№ 445
гр. София , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000503028 по описа за 2020 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 2597 от 27.04.2020 г., допълнено с решение от 21.07.2020 г., постановени по
гр. д. № 7569/2019 г. на СГС, ответното ЗАД «АРМЕЕЦ» е осъдено да заплати на ищеца Н.
Н. М. на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата 10`000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 12.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като за разликата до пълния
размер от 60`000 лв. искът, предявен като частичен с претенция в общ размер от 120 000
лв., е отхвърлен, като неоснователен.
Недоволен от решението в неговата отхвърлителна част е останал ищецът М., който в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон. Поддържа, че макар съдът да е достигнал до правилни изводи относно
осъществяването на фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ, неправилно е приложил
материално-правната норма на чл.52 от ЗЗД и залегналия в нея принцип на справедливост,
като по този начин неправилно е определил занижен размер на обезщетението, което не
1
съответства на търпените от него неимуществени вреди. Излага съображения, че СГС не е
съобразил претърпените телесни увреждания и настъпилите трайни последици от тях, вкл.
психическите травми и загрозяващите белези, както и не е отчел социално-икономическите
условия в страната. Освен това неправилно бил определен и началният момент на законната
лихва върху претендиранато обезщетение на 12.12.2017 г., вместо от 14.11.2017 г. Поради
изложеното моли да му бъде присъдено обезщетение в размер от 60 000 лева за търпените
неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемото ЗАД «Армеец» не е взело становище по жалбата, а
в съдебно заседание я оспорва като неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези
правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд гр.София намира следното:
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от Н. Н. М.
против ЗАД "АРМЕЕЦ" АД за присъждане на обезщетение в размер на 60 000 лв., частична
претенция от общо 120 000 лева, за причинените неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 02.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2017 г. до
окончателното й изплащане.
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени за сумата от 10`000
лв., е влязло в сила. Поради основателност на предявения иск и липсата на жалба от
ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение формира сила на
пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията на чл.432, ал. 1
от КЗ, а именно, че на 02.04.2017 г., на главен път II - 17, в посока от с. Скравена към АМ
„Хемус“, около 07:20 часа, застрахованият при ответното застрахователно дружество по
застраховка ГО водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“, с peг. № *** - К. Е. К.,
навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в движещия се срещу него
товарен автомобил марка „Скания“, peг. № ***, управляван от Д. М. Я.. От приетата по
делото комплексна медико-автотехническа експертиза е установено, че ударът е настъпил в
лявата лента на полуплатното в посока към гр.Мездра, в която се е движил товарният
автомобил със скорост от около 70 км/ч. Лекият автомобил бил в дясната лента за движение,
но непосредствено преди удара се е насочил към лявата и се ударил със скорост от около 80
км/ч. в товарния автомобил. Според експертизата, за водача на товарния автомобил ударът е
бил непредотвратим, тъй като опасната зона за спиране на товарния автомобил при
конкретните пътни условия е 74-75 м., а лекият автомобил е навлязъл в лентата му за
движение на около 22 м.
2
При катастрофата е пострадал пътникът на предна дясна седалка на лекия автомобил Н.М.,
който получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в дясна тилна
област на главата; разкъсно-контузна рана в срединната тилна област на главата; мозъчна
контузия - дифузен мозъчен едем и наличие на контузионни мозъчни огнища челно теменно
двустранно; разкъсно-контузна рана на дясна вежда и клепач; контузия на гръден кош и бял
дроб със счупване на 2-ро, 3-то, 4-то и 11 -то ребра в вдясно; малък излив на въздух в
дясната гръдна кухина; контузия на десен бъбрек, с наличие на кръв в урината; счупване на
напречните израстъци в дясно на 1-ви, 2-ри и 3-ти поясни прешлени. След инцидента
пострадалият е приет „УМБАЛ Света Анна". Разкъсно-контузната рана на дясната му вежда
била зашита, била зашите и раната в тилната област, като по-малката е залепена. Лекуван е
медикаментозно и с вливания - противоповръщащи, пронтивогърчови и антибиотици.
Първоначално напуснал самоволно болницата на 04.04.2017 г. На 06.04.2017 г. отново
постъпил и бил приет за консервативно лечение - терапевтична схема със засилен прием на
аналгетици и интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори. Вещото лице – медик е
установило при извършен преглед на 12.11.2019 г., че е наличен сивкаво белезникав ръбец,
надигнат над околната кожа 2.5/1 см. на дясната вежда в средата. В тилната област на
главата в дясно е установен сивкаво белезникав ръбец с триъгълна форма и дължина на
рамената 2/3/2 см., а до него срединно се виждат три изолирани един от друг ръбеца 2, 1 и 1
см. При прегледа ищецът се оплаквал от болки в главата на моменти и болка в кръста в
дясно при натоварване. Според медика и предвид вида, характера и тежестта на
уврежданията, възстановяването от получените увреждания е настъпило за срок от около 3
месеца, като в първите две-три седмици пострадалия е изпитвал силни болки и страдания от
счупените ребра и на напречните израстъци на три поясни прешлена. За претърпените
неимуществени вреди от ищеца в производството са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на неговата майка Н. М., според която след катастрофата сина ѝ не помнел нищо,
бил изплашен, неадекватен, изпитвал силни болки, плачел и след изписването имал нужда
от помощ.
При така очертаната фактическа обстановка настоящият въззивен състав приема от правна
страна възражението на въззивника-ищец за занижен размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди от произшествието за частично основателно.
Категорично е установено в производството, че ищецът е получил множество травматични
увреди - рани и контузии, болките и страданията от които били с висок интензитет през
първите две-три седмици след произшествието от счупените ребра и на напречните
израстъци на три поясни прешлена. Тези болки ищецът е изпитвал при дишане, кашляне,
кихане и движение. Установени са и остатъчни белези (ръбци) при прегледа, извършен от
вещото лице – медик, съответно над околната кожа 2.5/1 см. на дясната вежда в средата, в
тилната област на главата в дясно с триъгълна форма, а до него - срединно три изолирани
един от друг ръбеца от по 2, 1 и 1 см. Ищецът и понастоящем се оплаква от болки в главата
на моменти и болка в кръста в дясно при натоварване, което означава, че болките все още не
са напълно отшумели. Освен това от събраните гласни доказателства е установено, че
3
ищецът след произшествието не е можел да се обслужва сам. Меродавно за установяване на
справедливия размер на обезщетение на претърпените неимуществени вреди от ищеца,
който в пълен размер ще възмездят болките и страданията, в случая са също така и
възрастта на пострадалия към настпъване на ПТП – 18 години; преживяната остра стресова
реакция и настъпилата промяна от преживяното стресогенно събитие, с което е нарушен
досегашния му начин на живот; продължителността и интензитета на търпените болки. Не
на последно място съдът съобрази при преценка размера на дължимото обезщетение за
търпените неимуществени вреди и икономическата конюнктура към момента на
произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни случаи. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, с оглед на
конкретните претърпени от ищеца неимуществени вреди, е в размер на сумата от 30`000
лева. Поради това, че двете инстанции са достигнали до различни крайни изводи по този
въпрос, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковата претенция
е била отхвърлена за разликата над 10`000 лева до сумата 30`000 лева.
Досежно началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава, с действащия
Кодекс за застраховането законодателят се отклони от общото правило, че това е денят на
настъпване на вредоносното събитие и вместо това предвиди, че застрахователят дължи
законна лихва, за която отговаря делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите настъпи по-рано – чл. 429, ал. 3 КЗ. По този начин отговорността на застрахователя
спрямо увреденото лице продължи да е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи
на увредения, но за разлика от отменения КЗ, новият, в сила от 01.01.2016 г., изрично
лимитира лихвите за забава до тези, които текат от момента на по-ранната от двете
горепосочени дати. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на
застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, включваща и
лихвата за забава на делинквента, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати: 1). изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2). изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, но не повече
от 3 месеца от предявяване на т. нар. застрахователна претенция по чл. 380 КЗ (в този
смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, I т.о.).
В случая към исковата молба ищецът М. е приложил копие от молбата му до ответната
застрахователна компания с вх. № 100-2896/18.08.2017 г. (на л.13 от делото), с която е
уведомил застрахователя и е предявил застрахователна претенция по смисъла на чл. 106, ал.
1 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ за настъпване на процесното застрахователно събитие. След
4
предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава. На
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване
на претенцията от увреденото лице, т. е. от 18.08.2017 г., а след изтичане на срока по чл. 496,
ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава, т.е.
от 15.11.2017 г. В случая е налице отказ на застрахователя за заплащане на обезщетение от
14.11.2017 г., поради което и от 15.11.2017 г. застрахователят ще дължи законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди.
При този изход на делото на въззивника М. следва да се присъдят разноски за въззивната
инстанция в размер на 333,33 лева, а на процесуалния му представител адв.С.С. - адвокатско
възнаграждение за тази инстанция по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1356 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2597 от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 7569/2019 г. на СГС, I-
13 състав, В ЧАСТТА, в която искът с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ на Н. Н. М.
срещу ЗАД "АРМЕЕЦ" е отхвърлен за сумата от 20 000 лв., представляваща разликата над
присъдената сума от 10`000 лв. до действително дължимата сума от 30`000 лева, както и В
ЧАСТТА, в която е определена началната дата на законната лихва, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "АРМЕЕЦ" АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Стефан Караджа" № 2, да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ на Н. Н. М. с
ЕГН:**********, с адрес: с. ***, общ. ***, със съдебен адрес: гр.***, ул. "***" №1, ет.1, чрез
адв. С., допълнително сумата от 20`000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени при ПТП, реализирано на 02.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата
от общо 30 000 лв., считано от 15.11.2017 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД "АРМЕЕЦ" с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул."Стефан Караджа" № 2, да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Н. Н. М., с
ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.***, ул. *** № 1, ет.1, чрез адв. С., сумата от 333.33
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗАД "АРМЕЕЦ" с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. «Стефан Караджа» № 2, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на адвокат
5
С. Е. С., сумата от 1 356 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6