Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-25 състав, в
публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: А.А.
при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10939 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, все предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът С.Н. твърди, че на 25.03.2017 г. в гр. София е
настъпило ПТП, причинено от водача на л. а. „Ягуар Х Тайп“
с рег. № ********, който при извършване на маневра за завой наляво е ударил
насрещно движещия се мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000“ с
рег. № ********управляван от ищеца. Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени
телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които са довели и до допълнително
усложнение на здравословното му състояние, възбуждайки посттравматична
епилепсия, от която той страда. Получените от ищеца увреждания от своя страна
са довели и до отрицателно отражение върху емоционалното му състояние и върху
начина му на живот. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача на л.
а. „Ягуар Х Тайп“ към момента на процесното ПТП е
била застрахована при ответника, поради което иска той да му заплати
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
26 000 лв. (предявен като частичен иск от общия размер на претенцията от
50 000 лв.), заедно със законната лихва върху посочената сума от
17.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по
делото.
Ответникът З. „А.“ АД оспорва иска. Твърди, че процесното
ПТП не е причинено от поведението на водача на л.а. „Ягуар Х Тайп“, а от поведението на ищеца, който е управлявал
мотоциклета, включително без да има правоспособност за това. При евентуалност
сочи, че водачът на лекия автомобил е бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на процесното събитие (т.е. за него е налице случайно събитие).
Ответникът оспорва ищецът да е претърпял сочените от него вреди в резултат от
процесното събитие, като твърди, че евентуално претърпяни
от ищеца вреди са резултат от предходно ПТП, в което той е участвал,
управлявайки мотоциклет. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е
завишен. Възразява и че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на
процесното ПТП, като твърди, че той е управлявал мотоциклета, без да притежава
правоспособност за това, наличието на посттравматична епилепсия, от която
ищецът е страдал, е повлияла възприятията и реакциите му, а също така ищецът е
управлявал мотоциклета в състояние на наркотично или алкохолно опиянение, като
всички тези обстоятелства са довели до това, че ищецът не е могъл да контролира
превозното средство, поставяйки в опасност себе си и останалите участници в
движението. Ответникът твърди още, че ищецът не е съобразил поведението си при
управление на мотоциклета с пътните знаци и маркировка в района на ПТП, а също
се е движел с превишена скорост, като това е довело да невъзможност за водача
на лекия автомобил да избегне удара с управлявания от ищеца мотоциклет.
Ответникът също така твърди, че ищецът е управлявал технически неизправен
мотоциклет – с неизправна кормилна и спирачна уредби и с изтрити грайфери на
гумите, което също е допринесло за настъпване на процесното събитие. Възразява
и че ищецът е допринесъл за получените от него увреждания, като е управлявал
мотоциклета без поставена каска и без протекторни
наколенници и налакътници, с което е допринесъл за
настъпването на по-тежки увреждания, а също така след събитието не е предприел
необходимите мерки за съхраняване на здравето си, като не е изпълнил лекарските
предписания за лечението си, а това от своя страна е довело до по-продължителен
възстановителен процес. Ответникът твърди и че предходни увреждания на здравословното
състояние на ищеца са повлияли на процеса на възстановяването му. Не оспорва
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на л. а. „Ягуар Х Тайп“ към момента на
ПТП е застрахована при него. Претендира разноски.
Съдът, като все
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, което е видно и от представените
констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие от
25.03.2017 г., че на 25.03.2017 г., в гр. София е настъпило ПТП между
мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000“ с рег. № ********управляван
от ищеца С.Н., и л. а. „Ягуар Х Тайп“ с рег. № ********.
Спорен по делото е въпросът за това как е настъпило ПТП и от действията на кой
от водачите е причинено.
Както протоколът за оглед на местопроизшествието, така и
показанията на свидетеля Б.Б., който е очевидец на
процесното ПТП, предоставят информация за местоположението на превозните
средства, както и на падналия ищец (водача на мотоциклета) – според показанията
на свидетеля, непосредствено след настъпване на процесното събитие. Въз основа
на тази информация е изготвено и заключението на автотехническата експертиза по
делото, което изяснява начина на настъпване на процесното ПТП. Според
заключението двете превозни средства са се движили насрещно, в насрещните ленти
за движение на път с двупосочно движение. Непосредствено преди разминаването
между двете превозни средства лекият автомобил се е отклонил наляво и е
навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, където е настъпил и ударът между
двете превозни средства.
Според изчисленията на експертизата скоростта на движение
на автомобила е била около 50-60 км/ч, като когато е започнало навлизането в
лентата за насрещно движение водачът е предприел едновременно и спиране, поради
което при навлизането в лентата за насрещно движение скоростта на автомобилът е
била вече около 30 км/ч, а в момента на удара – около 3 км/ч. Скоростта на
движение на мотоциклета преди настъпване на ПТП е била около 56 км/ч, като няма
данни тя да е намаляла преди удара между превозните средства. Следва да се
посочи и че скоростта на движение на мотоциклета е изчислена според
разстоянието, на което е изминало тялото на ищеца, след като е настъпил ударът
и той е паднал от мотоциклета и до окончателното му спиране. Вещото лице е
определило скоростта на движение от 56 км/ч, като е приел, че това разстояние е
било 20 м. Тъй като ищецът вече се е бил преместил към момента на извършване на
огледа, за това разстояние има данни само от показанията на свидетеля Б.Б., но не и от протокола за оглед. При разпита си в
настоящото производство свидетелят посочва, че въпросното разстояние е било
10-15 м, при което вещото лице уточнява, че скоростта на движение на
мотоциклета преди удара е била 48 км/ч (от изминато разстояние от падналото
след удара тяло на ищеца от 15 м). Разбира се, възприятията на свидетеля за
посоченото разстояние не биха могли да се абсолютизират,
тъй като свидетелят не е измерил това разстояние, а и предвид обстоятелствата
(включително това, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието) може
да се приеме, че разликата между 10 м и 20 м е в рамките на нормалната
неточност, които поначало могат да съдържат свидетелски показания за
разстояние. В този смисъл трудно може да се определи само въз основа на тези
показания дали ищецът е управлявал мотоциклета със скорост над или под 50 км/ч,
която е максимално допустимата за мястото, на което е настъпило ПТП, което се
намира в очертанията на населено място и няма данни да е сигнализирано с пътен
знак, допускащ по-висока скорост на движение (чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Същевременно
следва да се съобрази и посоченото от ищеца при разпита му на досъдебното
производство съгласно представения по делото протокол от този разпит от
30.03.2017 г. Ищецът посочва, че непосредствено преди настъпване на процесното
ПТП се е движел със скорост 60-70 км/ч, макар че следва да се съобрази и
трудността при субективното възприемане на скоростта на движение,
обстоятелството, че ищецът не посочва точна скорост, предполага, че той разчита
на усещането си за тази скорост, а не на възприети от него показания на
скоростомера на мотоциклета. При това положение, както и съобразявайки данните
от заключението на автотехническата експертиза, следва да се приеме, че ищецът
се е движел с първоначално определената от вещото лице скорост от 56 км/ч преди
да настъпи процесното събитие.
Следователно преди да започне навлизането на лекия
автомобил в лентата за движене на мотоциклета двете превозни средства са се
движели с приблизително една и съща скорост, което е надвишавала максимално
допустимата от 50 км/ч, но не с твърде много (с по-малко от 10 км/ч). Както е
посочено в експертизата и според отразеното в протокола за оглед, на мястото,
където е настъпило ПТП, пътният участък е почни прав (много лек завой),
видимостта е ясна, като тя е била такава и в деня на ПТП (според протокола за
оглед) и макар събитието да е настъпило през тъмната част на денонощието,
водачите на двете превозни средства са били с добра видимост един към друг. При
това положение следва да се приеме, че причина за настъпване на процесното ПТП
е поведението на водача на л. а. „Ягуар Х Тайп“,
който е разполагал с възможност да възприеме насрещно движещия се мотоциклет,
управляван от ищеца, но въпреки това е отклонил управлявания от него автомобил
наляво, навлизайки в лентата за насрещно движение и така препречвайки пътя на
мотоциклета (както е видно и от отразеното в заключението на експертизата), е
станал причина за настъпилия удар между превозните средства. По този начин
водачът на лекия автомобил е нарушил и задължението си при движение по път с
двупосочно движение с две ленти за насрещно движение да не навлиза в лентата за
насрещно движение (чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП).
Следователно налице е противоправно поведение на водача
на лекия автомобил, в резултат на което е причинено процесното ПТП. Поведението
на водача е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Тук следва
да се посочи и че липсват данни по делото за това, че водачът на автомобила е
бил поставен в обективна невъзможност да избегне настъпването на процесното
събитие, което в случая би означавало, че е била налице обективна причина,
която е препятствала възможността му да упражнява контрол върху автомобила и да
избере посоката си на движение. Поради това не може да се приеме, че е налице и
случайно събитие. Вследствие на процесното ПТП на ищеца са причинени телесни
увреждания (както се установява от медицинската експертиза по делото), поради
което за него е възникнало правото да получи обезщетение за причинените му
вреди.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, която е съобразила и представената по делото медицинска
документация, вследствие на ПТП ищецът е получил мозъчно сътресение, контузия
на главата и на гръдния сегмент на гръбначния стълб (охлузвания в областта на
гърба и лека болезненост при опипване в областта на спинозните израстъци на прешлените
Тх10-Тх11), рана на дясното коляно и охлузване на левия крак. Видно от
представената епикриза, непосредствено след инцидента ищецът е настанен в
болница за период от 6 дни. Според показанията на свидетелката Л.И.(майка на
ищеца) през този период, както и около 1 седмица след изписването от болница,
ищецът е изпитвал затруднения да се придвижва сам поради болките, които е
изпитвал. Това съответства и на посоченото от медицинска експертиза за това, че
ищецът е изпитвал болки и страдания за период от поне 2 седмици, след което те
са отшумели. Въпреки изпитваните болки, свидетелката посочва, че и през този
период ищецът поначало е бил в състояние да се придвижва и обслужва сам.
Свидетелката посочва и че за период от около 1 месец след изписването от
болницата ищецът е изпитвал главоболие, световъртеж и замайване, което поначало
съответства както на типичните симптоми, така и на обичайната продължителност
на възстановяването от полученото от ищеца мозъчно сътресение.
Свидетелката също така сочи, че ищецът е изпитвал и болки
в тазобедрената част на тялото, както и че е имал проблеми при уриниране
(трудно задържа урина и изпитва болка, включително и значителен период след
процесното събитие). Трябва да се има предвид обаче, че липсват данни по делото
в приложената медицинска документация, както и в заключението на вещото лице,
които да подкрепят показанията на свидетелката в тази им част, тъй като няма
данни ищецът да е получил наранявания в областта на таза, които биха могли да
имат подобно отражение върху състоянието му. Липсват данни, които да подкрепят
и посочените от свидетелката други продължителни последици за ищеца –
сприхавост и избухливост – проявления, които поначало не се свързват с мозъчно
сътресение и за които липсват данни по делото. Следва да се съобрази и
отразеното в заключението на вещото лице относно това, че последиците от
получените от процесното ПТП увреждания следва да преминат без да оставят
последствия за живота и здравето на ищеца, освен раната на коляното, от която
ще остана белег за цял живот (с размер около 3 см). Поради това, при преценка
на показанията на свидетелката съгласно чл. 172 ГПК следва да се приеме, че за
ищеца не са настъпили допълнителни неблагоприятни последици от получените увреждания
освен тези, свързани с болките в областта на охлузените места и симптомите на
мозъчното сътресение, които са отшумяли за период
съответно от 2 седмици до около 1 месец след процесното събитие.
Така при определяне на размера на дължимото обезщетение
следва да се отчете, че получените от ищеца увреждания не са твърде тежки – те
се състоят основно в мозъчно сътресение и охлузвания, и натъртвания, както и
рана на коляното. При това ищецът е имал сравнително кратък болничен престой (6
дни), както и не особено продължителен възстановителен период (около 1 месец),
през който освен изпитваните по-интензивни болки (за около 2 седмици), не е
налице съществена промяна в нормалния живот на ищеца, като при това той напълно
се е възстановил от получените увреждания, без да са останали съществени трайни
последици (с изключение на неголемия белег от раната на коляното). Следва да се
съобрази и обичайният стрес, който изпитва всеки човек, който участва и
пострада от ПТП, като при ищеца няма данни този стрес да е бил по-значителен,
независимо от това, че процесното ПТП не е първото в което е пострада ищецът
(според свидетелските показания). Като се съобразят посочените обстоятелства,
както и моментът на настъпване на процесното събитие през 2017 г., когато
ищецът е на 29 години (възраст, която също предполага по-бързо възстановяване),
съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва
да се определи на 8 000 лв.
Относно възраженията на ответника за това, че с
поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, следва да
се посочи следното. Според заключението на автотехническата експертиза по
делото, след като лекият автомобил е започнал да навлиза в лентата за движение
на мотоциклета и е станал ясна опасност за ищеца, мотоциклета е изминал още 17
метра преди да настъпи удара между двете превозни средства. Времето, с което е
разполагал ищецът, след като вече е можел да възприеме създалата се опасност, е
малко над 1 секунда (1,07 сек.). Според експертизата необходимата зона за
спиране на мотоциклета е 44 м при изчислената от вещото лице скорост от 56 км/ч
или 38 м при допустимата скорост от 50 км/ч. И в двата случая ищецът не е
разполагал с възможност да спре, за да избегне ударът. Вещото лице посочва, че
той би разполагал с такава възможност при движение с 28 км/ч, но конкретните
пътни условия в случая (ясно и сухо време, добра видимост и липса на неравности
по пътя – според протокола за оглед) не предполагат необходимост от движение с
подобна скорост. Също така при разпита си вещото лице допълва, че времето, с
което е разполагал ищецът преди настъпването на удара от около 1 секунда, съвпада
с времето, което е необходимо на водача на мотоциклет да реагира на създалата
се опасност. Според вещото лице липсват данни по делото, които да предполагат,
че е било възможно водачът на мотоциклета да възприеме опасността от по-ранен
момент. Съвпадението на времето за реакция на водача с времето, с който той
обективно е разполагал преди настъпването на удара, показва, че той не е можел
да предприеме каквито и да било действия, за да предотврати удара (да започне
спиране или да завие напр.). При това вещото лице сочи при разпита си, че
ищецът не би разполагал с достатъчно време за реакция, дори и да се е движел в
границите на допустимата скорост (при 48 км/ч).
Следователно в случая скоростта на движение на
мотоциклета, която при това не надвишава съществено максимално допустимата, не
представлява фактор, който да влияе върху възможността за настъпване на
процесното ПТП, съответно върху възможността за предотвратяването му, тъй като
дори при движение с максимално допустимата скорост (която би била и съобразена
с конкретните пътни условия) ищецът не само не би могъл да спре, но и не би
разполагал изобщо с достатъчно време за реакция, за да предприеме каквито и да
било действия, за да може да избегне настъпването на ПТП. По същата причина без
значение и техническото състояние на мотоциклета в конкретния случай.
Възражението на ответника относно неизправност на кормилната уредба не се
установява да е основателно, още повече доколкото преди настъпването на
инцидента мотоциклетът се е движел, което предполага, че е можел и да завива
(както сочи и вещото лице в заключението). Тази възможност обаче няма значение
в случая, след като водачът не е можел да се възползва от нея, предвид
недостатъчното време за реакция. Възраженията по отношение изправността на
спирачките и на състоянието на гумите на мотоциклета, които имат отношение към
възможността му да спре своевременно, също са неоснователни, доколкото и при
изправни спирачки и гуми с износване в рамките на допустимото, спирането е
невъзможно според изчисленията на вещото лице.
Като се съобрази заключението на автотехническата
експертиза относно движението на мотоциклета преди настъпването на ПТП, който
се е движел изцяло в своята лента за движение, както и липсата на данни за
пътни знаци, които да въвеждат ограничения на скоростта на движене в района,
където е настъпило ПТП, или други задължения за водачите, или да съдържат други
предупреждения за тях, за неоснователни следва да се приемат и възраженията на
ответника за това, че ищецът не е съобразил поведението си при управление на
мотоциклета с пътните знаци и маркировката.
По отношение на липсата на правоспобосност
на водача за управление на мотоциклет следва да се посочи, че поначало това не
е обстоятелство, което неминуемо да се свързва с невъзможност за фактическо
управление на превозното средство и в тази връзка не винаги може да е налице
причинна връзка между формалната липса на придобита правоспособност за
управление на МПС и поведението на водача на пътя, включително и при процесното
ПТП. В случая такава връзка също не се установява, още повече като се съобрази
вече посоченото относно това, че водачът на мотоциклета не е разполагал с
достатъчно време за реакция, за да може да избегне настъпването на ПТП. Поради
това субективните възможности на ищеца да управлява мотоциклета, които при това
не зависят пряко от наличието на придобита правоспособност за това, нямат
отношение към възможността за предотвратяването на процесното ПТП.
Отново по същите съображения в конкретния случай няма
връзка между физическото състояние на ищеца и възможността за избягване на
настъпването на процесното ПТП. На първо място следва да се отбележи обаче, че
по делото не е установено приетите от ищеца медикаменти, наркотични вещества и
алкохол да са повлияли върху способността му да управлява мотоциклета. Също
така не е установено и дали епилепсията, от която страда ищецът, в конкретния
случай се е отразила върху възможността му да управлява превозното средство.
Това изрично е посочено от вещото лице по медицинската експертиза при разпита му.
На второ място, както се посочи, независимо дали състоянието на ищеца,
включително и приетите от него вещества, са се отразили отрицателно върху
способността му да възприема пътната обстановка и да реагира своевременно и
адекватно при управлението на мотоциклета, това всъщност е без значение с оглед
на заключението на автотехническата експертиза за това, че дори и без
посочените допълнителни фактори, т.е. дори и без подобно повлияване, ищецът не
би могъл да реагира своевременно на създалата се обстановка.
Поради това следва да се приеме, че са неоснователни
възраженията на ответника за това, че ищецът е допринесъл за настъпване на
процесното събитие, тъй като е управлявал мотоциклета с превишена скорост, без
да съобрази конкретните пътни особености, както и наличните пътни знаци и
маркировка, без да е правоспособен водач, поради това, че мотоциклетът е бил
технически неизправен (с неизправна кормилна и спирачна уредба и с изтрити
грайфери на гумите), както и поради това, че ищецът е страдал от епилепсия и е
приел алкохол, наркотични вещества и медикаменти.
По отношение на твърденията на ответника за това, че
ищецът е управлявал мотоциклета без поставена каска, наколенници и налакътници и по този начин е допринесъл за настъпване на
получените от него увреждания следва да се съобрази заключението на
медицинската експертиза по делото. Според него поради факта, че липсват
охлузвания по главата на ищеца, следва да се приеме, че същият е бил с
поставена предпазна каска на главата си. Освен това според вещото лице
сътресение на мозъка, каквото е получил ищецът, може да се получи независимо
дали лицето е било със или без поставена предпазна каса. По отношение на
охлузванията по гърба и на болките в гръбначния стълб, които е получил ищецът
вследствие на процесното ПТП, в заключението си вещото лице отново сочи, че
тези наранявания биха могли да се получат независимо дали управляващият
мотоциклета е бил със или без предпазни протектори.
По отношение на раната на дясното коляно и охлузванията
на долните крайници, според експертизата, ако ищецът е бил с предпазни
протектори, то тогава тези наранявания нямаше да настъпят. Същевременно обаче
трябва да се има предвид, че съгласно чл. 137е ЗДвП само използването на
защитна каска е задължително за водачите и пътниците на мотоциклети. Това е
така, тъй като законът възприема баланс между защитата на водача и пътниците,
нормалните или обичайни ситуации, възникващи по пътищата, както и комфорта при
пътуване. Поради това очертаната от закона дължима грижа относно безопасността
на водача и пътника на мотоциклет е ограничена до ползването на каска. Тук
следва да се направи аналогия с автомобилите, при които ползването на предпазни
колани е задължително, но стандартно те са оборудвани с триточкови колани.
Макар тези колани да дават възможност при странични удари тялото на водача или
пътника да се освободи от горната част на колана, използването на четири-, пет-
или дори шестточкови предпазни колани, при които
тялото е много по-добре фиксирано към седалката и които се поставят в състезателни
автомобили, не е задължително. Балансът между възможните рискове от
наранявания, обичайните ситуации на пътя и комфорта при пътуване определя
необходимата и дължима грижа, която трябва да се положи за безопасността на
пътниците и водача, като тя е уредена и в самия закон. В случая по отношение на
мотоциклетистите, тази грижа се ограничава до поставянето на каска, поради
което не може да се приеме за нормално и дължимо поведение в обичайна ситуация
(т.е. извън състезателно управление на мотоциклет на писта напр.)
допълнителното обезопасяване на водача чрез използване на специална предпазна
екипировка.
Неоснователни са и възраженията на ответника относно
това, че ищецът е допринесъл за продължителността на възстановяването си от
получените увреждания, като не е спазвал режима на предписаното му лечение,
както и с оглед на наличие на предходни увреждания на здравето му. Липсват
данни по делото за това ищецът да не е спазил предписаното му лечение, като
това обстоятелство да се е отразило на възстановяването му. Вещото лице по
медицинската експертиза посочва при разпита си, че на ищеца е предписана
рехабилитация, която той не е извършил, но с оглед на състоянието му тя не е
била и необходима. Не се установява и наличие на връзка между предходните
наранявания на ищеца и възстановяването му от получените в резултат от
процесното ПТП. Освен това подобна връзка би била и без значение, тъй като
увреждането на здравето на ищеца и неговото възстановяване трябва да се
преценява с оглед на конкретното състояние на ищеца към момента на увреждането,
независимо от причината за това състояние. Иначе казано личните увреждания
зависят винаги от личността на увреденото лице и нейните конкретни особености,
поради което тези особености следва винаги да бъдат отчитани, когато имат
значение за тежестта на уврежданията (какъвто не е настоящият случай).
По делото е безспорно, което е видно и от посоченото в
констативния протокол за ПТП, както и от представената справка от
информационната система на Гаранционния фонд, че гражданската отговорност на
водача на л. а. „Ягуар Х Тайп“, причинил процесното
ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника З. „А.“ АД. Поради това
предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 8 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 КЗ ответникът,
като застраховател на гражданската отговорност на причинилия ПТП водач, покрива
и отговорността на застрахованото лице за лихви за забава върху дължимото
обезщетение за причинените вреди от датата на уведомяване за застрахователното
събитие или предявяване на претенция от увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето, причинило увреждането, е в забава и без
покана, т.е. от момента на настъпването на вредите, поради което от този момент
той дължи и законната лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди
(чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно застрахователят поначало отговаря и за
законната лихва за забава върху дължимото обезщетение, която се включва в
застрахователното обезщетение, но от по-късен момент – не от настъпването на
вредите, а от уведомяването му за застрахователното събитие (от застрахования
или от увреденото лице). В случая, видно от отбелязания входящ номер върху
представената по делото претенция от ищеца до ответника, ищецът е предявил пред
ответника претенцията си във връзка с процесното събитие на 17.11.2017 г.,
поради което от този момент ответникът дължи и лихвата за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, поради което основателна е претенцията на
ищеца за заплащане на тази лихва от 17.02.2018 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски, съответно на уважената част от иска, които възлизат общо
184,62 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищецът не
е заплатил на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на
адвоката на ищеца възнаграждение в размер на 403,08 лв., което е съответно на
уважената част от иска. На ответника също следва да се присъдят разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от иска, които
възлизат общо на 498,46 лв. Тъй като ищецът е освободен частично от заплащане
на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 276,92 лв.,
представляваща дължимата от ищеца такса, съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.В.Н., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата 8 000 лв. (осем хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило
на 25.03.2017 г. в гр. София, причинено от водача на л. а. „Ягуар Х Тайп“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху
тази сума от 17.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
26 000 лв. (предявен като частичен от целия размер на претенцията от
50 000 лв.).
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.В.Н., ЕГН **********,
адрес *** сумата 184,62 лв. (сто
осемдесет и четири лева и 62 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат Я.Д.,***, адрес *** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 403,08 лв. (четиристотин и три лева и 08
ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.В.Н., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** сумата 498,46 лв.
(четиристотин деветдесет и осем лева и 46 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 276,92 лв. (двеста
седемдесет и шест лева и 92 ст.) – разноски по делото за държавна такса.
Решението може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: