РЕШЕНИЕ
гр. С., 28 Юни 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 6922 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Б.К.П., действаща със съгласието на баща си,
твърди, че пострадала при ПТП, настъпило на 19/08/2015 год. на пътя от
с.Паничище към гр.Сапарева баня. Произшествието настъпило, след като
микробусът, в който пътувала ищцата Рено Мастер с рег. № ******, управляван от Я.И.
Ц., излязъл извън пътното платно и се преобърнал по таван. Вина за настъпване
на произшествието имал водачът на микробуса, който се движил със скорост,
несъобразена с пътните условия и загубил контрол върху управлението на
автомобила. В резултат от произшествието ищцата претърпяла следните увреждания:
мозъчно сътресение, загуба на съзнание, силно главоболие и световъртеж и болки
по цялото тяло, травматичен оток по окосмената част на главата, контузия на
гръдния кош, ожулвания в областта на гръдния кош, левия горен крайник,
кръвонасядания в областта на лявата предмишница, лявата подбедрица, подкожен
кръвоизлив на лявата подбедрица, контузия на корема. Ищцата търпяла и търпи
силни болки и страдания и до момента изпитвала ужас при спомена за катастрофата
Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на микробуса била
застрахована от ответното дружество. Ето защо и като определя обезщетението за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, тя предявява
иск за заплащане на тази сума. Претендира лихва за забава върху обезщетението
за неимуществени вреди от датата на произшествието до окончателното изплащане
на главницата. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Д.з. АД оспорва предявения иск. Оспорва
ищцата да е пътувала в микробуса и да е получила травми във връзка с ПТП,
настъпило на посочената дата с процесния микробус. При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, която е приела да пътува в микробус, който не е предвиден за превоз на
такъв голям брой пътници и нямал предпазни колани за всички седалки. Освен това
ищцата пътувала без поставен обезопасителен колан. Ответникът оспорва като
завишен размера на обезщетението за неимуществени вреди и неотговарящ на
действително претърпените от ищцата вреди, а по отношение на последните –
оспорва настъпването им. Претенцията не отговаряла и на формираната за подобни
случаи съдебна практика и икономическите условия в страната. Искането е да бъде
отхвърлен предявения иск, като се присъдят на ответника направените разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника Я.И. Ц.
не взема становище по иска.
От фактическа
страна, съдът установи следното:
Фактите, че на 19/8/2015 год. на пътя между с.Паничище
и гр.Сапарева баня, микробус Рено Мастер с рег. № ******, управляван от Я.И. Ц.
е излязъл от платното за движение и се е преобърнал по таван, както и че е
налице валидно сключена застраховка Гражданска отговорност между ответника и
водача на микробуса към момента на настъпване на произшествието, са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Със споразумение от 20/2/2017 год.
на Районен съд гр.Дупница, по нохд № 1890/2016 год., Я.И. Ц. е признат за виновен
в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1 т.1, чл.20
ал.2 от ЗДвП, като е управлявал микробуса Рено Мастер с рег. № ****** без
нужната правоспособност и е допуснал настъпване на пътно-транспортното
произшествие, описано по-горе.
На 19/8/2015 год., ищцата е откарана
от екип на Спешна медицинска помощ в МБАЛ „Св.Ив.Ришлски“ ЕООД. В издадения фиш
за спешна медицинска помощ е вписана диагноза
комоцио и контузия на тялото. На ищцата са направени контролни изследвания
и прегледи.
Вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза дава заключение, че
вследствие от процесното пътно-транспортно произшествие ищцата получила
черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение, контузия на главата, контузия на
лявата подбедрица – увреждания, които не са създали опасност за живота й. От
контузията на главата и подбедрицата тя изпитвала болки и страдания.В болницата
в гр.Дупница й била приложена терапия от Манитол и Натриев бромат, след което
тя била освободена. От направените рентгенографии нямало данни за счупвания на
ребра и хемо-пневмоторакс. Пет дни след травмата, тя била прегледана от
неврохирург, поради оплаквания от болки в главата и световъртеж, но
неврологичният й статус бил в рамките на нормалното. Възстановителният период след прекарано
мозъчно сътресение, според вещото лице, е между 3 и 5 седмици. През този период
най-интензивната обща мозъчна симптоматика – гадене, повръщане, световъртеж,
била през първите 3-4 дни, а след това оплакванията намалявали. Вещото лице не
констатира, от приложените медицински документи, да е налице усложнение от
претърпяната черепно-мозъчна травма, както и да са правени други прегледи, от
което съди, че лечението е приключило успешно.
Вещите лица по комплексната
медицинска и автотехническа експертиза дават следното заключение: процесният
микробус бил преоборудван, като му била поставена една допълнителна седалка.
Микробусът, по спецификация, бил фабрично оборудван с предпазни колани, но
същите били премахнати, като вещите лица не могат да се ангажират с мнение кога
е станало това. Самите травми на ищцата съответстват на травми получени при
произшествие, при което пострадалият няма поставен предпазен колан.
Свидетелят Д.З.П. дава следните
показания: процесният микробус имал монтирани 16 седалки за туристи и 1 за
шофьор – по този начин били поставени седалките при закупуването на микробуса.
Към датата на пътно-транспортното произшествие свидетелят бил собственик на
микробуса. Свидетелят знае за произшествието – това, което му било казано е, че
спирачките на микробуса отказали и водачът взел решение да „се хвърли напред“,
мислейки, че пред него има нива. Оказало се обаче, че има 1 метър пропадане.
Свидетелят заявява, че микробусът нямал монтирани предпазни колани и бил
закупен без тях.
Свидетелката М.А.С.– баба на ищцата,
която също пострадала от процесното пътно-транспортно произшествие и води дело
срещу ответника за претърпените от нея увреди, дава следните показания: На
спускане от 7-те Рилски езера, водачът на автомобил бил изключил микробуса от
скорост. Свидетелката усетила в един момент, че той натиска педала на
спирачката, но не могъл да спре. Свидетелката не помни самото произшествие.
След него тя видяла внучката си, която вече била извадена от микробуса – тя
била стресирана, с натъртени гърди, главоболие, ожулени колене, болки в
гърдите. Когато свидетелката била откарана в болницата, ищцата лежала на
съседното на нейното легло – тя била умърлушена, били й поставени инжекции за
успокояване на болките. До момента ищцата изпитвала болки в главата.
Свидетелката заявява, че в микробуса нямало предпазни колани.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек микробус
Рено Мастер с рег. № ******. В качеството си на застраховател е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през
който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и
отрицателни преживявания, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът
приема за доказани от безспорните факти между страните и събраните по делото
доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие и вината на деликвента се доказват от
представеното по делото споразумение, сключено пред наказателния съд, което се
ползва със задължителната сила на присъдата по чл.300 от ГПК относно деянието,
неговата противоправност и вината на извършителя.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла травматични
увреждания, довело до настъпване на неимуществени вреди. Фактът, че ищцата е
пострадала от процесното произшествие се доказва по безспорен начин от
показанията на свидетелката Стоянова, която е пътувала в същия микробус. Съдът
дава вяра на показанията на тази свидетелка, въпреки това, че тя е баба на
ищцата и води дело срещу ответника за претърпените лично от нея вреди, тъй като
сведенията, които тя дава съответстват и на писмените доказателства относно
оказаната на ищцата спешна медицинска помощ, и на всички останали писмени и
гласни доказателства, установяващи обективните факти около настъпването на
инцидента (например това, че микробусът е бил без поставени колани, това, че
спирачките на микробуса са отказали, точно е описанието на мястото на
произшествието). За настъпването на неимуществените
вреди по делото е изслушана и медицинска експертиза. От заключението на вещото
лице и показанията на свидетелката Стоянова, съдът приема за доказано , че
ищцата е изпитвала болки в главата, гърдите, била е стресирана, уплашена, а
лечебният и възстановителния период са продължили около месец. По делото не се доказа единствено ищцата да е
изпаднала в безсъзнание след инцидента.
При това положение отговорността на ответника следва
да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт –
болки и страдания и стрес от настъпилото
произшествие.
Неоснователно е направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата. Действително, по делото се доказа, че тя е била без поставен
обезопасителен колан. Доказа се и причината, поради което колан не е ползван, а
именно липсата на такъв в микробуса, тъй като предпазните колани липсвали в
него. Съдът не счита, че в тежест на ищцата следва да се интерпретира факта, че
предпазните колани в микробуса са били демонтирани. Освен това по делото
липсват категорични доказателства по
какъв начин непоставянето на предпазен колан в тази конкретна ситуация
се е отразило на получените увреждания.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида, характера и тежестта на полученото
увреждане, доказаните неимуществени вреди и периодът за лечение и възстановяване
на ищцата. Въз основа на заключението на медицинската експертиза съдът приема,
че ищцата е получила сравнително леки
травми, които са отшумели за период от 3 до 5 седмици. Съдът също така
взема предвид и настъпилото пълно възстановяване след травмата и липсата на
негативни последици за здравето на ищцата за в бъдеще. При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в
периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и определените от
закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди би била сумата от 8 000 лева. В останалата част до пълния
предявен размер от 26 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на произшествието
до окончателното изплащане на сумата.
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена от задължение за заплащане
на държавна такса и разноски по силата на закона, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса
върху уважената част от иска – 320 лв., както и разноски от 107.69 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част, ищцата дължи на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски в
размер на 600 лева Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
размер на сумата 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и
разглеждането му в две съдебни заседания. Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът
дължи на ответника 484.62 лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.К.П.-К., възнаграждение
за адвокат в размер на 730 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.З.АС, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Б.К.П., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своя баща К.Д.П., съдебен адрес ***, – адв.С.К.Н., на
основание чл. 226 (1) КЗ
(отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 8 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, настъпили в резултат от
пътнотранспортно произшествие от 19/08/2015г., ведно със законната лихва от 19/08/2015
год. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА Д.З.АС, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на адвокат С.К.П.-К., с адрес ***, на
основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата 730 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.З.АС, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски градски съд,
на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 427.69 лева държавна такса и
разноски.
ОСЪЖДА
Б.К.П., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своя баща К.Д.П., съдебен адрес ***, – адв.С.К.Н. да
заплати Д.З.АС, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 484.62 лева разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ответника - Я.И. Ц..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: