Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа търговско дело № 236 по описа за 2019 година,
взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на Ф.Г.,
гражданка на Република Италия, родена на ***г., лична карта № ********,
издадена на 17.12.2016г. от община Калицо, Република Италия, чрез адв.М.М. ,
управляващ съдружник в Адвокатско дружество „М.М. и съдружници“, срещу "Н."
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, бул.
********представлявано от управителя Ф.Г., с която са предявени искове с правно
основание по чл.124 ГПК във връзка с чл.137, ал.4 и ал.5 от ТЗ, за признаване
за установено между страните, че решението за избор и назначаване на Д.Х.И., с
ЕГН ********** като управител на дружеството, обективирано в протокол от
22.12.2017г., приложен към заявление, образец А4 с вх. № 20190205063601 пред
АВп – ТР е нищожно.
В исковата и допълнителната искова молба
ищецът твърди, че решението за избор на Д.Х.И. като управител на ответното
дружество, вписано в протокол на едноличния собственик на капитала (ЕСК) от
22.12.2017г., приложен към заявление, образец А4 с вх. № 20190205063601 пред
АВп – ТР е нищожно поради неспазване на законоустановената форма за приемане на
решението по чл.137, ал.4 ТЗ, както и че
е налице липсващо /невзето/ решение, тъй като едноличния собственик на
дружеството - Ф.Г., никога не е вземала решение за избор и назначаване на Д.Х.И.,
с ЕГН ********** като управител, а представения пред АВп – ТР протокол от
22.11.2017 година е неистински документ-подправен и с невярно съдържание.
Твърди се, че привидно носи подписа на управителя на дружеството Ф.Г., а
съдържанието му не отразява действителната воля на едноличния собственик на
капитала.
Ответното дружество "Н." ЕООД чрез
назначения от съда особен представител депозира в срок отговор на исковата и
допълнителната искова молба. Оспорва допустимостта на иска. Счита, че са налице
основания за установяване нищожността на атакуваното решение, поради неспазване
на законоустановената форма за приемането му.
По делото са приложени заверени от
Агенция по вписванията копия на документи по заявление А4 № 20190205063601,
подадено по партида на "Н." ЕООД, отнасящи се до процесното решение.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Ответното дружество "Н." ЕООД
е еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията на 21.12.2016г. с ЕИК ********.
Видно от вписаното по партидата на "Н."
ЕООД в ТР, от регистрацията на дружеството през 2016г. до днешна дата,
едноличен собственик и управител в дружеството е ищеца - Ф.Г..
По делото е представен Учредителен акт
на "Н." ЕООД (стр.12 и сл.), от
разпоредбите, на който се установява, че собственикът на дружеството е
компетентен да избира управител и да го освобождава (чл.14.1. ), което следва и
от закона –чл.147, ал.1 ТЗ
На 05.02.2019г. по партида на "Н."
ЕООД пред Агенция по вписванията – ТР, по електронен път от Д.Х.И. е депозирано
заявление А 4 с вх. рег. № 20190205063601, с което е заявена за вписване
промяна в обстоятелствата на дружеството – вписване на нов управител - Д.Х.И.,
с ЕГН **********, съответно заличаване на Ф.Г. като такъв, по решение на
едноличния собственик, взето на 22.12.2017г.
В приложените
към заявлението документи е представен учредителен протокол от решенията на
едноличния собственик на "Н." ЕООД, с дата 22.12.2017г., чиято форма
за действителност, истинност и вярност се оспорват от ищеца.
Видно от
вписаното в протокола от 22.12.2017г., той има почти идентично съдържание с
учредителния протокол въз основа, на който дружеството "Н." ЕООД е
първоначално вписано. Единствената разлика е по т.4, видно от която е избран и
назначен като управител Д.Х.И., с ЕГН **********. Протоколът от 22.12.2017г. е
в обикновена писмена форма.
С определение №
683 от 05.02.2019 г. , постановено по т.д.№ 226/2019 година по описа на VI-22
състав, ТО на СГС, регистърното производство по заявлението А4 с вх. № 20190205063601 за вписване на промяната относно
управителя е спряно.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, Съдът взе предвид следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правна квалификацията по чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл. 137, ал. 4 и ал.5 ТЗ, като се иска установяване на нищожност на решение на
едноличния собственик на капитала (ЕКС), прието с учредителен протокол от
22.12.2017г. на ЕСК на "Н." ЕООД, за избор и назначаване на Д.Х.И., с
ЕГН ********** за управител на "Н." ЕООД.
Неоснователно е
възражението на ответника за недопустимост на иска, поради предявяването му
извън законоустановения срок.
Съгласно
задължителните разяснения в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по
тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС нищожност на решението на ОС/едноличен
собственик може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със
срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както
членове на дружеството, така и трети лица.
В зависимост от
това дали решението подлежи или не подлежи на вписване в търговския регистър,
установяването на нищожността следва да стане чрез иск по чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК - в първия случай, и чрез иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ - във втория случай.
За да се налице
право на иск следва да съществува корелативна връзка между материалното право,
което се нуждае от защита, уредената в закона възможност за такава защита и
процесуалната възможност за нейното осъществяване. Правният интерес от
провеждане на иск по чл. 124 от ГПК се предпоставя от наличие на правен спор,
смущаващ упражняването на правото на ищеца и липса на друг ред за неговата
защита.
По делото не е
спорно, че ищецът не е трето на дружеството лице (той е едноличен собственик и
управител на ответното дружество). Решението от 22.12.2017г., чиято нищожност е
релевирана не е вписано, като постановен е съдебен акт по чл. 19 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.
Следователно за ищеца
е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 124 ГПК, за
прогласяване нищожност на решението от 22.12.2017г., поради обстоятелството, че
оспореното решение, респ. заявеното за вписване обстоятелство - нов управител,
безспорно засяга правното положение на ищеца, в качеството му на управител. Атакуваното
решение би могло да се отрази върху неговите права и задължения, съответно
евентуалното вписване на порочното решение и промяна в обстоятелствата създават
опасност за правната сфера на ищеца.
Пороците посочени
от ищеца във връзка с поддържаната от него нищожност на атакуваното решение на ЕСК
на ответното дружество са ясно и недвусмислено заявени още с ИМ, а именно това,
че по отношение на същото не е спазена установената в чл. 137, ал. 4 ТЗ
квалифицирана форма за действителност, както и че решението е обективирано в неистински документ. По този начин ищецът
обосновава , че е налице липсващо решение на едноличния собственик на капитала,
което е заявено за вписване като съществуващо обстоятелство.
Посоченото като липсващо /невзето/ решение
на едноличния собственик на капитала, тъй като протоколът е неистински частен документ е основание за установяване на несъществуване
на вписано обстоятелство по реда на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, какъвто иск не е
предявен, като следва да се има предвид че това обстоятелство не е вписано, а само заявено за вписване в ТР, а
охранителното производство е спряно.
Оспореното като
нищожно решение касае промяна в обстоятелствата на дружеството, а именно избор
и назначаване на нов управител - Д.Х.И., с ЕГН **********.
По делото не се
спори и от събраните доказателства се установява,че за относно атакуваното
решение е съставен протокол от 22.12.2017г., в обикновена писмена форма.
Съгласно
разпоредбите на чл.137 ал.1 т.5 във вр.
с ал.4 и ал.5 от ТЗ във вр. с чл.147 ТЗ, за взетото решение на едноличния
собственик на капитала за избор на управител следва да бъде съставен протокол в
писмена форма с нотариално удостоверяване на подписа и на съдържанието
едновременно, като неспазването на тази форма води до нищожност на взетото
решение, както и че въведената от законодателя форма за действителност може да
бъде дерогирана с норма в дружествения договор, в случая в учредителния акт, но
само ако се предвиди там изрично писмена форма на протокола за това решение.
В случая не се
спори и от доказателствата по делото се установява, че учредителният акт на ответното
дружество не предвижда изключение от законовото правило, респ. обикновена
писмена форма за решение на едноличния собственик на капитала на "Н."
ЕООД за избор на управител, поради което се прилага специалната нотариална
форма за действителност.
Следователно
предявеният иск за прогласяване на нищожност на решението поради неспазване на
установената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма на действителност е основателен.
Доказателства за
извършена поправка на протокола
-електронен
документ, възпроизведен на хартиен носител като електронен образ досежно датата
и съдържанието -в частта за избор на управител, както и че привидно носи
подписа на управителя на дружеството г-жа Ф.Г., не бяха ангажирани от ищеца в
настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ф.Г.,
гражданка на Република Италия, родена на ***г., лична карта № ********,
издадена на 17.12.2016г. от община Калицо, Република Италия, чрез адв.М.М.,
срещу "Н." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Лозенец, бул. ********представлявано от управителя Ф.Г., иск с правно
основание по чл.124 ГПК, във връзка с чл.137, ал.4 и ал.5, вр. с ал.1, т.5 от ТЗ, че решението на едноличния собственик
на капитала "Н." ЕООД за избор и назначаване на Д.Х.И., с ЕГН **********
като управител на дружеството, обективирано в протокол от 22.12.2017г., /електронен
документ, възпроизведен на хартиен носител, приложен към заявление, образец А4
с вх. № 20190205063601 пред АВп – ТР/, е НИЩОЖНО.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.