№ 340
гр. Ботевград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:-
при участието на секретаря -
като разгледа докладваното от - Гражданско дело № 20251810100027 по
описа за 2025 година
С исковата молба от „В.И.“ ЕООД срещу Б. П. Б. е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за сумата от 780,00 лв., представляваща
обезщетение за при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие
поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.
Ответникът работел при ищеца по безсрочен трудов договор от 2023 г. на
длъжност „оператор пътно – строителни машини“ при месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 780,00 лв. Работникът извършил тежко нарушение на
трудовата дисциплина като без уважителни причини не се явил на работа в периода от
28.08.2023 г. до 15.09.2023 г. Във връзка с това работодателят изискал писмените му
обяснения. На 28.11.2023 г. на ответника била връчена заповед за налагане на
дисциплинарно уволнение и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
поради дисциплинарно уволнение. С оглед изложеното, работодателят ищец счита, че
надлежно е спазил процедурата по извършване на дисциплинарно уволнение, при
наличие на законовото основание за това, уволнителната заповед е влязла в сила,
поради което за него се пораждало правото по чл. 221, ал. 2 КТ да получи обезщетение
за прекратеното от него без предизвестие ТПО в размер на брутното трудово
възнаграждение.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован, не се представлява,
но в предварително депозирана молба взема становище по същество и прави изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
1
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира кумулативно изискуемите
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно:
1.) същият да не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК;
2.) да не се е явил в първото заседание по делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал. 1
от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът е получил на 14.04.2025 г. препис от
Разпореждане № 150/27.01.2025г. по гр. д. № 27/2025 г. по описа на Районен съд –
Ботевград, в което разпореждане изрично му се указва, че при непредставяне на
отговор по исковата молба в срок и неявяване в първото по делото заседание, без
ответникът да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, на
основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано постановяване на неприсъствено
решение. Въпреки това ответникът не е депозирал отговор по исковата молба. На осн.
чл. 41, ал. 2 ГПК на ответника надлежно е връчено Определение № 486/03.06.2025 г., с
което съдът е съобщил проекто – доклада си и е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание. Ответникът не се е явил в откритото съдебно заседание, не
е изпратил свой упълномощен представител, нито е депозирал искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. Налице е и процесуалната предпоставка за произнасяне
на неприсъствено решение срещу ответника, а именно ищецът своевременно е
направил искане за постановяването на решение по реда на чл. 239 във вр. с чл. 238 от
ГПК. Отделно от това искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, а именно заверени преписи на:
Трудов договор № 1953/22.08.2023 г., ведно с длъжностна характеристика от същата
дата; Писмо изх. № 8/05.07.2022 г.; Искане за даване на обяснения от 15.09.2023 г.;
Известие за доставяне, връчено на 20.09.2023 г.; Писмо изх. № 40839/23.11.2023 г.;
Заповед № 1359/11.10.2023 г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение;
Заповед № 1359/11.10.2023 г за налагане на наказание дисциплинарно уволнение и за
прекратяване на трудово правоотношение; разписка за връчване от 28.11.2023 г.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на визираните от законодателя
предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са налице основанията за уважаване на
предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като последното не е необходимо да се мотивира по същество.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски в исковото
производство в размер на 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева), от които 50,00 лв.
- държавна такса и 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от
ГПК, Ботевградският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ Б. П. Б. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *, да заплати на „В.И.“ ООД с ЕИК: * сумата от 780,00
лв. (седемстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за при
прекратяване на трудовото правоотношение по Трудов договор № 1953/22.08.2023 г.
2
без предизвестие поради дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед №
1359/11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 06.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. П. Б. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *, да заплати на „В.И.“ ООД с ЕИК: * съдебни разноски в исковото
производство в размер на общо 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева), от които
50,00 лв. - държавна такса и 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК, която може да бъде
поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3