Определение по дело №120/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 5/23.01.2013г., постановено по гр.дело № 2939/2012 година, К. районен съд е отхвърлил предявения от К. Е. Т. от гр. К. против С. Р. А. от гр. К. иск по чл. 59, ал.9 СК за промяна на определения с решение № 161/ 20.12.2010г. по гр.д. № 1348/2010г. по описа на РС - К. режим на упражняване на родителските права спрямо малолетното дете С. С. А.. С решението К. Е. Т. от гр. К. е осъдена да заплати на С. Р. А. от гр. К. направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Въззивното производство е образувано по подадена от К. Е. Т. от гр. К. чрез представител по пълномощие въззивна жалба, с която решението се обжалва като незаконосъобразно и необосновано. Твърди се в жалбата, че било налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал. 9 от СК, а именно: бащата изпаднал в невъзможност да се грижи за детето С., тъй като повече от времето си прекарвал в чужбина; към момента на споразумението за прекратяване на брака, майката се съгласила родителските права да се ¾пражняват от ответника, тъй като тя била в състояние на напреднала бременност и предстояло раждане и грижи за новородено. На следващо място, не било оправдано детето да се отглежда от бабата по бащина линия. Детето било от женски пол и много скоро щяло да има нужда от майчини грижи и разяснения с оглед биологичното й развитие и характерните особености при момичетата, които бащата трудно щял да й даде. Детето било неправомерно изслушано от съда с оглед крехката му възраст. Детето твърдяло, че при баба си се чувства по-добре и това било естествено с оглед занижените критерии към същото и по-либералния режим и неупражняване на контрол, какъвто младата му майка упражнявала, когато детето е при нея. Не било вярно, че майката не разполага с битови и финансови възможности да се грижи за детето. Тя имала месечен приход от 500 лв., освен това вторият й съпруг работел в чужбина и също изпращал пари. Въззивницата живеела с майка си, която също й помагала при отглеждането на децата. Неприемливо било и не било в интерес на детето, същото да живее и да се отглежда от своята баба. В интерес на детето било същото да живее при майка си и да бъде отглеждано от нея. Не било оправдано сестричката и братчето да живеят разделени, тъй като по този начин се прекъсвала изградената помежду им емоционална връзка. Събраните по делото доказателства не кореспондирали със залегналите в атакуваното решение правни изводи на съда. По изложените съображения жалбодателката моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи искането детето да живее при нея и тя да се грижи за него. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.

Ответникът С. Р. А. с отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание чрез представителя си по пълномощие, я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно, да бъде потвърдено.

Страната Д. за С. П., О. „. на Д. гр. К., в съдебно заседание, не изпраща представител. Уведомява съда писмено, че социалните работници не могли да осъществят контакт с родителите на детето, които вероятно били в чужбина, поради което не могли да изготвят актуален социален доклад.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, а първоинстанционното решение правилно. Обжалваният съдебен акт е дал законосъобразен отговор на повдигнатите въпроси, поради което следва да се потвърди от въззивния състав при съответното препращане към мотивите на първоинстанционния съд съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед на поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително и следните мотиви:

Предявен пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 59, ал.9 СК за изменение на постановени с решение № 161/20.12.2010 година по гр.д. № 1348/2010 година по описа на К.йския районен съд, в бракоразводен процес, мерки относно упражняване на родителските права по отношение на роденото по време на брака на страните К. Е. Т. и С. Р. А. малолетно дете С. С. А., род. на * година.

За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 59, ал.9 СК, районният съд е приел, че не е настъпила такава промяна в обстоятелствата, която да налага изменение на постановените по бракоразводното дело на страните мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето С. А.. Предявеният иск е основан на релевираните в исковата молба твърдения, че детето живее постоянно при майката от лятото на 2011г., че бащата напълно се дезинтересирал от детето, а детето силно се привързало към майката и малкото си братче; самото дете не желаело вече да живее при баща си.

Във връзка с горното, следва да се посочи, че от събраните от първоинстанционния съд доказателства не се установяват твърдяните в исковата молба обстоятелства. От показанията на разпитаните по делото свидетели Х., М. и Ю. се установява, че детето живее с баща си във фамилна К. в с.П. на самостоятелен етаж. Расте при много добри битови условия, разполага със самостоятелна детска стая, със свое легло и ученическо бюро. Посещава редовно училище. При тях живее майката на бащата, която активно помага в грижите за детето. Във времето, през което бащата е в чужбина на работа, за детето се грижи тази баба. От свидетелските показания /включително на св. Т.- майка на ищцата/, не се установява детето да живее постоянно с майка си нито от лятото на 2011г., нито от друг момент, както и не се установява бащата да се е дезинтересирал от дъщеря си, като грижи за нея полага единствено ищцата. От решаващо значение за изводите на въззивния съд има и соченото от детето при изслушването му от първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се посочи, че не е допуснато нарушение от този съд с изслушването, което е проведено съобразно чл. 15 Закон за закрила на детето. По този начин съдът е преценил непосредствено неговото психологическо състояние и е добил представа за отношението на детето към родителите си, към дома на баща си и майка си, заявило е при кого от двамата родители иска да живее и е обяснило защо. Въз основа на това изслушване, проведено от районния съд, въззивният съд формира заключението си, че констатацията в социалния доклад, че детето е спокойно, контактно и емоционално стабилно, е обективно и правилно. В този смисъл въззивният съд счита, че неоснователно се твърди във въззивната жалба, че на детето е било внушено да заяви желание да живее при баща си, като не констатира такова повлияване върху емоционалното състояние на детето. Не се установява в тази връзка и твърдението за занижен контрол от страна на бабата на детето и по-либерален режим при отглеждането му.

С оглед на изложеното дотук, следва да бъде направена преценка дали е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал.9 СК, което да налага родителските права да бъдат предоставени на майката. В тази връзка, следва да се посочи, че не всяко изменение на обстоятелствата би могло да доведе до такъв извод, а само настъпването на нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, или, такива обстоятелства, с които би се подобрило положението му при ново разрешение на въпроса с родителските права. Промяната също така следва да е трайна и съществена. Така, както бе обсъдено по – горе, от доказателствата по делото не се установява такава трайна и съществена промяна на обстоятелствата, при които родителските права са били предоставени за упражняване от бащата. Напротив, обстоятелствата са такива, каквито са били и при постановяване на този режим - детето се отглежда от баща му, подпомаган от своята майка, а когато е в чужбина, за да работи, - от последната. Така, следва да се приеме, че връзката между дъщеря и баща е останала непроменена в своето съдържание, а родителските правомощия са упражнявани от него в интерес на детето лично и с помощта на майка му. Пътуванията на бащата зад граница, за да работи, не обосновават извод, че това се е отразила негативно върху интересите на детето или ги застрашава по някакъв начин, което да налага предоставяне правата на майката. За детето са осигурени необходимите битови и материални условия, расте и се възпитава в условията, при които се е родило и е отраснало и това не води до засягане или поставяне на интересите му в опасност. От друга страна, данните по делото за условията при майката не навеждат на извод, че положението на детето при нея ще се подобри, ако й бъдат предоставени родителските права. В тази връзка, установява се по делото, че в дома на майка си детето не разполага със собствена стая, спи на разтегателен фотьойл в хола с майка си и братчето си; както и детето очевидно се притеснява от присъствието на мъжа, с който майка му съжителства.

С оглед на гореизложеното, въззивният съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което следва да се потвърди.

Ето защо, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/23.01.2013 година, постановено по гр.дело № 2939/2012 година по описа на К.йския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛНОВЕ: 1. 2.