.“М С 350 Блутек“, с peг.№*
**** **, поради което същият е легитимиран да претендира обезщетение за
претърпените щети по автомобила, в резултат от настъпилото ПТП на 11.08.2017г.
По делото не е налице спор и от данните съдържащите се в преписката водена от
ответника, се установява, че вината за посоченото ПТП се носи от водача на л.а.“М“,
с peг.№ * **** **, както и че по отношение на същия не е имало сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Спорен е въпроса за реда, по който следва да се определи обезщетението, съответно какъв е неговият размер. В тази връзка съдът намира, че доводите на ответника за задължително определяне на дължимото в случая обезщетение при условията на Наредба №49/16.10.2014г. вр. с Наредба №24/08.03.2006г. и методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, са неоснователни. Действително според чл.499, ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка “Гражданска отговорност“, се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, като не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Но съгласно чл.4 от Приложение №1 към Наредба №24 от 08.03.2006г., методиката се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Посочени норми, съпоставени с установеното от закона общо правило, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора, налагат извода, че Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя, без да са ангажирани доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за техният размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл.499, ал.2 от КЗ, което гласи, че обезщетението за вреди на имущество, не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки по чл.558, ал.2 и ал.5 от КЗ, се налага и извода, че Методиката по Наредба №49/16.10.2014г. вр. с Наредба №24/08.03.2006г., не дерогира приложението на общите норми на КЗ, служещи за определяне на размера на обезщетенията за имуществени вреди. В този смисъл при съдебно предявена претенцията за репариране на имуществени вреди настъпили в резултат от ПТП, съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Като при кредитиране на заключението, съдът не е обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност на увреденото имущество, не надвишава минималните размери по Методиката, тъй като ако пострадалият не получи цялата стойност на пазарната цена за труд и материали, той не би могъл да извърши ремонта, респективно не би бил обезщетен за претърпените вреди. Ето защо в трайната съдебна практика е възприето разрешението, че при спор относно обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта.
Предвид
гореизложеното неоснователни се явяват и съображенията на жалбоподателя, че
размера на обезщетението, не може да се определи на база необходими разходи за
ремонт по средни пазарни стойности, тъй като в случая не е доказано ремонтиране
на уредения автомобил.
Не основателни са
доводите на ответника, че след като ищецът е избрал начин на обезщетяването си
по експертна оценка, то обезщетението, следва задължително и окончателно, да се
определи по реда на Наредба №49/16.10.2014г. и приложения 1-6 към чл.15, ал.4
от Наредба №24 от 2006г. Факта, че пострадалият е избрал да бъде обезщетен по
експертна оценка, не преклудира правото му да оспори размера на определеното
обезщетение и да иска различен начин на обезщетяване. Още повече, че както вече се посочи, методиката следва да се
прилага само като минимална долна граница.
Оплакванията на
жалбоподателя, че същия не може да бъде приравнен на застраховател, тъй като е
създадена със закон структура, чиято дейност, е строго регламентирана,
респективно че е недопустимо отклонение от правилата по Наредба №49 и
Методиката по Наредба №24, са несъстоятелни. Очевидната цел на създаване на ГФ,
е предвиждане на ред за обезщетяване на лица пострадали по вина на водач, който
не се ползва от договор за застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, т.е. за осигуряване на заместваща застрахователно
обезщетение, престация. Ако се приеме, че реда за обезщетяване на лица
пострадали при инцидент, предизвикани от застрахован водач, е различен от този
при липса на застраховка, би се стигнало до различно третиране на двата вида
пострадали, каквато очевидно не е целта на закона. Създаването на ГФ е именно с
цел еднаквата и облекчена възможност за пострадалите при инцидент, който не е
покрит застрахователен риск, да получат сигурно обезщетяване, подобно на
лицата, на които се полага обезщетение по договор за застраховка “ГО“. Ето защо
реда за определяне и размера на обезщетението за вреди на двете групи лица
следва да е еднакъв.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че начина на набиране на средствата в ГФ и
правилата за разходването и отчитането им, е ирелевантен за спора, още повече,
че фонда е привилегирован, за разлика от застрахователите, тъй като във всички
случай на заплащане на обезщетение може да предяви регресна претенция, с която
евентуално да възстанови изплатеното.
Воден от горното
настоящият състав на съдът намира, че в разглежданият казус размера на
дължимото обезщетение на пострадалото лице, следва да се определи на база
разходите, необходими за ремонт на процесното МПС по пазарни цени, които според
заключението на вещото лице възлизат на 19084.29лв. и след приспадане на вече
платеното обезщетение от 6332.11лв., или на сумата от 12752.18лв., в който
размер претенцията, е уважена от първоинстанционният съд.
Оплакваният на
жалбоподателя, че неправилно вещото лице е включило цени на детайли, който не
подлежат на подмяна и че трудът за боядисване е включен два пъти-веднъж при
общия сбор на часовете и още веднъж при труда за боядисване, са преклудирани,
тъй като при приемане на заключението страната не е направила възражение и не е
поискала повторна САТЕ, която да провери правилността на посочените
обстоятелства, а за това се изискват специални знания, с които съдът, не
разполага.
Доводите на
жалбоподателя, че вещото лице недопустимо е определило стойността на новите
части с ДДС, тъй като ремонт на процесния автомобил не е извършен, са
неправилни, тъй като както вече се посочи, ако пострадалият не получи цялата стойност на пазарната цена,
той не би могъл да
извърши ремонта, респективно не
би бил обезщетен.
В заключение
въззивният състав на съдът приема, че първоинстанционния съд, е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед направеното искане, в полза на въззиваемият, следва да се
присъдят деловодни разноски, чиито размер възлиза на 1100лв. за заплатен
адвокатски хонорари.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№168/14.01.2019г. постановено
по гр.д.№9173/2018г. по описа на Районен съд Варна, в обжалваната част.
В необжалваната
част решението на РС Варна е влязло в сила.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, със седалище в гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван
заедно от Б. И. М. и С. Г. С., да заплати на Е.А.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1100лв., представляваща
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на Л.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на трето лице
помагач на страната на Гаранционен Фонд, с Булстат *********, със седалище в
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.