Решение по дело №158/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

 

2. Образувано по Жалба на Д. П. С., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. М. С., №7, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. И. В., № 1, ет. 1, офис 5, адв. С., срещу Решение № 1012-12-383#1 от 05.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №122-00-882-5 от 20.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-882-3 от 01.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане №122-00-882-7 от 24.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. П. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.12.2021 г. в размер на 12.00 лв. дневно.

 

3. Счита се, че оспореното решение и потвърдените с него разпореждания са незаконосъобразни, неправилни и необосновани.

Възразява се, че с оглед данните по административната преписка, не е несъмнено доказано, какво точно е основанието за прекратяване на правоотношението на С. с работодателя  в Република Ирландия. Счита се, че административният орган, в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, не е установил категорично фактите по спора, поради което е формирал неправилни изводи относно приложението на материалния закон, като избирателно и без каквато и да е мотивировка се е позовал само на някои от приобщените по преписката документи и е извел неправилен краен извод .

Оспорват се твърденията, че жалбоподателката е напуснала по собствено желание длъжността, която е заемала по силата на сключения с ирландското дружество трудов договор. Възразява се, че приетото за установено от административния орган основание за прекратяване на трудовото правоотношение на С. – „напускане на служителя“, само по себе си не означава нищо.

Поддържа се, че от страна на Ирландската компетентна институция са издадени по няколко структурни електронни документа в различен период от време СЕД U001, СЕД U017, СЕД U004, СЕД U002 и СЕД U002 - Осигурително досие, които сочат като причина за прекратяване на заетостта - „датата на договора“, „изтичане срока на договора“ „неизвестно“ и „напускане на служителя“ и всъщност само показват, че удостоверяването на причината на прекратяване на осигуряването в Република Ирландия от Ирландската компетентна институция се извършва въз основа на неправилно декларирани данни. Сочи се, че в хода на административното производство е представен и преносим документ U1, в който е вписана причина за прекратяване на заетостта и тя е изтичане на срока на договора. Поддържа се, че този именно документ, удостоверява конкретната причина за прекратяване на трудовото правоотношение на С..

В писмената защита по същество се сочи, че приложеното писмо от работодателя „Keelings Retail UС“ не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на закона, доколкото е издадено от юридическо лице, но не е подписано от управителя или представляващ дружеството, а от служител без данни за представителна власт, поради което се счита, че вписаните в него обстоятелства не би следвало да се кредитират. Сочи се също така, че във въпросното писмо е вписано, че С. е напуснала работа при определени обстоятелства преди изтичане на договора, а не че е напуснал като е подала оставка и всъщност не е уточнена причината за прекратяване на правоотношението.

Поддържа се, че правилото на чл. 5, § 1 от Регламент № 987/2009, задължава българската компетентна институция, в лицето на ответния административен орган, да приеме издадените от Ирландската компетентна институция документи, включително и преносим документ U1, като не допуска игнорирането на съдържащата се в тези документи информация.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

 

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. В представената по делото писмена защита, се поддържат изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в оспореното решение и потвърдените с него постановления.

Поддържа се, че по делото е представен срочен трудов договор, подписан от жалбоподателката, с начална дата 08.02.2021 г. и крайна дата 30.09.2021 г. Сочи се, че въпреки срочния трудов договор, трудовото правоотношение на жалбоподателката е прекратено на 25.08.2021 г., поради което е невъзможно да се приеме, че основанието за неговото прекратяване е изтичане на срока.

 

 

II. За допустимостта :

 

5. Оспореното решение е връчено на С. на 08.01.2024 г.(л. 19), а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 22.01.2024 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

 

 

III. За фактите и тяхната хронология :

 

6. Със Заявление №Ф-01-437 от 31.08.2021 г. (л. 94), Д. С. е поискала да  бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното  правоотношение е прекратено на 25.08.2020 г. и е упражнявала трудова дейност в Република Ирландия. С Писмо № У-122-00-882-1 от 03.09.2021 г.(л. 90), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че С. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от компетентната институция в Ирландия; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия.

Според Справка № 121-00-882-2 от 20.09.2021 г.(л.76), С. е представила Заявление вх. № 1019-12-3336-2 от 17.09.2020 г. за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС(л. 77), в което е посочила период на заетост от 01.06.2019 г. до 15.10.2019 г. и от 08.02.2021 г. до 26.08.2021 г. и прекратяване на трудовото правоотношение – поради изтичане на срока на договора; декларация за пребиваване; Трудови договори, сключени с от „Keelings Softfuits“UС за периода от 01.06.2019 г. до 15.10.2019 г. и от 08.02.2021 г. до 26.08.2021 г., както и фишове за изплатено възнаграждение от 02.09.2021 г.; 26.08.2021 г.; 19.08.2021 г.; (л. 86 и сл).

 

7. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи(СЕД) U 001 СВ №246131 от 20.09.2021 г. – искане за осигурително досие и U 003 №246803 от 21.09.2021 г. искане на информация за заплата (л. 72 и сл.), от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на С. за периода от 08.02.2021 г. до 26.08.2021 г.

При това положение, с Разпореждане №122-00-882-1 от 20.09.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 89).

В отговор на искането, на 22.09.2021 г., от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U017 №247743 и U 004 №247745 (л. 68), с потвърдени: период на осигурена заетост: от 14.04.2020 г. до 14.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; доход за периода от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г. в размер общо на €8530,00

 

8. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-882-2 от 22.09.2021 г. (л. 66) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №122-00-882-3 от 01.10.2020 г.(л . 64), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.06.2022 г. в размер от 74.29 лв. дневно.

 

9. Според административния орган, във връзка с осъществен последващ контролна изплатени парични обезщетения, с писмо №1029-12-790 от 20.06.2023 г.(л.63) и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, С. е уведомена, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 26.08.2021 г.

Такива документи от страна на С. не са били представени.

 

10. С писмо с изх. №1030-12-1130 от 20.06.2023 г. (л. 62), от работодателя „Keelings Softfruits“ UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

С електронно писмо от 21.06.2023 г.(л. 120), от С. Б., от името на „Keelings Softfruits“ UC е заявено, че „…Д. работи при нас от 08/02/21 до 25/8/21 и напусна преди изтичане на договора и на 30/9/21…“.

С Писмо от 03.10.2023 г.(л. 51 – превод л. 131), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в Keelings Softfruits UC е потвърдено, че Д. С. с адрес Настаняване Бразилия, Брейкстоун роуд Суордс, Дъблин е била наета в Keelings Softfruits, като работник във ферма за градинарство на договор с фиксиран срок. Д. е била наета в Keelings между 08.02.2021 г. и 25.08.2021г. Д. е подала молба за напускане от позицията при обстоятелства, при които тя наистина е напуснала преди края на нейния договор на 30.09.2021 г.

 

11. Както се посочи, представен по преписката е Договор за работа(л. 84 – превод л. 174), сключен между Keelings Softfruits UC и Д. С., по силата на който, С. е била наета като работник в градинарство от 08.02.2021 г. до 30.09.2021 г. Изрично е уговорено, че това е фиксиран срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяване е само поради изтичането на този фиксиран срок.

 

12. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №691709 от 21.07.2023 г.(л.58) е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на С. за времето от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г.

В отговор е получен структуриран електронен документ U002 № №694667 от 21.07.2023 г. (л. 56), от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „неизвестно“.

 

13. При това положение, отново чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №714889 от 16.08.2023 г.(л.49) е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на С. за времето от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г.

В отговор е получен структуриран електронен документ U002 №717067 от 17.08.2023 г. (л. 45), от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

Приложен по делото е и структуриран електронен документ Н001 №715267(л. 45), от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „…Получена информация от работодателя „Keelings Softfruits“ с потвърдена причина – напускане преди изтичане на договора…“.

 

14. В тази хронологична последователност и въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-882-5 от 20.09.2023 г.(л.43), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №121-00-882-3 от 01.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, за периода от 26.08.2021 г. до 25.06.2022 г., в размер на 85,71 лв.

Посоченото основание е получени структуриран електронен документ U002 №717067 от 17.08.2023 г. – „… с който компетентната институция в Ирландия удостоверява причината за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“ считано от 26.08.2021 г….“

 

15. По преписката са представени СЕД Н001 № 768454 – искане за предоставяне на информация и U002 №3015454-осигурително досие и Н002 №778434 – отговор на искане за информация от 16.08.2023 г.(л.49 и сл.), в които е посочено, че се отнасят до жалбоподателката Д. С., но не е ясно, дали посредством същите е изискано удостоверяване на някакви данни или не е отправяно такова искане, респективно не е получаван отговор. Тези документи не са посочени в нито едно от Разпорежданията приложени по делото, нито пък в оспореното Решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик.

 

16. С Разпореждане № 122-00-882-6 от 24.11.2023 г.(л. 35), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, е задължил С. да възстанови неоснователно изплатеното  парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.06.2022 г. в размер на 14860,97 лв.

С процесното Разпореждане №121-00-882-7 от 24.11.2023 г.(л. 34), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е отпуснал по Заявление № 122-00-882 от 31.08.2021 г., подадено от Д. С., парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, като е постановено, считано от 26.08.2021 г. до 25.12.2021 г. в размер на 12.00 лв. дневно..

Като мотиви за така постановения резултат е посочено, че е получен удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и с постъпил структуриран електронен документ U002 №717067 от 17.08.2023 г. компетентната институция на Ирландия удостоверена причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“.

При това положение, административния орган е приел, че е проявена хипотезата на чл. 546, ал. 3 от КСО, тоест С. е безработна, чието правоотношение е било прекратено по нейно желание или с нейно съгласие или поради виновното  поведение, поради което следва да получава минималния размер на обезщетението за период от четири месеца.

За пълнота следва да се добави, че проследяването на актовете издадени от администрацията във връзка със заявлението на С. за отпускане на помощи за безработица, налага да се констатира, че в случая не се твърди да е издавано и съответно по преписката не е приложено разпореждане с пореден №121-00-882-4.

 

17. По повод подадена жалба от С., с процесното Решение № 1012-12-383#1 от 05.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт е потвърдено Разпореждане №122-00-882-5 от 20.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-882-3 от 01.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и е потвърдено Разпореждане №122-00-882-7 от 24.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. П. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.12.2021 г. в размер на 12.00 лв. дневно.

Според горестоящият в йерархията на администрацията орган, след като С. е сключила срочен трудов договор за периода от 08.02. 2021 г. до 30.09.2021 г., то не е възможно същият да е бил прекратен на 25.08.2021 г. поради изтичане срока. При това положение е формиран извода, че след като С. е подала оставка, т.е. напуснала е по собствено желание, то няма как да се приеме, че трудовото правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради изтичане срока на договора. В този контекст е пояснено, че когато едно лице само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност поради негово виновно поведение или поради собствено желание или съгласие, законодателят е предвидил ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение.

 

18. По делото се представиха:

• Заповед № 1015-12-101 от 23.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ, Пазарджик(л. 24), с която на Д. И. К., на длъжност началник на отдел „Административен“ в ТП на НОИ, Пазарджик, са предоставени правомощия, в случаите на отсъствие на директора на ТП на НОИ, Пазарджик поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост, да издава и подписва мотивирани решения по чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

• Заповед № 37906 от 05.12.2023 г. на подуправителя на НОИ, с която е разрешено ползването на платен отпуск от директора на ТП на НОИ, Пазарджик в периода 28.12.2023 г. до 05.01.2024 г., включително.

• Заповед № 1015-12-188 от 20.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ, Пазарджик, с която е наредено, разпорежданията на основание чл. 54ж, чл. 54е, ал. 4, чл. 54г, ал. 4 от КСО и разпорежданията по чл. 114, ал. З за възстановяване на неоснователно получени парични обезщетения за безработица от КСО, разпорежданията по чл. 54, ал. 1, т. 1-5 и чл. 55 от АПК, да се подписват от М. К., на длъжност експерт по осигуряването, сектор „Краткосрочни плащания“, отдел КПК в ТП на НОИ, Пазарджик и Г. К., на длъжност главен експерт по осигуряването, сектор „Краткосрочни плащания“.

 

19. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателката бе представен Документ U1 от 23.07.2024 г., издаден от ЕU Record, Отдел за социална защита, гр. Бънкрана, графство Донигал, Република Ирландия. Компетентната администрация в Република Ирландия е удостоверила във въпросния документ, че Д. П. С. притежава период на осигурена заетост от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г., с възнаграждение € 2 123,00 месечно. Посочено е, че причината за прекратяване на трудовата заетост е изтичане на срока на договора.

 

 

IV. За правото :

 

20. Описаната хронология в предходния раздел на настоящото решение и приложимите материални и процесуално правни норми, налагат следните констатации :

Според чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца

 

21. Макар и да не са изложени никакви съображения в тази насока, може да са направи извод, че ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик явно е счел, че лаконичния текст в отговора на компетентната ирландска администрация, относно причините за прекратяване на заетостта на С. – „неизвестно“ и неясното и неконкретно изявление в отговора на „Keelings Softfruits“ UC, за това, че е подала молба за напускане от позицията при обстоятелства, при които тя наистина е напуснала преди края на нейния договор на 30.09.2021 г., следва да бъде квалифициран именно в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Това е било достатъчно за бъдат издадени процесните Разпореждане №122-00-882-5 от 20.09.2023 г. и Разпореждане №121-00-882-7 от 24.11.2023 г.

 

22. Както се описа в предходния раздел на настоящото решение, в отговор на отправените по съответния, нормативно установен ред искания, от страна на компетентната ирландска администрация първоначално е постъпил отговори, че трудовото правоотношение на С. е прекратено, поради изтичане на договора(л.69). Следващият във времето отговор на ирландската администрация е, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е неизвестна(л. 57). Третият по ред отговор на ирландската администрация е бил основан на - „…Получена информация от работодателя „Keelings Softfruits“ с потвърдена причина – напускане преди изтичане на договора…“(л. 48).

Посочи се още, че от своя страна отговорите от страна на „Keelings Softfruits“ UC, относно прекратяване на трудовото правоотношение със С. са били „…напусна преди изтичане на договора и на 30/9/21…“ и „…подала молба за напускане от позицията при обстоятелства, при които тя наистина е напуснала преди края на нейния договор на 30.09.2021 г….“

 

23. Очевидно е, че вторият и третият от отговорите на ирландската администрация, както и отговорите, заявени от името на „Keelings Softfruits“ UC, не съдържат каквито и да е конкретни фактически или правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, за което е неспорно, че е било установено между С. и „Keelings Softfruits“ UC.

В писмото на „Keelings Softfruits“ UC се сочи, че С. е подала молба за напускане, но въпросната молба не е приложена към отговора, нито пък е била изисквана от ответната администрация. Това изключва каквато и да е възможност, да се приеме за несъмнено установено, че жалбоподателката е подавала молба за едностранно, предсрочно прекратяване на трудовото и правоотношение.

На следващо място, от данните в отговора на „Keelings Softfruits“ UC, в никаква степен не е възможно да се направи не само несъмнен извод, но дори и някакво предположение, какво конкретно съдържание е вложено в твърдението, че правоотношението на С. е било прекратено „… при обстоятелства, при които тя наистина е напуснала преди края на нейния договор на 30.09.2021 г…“. Това не позволява да се формира каквато и да е констатация по отношение на конкретната фактическа причина поради която правоотношението е било прекратено.

 

24. Все в този контекст, трябва да се констатира, че в представения по делото Договор за работа(л. 84 – превод л. 174), сключен между Keelings Softfruits UC и Д. С. е уговорен 8 седмичен изпитателен срок, който по уговорка на страните, може да бъде продължен. Уговорено е също така, че дружеството си запазва правото да съкрати работника от работа или да намали работното време, когато, поради обстоятелства извън неговия контрол, не е в състояние да задържи на работа или да ви задържи работника на работа на пълен работен ден. Уговорена е възможност за предсрочно прекратяване на договора с предизвестие и прекратяване на договора без предизвестие от страна на работодателя.

Очевидно, е че договора сключен между С. и работодателя, предвижда различни варианти на предсрочно прекратяване. В случая обаче, от втория и третия отговор на ирландската администрация и от отговора на „Keelings Softfruits“ UC не е възможно да се констатира, дали процесното трудово правоотношение е прекратено при условията уговорени в самия договор или на някакво друго основание, което не е изрично предвидено в договора.

 

25. С оглед изложените до тук съображения, следва да се констатира, че единствените твърдения, които съдържат необходимата конкретика и яснота, относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на С. се съдържа в първия отговор на компетентната ирландска администрация, обективиран в структурирани електронни документи U017 №247743 и U 004 №247745 (л. 68), в които са потвърдени: период на осигурена заетост: от 14.04.2020 г. до 14.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; доход за периода от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г. в размер общо на €8530,00.

Тези същите данни, са отново потвърдени, в последния издаден във времето от ирландската администрация Документ U1 от 23.07.2024 г., издаден от ЕU Record, Отдел за социална защита, гр. Бънкрана, графство Донигал, Република Ирландия, в който е удостоверено, че Д. П. С. притежава период на осигурена заетост от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г., с възнаграждение € 2 123,00 месечно, като причината за прекратяване на трудовата  заетост е „..изтичане на срока на договора…“.

Очевидно е, че последно посочените два документа съдържат безпротиворечива, еднозначна и конкретна информация относно основанието на което е било прекратено процесното трудово правоотношение, страна по което е била жалбоподателката С.. Твърдения данни и доказателства за нещо различно от това не се представиха от страна на ответната администрация.

 

26. В този смисъл, за пълнота на изложението, трябва да се отбележи, че според чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

В случая не се твърди и няма данни, първоначално представените структурирани електронни документи U017 №247743 и U 004 №247745, да са били отнемани при условията на чл. 5, § 2 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г.

Изложеното да тук е достатъчно за да се формира несъмнен извод, че волеизявленията в нито едно от процесните разпореждания, не съответства на данните съдържащи се приобщените по делото доказателства, нито пък възприетите от административния орган факти и обстоятелства са квалифицирани съобразно хипотезите на съответните материални и процесуални норми. Това не е съобразено от горестоящият в йерархията на администрацията орган в процесното Решение № 1012-12-383#1 от 05.01.2024г.

 

 

V. За разноските:

 

27. Констатираната незаконосъобразност на административните актове, предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Съобразно представения списък те се констатираха в размер на 1285,00лв. Размера на адвокатското възнаграждение е съответен на фактическата и правна сложност на спора по делото и предприетите от пълномощника процесуални действия.

Ето защо, Съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-383#1 от 05.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт и потвърдените с него Разпореждане №122-00-882-5 от 20.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-882-3 от 01.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане №122-00-882-7 от 24.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. П. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.12.2021 г. в размер на 12.00 лв. дневно.

 

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на Д. П. С., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. М. С., №7, сумата от 1285,00(хиляда двеста осемдесет и пет) лева, представляваща извършени от последната разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.