№ 7294
гр. С, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110135252
по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от Г. КР. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: село С, ж.к.
„В 1“, бл., вх. „А“, ет. 9, ап. 24 против „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: град С, ул. „Х И“ №, ет. 7 обективно съединени отрицателни установителни
искове за признаване за установено, че Г. КР. ИВ. не дължи на дружеството сумата в размер
на 179.58 лева - възнаградителна лихва по сключен Договор за кредит PLUS-
01060230/06.2017г. за периода 29.08.2008г.- 30.04.2009г., сумата в размер на 724.68 лева-
мораторна лихва за периода 30.08.2008г. до 20.11.2015г., както и сумата в размер на 219.09
лева- законната лихва, начислена върху главницата, считано от 14.12.2015г. до 29.04.2018г.,
за които вземания е издаден изпълнителен лист от 16.05.2016г. по ч.гр.д.77922/2015г. по
описа на СРС, 66 състав. В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че срещу
ищеца Г. КР. ИВ. е образувано и се води изпълнително дело № 20218440400798 на ЧСИ С Я,
което дело е образувано по молба на ответника „ф-ма“ ЕАД въз основа на изпълнителен
лист от 16.05.2016г., издаден по гр.дело № 77922/2015г. по описа на СРС, 66 състав, за
сумите в размер на 919.03 лева — остатък от главница по договор за стоков кредит № PLUS-
01060230, сключен през м.06.2007г. между БНП „ф-ма“ и Г. КР. ИВ., вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от 08.07.2014г. в полза на ответното дружество „ф-ма“ ЕАД,
ведно със законната лихва, считано от 14.12.2015г. до окончателното плащане на вземането,
възнаградителна лива в размер на 179.58 лева за периода 29.08.2008г.-30.04.2009г.,
мораторна лихва в размер на 724.68 лева за периода 30.08.2008г. до 20.11.2015г., и 336 лева -
разноски по делото. Посочва се, че преди образуване на посоченото изп.дело при същия
ЧСИ е било образувано изп.дело №20168440403358, което е прекратено на осн. чл.433, ал.1
от ГПК, като последното изп.действие по него било извършено на 20.10.2016г. Счита, че за
периода от последното изп.действие по изп.дело №20168440403358 до образуване на
1
изпълнително дело № 20218440400798 на ЧСИ С Я е изтекла кратката погасителна давност
и присъдените лихви не се дължат. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма“ ЕАД е депозирал отговор, с който
оспорва предявените искове и излага подробни съображения за дължимост на сумите.
Твърди се наличие на предприети действия, с които е прекъсната погасителната давност.
Считата, че независимо, че предмет на исковете са лихви, за същите следва да се прилага 5
годишна погасителна давност, доколкото се основават на акт, приравняващ се по своите
последици на влязло в сила съдебно решение. В условията на евентуалност се твърди, че
предприемането на изпълнителни действия след изтичане на срока на перемцията прекъсват
давностния срок. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложено към делото ч.гр.д.77922/2015г. по описа на СРС, 66 състав същото
е образувано по заявление на „ф-ма“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу Г. КР. ИВ.. Заповед е издадена на 05.01.2016г. и съобщена по реда на чл.47, ал.5
ГПК, чрез залепване на уведомление след като връчителя е установил, че адресата живее на
посочения постоянен адрес. Издаден е изпълнителен лист от 16.05.2016г. съгласно който Г.
КР. ИВ. е осъден да заплати на „ф-ма“ ЕАД суми в размер на 919.03 лева — остатък от
главница по договор за стоков кредит № PLUS-01060230, сключен през м.06.2007г. между
БНП „ф-ма“ и Г. КР. ИВ., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от
08.07.2014г. в полза на ответното дружество „ф-ма“ ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от 14.12.2015г. до окончателното плащане на вземането, възнаградителна лива в
размер на 179.58 лева за периода 29.08.2008г.-30.04.2009г., мораторна лихва в размер на
724.68 лева за периода 30.08.2008г. до 20.11.2015г., и 336 лева - разноски по делото.
Изискано и прието по делото е заверено копие от изп.дело №20168440403358 по
описа на ЧСИ С Я. Изпълнителното дело е образувано на 20.10.2016г. по молба на
взискателя от същата дата, въз основа на издадения на „ф-ма“ ЕАД изпълнителен лист, като
е поискано извършване на пълно имуществено проучване и налагане на запори на трудово
възнаграждение и вземания към банки в страната. Извършени са справки за налично
имущество на длъжника, но не са предприемани никакви изп.действия. С молба от
01.07.2019г. „ф-ма“ ЕАД е поискало извършване на справка за трудови договори, опис на
движими вещи и запор на банкови сметки. На 10.09.2019г. са изпратени запорни съобщения
до банките в страната. Наложен е запор на сметки в „ф-ма“ АД и ‚ф-ма“ ЕАД - без авоар,
като няма постъпления на суми по делото. С постановление от 08.04.2021г. на ЧСИ
производствотопо изп.дело №20168440403358 е прекратено на осн. чл.433, ал.1 от ГПК.
Изискано е и заверено копие от изп.дело № 20218440400798 по описа на ЧСИ С Я,
образувано на 29.04.2021г. В печата, поставен от ЧСИ по изп.дело №20168440403358 върху
изп.лист е видно, че последно изп.действие по делото е било налагане на запор на МПС на
20.10.2016г. с разпореждането за образуване на изп.дело. С разпореждането от 29.04.2021г.
2
за образуване на изп.дело № 20218440400798 на ЧСИ С Я е наложен запор на трудово
възнаграждение и на банкови сметки.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът не оспорва съществуването на задължение към момента на влизане в сила на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.77922/2015г. по описа на СРС, 66 състав, с оглед на което
следва да се разгледат възраженията му за липса на възможност за принудително събиране
на сумите, като погасени по давност.
Отричаните суми са установени за дължими в полза на „ф-ма“ ЕАД с влязла в сила
заповед за изпълнение. От ч.гр.д.77922/2015г. по описа на СРС, 66 състав се установява, че
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била надлежно съобщена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, като от същия в срока по чл.414 ГПК не е подадено възражение. Поради
това следва да се приеме, че с изтичане на предоставения срок за възражения срещу
дължимостта на сумите, заповедта за изпълнение се е превърнала в годен изпълнителен
титул, въз основа на който може да са допусне принудително удовлетворяване на
предявеното притезание. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. №28/2018 г., IV г. о., ГК). Затова длъжникът не може да релевира възраженията
си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години (а не три
години, както счита ищеца). Доколкото и вземанията за лихви са установени с акт,
приравнен като последици на съдебно решение, за тях също се прилага 5 годишната
погасителна давност.
В процесния случай давностният срок е започнал да тече от деня на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Конкретната дата
на която заповедта е влязла в сила се определя по правилата на чл.414, ал.2 ГПК и чл.47,
ал.2 ГПК в редакциите им към 29.02.2016г. – датата на залепване на уведомление и следва
да се приеме, че датата на влизане в сила е 29.03.2016г. Съгласно чл. 116, б. "б" от ЗЗД,
давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване
на помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нова давност.
Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е обявено
за изгубило сила Постановление 3/1980г. на Пленума на Върховния съд и следователно по
време на изпълнителен процес тече давност за вземанията. Прието е и, че съгласно чл. 116,
б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
3
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно течащата
давност от датата на влизане в сила на заповедта е прекъсната с първото същинско
изпълнително действие – запор на МПС на 20.10.2016г. По изп.дело №20168440403358 по
описа на ЧСИ С Я не са установени други същински изпълнителни действия, доколкото към
момента на налагане на запори на банкови сметки делото е било перемирано по право на
осн. чл.433, ал.1 от ГПК /първо изп.действие е от 20.10.2016г., а молба на „ф-ма“ ЕАД с
посочване на изп.действия е подадена на 01.07.2019г. – след повече от две години/.
Следователно течащата считано от 20.10.2016г. пет годишна погасителна давност, не е
прекъсната с изп.действия по посоченото изп.дело, но не е изтекла към момента на
образуване на настоящето дело. Течащата погасителна давност е прекъсната и с
образуването на изп.дело №20218440400798 на ЧСИ С Я доколкото с разпореждането за
образуване са наложени и запори на трудово възнаграждение и банкови сметки.
Следователно предявените искове се явяват неоснователни.
На основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.439 ГПК вр. чл.124, ал. 1 ГПК, предявени
от Г. КР. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: село С, ж.к. „В 1“, бл., вх. „А“, ет. 9, ап. 24 за
признаване за установено спрямо „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: град С, ул. „Х И“ №, ет. 7, че Г. КР. ИВ. не дължи на дружеството сумата в
4
размер на 179.58 лева - възнаградителна лихва по сключен Договор за кредит PLUS-
01060230/06.2017г. за периода 29.08.2008г.- 30.04.2009г., сумата в размер на 724.68 лева-
мораторна лихва за периода 30.08.2008г. до 20.11.2015г., както и сумата в размер на 219.09
лева- законната лихва, начислена върху главницата, считано от 14.12.2015г. до 29.04.2018г.,
за които вземания е издаден изпълнителен лист от 16.05.2016г. по ч.гр.д.77922/2015г. по
описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА Г. КР. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: село С, ж.к. „В 1“, бл., вх. „А“, ет.
9, ап. 24 да заплати на „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
град С, ул. „Х И“ №, ет. 7, на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5