РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2143/26.11.2020г.
гр. Пловдив,
26. 11. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно
заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и участието
на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 896 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с. чл. 226 от АПК.
Производството по адм. дело № 2550 по описа на
Административен съд Пловдив за 2017г. е било образувано по повод искова молба от „ДЕЛИВЪРИ“ ООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.(***стокова
борса „Барт“), представлявано от М.Д.П.чрез процесуалния си представител адвокат И.Н., срещу ответникът
Национална агенция за приходите, с която се иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 2 016 лв., за претърпени от ищеца
имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) №216056-F168567/02.09.2016 г., издадено от Директор на ТД на НАП - Пловдив,
представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 6928/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив) разноски за договорено адвокатско възнаграждение и сторените в хода на съдебното обжалване (по КАНД
№ 1516/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив) разноски за договорено адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендирани
са и сторените в производството разноски.
С Решение № 1925/10.11.2017 г., постановено от Административния съд – Пловдив по адм.
д. №2550/2017 година е осъдена НАП – гр.София да заплати на „Деливъри“ ООД -
гр.Пловдив обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 016 лв.,
ведно със законна лихва, считано от 08.09.2017 г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за
производството в размер на 445,48 лв.
С Решение № 4381 от 14.04.2020г. на ВАС, постановено
по адм. дело № 14627/2017г. е отменено Решение № 1925/10.11.2017 г., постановено от Административния съд – Пловдив по адм.
д. №2550/2017 година, в частта, в която Национална агенция за приходите е
осъдена да заплати на „Деливъри“ ООД сумата от 336 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от отменено по съдебен ред
като незаконосъобразно наказателно постановление № 216056-F168567/02.09.2016
г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска на 08.09.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта, в която НАП е осъдена да заплати на „Деливъри“ ООД
разноски за производството, в размер 445,48лв, и делото е върнато в отменената част за ново разглеждане
от друг съдебен състав. В решението на ВАС е
прието, че решението на административния съд е правилно в частта, в която съдът
е приел, че данъчната основа на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за
предоставените адвокатски услуги е вреда за него и тя е в пряка, причинно-следствена
връзка с НП. Приел е обаче за неправилно решението на съда в частта, в която е
присъдил като обезщетение сумата от 336 лева, представляваща начислен ДДС по
ползваните адвокатски услуги при обжалването на НП № 216056-F168567/02.09.2016
г., както и за сумата от 72,22 лева, представляваща ДДС върху адвокатски
хонорар, заплатен в производството по адм. д. № 2550/2017 г., в която част каза
се решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав на Административен съд Пловдив. Съдебното решение на Административен съд, гр.Пловдив е отменено като неправилно в посочената част, като е прието,
че същото е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. В тази насока ВАС е приел, че преди да присъди като обезщетение и размера на
начисления ДДС, съдът е трябвало да изследва, дали ищецът е бил краен
потребител по предоставените адвокатски услуги или той е
приспаднал начисления му по фактурите данък. В тази насока ВАС е приел, че в случай, че ищецът е приспаднал заплатения от него ДДС
по въпросните фактури, издадени от адвокатското дружество, то за него не е налице вреда, тъй като не е
намаляло имуществото му с неговия размер. Все в тази насока, ВАС е приел, че съдът е следвало да даде указания на ищеца за ангажиране на писмени
(счетоводни) документи по този въпрос, а така също в изпълнение на правомощието
му по чл.171, ал.2, е могъл да назначи и съдебно-счетоводна експертиза с такава
задача. ВАС е приел, че като не е сторил това, съдът е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило и на крайния
резултат.
Ответникът
Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Манолева застъпва становище за неоснователност на предявения иск в посочената му
част. Поддържа се, че ДДС не следва да
се включва в размера на разноските, доколкото подлежи на приспадане от
получателя на адвокатската услуга, който е регистрирано по ЗДДС лице. Претендира
се присъждане възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата
молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в посочената част.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на „Деливъри“ ООД е издадено с НП №216056-F168567/02.09.2016 г., от Директор на ТД на НАП - Пловдив, с
което на ищеца е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 10000,00 лв. на основание чл. 5, ал.1 от Закона за ограничаване
плащанията в брой /ЗОПБ/ за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.
НП е обжалвано по съдебен ред. С
Решение № 766/26.04.2017г., постановено по АНД № 6928/2016г. (приложено по
настоящото дело), състав на РС Пловдив е отменил наказателното постановление. Решението
е обжалвано пред Административен съд Пловдив. С постановено Решение № 1246/13.07.2017 г. по КАНД № 1516/2017г.
(също приложено по настоящото дело), Пловдивският административен съд е оставил
в сила решението на Пловдивският районен съд. Пред първата съдебна инстанция по
посоченото дело „Деливъри“ ООД е представлявано от адвокат Х.Х.въз основа на
надлежно упълномощаване на същия и въз основа на договор за правна защита и
съдействие от 11.10.2016г. В тази връзка по АНД 6928/2016г. на Пловдивски
районен съд е представено пълномощно(л.5 от АНД
6928/2016г. на Пловдивски районен съд) и договор за правна
защита и съдействие от 11.10.2016г.(л.20 от адм.дело №
2550/2017г. на Административен съд Пловдив).
В последния е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 996,00
лв. за тази съдебна инстанция, платими до приключване на делото на тази
инстанция по банков път. По делото (л.19 от адм.дело № 2550/2017г. на
Административен съд Пловдив) е приложена фактура № **********/14.11.2016г. за
ползвана адвокатска услуга за сумата от 996, 00 лв. с данъчна основа 830, 00
лв. и ДДС 166,00 лв., както и преводно нареждане за кредитен превод от
14.11.2016г.(л.21 от адм.дело № 2550/2017г. на Административен съд
Пловдив), удостоверяващи факта на плащане по банков път на сумата
от 996,00 лв. от страна на ищеца в полза
на упълномощения адвокат. Пред касационната съдебна инстанция по посоченото
дело, дружеството е представлявано от адвокат И.Н. въз основа на надлежно
упълномощаване на същия и въз основа на договор за правна защита и съдействие №
159543 от 06.06.2017г. В тази връзка по делото(л.22
от адм.дело № 2550/2017г. на Административен съд Пловдив)
са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 159529 от 06.06.2017г.
В последния е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1020лв. с ДДС за
тази съдебна инстанция, платимими по банков път. По делото(л.23
от адм.дело № 2550/2017г. на Административен съд Пловдив)
е приложена фактура № **********/06.06.2017г. за ползвана адвокатска услуга за
сумата от 1020, 00 лв. с данъчна основа 850,00 лв. и ДДС 170,00 лв., както и
извлечение от разплащателната сметка в „Уникредит Булбанк“ АД от 07.06.2017г. (л.24
от адм.дело № 2550/2017г. на Административен съд Пловдив),
удостоверяващи факта на плащане по банков път на сумата от 1020,00 лв. от
страна на ищеца в полза на упълномощения адвокат. Впрочем фактът на заплащане
на процесните адвокатски възнаграждения от ищеца на адв.Христев и на адв.Н. (по банков път) не е
спорен между страните по делото, с оглед поддържаното становище от ответника в
отговора на исковата молба и в проведеното по делото публично съдебно
заседание.
В производството по адм.дело №
2550/2017г. на Административен съд Пловдив е представен и трети договор за
правна защита и съдействие № 159549 от 03.08.2017г. (лист 51 от адм.дело №
2550/2017г. на Административен съд Пловдив),
сключен между ищеца и адвокат И.Н. за процесуално представителство пред
Административен съд Пловдив в производство по ЗОДОВ. В последния е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 4338,58 с ДДС лв. за тази съдебна
инстанция, платими до приключване на делото на тази инстанция по банков път. Представен
е и Анекс към договор за правна защита и съдействие № 159549 от 03.08.2017г. (лист
52 от адм.дело № 2550/2017г. на Административен съд Пловдив) с уговорено адвокатско възнаграждение
по конкретно посочени в него административни дела на Административен съд
Пловдив, измежду които и адм.дело № 2550/2017г. на Административен съд Пловдив,
по което е уговорено възнаграждение в размер на 445, 48 лв. с ДДС, платимо по
банков път. По делото (л.53
от адм.дело № 2550/2017г. на Административен съд Пловдив) е приложена фактура №
**********/03.08.2017г. за ползвана адвокатска услуга за сумата от 4338,58 лв.
с данъчна основа 3615,48 лв. и ДДС 723,58 лв., както и преводно нареждане за
кредитен превод от 04.08.2017г.(л.54
от адм.дело № 2550/2017г. на Административен съд Пловдив), удостоверяващи факта на плащане по
банков път на сумата от 4338,58 лв. от
страна на ищеца в полза на упълномощения адвокат.
В
хода на съдебното производство при новото разглеждане на делото е допуснато
извършването на съдебно - счетоводна експертиза, чието заключение е прието без
заявени резерви от страните.
Заключението на вещото лице е следното : „Деливъри“ ООД е приспаднало
начисленият му ДДС по процесните фактури за извършване на адвокатски услуги,
както следва : фактура № 112/14.11.2016г. с данъчна основа 830,00 и ДДС
166,00лв.;фактура № 98/06.06.2017г., с данъчна основа 850,00 лв. и ДДС
170,00лв. и фактура № 112/03.08.2017г., с данъчна основа 3615,48 и ДДС
723,10лв. (включваща и заплатеното адвокатско възнаграждение по
адм.дело № 2550/2017г. на Административен съд Пловдив, с данъчна основа 371,23
и ДДС 74,25лв.) и с това дружеството е намалило дължимия ДДС
за извършените продажби.
В хода на съдебното производство по
адм.дело № 2550/2017г. на Административен съд Пловдив са представени от
ответника и са приобщени към доказателствения материал по делото Справки - декларации
по ЗДДС и Дневници за покупки за м.11.2016г. и м.06.2017г. на „Деливъри“ ООД.
В хода на съдебното производство при новото
разглеждане на дeлото
са представени от ответника и са приобщени към доказателствения материал по
делото Справка - декларация по ЗДДС и Дневник за покупки за м.08.2017г. на
„Деливъри“ ООД.
След анализа на така изложените
фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:
В случая с оглед разрешаването на
административноправния спор, без всякакво съмнение, на първо място следва да
бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по
съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската
колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния
административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и
Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на
Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния
административен съд, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
С оглед възприетото в посочените тълкувателни актове, които са
задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните
постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла
на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на
специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като
незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне основание за реализиране на отговорността на държавата и общините по
реда на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ следва да бъде установено наличието на
предпоставките по чл. 1, ал. 1 от същия закон, а именно: незаконосъобразни
актове, действия/бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на административна дейност; реално причинена вреда,
произтичаща от тях, както и да се установи пряката причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да
бъде отменен по съответния ред (в
конкретния случай отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се
явява допустим, доколкото няма спор, че НП №216056-F168567/02.09.2016 г., издадено от Директор на ТД на НАП - Пловдив, е
отменено по съответния ред (с Решение № 766/26.04.2017г., постановено по АНД № 6928/2016г. по описа на ПРС).
От материалите по приложеното АНД № 6928 по описа за 2016г. на ПРС и според
констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, НП, е издадено
при неправилно приложение на закона и като такова се явява незаконосъобразно.
Решението на съда (№766/26.04.2017г.) е влязло в законна сила на 13.07.2017г.,
т.е. налице е първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно –
отменен, като незаконосъобразен, по предвидения в закона ред акт, издаден от
административен орган при изпълнение на административна дейност.
В случая обаче не е
налице втората материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на
държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – не е налице претърпяна имуществена
вреда в патримониума на дружеството - ищец в размер на 336 лева, представляваща
начислен ДДС по процесните фактури № 112/14.11.2016г. и № 98/06.06.2017г. за
ползваните адвокатски услуги при обжалването на НП № 216056-F168567/02.09.2016
г. Защитата, която се дължи с
уважаването на иска по чл.1 ЗОДОВ не трябва да надхвърля целта му, а именно да
обезщети реалните вреди, понесени от лицето. Тя не следва да е средство за
неоснователно обогатяване. В конкретния случай, действително ДДС, начислен
върху адвокатския хонорар, е неделима част от дължимото за плащане от клиента,
но това не означава, че във всички случаи клиентът е намалил имуществото си с
размера на заплатения ДДС. Част от механизма на ДДС е приспадането на
заплатения данък от платеца му и понасянето на данъка в тежест от крайния
потребител. Преди да се присъди като обезщетение
размера на начисления ДДС по фактурите за ползвани адвокатски услуги, следва да
се даде отговор на въпроса, дали ищецът е бил краен потребител по предоставените
адвокатски услуги или той е приспаднал начисления му по фактурите данък. В
случая се установи, че ищецът е приспаднал начисления и заплатен от него ДДС по
въпросните фактури, поради което за него не е налице вреда, тъй като не е
намаляло имуществото му с неговия размер. В този смисъл са и експертните изводи
на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена,
въвеждаща в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и
обстоятелства, за които са необходими специални знания, кореспондираща със събраните писмени
доказателства по делото. Така съгласно заключението на вещото
лице се установява, че дружеството е приспаднало начисления ДДС в размер на 336лв.
по процесните фактури № 112/14.11.2016г. и № 98/06.06.2017г. за ползваните
адвокатски услуги, и с това е намалило дължимия ДДС за извършените продажби.
Тези съображения обосновават извода на съда,
че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за
ищеца не са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 336 лева,
представляващи начислен ДДС по процесните фактури № 112/14.11.2016г. и №
98/06.06.2017г. за ползваните адвокатски услуги при обжалването на НП №
216056-F168567/02.09.2016 г. Казано с други думи, исковата молба е неоснователна
и като такава ще следва да бъде отвърлена в посочената част.
Така и в този смисъл са указанията дадени в Решение
№ 4381 от 14.04.2020г. на ВАС,
постановено по адм. дело № 14627/2017г.
На основание чл. 226 от АПК и 10, ал. 3 от ЗОДОВ, и с оглед указанията, дадени в решението на ВАС, на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените в производството по адм. дело № 2550/2017г. на
Административен съд Пловдив разноски в размер на 334,36 лв. – заплатените
държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на 25лв., и
възнаграждение за един адвокат в размер на 309,36 лв., съразмерно на уважената
част от иска. Така съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно -
счетоводна експертиза се установява, че по фактура № 112/03.08.2017г. в частта,
касаеща ползвани адвокатски услуги по адм.дело № 2550/2017г. на Административен
съд Пловдив, с данъчна основа 371,23 и ДДС 74,25лв. дружеството е приспаднало
начисления ДДС в размер на 74,25 лв., и с това е намалило дължимия ДДС за
извършените продажби.При това положение на
ищеца следва да се присъди единствено сумата на адвокатското възнаграждение по
посочената фактура, без ДДС (371,23
лв.), съразмерно на
уважената част от иска.
На основание чл. 226 от АПК и 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника ще следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в общ размер
на 50 лв.,
за първоинстанционното и касационното производство, съразмерно на отхвърлената
част от иска, на основание 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от „ДЕЛИВЪРИ“ ООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***стокова борса „Барт“), представлявано от М.Д.П.чрез процесуалния си представител адвокат И.Н., искова молба срещу
ответникът Национална агенция за приходите, в частта за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 336 лв. за претърпени от ищеца
имуществени вреди, представляващи
начислен ДДС по процесните фактури № 112/14.11.2016г.
и № 98/06.06.2017г. за ползваните адвокатски услуги при обжалването на НП №
216056-F168567/02.09.2016 г.
(по АНД № 6928/2016г. по
описа на Районен съд – Пловдив и по КАНД
№ 1516/2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив), ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба на 08.09.2017 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –
гр.София, да заплати на „ДЕЛИВЪРИ“ ООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***стокова борса „Барт“), представлявано от М.Д.П., сумата от 334,36
лева, представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА „ДЕЛИВЪРИ“ ООД, вписано в търговския регистър с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***стокова борса „Барт“), представлявано от М.Д.П., да заплати
на Национална агенция за приходите – гр.София, сумата от 50 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: