Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,
29.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори
граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и девети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретаря Анета Йотова, като
разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №5861/2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК .
Производството
е образувано по искова молба на „А.з.с.п.“, Булстат ***, със седалище и адрес на
управление:*** , представлявана от ***, чрез пълномощник ***, адрес: ***против Е.Й.В.
с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се
в исковата молба, че въз основа на заявление-декларация с вх.№ ***на ответника
била предоставена на 02.12.2013г. целева помощ за хора с увреждания по чл.44,
ал.2 от Закона за интеграция на хората с увреждания за следните помощни средства/медицински
приспособления и съоръжения: цифров слухов апарат с цена 406 лв. и 20 бр.
батерии за слухов апарат с цена 24 лв. или общо на стойност 430 лв. Твърди се в
молбата, че за отпускането на сумата като целева помощ били издадени Заповед №
3600/11.10.2013г. и № 3601/11.10.2013г.
от ***. Посочва се, че срокът за реализиране и отчитане на целевата
помощ за изработка, покупка и ремонт на помощни средства, е 30 дневен от датата на получаване на помощта,
като в този срок ответникът не представил разходооправдателни документи, с
които да удостовери изразходването на средствата по предназначение. Посочва се
от ищеца, че на основание чл. 43б ППЗИХУ ( отм.) лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват
пълния размер на сумата. Твърди се, че
на основание Заповед № РД 05 -0013813.01.2014г. била извършена проверка
и съставен констативен
протокол на 15.01.2014г. , връчен лично
на лицето на 16.01.2014г. Посочва се още
в исковата молба, че със заповед № РД 05-0086/05.02.2014г. ***разпоредил ответникът да възстанови сумата
от 430 лв. главница и сумата от 4,17 лв.
лихва за периода 02.01.2014г. – 04.02.2014г.
като заповедта била връчена с обратна разписка (известие за
доставяне ИД RS 5800
00O3EA9). Посочва се, че било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано ***. В хода на
ч.гр.д. била издадена Заповед № 1288/20.05.2015г. и изпълнителен лист № 2201 от 20.05.2015г.
посочва се още, че било образувано изпълнително дело № ***, като заповедта била
връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че в полза на ищеца спрямо ответника
съществува вземане за следните суми:
сумата от 430 лв. главница, сумата от 4,07 лв. лихва за забава за периода от
02.01.2014г. до 04.02.2014г. ведно със законната лихва, считано от 19.05.2015г.
до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените деловодни разноски в заповедното и исковото
производство.
На основание
чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника.
В
законоустановения месечен срок не е
постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, след като повторна проверка за
редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се
установява от материалите по ***, че на 19.05.2015г. „А.з.с.п.“,
Булстат *** чрез своето подразделение в ***подало заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК против Е.Й.В., както и че
в хода на производството била издадена Заповед
***.
за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК, с която РС – ***разпоредил
на длъжника Е.Й.В. да заплати на ***“ ***сумата от
430 лв. главница, сумата от 4,07 лв. лихва за забава за периода от 02.01.2014г.
до 04.02.2014г. ведно със законната лихва, считано от 19.05.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски за държавна
такса в размер на 25 лв.“. Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С определение №260414/28.09.2020г. заявителят
бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 06.10.2020г. С искова молба вх.№266184/04.11.2020г. в законовия месечен срок е
инициирано настоящото гражданско дело ***
Безспорно по
делото е и се установява от представените от ищеца и неоспорени от ответника
заверено копие на заявление от 10.10.2013г., заверено копие на медицински
протокол на специализирана лекарска консултативна комисия; заверено копие на
заключение от аудиометрично изследване на слуха, че Е.Й.В. кандидатствал за целева
парична помощ за цифров слухов апарат и 20 бр. батерии поради трайно намалена работоспособност по ЕР
на ТЕЛК от 01.02.2013г. поради слухова
загуба.
Безспорно по
делото е и се установява от представените от ищеца и неоспорени от ответника заверено
копие на заповед №3600/11.10.2013г. и заверено копие на заповед №
3601/11.10.2013г.; заверено копие на заповед № РД 05-0013/13.01.2014г., че на В.
била отпусната парична целева помощ от 406 лв. за закупуване на цифров слухов
апарат и сумата от 24 лв. за закупуване
на 20 бр. батерии за слуховия апарат, като покупката следвало да бъде извършена
в 30/90 дневен срок от издаване на
заповедта като в този срок следвало да се представят оригинална фактура и фискална
бележка, копие от тях, приемно предавателен протокол. Заповедите били връчени
на В. на 15.10.2013г.
Видно от
констативен протокол от 15.01.2014г.,
сумата е преведена на 02.12.2013г. по сметка на Е.Й.В..
Не се спори и относно обстоятелството, че била
извършена проверка относно получената от
ответника целева информация, в резултат на която било установено, че дължимите
разходооправдателни документи не били представени и била издадена заповед за
възстановяване на неправомерно получената сума. В тази насока са и заверено копие на констативен протокол от 15.01.2014г. и заверено копие на заповед № РД
05-0086/05.02.2014г.
Спори се между странитe дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че е сезиран
с
искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на „А.з.с.п.“ против Е.Й.В. за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца на сумата от 430 лв. главница,
сумата от 4,07 лв. лихва за забава за периода от 02.01.2014г. до 04.02.2014г.
ведно със законната лихва, считано от 19.05.2015г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е
издадена Заповед
***. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ***.
От
твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са
процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. ***като
същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и
специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
По
същество исковете са основателни и
доказани.
За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение.
В конкретният случай по делото са налице безспорни доказателства за
основанието на претендираното вземане за главница, както и обстоятелството, че
ответникът е в забава. С писмените
доказателства - заверено копие на заповед №3600/11.10.2013г. и
заверено копие на заповед № 3601/11.10.2013г.; заверено копие на заповед № РД
05-0013/13.01.2014г., констативен протокол от 15.01.2014г., заверено копие на заповед № РД 05-0086/05.02.2014г.,
ищецът
доказа, че на между страните е
съществувало налично правоотношение по повод предоставяне на целева помощ за
цифров слухов апарат и 20 броя батерии в
полза на ответника, както и че сумата за закупуването на вещите е предоставена
на Е.Й.В. 15.01.2014г. Доказа се по делото и обстоятелството, че в
уговорения срок ответникът не е
представил оригинална
фактура и фискална бележка за удостоверяване. Това обстоятелство се признава от
В. и в съдебното заседание от 29.01.2021г.
Съдът приема за неоснователно възражението на Е.Й.В., че е закупил вещите и е разполагал в
документация за тях, но същите били
изгорени от внуците му. Възражението на ответника не се подкрепя от каквито и
да е доказателства по делото, поради което съдът не го приема за основателно. В
тежест на ответника е да представи доказателства за изпълнение на задълженията
си, както и за закупуването на апарата и батериите. Такива доказателства не
бяха представени в производството.
С оглед на горното и от представените от ищеца и неоспорени от
ответника писмени доказателства, съдът установява по
безспорен и категоричен начин основанието,
размера
на вземанията и начина за определянето им, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение.
Ето защо исковете на „А.з.с.п.“*** следва
да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца направените по делото разноски сумата от 25 лв. платена
държавна такса, както и деловодни разноски в заповедното производство в размер
на 25 лв. или общо сумата от 50 лв. По отношение
на разноските, направени в заповедното производство, същите съставляват
акцесорно вземане, което е пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат характер на самостоятелно
съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки
обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в мотивите
си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от страна на ищеца.
Ето защо и предвид факта, че установителните искове са явно основателни и доказаин, то отговорността
за разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника –
ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение
№290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№
244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.;
Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от гореизложените съображения
и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „А.з.с.п.“, Булстат ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от ***, има вземания към Е.Й.В. с ЕГН **********, адрес: *** за следните суми: сумата от 430 лв. главница, сумата от 4,07 лв. лихва за забава за
периода от 02.01.2014г. до 04.02.2014г. ведно със законната лихва, считано от
19.05.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед ***. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ***.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 Е.Й.В. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „А.з.с.п.“,
Булстат ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от ***, сумата от 50 лв. – общо направени
деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: