Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен
брачен състав, в
публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 13074
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби на страните срещу
Решение № 299173/11.12.2019 г., постановено по гр. д. № 20321/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37-ми състав.
С въззивната си жалба Р.К.Д. обжалва
решението в частта за вината за дълбокото и непоправимо на брака, като твърди, че първоинстанционният съд необосновано, без фактическо и
правно основание, е приел че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
настъпило по вина на двамата съпрузи. Излагат се съображения.
Моли да се постанови решение, с което да се
прекрати бракът поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ответницата М.И.Д. и да се потвърди решението в останалите му части, като
законосъобразно, правилно и обосновано. Заявена е претенция за разноски.
С въззивната си жалба М.И.Д. обжалва решението
в частта за вината и в частта за семейното жилище, като се твърди, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като са изложени съображения.
Моли да се постанови решение, с което да се
прекрати бракът като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на Р.Д., семейното
жилище, находящо се в София, ж. к. *****, след прекратяване на брака, ако
въззивният съд прецени, че съвместното ползване на семейното жилище е
невъзможно, моли същото да се предостави на М.Д., като бъде осъден Р.Д. да
освободи жилището, претендират се разноски за двете инстанции.
Всяка от страните е депозирала
отговор на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна, като оспорва
съответната жалба и моли за оставянето й без уважение.
Въззивните жалби са допустими.
Подадена са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от
обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден
като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и
възражението на страните, приема за установено следното:
С Решение № 299173/11.12.2019 г., постановено по гр. д. № 20321/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37-ми състав, е прекратен бракът между Р.К.Д.
и М.И.Д., като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина на съпрузите, на
основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК; семейното жилище,
находящо се в гр.София, ж.к. „*****, след прекратяване на брака, е предоставено
за ползване на Р.К.Д., на основание чл. 56, ал. 1 СК, като е осъдена М.И.Д. да
го освободи, считано от влизане на решението в сила, в частта за предоставяне
ползването на семейното жилище; постановено е, след прекратяване на брака, М.И.Д.
да носи предбрачното си фамилно име П., на основание чл. 53 СК; осъдени са
страните да заплатят по 25 лв. държавна такса при решаване на делото по иска за
развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Наведените доводи и на двете страни за неправилност на решението в
обжалваните части за вината са неоснователни.
Правната доктрина приема, че брачната вина е субективното психическо
отношение на съпруга към неизпълнението на собствените му брачни задължения и
техния обективен резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Правилно първоинстанционният съд е намерил, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са нарушили
изискването на чл. 14 и чл. 15 СК. Същите не са проявили необходимото уважение
един към друг и разбирателство към ангажираността на всеки от тях, не са
съумели да изградят семейство. Правилно първостепенният съд е анализирал
доказателствата по делото, от които става ясно, че от 2014г. страните
разговарят единствено по повод на сметки във връзка със семейното жилище, не се
е установило, който и да е от съпрузите да е направил отстъпки и компромиси, за
възстановяване на брачната връзка, за разрешаване на проблемите помежду им и
скрепяване на брака. Ето защо, правилно съдът е приел, че това поведение на
страните през релевирания за делото период, а именно след 2014г. обуславя извод
за вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака им.
Въззивният съд изцяло споделя този
извод на първоинстанционния съд, като счита, че с поведението си двете страни
са нарушили изискванията на чл. 14 и чл. 15 от СК, поради което правилно е
обявено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обща.
При постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната част относно
вината не са нарушени императивни материалноправни норми. Ето защо, въззивният съд
потвърждава първоинстанционното решение в посочената част.
За да постанови решението си в
обжалваната част относно семейното жилище, Софийският районен съд е приел, че претенция
за ползване на семейното жилище е предявена и от двете страни, както и че
ответницата е придобила по време на брака друго жилище от родителите си, но
предвид здравословното състояние на ищеца и необходимостта да посещава често
лечебно заведение в близост до семейното жилище, то ползването на семейното
жилище, следва да бъде предоставено на ищеца.
Приел е също, че доколкото по делото безспорно е установено, че
ответницата продължава да обитава семейното жилище, последната е осъдена да го
освободи, считано от влизане в сила на решението, в частта за предоставяне
ползването на семейното жилище.
Във въззивната жалба на М.Д. са
изложени доводи, че Софийският районен съд е съобразил единствено нуждата, посочена
от ищеца Р.Д., като с представените по
делото медицински документи, същият доказвал, че е прекарал заболяванията,
описани в медицинската документация, но не е доказал по делото, че все още се
нуждае от някакво лечение, както и че има необходимост да живее именно по-близо
до Трета градска болница.
Отделно от това първостепенният
съд не преценил възможността семейното жилище да бъде разпределено за ползване
и от двамата съпрузи, така както се е ползвало през последните 2-3 години, като
по делото се установявало, че през този период, съпрузите са ползвали общо
жилището и не са имали никакви конфликти.
Освен това, съдът следвало да
вземе предвид доказателствата, че ищецът не е полагал грижи за семейното
жилище, не правил никакви подобрения в апартамента ( освен боядисване на
стените в хола, където живее), не бил направил каквито и да е ремонти, не
плащал разходи за електроенергия, парно, а плащал само за водата. Не си плащал
за разноските и за входа до миналата година и винаги М.Д. заплащала, като от
една година е започнал да заплаща някои разноски, за които представил документи
по делото.
Р.Д. ползвал и понастоящем хола и
кабинета, както и кухнята, и сервизните помещения.
М.Д. също имала жилищна нужда да
остане да живее в семейното жилище, където била през цялото време от 1990г. до
сега и не желаела да напусне семейното жилище, тъй като нямала вина за
разтрогване на брака и нямало къде да отиде да живее.
Освен всичко изложено, било
установено, че в този апартамент има възможност да живеят заедно Р.Д., като
можело да се разпредели ползването му, както се ползвало и понастоящем, а
именно:
Р.Д. да ползва самостоятелно хола
и кабинета, както и терасата, към която излиза.
М.Д. да ползва двете стаи и терасата към
кухнята, които ползва понастоящем с пълнолетния син на страните Калоян, а кухнята и сервизните помещения да се ползват
общо.
Настоящият съдебен състав намира
доводите във въззивната жалба на М.Д. относно ползването на семейното жилище за
основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 СК ал. 1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на
семейното жилище.
Съгласно чл. 56, ал. 2 СК, когато
от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на
единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
Съгласно чл. 56, ал. 3 СК, когато
от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на
близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на
когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една
година.
Съгласно чл. 56, ал. 4 СК,
ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако
отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 - и ако сключи
нов брак.
Чл. 56, ал. 5 СК регламентира, че
когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху
семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема
предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства.
Съгласно чл. 56, ал. 6 СК, при
изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването
по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на
жилището.
В случая, семейното жилище,
представляващо апартамент № 39, находящ се
в гр. София, ж.к. „*****, видно от Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, е придобито в режим на
съпружеска имуществена общност на 14.06.1991 г., като същото представлява
тристаен апартамент, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ от 90.05 кв. м.
Съгласно практиката на ВКС - Решение №554/15.07.2010 по дело
№1774/2009 на ВКС, ГК, IV г.о., когато семейното жилище е общо, на първо място
се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато
това е невъзможно, ползването се предоставя на единия от тях (по искане на
единия съпруг, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца – служебно).
Ако жилището е обременено от вещно право на ползване, то се счита на този,
който притежава правото на ползване. Когато семейното жилище е на единия от
съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде
предоставено на другия само докато упражнява родителските права върху родените
от брака деца. При действието на СК от 2009 г. е изключено предоставянето на
ползването на съпруга несобственик в други случаи (разпоредбата на чл. 107, ал.
2 СК от 1985 г. не е възпроизведена в новия СК). Когато семейното жилище е на
близки на единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от
него) може да бъде предоставено на упражняващия родителските права друг съпруг
само за срок до една година.
За да се произнесе по мерките
относно ползването на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик
(или притежава вещното право на ползване) и от кои помещения се състои то.
Семейно жилище са тези помещения, които се ползват от съпрузите и ненавършилите
пълнолетие деца. Не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват
самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите. Не са част от семейното
жилище и помещенията, които се ползват самостоятелно от близки на съпрузите,
освен когато семейното жилище е общо. В последния случай самостоятелно
ползваните помещения от близък на единия от съпрузите са част от семейното
жилище. (Като се произнася по мерките относно ползването на семейното жилище
съдът не разглежда и не се произнася по оспорвания на правото на собственост).
На следващо място съдът преценява възможността за обособяване на самостоятелни
реални части от семейното жилище (без общо ползване на помещения). Ако това е
възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това
какви са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими. Когато в
семейното жилище може да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно
ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски
права) и от другия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява
родителски права), а други помещения трябва да останат за общо ползване,
разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите
са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои помещения
от кой съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) се
ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване.
Настоящият съд намира, че
първостепенният съд неправилно е приел, че жилището не може да се ползва
съвместно от двамата съпрузи, тъй като е установено, че отношенията им са
нетърпими. Действително между съпрузите са били налице вербални обиди /видно с
показанията на пълнолетния син на страните К.Д./, но същият не е бил свидетел
на физическо насилие. Отделно от това, когато ищецът се е разболял, М.Д. е
полагала грижи за него. Понастоящем всяка от страните ползва съответната
жилищна площ, като ищецът е поел плащането на топлата вода за жилището, както и
таксите за вход, а ответницата плаща останалите разходи за жилището, всеки
ремонтира съответните помещения, които ползва. Недвижимият имот, придобит по
силата на Нотариален акт за покупко-продажба, вписан под Акт № 137, том 187, №
дв. вх. рег. 76054/17.10.2008 г. по описа на Служба по вписванията – София,
представляващ ап. 50, находящ се в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. *****,
е придобит по време на брака и също е в режим на съпружеска имуществена
общност, като няма спор, че именно апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, е семейното жилище.
С оглед
изложеното, съдът намира, че отношенията между двамата съпрузи са търпими, през
последните 2-3 години по делото е установено, че същите, макар и разделени, са
ползвали общо жилището, не са имали конфликти, всеки е поел част от заплащане
на консумативите за жилището, което позволява това жилище да се ползва
съвместно от двамата вече бивши съпрузи, доколкото и към момента в него
съжителстват двамата заедно с пълнолетния им син К.Д..
С оглед изложеното, обжалваното
решение на районния съд в частта относно ползването на семейното жилище следва
да бъде отменено, като вместо него се постанови, че ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент № 39, находящ се в гр. София,
ж.к. „*****, се предоставя на М.И.Д., ЕГН **********, /с фамилно име след
прекратяване на брака П./ и на Р.К.Д., ЕГН **********, като на Р.К.Д. се
предоставят за отделно /самостоятелно/ ползване хола и кабинета, както и
терасата, към която излиза, които помещения същият е ползвал до момента, при
общо ползване с М.И.Д., ЕГН **********, /с фамилно име след прекратяване на
брака П./ на кухнята и сервизните
помещения, а на М.И.Д., ЕГН **********, /с фамилно име след прекратяване на
брака П./ се предоставят за отделно
ползване, двете стаи и терасата към кухнята, които ползва понастоящем, при общо
ползване със Р.К.Д. на кухнята и сервизните помещения.
По разноските – съгласно чл. 329,
ал. 1 ГПК, след като вината за брачното разстройство е обща, разноските по
производството, вкл. въззивното, остават в тежест на страните, както са ги
направили.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 299173/11.12.2019 г., постановено
по гр. д. № 20321/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37-ми
състав, в обжалваните части относно вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
ОТМЕНЯ Решение
№ 299173/11.12.2019 г., постановено по гр. д. № 20321/2018 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37-ми състав, в частта относно
ползването на семейното жилище, и вместо
него ПОСТАНОВИ:
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, след прекратяване
на брака, се предоставя за ползване на М.И.Д.,
ЕГН **********, /с фамилно име след прекратяване на брака П./ и на Р.К.Д., ЕГН **********, като на Р.К.Д., ЕГН **********, се
предоставят за отделно /самостоятелно/ ползване хола и кабинета, както и
терасата, към която излиза, които помещения същият е ползвал до момента, при
общо ползване с М.И.Д., ЕГН **********, /с фамилно име след прекратяване на
брака П./ на кухнята и сервизните
помещения, а на М.И.Д., ЕГН **********, /с фамилно име след прекратяване на
брака П./ се предоставят за отделно
ползване, двете стаи и терасата към кухнята, които ползва понастоящем, при общо
ползване с Р.К.Д., ЕГН **********, на кухнята и сервизните помещения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на М.И.Д.,
ЕГН **********, /с фамилно име след прекратяване на брака П./ и Р.К.Д., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.