Р Е Ш Е Н И Е
№………./10.06.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на десети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
при секретаря Галина
Стефанова,
и прокурора
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1606
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове от И.В.М., Х.В.Т. и М.Т.М. срещу Х.В.Х. и И.П.Х. за предаване
владението върху недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, ВЗ "****" ул. 13-та № 18 и представляващ: еднофамилна жилищна сграда със застроена площ
от 64 кв. м, състояща се от сутерен с площ 46.32 кв. м, първи жилищен
етаж с площ от 60.59 кв. м, състоящ се от две спални, дневна, кухненска ниша
със столова, баня и тоалет и втори жилищен етаж състоящ се от две спални, баня
- тоалет и коридор с дрешник с площ от 42.07 кв. м, самостоятелен обект с ид. 10135.2564.1698.1 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, отделно
от земята, основани на твърдения за придобиване върху 1/2 ид.
ч. от третата ищца по давност, а върху по 1/4 ид. ч.
от първата и втората ищци – по наследяване от В. Х.В., починал на 09.02.2018
г., а от него – по давност, по чл. 108 ЗС и за осъждане ответниците солидарно да заплатят по
1250 лв. на първите две ищци и 2500 лв. на третата ищца, всички суми
представляващи обезщетения за лишаването им от възможността да ползват имота в
периода от 09.02.2018 година до датата на депозиране на исковата молба в съда –
10.07.2018 г., по чл. 59 ЗЗД, с присъждане на разноски.
Ответниците оспорват
исковете и претендират заплащане на разноски.
Предявяват
възражение срещу иска за собственост, че са придобили по приращение
правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесната сграда,
която е различна от сградата, за която между В. Х.В. и М.Т.М. е допусната
делба, от която ответниците са изключени.
Ищците
оспорват възражението. Сочат, че разликата в площите се дължи на
обстоятелството, че едно от помещенията в сутерена е изградено, въпреки че по
проекта не е следвало да се копае, както и че на втория етаж също е изградена
допълнителна стая.
В
съдебното заседание на 08.02.2019 г. (протокол на л. 118) ответниците,
чрез пълномощника, признават, че сградата е построена в този вид още след
издаването на разрешението за строеж, което е нищожно, тъй като при издаването
му не са взели участие всички съсобственици. Сочат, че стаите в сутерена могат
да се обособят в самостоятелен обект.
Ответниците
предявяват и възражение срещу исковете за обезщетение, че ползват, съобразно
правото си, само две стаи в сутерена и че ищците имат ключове за сградата и
могат да ползват стаите, които са били обитавани от В. Х.В. и М.Т.М. по време
на брака им.
Ищците
оспорват възражението. Твърдят, че ключовете, за предаването на които от В. В. на
М.М. е съставена разписка от 16.09.2011 г., всъщност
не са отключвали вратите на сградата. Сочат още, че ответниците
са влошили състоянието на сградата, като са демонтирали санитарни възли и не са
я поддържали.
По
същество поддържат становищата. Ответниците представят
бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
Сградата
следва да бъде описана според уточнението на площите в молба на л. 87: сутерен с площ от 81.13 кв.
м, състоящ се от кухня-трапезария, дневна, спалня, санитарен възел, коридор и
вътрешно стълбище за горните етажи; първи жилищен етаж с площ от 86.86 кв. м,
състоящ се от: три стаи, санитарен възел, коридор и два балкона; втори жилищен
етаж с площ от 76.47 кв. м, състоящ се от: три стаи, санитарен възел, коридор,
два балкона и вътрешно стълбище.
Исковете за
собственост и отговорът са допустими и надлежно предявени.
С решение № 2526, постановено на 24.07.2009 г. по гр. д. № 318 по описа за 2008 г. на
ВРС, ХVI-ти
състав е допуснато да се извърши съдебна делба между ищцата М.М. и наследодателя на останалите ищци, на вилна сграда във вилната зона на
град Варна, състояща се от: сутерен с площ от 46.32 кв. м, първи жилищен
етаж, състоящ се от: две спални, дневна, кухненска ниша със столова, баня и
тоалет на площ от 60.59 кв. м, втори жилищен етаж, състоящ се от: две спални,
баня и тоалет, коридор с дрешник на площ от 42.07 кв. м и гараж в постройката
на площ от 23.59 кв. м, построена върху вилно място, представляващо
парцел № IV-1213
кв. 32 по плана на зоната, придобит от съделителите по давност, при равни квоти.
С решение, постановено на 24.02.2010 г. по същото дело
е допусната поправка на фактическа грешка, като ответниците
в настоящото производство, са изключени от делбата. Сградата е описана както в
нотариалния акт № 7, том ІV, дело № 2581 по описа за 1996 г. (л. 13).
По възражението на ответниците,
че сградата, допусната до делба, е различна от процесната:
В заключението си (л. 77) вещото лице В.Я. излага, че
допуснатата до делба сграда и процесната сграда
съвпадат по местонахождение и архитектурно решение на етажите и се различават
по това, че на място има по още една стая в сутерена и на първия етаж
вследствие на което се получава и несъответствието в застроената площ.
Съдът приема, че при построяване на сградата, в
отклонение от одобрения проект, нивото на сутеренния етаж е повдигнато и са
изградени помещение на сутерена, покрита тераса на първия етаж и още една стая
на втория етаж, при граници, очертани с контур в зелен цвят по копие от проекта
на л. 97-99 от гр. д. № 4802/2011 г. ВРС, Х-ти състав.
лист втори от решение от 10.06.2019 г. по гр. д.
№1606/2018 г. на ВОС, ХII-ти състав
По време на строителството е допусната и одобрена
промяна на проекта в частта за допълнителната стая на втория етаж.
Следователно не е допусната неточност в площите, а е
допусната делба на сграда, различна от съществувалата към този момент.
Да се приеме, че допускането въобще не произвежда
последици, е изключено, както по аргумент за полезния ефект при тълкуването (Т.,
Р. Теория на тълкуването. С.: Сиби, 2001, с. 164), така
и защото страните в настоящото производство са страни или правоприемници на
страните по допускането на делбата. Всички съделители
са премълчали във фазата по допускането различното състояние на място. Не може
да се допусне, именно поради това премълчаване, те лесно да се освободят от
последиците на решението.
Издадено е удостоверение от главния архитект на район "****" (л. 266 от делбеното дело)
№ 12 от 19.03.2012 г. за търпимост на вилна сграда, състояща се от сутерен – 60
кв. м, първи етаж – 60.59 кв. м, втори етаж – 60.59 кв. м и пристройка гараж.
Със заповед № 3/13.01.2014 г. на главния архитект на
район "****" (л. 89) удостоверението е изменено в описанието на
сградата: сутерен – 80.41 кв. м, първи етаж с гараж – 114.30 кв. м, втори етаж
– 78.96 кв. м.
Следователно съществуващата сграда е търпима.
Представлява ли отклонението самостоятелен обект, за
който да се приеме, че не е бил предмет на делбата:
Допълнителните стаи на първия и втория етажи не са
самостоятелни обекти т.е. не могат да имат правно положение, различно от
останалата част от сградата.
По проекта е предвиден сутеренен етаж.
Ответниците са представили удостоверение, издадено на 09.05.2019
г. от главния архитект на район "****", че този етаж на сградата е изграден на 1.65 м над
нивото на околния терен, което го прави полуподземен
(вероятно по пар. 3, ал. 3 ДР Наредба № 5 от
17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.),
има светла височина 2.28 м и отговаря на изискването за жилище по чл. 99, ал. 1
от същата Наредба (л. 191).
В
заключението си (л. 166) вещото лице П.К. сочи, че този етаж на сградата е изграден средно на 1.54 м над нивото на околния
терен (л. 168), което го прави редовен, има светла височина 2.24 м и не
отговаря на (вероятно действащите) изисквания за жилище (л. 195).
Наредбата,
приложена от главния архитект, е запазила действието си след приемането на ЗУТ,
но не и в частта, в която противоречи на пар. 5 т. 46 ДР ЗУТ в първоначална редакция (пар. 20, ал. 2 ЗР ЗУТ).
Поради
това съдът приема, че етажът не е полуподземен, а
редовен.
Допустимо
ли е жилище в полуподземен етаж на търпима сграда по
ЗУТ в първоначална редакция и по ЗТСУ:
Съдът
приема, че при влизане в сила на ЗУТ не е било допустимо жилище в нов полуподземен етаж по аргументи за изключеното трето и за
изчерпателните изброявания в чл. 38, ал. 1 и ал. 2 и чл. 39, ал. 1 ЗУТ в
първоначална редакция (така решение № 585 от 6.11.2003 г. на ВКС по гр. д. №
248/2003 г., I г. о.).
Съдът
приема, че при действието на ЗТСУ (отм.) не е било допустимо жилище в полуподземен етаж.
Приложимо изискване за светлата височина на жилище в
търпим строеж по пар. 16, ал. 1 ПР ЗУТ:
Съдът приема, че строежът става търпим по силата на пар. 16, ал. 1 ПР ЗУТ т.е. характеристиките му се
преценяват по Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство (отм.), която е действала по време на извършването на строежа или по
Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно
устройство (отм.), която е действаща към момента на влизане в сила на закона,
съгласно пар. 20, ал. 2 ЗР ЗУТ.
При прилагането на по-благоприятното изискване с
отклонението до 10 % по чл. 99, ал. 1 Наредба № 5 от 17.05.1995 г. следва да се
приеме, че етажът има необходимата светла височина.
В обобщение този етаж може да бъде обособен в
самостоятелен обект.
Въпреки това съществуващият етаж не е извън сградата,
допусната по делба. Съществуващият етаж и допуснатият до делба сутеренен етаж
имат общо сечение. Това е геометрично тяло, което има пода на съществуващия
етаж, а тавана и стените на допуснатия до делба сутеренен етаж. Остатъкът т.е.
геометричното тяло, което е част от съществуващия етаж, извън допуснатия до
делба сутеренен етаж, е с неправилна форма и не е самостоятелен обект.
Възможностите в този случай са две: да се приеме, че
този остатък, поради несамостоятелния си характер, следва допуснатата до делба
сграда или че възниква съсобственост, при квоти: в числителя обемът на остатъка
и в знаменателя обемът на съществуващия етаж за собственика на земята и в
числителя обемът на допуснатия до делба етаж и в знаменателя обемът на
съществуващия етаж за собственика на сградата.
Хипотезата е сходна с ексцеса (превишението)
на правото на строеж.
В литературата се поддържа, както, че в този случай
възниква съсобственост в дялове, съответни на обема, така и че целият обект се
придобива от суперфициаря срещу обезщетение за превишението (Петров, Вл., М.
Марков. Вещно право.
Помагало. С.: Сиби,
2017, с. 118).
Аргументът срещу съсобствеността е че е временно и
обременително състояние, но в случая с превишението
(ексцеса) само признаването на съсобственост дава еднакви възможности на
собственика и суперфициаря да придобият собствеността
върху сградата чрез делба т.е. осигурява балансираност на правата.
В процесния случай на
несамостоятелно отклонение на съществуваща сграда от допусната до делба сграда
аргументът за балансираност на правата не е приложим. Ищцата М.М. и ответниците Христови са
премълчали отклонението във фазата по допускане на делбата. Положението е
сходно с привидността, поради което следва да се приложат правилата относно
прикритото, което е допустимо (търпимо).
В практиката се е приемало, че описанието на сградите
е фактически въпрос, дори когато е поискана делба на несъществуваща обслужваща
сграда (решение № 1081 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2007 г., II г.
о.).
Поради това съдът приема, че несамостоятелните
отклонения в съществуващата сграда следват допуснатата до делба сграда. Силата
на пресъдено нещо следва да бъде отнесена към
съществуващата сграда.
Възражението срещу издаденото разрешение за строеж е
въобще безпредметно, заради търпимостта, евентуално е преклудирано
от силата на пресъдено нещо.
лист трети от решение от 10.06.2019 г. по гр. д.
№1606/2018 г. на ВОС, ХII-ти състав
Сградата е била съсобствена
между ищцата М.М. и наследодателя на останалите ищци (удостоверение
изх. № 27451 от 07.03.2018 г. от община Варна, район "****"
на л. 15), а към настоящия момент е съсобствена между ищците.
Ответниците
упражняват фактическа власт.
За
пасивната легитимация по иска за собственост това е достатъчно.
Исковете
за собственост са основателни и следва да бъдат уважени.
По
исковете за заплащане на обезщетения:
Страните
са обвързани от силата на пресъдено
нещо на решението по делбата, която изключва намерението за своене
у ответниците в процесния
период.
Квалификацията
на исковете е по чл. 59 ЗЗД.
Възражението,
че ползват, съобразно правото си, само две стаи в сутерена, е недопустимо,
поради силата на пресъдено
нещо.
От
показанията на свидетеля Е. (л. 194) се установява, че предаденият на ищците
ключ (разписка от 16.09.2011 г. на л. 66 от гр. д. № 4802/2011 г. ВРС, Х-ти състав) не е
влизал в ключалката на входната врата на сградата.
Съдът
приема, че ответниците са упражнявали държане т.е. са
могли да ползват цялата сграда в процесния период.
С
това те са лишили ищците от ползването.
Съдът
приема, че средната пазарна наемна цена на сградата за периода е 3526 лв.,
съобразно заключението на в. л. В.Я. (л. 80).
Имотът е използван от ответниците,
които са съпрузи, за живеене. В практиката се приема, че отговорността им е
солидарна (решение № 213 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1240/2011 г., III
г. о., ГК).
Ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на първите две ищци по 881.50 лв., а на третата ищца 1763 лв.
Исковете
за горниците до 1250 лв. срещу първите две ищци и до 2500 лв. срещу третата
ищца следва да бъдат отхвърлени.
Ответниците следва да заплатят на ищците
сторените разноски по исковете за собственост: 2382.20 лв. възнаграждение за
адвокат, 617.40 лв. държавна такса и 75.75 лв. държавни такси за преписи и
вписване или общо 3075.35 лв. и по исковете за заплащане на обезщетения от
общия размер 980 лв. само 691.10 лв., съразмерно уважената част от исковете.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сумата 39.75 лв., представляваща сторените
разноски по исковете за обезщетение, съобразно отхвърлената част.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.В.Х. ЕГН **********
и И.П.Х. ЕГН **********,***, м-ст "****"
ул. 13 № 18 или гр. Варна, кв. "Св. Иван Рилски" бл. 24 вх. Д, ет. 3,
ап. 77 да предадат на И.В.М. ЕГН ********** ***, Х.В.Т. ЕГН ********** *** и М.Т.М.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** чрез адв. Н.
Делчев Т. тел. 0888 33 13 14 владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, вилна зона "****" ул.
13-та № 18 и представляващ: еднофамилна
жилищна сграда от сутерен
с площ от 81.13 (осемдесет и едно цяло и тринадесет стотни) кв. м, състоящ се
от кухня-трапезария, дневна, спалня, санитарен възел, коридор и вътрешно
стълбище за горните етажи; първи жилищен етаж с площ от 86.86 (осемдесет и шест
цяло и осемдесет и шест стотни) кв. м, състоящ се от: три стаи, санитарен
възел, коридор и два балкона; втори жилищен етаж с площ от 76.47 (седемдесет и
шест цяло и четиридесет и седем стотни) кв. м, състоящ се от: три стаи,
санитарен възел, коридор, два балкона и вътрешно стълбище, самостоятелен обект с идентификатор
10135.2564.1698.1 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин
и шестдесет и четири, хиляда и шестотин и деветдесет и осем, едно) по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, отделно от
земята, придобита, както следва: 1/2 (една втора) ид.
ч. от третата ищца по давност, а по 1/4 (една четвърт) ид.
ч. от първата и втората ищци – по наследяване от В. Х.В., починал на 09.02.2018
г., а от него – по давност, на основание чл. 108 ЗС и солидарно да заплатят по 881.50 лв. (осемстотин и
осемдесет и един лева и 50 стотинки) на първите две ищци, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците до претендираните суми по 1250 лева и
1763 (хиляда и седемстотин и шестдесет и три) лв. на третата ищца, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираната сума 2500 лева, всички суми представляващи
обезщетения за лишаването на ищците от възможността да ползват гореописания
имот в периода от 09.02.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба в
съда – 10.07.2018 г., на основание чл. 59 ЗЗД, както и сумата 3 766.45 лв. (три хиляди и седемстотин и шестдесет и шест
лева и 45 стотинки), представляваща сторените разноски по исковете за собственост: 2382.20
лв. възнаграждение за адвокат, 617.40 лв. държавна такса и 75.75 лв. държавни
такси за преписи и за вписване изцяло и по исковете за заплащане на обезщетения
691.10 лв., съразмерно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.В.М.,
Х.В.Т. и М.Т.М. да заплатят на
Х.В.Х. и И.П.Х. с. ЕГН, с. а. сумата 39.75 лв. (тридесет и девет лева
и 75 стотинки),
представляваща сторените разноски по исковете за обезщетение, съобразно
отхвърлената част, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: