№ 19867
гр. ************, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110118444 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 136090/24.04.2024 г./
на ******************** ЕООД срещу ЗК ************** АД, с която е предявен
осъдителен иск за сумата от 739.25 лв. – непогасен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по щета № 1000-5000-23-000353 във връзка с вредите, причинени по лек
автомобил марка ********************, модел **********************, с рег. №
********************, в резултат на ПТП на 01.12.2023 г. в гр. ************, причинено
от застрахован при ответника водач по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 01.12.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек
автомобил марка ************, модел *******************, с рег. № ***************,
който ударил собствения на ищеца лек автомобил марка ********************, модел
**********************, с рег. № ********************, и му нанесъл щети. Поддържа,
че към момента на събитието за управлявания автомобил от виновния за произшествието
водач е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника. Посочва, че във връзка с това ПТП е образувана щета №
1000-5000-23-000353. Твърди, че е предявил застрахователна претенция пред ответника за
изплащане на обезщетение в размер на 2 539.13 лв. и на 20.02.2024 г. ответникът му е
изплатил обезщетение в размер на 1 799.88 лв. Претендира непогасения остатък от
застрахователното обезщетение в размер на 739.25 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск при твърдения, че претенцията е удовлетворена извънсъдебно в
размер, съответстващ на действителния размер на вредите. Сочи, че по образуваната щета
първоначално по желание на увредения е определено застрахователно обезщетение по
експертна оценка в размер на 1 799.88 лв., което му е изплатено на 20.02.2024 г., след което
на 07.03.2024 г. ищецът е отправил покана за преразглеждане размера на обезщетението и в
1
резултат на това застрахователната преписка е преразгледана и е определено
застрахователно обезщетение по представени 2 бр. фактури за извършен ремонт в общ
размер на 2 317.63 лв., като на 04.04.2024 г. е изплатена на ищеца допълнителна сума в
размер на 517.75 лв. Счита, че действителният размер на вредите възлиза именно на сумата
от 2 317.63 лв. Изтъква, че ищецът е предявил настоящия иск преди да е получил отговор на
отправената от него покана за преразглеждане на размера на обезщетението. Счита, че
допълнителна сума в размер на 221.50 лв. би била дължима, само ако увреденият бе
представил в оригинал Фактура № **********/19.01.2024 г. за извършени ремонтни
дейности, придружена с фискален бон, което в случая не е сторено по ликвидационната
преписка, поради което не му се дължи повече от извънсъдебно платеното обезщетение.
Моли за отхвърляне на иска. Възразява срещу искането за присъждане на разноски в негова
тежест, защото не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл.
493, ал. 1, т. 2 КЗ.
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
С чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ за заплащане на дължимото обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице
при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за
плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане, отказ
на застрахователя да плати обезщетение или несъгласие на увреденото лице с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По този начин законодателят е въвел
допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
В случая с Определение № 32059/07.08.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
проект за доклад, приет без възражения на страните, са обявени за безспорни отправянето на
писмена застрахователна претенция от ищеца към ответника, по която е образувана щета №
1000-5000-23-000353, и доброволното плащане от ответника на застрахователно
обезщетение на ищеца във връзка с процесното ПТП в размер на 1 799.88 лв. Увреденото
лице е изразило несъгласие с размера на изплатеното обезщетение, като на 20.02.2024 г. е
поискало неговото преразглеждане. Ето защо съдът приема, че искът е предявен при
наличие на специфичната процесуална предпоставка по чл. 498, ал. 3, пр. 3 КЗ, респ. той е
допустим.
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже пълно и главно
елементите на следния фактически състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане
на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхващащ две групи материални
предпоставки: предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка с което са произлезли твърдените имуществени
вреди, както и какъв е техният размер; наличие на застрахователно правоотношение,
2
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между делинквента и ответника – застраховател, валидно към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
В случая с доклада по делото са обявени за безспорни и следните обстоятелства:
наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил марка ************, модел *******************, с рег. № ***************,
сключен с ответника; настъпване на ПТП на 01.12.2023 г. в гр. ************ в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка ************,
модел *******************, с рег. № ***************, при което е увреден лек автомобил
марка ********************, модел **********************, с рег. №
********************. При това положение въпросите относно механизма и причините за
настъпване на ПТП и настъпването на увреждане по собствения на ищеца лек автомобил в
резултат на това ПТП се явяват безспорни. Ето защо съдът намира, че по делото са
установени предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя на
делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На следващо място, ответникът не оспорва, че в резултат от процесното ПТП са
настъпили всички твърдени по вид в исковата молба увреждания по лек автомобил марка
********************, модел **********************, с рег. № ********************, а
и същите са възприети от застрахователя в съставения на 15.12.2023 г. Опис-заключение по
щета № 1000-5000-23-000353, поради което съдът приема за доказано, че при
произшествието са повредени капакът на багажника, задната броня, носачът на задната
броня и задната маска.
Единственият спорен въпрос по делото касае размера на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение за причинените при ПТП вреди по ищцовия автомобил. По
този въпрос съдът намира следното:
В хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ отговорността на застрахователя към третото
увредено лице е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител
по чл. 45 ЗЗД, поради което застрахователят дължи на увредения това, което му дължи
делинквентът по правилата на деликтната отговорност, но при ограниченията, въведени от
специалните правни норми. На увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено
увреждането на горепосочените автомобилни части при процесното ПТП, водещо до
намаляване стойността на автомобила, представлява непосредствени вреди под формата на
претърпени загуби. При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди деликта /включително да се приведе увреденият автомобил в
предишното му техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на
паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал.
2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Съдебната практика е константна, че при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, включително по пряк
иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителния размер на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
3
вреди, причинени на моторни превозни средства. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/, и съответно е лимитирано от застрахователната сума по
договора /лимит на отговорността по чл. 386, ал. 1 КЗ/.
Изложеното означава, че при съдебно предявена претенция с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ в случаите на частична увреда, какъвто е и настоящият, чрез назначаване на
експертиза следва да се определи възстановителната стойност на увредения автомобил, а
минималните размери по методиката са неприложими. Ето защо съдът не дължи да изследва
дали ищецът е извършил и заплатил ремонт на автомобила, нито дали е бил длъжен да
представи в оригинал фактури за такъв.
В случая от представената от ответника и неоспорена от ищеца електронна
кореспондения между страните е видно, че още преди първоначалното произнасяне на
застрахователя ищецът му е представил 2 бр. фактури във връзка с претенцията си. В своя
отговор и в молба с вх. № 298956/24.09.2024 г. ответникът посочва, че се касае за Фактура №
**********/19.01.2024 г. и Сметка № INS-PRO-10750/26.01.2024 г. за извършен ремонт на
обща стойност от 2 539.13 лв. Същите са представени по делото от ищеца. С доклада е
обявено за безспорно плащането от ответника на ищеца на обезщетение в размер на 1 799.88
лв., а с протоколно определение от 10.10.2024 г. докладът е допълнен, като е обявено за
безспорно, че на 04.04.2024 г. ответникът е заплатил на ищеца допълнително обезщетение в
размер на още 517.75 лв. Следователно по делото е безспорно плащането на застрахователно
обезщетение в общ размер на 2 317.63 лв., съвпадащо напълно със сбора на (1) данъчната
основа по фактурата от 19.01.2024 г. и (2) сумата по сметката от 26.01.2024 г. Щом ищецът
претендира застрахователно обезщетение в размер, съизмерим с разходите за ремонт по
двата документа /с включен ДДС по фактурата от 19.01.2024 г./, а ответникът е заплатил
доброволно застрахователно обезщетение в размер, съответстващ на сбора на (1) данъчната
основа по представената му от ищеца фактура от 19.01.2024 г. за извършен ремонт и (2)
стойността на ремонта по документа от 26.01.2024 г., без да възразява, че средните пазарни
цени /без ДДС/ на частите и труда за ремонта на ищцовия автомобил към датата на ПТП са
били по-ниски от посочените в двата документа, се налага извод, че страните в
действителност не спорят, че сумата от 2 317.63 лв. не надвишава приложимите към датата
на увреждането средни пазарни цени /без ДДС/ на ремонтно-възстановителните работи за
отстраняване на вредите. При това положение в конкретния случай експертиза не е
необходима, защото спорът за размера на дължимото застрахователно обезщетение в
действителност се свежда единствено до това дали ДДС върху сумата от 1 107.50 лв.
/данъчна основа по фактурата от 19.01.2024 г./ представлява част от възстановителната
стойност на увреденото имущество, а отговорът на този въпрос не е от компетентността на
вещо лице, защото се касае за правен въпрос.
Съгласно чл. 2, т. 1 ЗДДС с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на
стока или услуга, като страните не спорят, че извършването на ремонт на собствения на
ищеца автомобил по фактурата от 19.01.2024 г. представлява облагаема доставка по смисъла
на чл. 12, ал. 1 ЗДДС. При това положение начисленият от доставчика по облагаемата
доставка ДДС в размер на 221.50 лв. представлява част от цената на стоките и услугите по
тази фактура и следователно е част от стойността, необходима за възстановяването на
увредения автомобил в техническото му състояние, каквото е било преди ПТП. Ето защо
съдът намира, че ДДС по посочената фактура представлява част от възстановителната
стойност на увредения лек автомобил и подлежи на заплащане от ответника. Следователно
той дължи на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 2 539.13 лв.,
4
равняващо се на разходите по представените фактура /с включен ДДС/ и сметка.
След като ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в общ
размер на 2 317.63 лв., то непогасеният остатък от него възлиза на 221.50 лв., като върху
тази сума се дължи и законната лихва за периода от 01.04.2024 г. до окончателното плащане.
За разликата над 221.50 лв. до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне поради
извършено в хода на процеса частично плащане, но на ищеца се дължи законната лихва за
периода от 01.04.2024 г. до 04.04.2024 г. върху сумата от 517.75 лв. – платена в хода на
процеса част от застрахователното обезщетение. Нейния размер съдът определи съгласно чл.
162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на
сумата от 0.79 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, защото в едната си част
искът е основателен, а в другата част е неоснователен, но поради извършено в хода на
процеса плащане на част от дължимото застрахователно обезщетение, поради което съдът
счита, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото по
отношение на цялата предявена сума. На ищеца се дължат разноски, възлизащи общо на 530
лв., както следва: 50 лв. – държавна такса; 480 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение /с
включен ДДС/. Възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар е неоснователно, защото той напълно съответства на фактическата и
правна сложност на делото и на положените от адвоката на ищеца усилия по делото, като
същевременно върху него се дължи и ДДС, доколкото са представени доказателства за
регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК ************** АД, ЕИК **********************, със седалище и
адрес на управление: гр. ************, бул. **********************, да заплати на
******************** ЕООД, ЕИК ******************, със седалище и адрес на
управление: гр. ************, бул. ***********************, следните суми: на основание
чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 221.50 лв. – непогасен
остатък от дължимо застрахователно обезщетение по щета № 1000-5000-23-000353 във
връзка с вредите, причинени по лек автомобил марка ********************, модел
**********************, с рег. № ********************, в резултат на ПТП на 01.12.2023
г. в гр. ************, причинено от застрахован при ответника водач по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 0.79 лв. – законна лихва за
периода от 01.04.2024 г. до 04.04.2024 г. върху платената в хода на процеса част от
застрахователното обезщетение в размер на 517.75 лв.; сумата от 530 лв. – разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за застрахователно обезщетение – за разликата над
221.50 лв. до пълния предявен размер от 739.25 лв. поради извършено в хода на процеса
плащане на сума в размер на 517.75 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5