Определение по дело №713/2020 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 12

гр. Велико Търново, 15.01.2021 г.

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка Матева

 

като разгледа докладваното от съдия Матева адм. д. № 713/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл. 159, т. 5 от АПК.

 

Делото е образувано по жалба с изх. № 044/30.10.2020 г. от „Нове Грийн“ ЕООД, гр. с. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСС 2014-2020 за кампания 2020 г. с № 02-040-2600/462 от 02.06.2020 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което по същество на жалбоподателя е отказано плащане на субсидия в размер на 2 236.93 лева.

Съдът като разгледа представените към жалбата доказателства и приложените доказателства към административната преписка, ведно със становището на ответника, констатира, че жалбата е просрочена.

Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСС 2014-2020 за кампания 2020 г. с № 02-040-2600/462 от 02.06.2020 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е получено от своя адресат „Нове Грийн“ ЕООД, гр. с. на 06.07.2020 г., когато е изтеглено от СЕУ и това не е спорно по делото.

Недоволно от него „Нове Грийн“ ЕООД, гр. с. го е оспорило по административен ред в законоустановения срок, като е подало жалба до Министъра на земеделието, горите и храните с изх. № 047/06.07.2020 г.  

Тази жалба е постъпила в ДФЗ на 08.07.2020 г. и след комплектоването й с преписката по обжалваното писмо, с Писмо изх. № 02-040-2600/462#3 от 27.08.2020 г. е препратена на Министъра на земеделието, горите и храните. Жалбата е постъпила при последния на 28.08.2020 г., когато е заведена с рег. № 10-900-28.08.2020 г.

По тази жалба министърът, като горестоящ административен орган, се е произнесъл по реда на чл. 97 от АПК със Заповед № РД – 20-58/08.10.2020 г., като е оставил без уважение жалбата на „Нове Грийн“ ЕООД, гр. с. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСС 2014-2020 за кампания 2020 г. с № 02-040-2600/462 от 02.06.2020 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ.

Тази заповед на министъра е връчена на дружеството – жалбоподател на 16.10.2020 г.

Отчитайки срок за обжалване, считано от тази дата - датата на връчване на заповедта на министъра, оспорващото дружество е изготвило и подало до съда и настоящата жалба на 30.10.2020 г., която дата изрично е посочена като дата на изготвяне и подаване на жалбата и в същата, в частта й досежно нейната допустимост.

Съдът обаче, не споделя доводите на жалбоподателя за допустимостта на жалбата му, като счита, че същият неправилно отдава правно значение на връчването на заповедта на министъра, без да отчита издаването на същата извън законоустановения срок.

Не е спорно по делото, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСС 2014-2020 за кампания 2020 г. с № 02-040-2600/462 от 02.06.2020 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е било оспорено по административен ред надлежно и жалбата до горестоящият орган – Министъра на земеделието, горите и храните е постъпила при него на 28.08.2020 г. с рег. № 10-900 - дата посочена изрично и в самата последваща заповед на Министъра на земеделието, храните и горите по тази жалба.

По тази жалба произнасяне в срок, съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК, не е имало и произнасянето около месец по-късно със Заповед № РД – 20-58/08.10.2020 г. на министъра не произвежда никакво ново правно положение и действие, вкл. не поражда право на обжалване, нито удължава срока за това.

Началният момент на сроковете за произнасяне на по-горестоящия административен орган е фиксиран в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК - това е датата на получаване на преписката от последния. С издадената Заповед № РД – 20-58/08.10.2020 г., независимо от това кога същата е получена от жалбоподателя, срокът за обжалване пред съда на оспорвания акт не е бил саниран. Напротив, този срок е започнал да тече веднага след изтичането на 14-дневния срок по чл. 97 от АПК - от крайната дата на която е следвало да се произнесе непосредствено по-горестоящия административен орган. Тази крайна дата следва да се брои от момента, в който е постъпила административната преписка пред Министъра, а именно 28.08.2020 г.

Следователно, считано от 28.08.2020 г. министърът е имал 14-дневен срок за произнасяне, в който срок той не се е произнесъл, а след изтичане на този срок - жалбоподателят е имал още само 14-дни за обжалване пред съда на мълчаливо потвърденото уведомителнописмо. Срокът за обжалването на жалбоподателя започва да тече от изтичане на срока за произнасяне на горестоящия орган, в случая от 14.09.2020 г. (а не както счита ответникът от 11.09.2020 г., защото процесуалните срокове текат от деня, следващ деня на подаване на съответната жалба, като в конкретния случай двуседмичният срок за произнасяне на министъра се брои от 29.08.2020 г. - денят, следващ деня, в който преписката е постъпила при него и свършва на първия работен ден след съответната събота, две седмици по-късно – на 14.09.2020 г., понеделник).

Считано от този момент – 14.09.2020 г., е започнал да тече и срокът за съдебно оспорване на Уведомителното писмо, което вече е било потвърдено по реда на чл. 97, ал. 5 от АПК и този срок е изтекъл за „Нове Грийн“ ЕООД, гр. с. на 28.09.2020 г.

Подадената повече от месец по-късно жалба до съда – на 30.10.2020 г., е просрочена и производството по нея е недопустимо.

Това е така, защото произнасянето на министъра като по-горестоящ административен орган не може да възстанови сроковете за оспорване, нито да промени вече потвърденото по реда на чл. 97, ал. 5 от АПК уведомително писмо. Правото на жалба винаги е свързано с преклузивен срок за упражняването му, като никъде в закона не се предвижда възможност това право да се упражнява в неопределен срок от време. В този смисъл е и         Тълкувателно решение № 6 от 2015 г. на ВАС.

Действително, новелата на чл. 97, ал. 1, изречение трето АПК предвижда задължение за горестоящия орган за уведомяване на подателя на жалбата, но неизпълнението му не е скрепено с процесуални последици относно течението на сроковете. Началният момент на срока за произнасяне от едноличния решаващ орган при административното обжалване е нормативно определен в чл. 97, ал. 1, предложение първо АПК и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на нововъведеното задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на висшестоящия административен орган. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че законодателят не е придал никакво правно значение на неизпълнението на визираното задължение в нормите на чл. 140 АПК и на чл. 149 АПК (Определение № 10297 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 7576/2019 г. на ВАС; Определение № 14002 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2019 г., IV о.).

Произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 от АПК е пряко свързана с чл. 149, ал. 3 от АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга – защитил е правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок. Дали по-горестоящият административен орган се е произнесъл, като е отхвърлил жалбата или липсва такова произнасяне, което се приравнява на отхвърляне на жалбата, е без правно значение при неупражняване на правото на обжалване в указаните в чл. 149, ал. 3 от АПК срокове. Това е така, защото при необжалване в законовите срокове последиците са едни и същи – преклудира се правото на обжалване, поради което подадената жалба ще се счита за процесуално недопустима, а първоначално издаденият административен акт ще получи стабилитет. (В този смисъл виж напр. и Определение № 11178 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2020 г., V о. по абсолютно аналогичен казус на ДФЗ). В тази връзка следва да се посочи, че когато по-горестоящият орган отхвърли жалбата, то на съдебно обжалване подлежи първоначално издаденият административен акт съгласно чл. 98, ал. 2 от АПК.

Ето защо съдът намира, че жалбата, с която е сезиран съда е недопустима, поради просрочието й и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с изх. № 044/30.10.2020 г. от „Нове Грийн“ ЕООД, гр. с. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСС 2014-2020 за кампания 2020 г. с № 02-040-2600/462 от 02.06.2020 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 713/2020 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

Препис от настоящето определение да се изпрати на страните.

 

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: