Решение по дело №10498/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1454
Дата: 21 декември 2021 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20211110210498
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1454
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110210498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД с ЕИК *****, срещу наказателно
постановление № ***/30.06.2021 г., издадено от Заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор, с което на основание чл. 83, чл. 53, чл. 27 и
чл. 18 от ЗАНН и чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 24, ал. 1, предложение
второ от Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с
финансови инструменти (ЗПМПЗФИ), на „****“ ЕООД на основание чл. 23,
ал. 2, т. 1 от ЗПМПЗФИ са наложени 13 имуществени санкции, всяка в размер
на 1000 /хиляда/ лв., общо в размер на 13 000 /тринадесет хиляди/ лв. за 13
извършени нарушени на чл. 19, § 1, ал. 1, в частта „тясно свързани с тях лица
уведомяват компетентния орган“, б. „а“, във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл. 19,
§ 1, ал. 3, във връзка с чл. 19, § 8 от Регламент № 596/2014 г.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Изтъква се, че НП е издадено без да бъдат
установени и обсъдени всички обстоятелства по процесния случай. Допълва,
че е налице неправилна квалификация на деянието, както и че дружеството не
е осъществило състава на посоченото нарушение, посочвайки аргументи в
тази насока. Иска се отмяна на НП като се твърди, че са допуснати нарушения
на процесуалните правила и се навеждат доводи за маловажност на
процесното нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – КФН, редовно призована, представлява се от
процесуалния си представител юрисконсулт Г.. Сочи, че жалбата е
1
неоснователна като намира, че при протичане на производството не са
допуснати процесуални нарушения, допълва, че нарушенията не могат да
бъдат определени като маловажни. Моли НП да бъде потвърдено, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения.
От фактическа страна се установява, че „****“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1360, район „Връбница“,
квартал „Индустриална зона Орион“, ул. „3020-та“ № 34, ет. 6,
представлявано от М.И.Л., ЕГН: **********, в качеството му на управител в
периода от 01.01.2020 г. до 08.12.2020 г., е сключило 16 сделки с емисия
акции, с ISN ****, от капитала на „****“ АД (емитент):
Сделка № 1 – с номер в „Централен депозитар“ АД CAP20200915001, от
дата 15.09.2020 г., с 39370 броя финансови инструменти – продажба;
Сделка № 2 – с номер в „Централен депозитар“ АД CAP20200924001, от
дата 24.09.2020г., с 38630 броя финансови инструменти – продажба;
Сделка № 3 – с номер в „Централен депозитар“ АД 20201123000000076,
от дата 23.11.2020 г., с 570 броя финансови инструменти, с единична цена 7,
00 лв., обща сума в лева 3, 990. 00 – продажба;
Сделка № 4 – с номер в „Централен депозитар“ АД 20201123000000081,
от дата 23.11.2020 г., с 4000 броя финансови инструменти, с единична цена 7,
00 лв., обща сума в лева 28,000.00 – продажба;
Сделка № 5 – с номер в „Централен депозитар“ АД 20201123000000089,
от дата 23.11.2020 г., с 102000 броя финансови инструменти, с единична цена
7, 00 лв., обща сума в лева 714,000. 00 – продажба;
Сделка № 6 – с номер в „Централен депозитар“ АД 20201123000000090,
от дата 23.11.2020 г., с 121000 броя финансови инструменти, с единична цена
7, 00 лв., обща сума в лева 847,000. 00 – продажба;
Сделка № 7 – с номер в „Централен депозитар“ АД 20201123000000091,
от дата 23.11.2020 г., с 155000 броя финансови инструменти, с единична цена
7, 00 лв., обща сума в лева 1,085,000. 00 – продажба;
Сделка № 8 – с номер в „Централен депозитар“ АД 20201123000000092,
от дата 23.11.2020 г., с 17430 броя финансови инструменти, с единична цена
2
7, 00 лв., обща сума в лева 122,010.00 – продажба;
Сделка № 9 – с номер в „Централен депозитар“ АД 20201123000000093,
от дата 23.11.2020 г., с 33570 броя финансови инструменти, с единична цена
7, 00 лв., обща сума в лева 234,990. 00 – продажба;
Сделка № 10 – с номер в „Централен депозитар“ АД
20201123000000150, от дата 23.11.2020 г., с 15 броя финансови инструменти,
с единична цена 7, 00 лв., обща сума в лева 105. 00 – продажба;
Сделка № 11 – с номер в „Централен депозитар“ АД
20201123000000173, от дата 23.11.2020 г., с 30415 броя финансови
инструменти, с единична цена 7, 00 лв., обща сума в лева 212,905. 00 –
продажба;
Сделка № 12 – с номер в „Централен депозитар“ АД
20201124000000100, от дата 24.11.2020 г., с 400 броя финансови инструменти,
с единична цена 7, 00 лв., обща сума в лева 2,800. 00 – продажба;
Сделка № 13 – с номер в „Централен депозитар“ АД
20201125000000115, от дата 25.11.2020 г., с 140385 броя финансови
инструменти, с единична цена 7, 00 лв., обща сума в лева 982,695. 00 –
продажба;
Сделка № 14 – с номер в „Централен депозитар“ АД
20201125000000116, от дата 25.11.2020 г., с 123900 броя финансови
инструменти, с единична цена 7, 00 лв., обща сума в лева 867,300. 00 –
продажба;
Сделка № 15 – с номер в „Централен депозитар“ АД
20201125000000117, от дата 25.11.2020 г., с 71300 броя финансови
инструменти, с единична цена 7, 00 лв., обща сума в лева 499,100. 00 –
продажба;
Сделка № 16 – с номер в „Централен депозитар“ АД
20201125000000122, от дата 25.11.2020 г., с 15 броя финансови инструменти,
с единична цена 7, 00 лв., обща сума в лева 105. 00 – продажба.
Информацията за сключените сделки била предоставена на КФН от
„Централен Депозитар“ АД с писмо вх. № 09-6-161/10.12.2020 г., по повод
извършването на проверка от КФН.
На 16.11.2020 г. между Инвестиционен посредник (ИП) „****“ ООД и
„****“ ЕООД бил сключен договор за управление на индивидуален портфейл
№ 23-ДУ/16.11.2020 г., с който „****“ ЕООД предала на управление на ИП
следните финансови активи – ****, с единична цена 6, 04 лв., количество в
размер 1870300, с обща стойност 11 296 612.
На 18.11.2020 г. било проведено заседание на Съвета на директорите на
3
„Българска Фондова Борса“ АД („БФБ“ АД), на което се взело решение
акциите от капитала на „****“ АД, с ISN ****, да се допуснат до търговия на
регулиран пазар, организиран от „БФБ“ АД, считано от 23.11.2020 г.
На 16.12.2020 г. „****“ ЕООД, уведомило КФН, с писмо за сключените
сделки за своя сметка с акции от капитала на емитента.
В КФН била извършена проверка по документи, както и въз основа на
предоставена информация от „***“ АД, за посочените сделки. При справка в
Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията,
било установено, че към датата на сключване на сделките М.И.Л., с ЕГН
**********, е член на Съвета на директорите на „****“ АД, като
същевременно същото лице е управител на „****“ ЕООД.
Контролните органи приели, че „****“ ЕООД е юридическо лице, чиито
ръководни функции се изпълняват от лице, което е член на управителния или
надзорния съвет на емитента на („****“ АД), от което следва, че е тясно
свързано лице. Притежавайки това качество, дружеството е длъжно да
уведомява емитента, както и компетентния орган, за всяка сделка извършена
за тяхна собствена сметка свързана с акции, след като общата сума на
сделките достигне праг от 5 000 евро в рамките на една календарна година.
Срокът за уведомяване е 3 работни дни, считано от датата на сключване на
сделката. Актосъставителят установил, че със сключването на Сделка № 4 – с
номер в „Централен депозитар“ АД 20201123000000081, от дата 23.11.2020 г.,
с 4000 броя финансови инструменти, с единична цена 7, 00 лв., обща сума в
лева 28,000.00 – продажба, прагът от 5 000 евро е преминат и дружеството е
следвало в срок от 3 работни дни да уведоми компетентния орган за тази и
всяка следваща сделка.
Въз основа на това, младши експерт в отдел „Надзор на инвестиционни
посредници, пазари на финансови инструменти и разследване на пазарни
злоупотреби“, на КФН съставил АУАН № Р-***/01.02.2021 г. срещу „****“
ЕООД за 13 нарушения на чл. чл. 19, § 1, ал. 1, в частта „тясно свързани с тях
лица уведомяват компетентния орган“, б. „а“, във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и
чл. 19, § 1, ал. 3, във връзка с чл. 19, § 8 от Регламент № 596/2014 г. Актът бил
връчен на представител на дружеството, който го приел без възражения.
Въз основа на цитирания АУАН, при идентично описание на
извършеното нарушение и цитиране на посочената разпоредба било съставено
обжалваното наказателно постановление № ***/30.06.2021 г. , с което на
„****“ ЕООД са наложени 13 имуществени санкции, всяка в размер от по
1000 /хиляда/ лв., общо в размер на 13 000 /тринадесет хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
4
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите С. Н. П.,
както и писмените документи, приложени по делото, които съдът е приобщил
към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, като съдът ги
кредитира изцяло, тъй като са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
възприетата от съда фактическа обстановка.
Посредством показанията на свидетеля П. се установяват
обстоятелствата по извършената проверка и направените от нея констатации.
Депозираните от него показания са последователни и логични и допринасят
за изясняване на фактологията на проверката и съставянето на АУАН, поради
което съдът го кредитира в цялост. Освен това, показанията на свидетеля в
пълна степен кореспондират със събраните по делото писмени доказателства,
посредством които се установяват обстоятелствата подлежащи на доказване в
процеса и точния механизъм на извършване на нарушенията.
Материалната и териториална компетентност на свидетеля П., относно
съставяне на акта за установяване на извършените административни
нарушения, се установява посредством приложената Заповед № З-
249/20.10.2020 г., т. 1.3.16.

При така установеното от фактическа страна, съдебният състав
намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което
дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН,
при спазване на установения ред и в давностните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя.
Жалбоподателят сочи, че АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение, поради това че в НП е описано, че не са подадени възражения
срещу съставения АУАН. Действително в оспореното НП е посочено, че не са
подадени възражения срещу акта, въпреки че такива са постъпили и са
приложени към делото. Това, обаче не представлява основание за отмяна на
НП и не е нарушение, което може да бъде определено като съществено
такова. На първо място разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не е скрепена
със санкция в случай, че АНО не е обсъдил възраженията на жалбоподателя,
такова обсъждане не е предвидено като задължителен реквизит в чл. 57 от
ЗАНН. В допълнение, АНО е установил фактическата обстановка и е обсъдил
събрания доказателствен материал, така че не е налице хипотеза, в която се
установява празнота на доказателствения материал или неговото превратно
тълкуване. Възможностите на дружеството за оспорване на установените
5
факти по така вмененото му за извършено нарушение не се преклудират с
подаването на възражения срещу АУАН, напротив жалбоподателят има
възможност да оспори НП пред компетентния съд.
Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят
на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта
съдържат описание на нарушенията, включително мястото и времето на
извършването им, а обстоятелствата при извършването им са точно и ясно
конкретизирани, за да може да се разбере, в какво се изразяват допуснатите
административни нарушения. Налице е съответствие между фактическото
описание на нарушенията и тяхната правна /цифрова/ квалификация. Съдът
намира, че правилно е определена датата на извършване на всяко от
нарушенията, както и коректно е пресметнат срокът от 3 работни дни за
изпълнение на задълженията. Нарушенията са осъществени чрез бездействие
и АНО е съобразил, че датата на извършване на нарушението е денят след
изтичането на 3 работни дни от сключване на всяка от сделките.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Наказващият орган
правилно е приел, че „****“ ЕООД, е лице, тясно свързано с лице, което
изпълнява ръководни функции в „****“ АД, а именно М.И.Л. към датата на
гореописаните сделки е член Съвета на директорите на „****“ АД и
управител на „****“ ЕООД. Понятието тясно свързани лица се извежда от чл.
3 § 1, т. 26, б. „г“ във връзка т. 25, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 596/2014 г.
Дружеството е сключило за своя сметка 13 сделки с акции от капитала
на емитента („****“ АД), поради което е следвало да уведоми писмено КФН.
Чл. 19, § 1, б. "а" от Регламент № 596/2014 визира, че лицата с ръководни
функции, както и тясно свързани с тях лица, уведомяват емитента или
участника на пазар за квоти за емисии и компетентния орган по отношение
на емитентите, за всяка сделка, извършена за тяхна собствена сметка,
свързана с акции или дългови инструменти на този емитент, или със
свързаните с тях деривати или други финансови инструменти.
В чл. 19, § 1, ал. 3 е посочено, че разпоредбата на чл. 19, § 1, ал. 1 се
прилага, след като общата сума на сделките достигне прага, определен в чл.
19, § 8 от Регламент № 596/2014, в рамките на една календарна година.
В чл. 19, § 8 от Регламент № 596/2014 е посочено, че разпоредбата на
чл. 19, § 1 се прилага за всяка последваща сделка след достигането на обща
сума от 5 000 евро в рамките на една календарна година. Прагът от 5 000 евро
се изчислява чрез прибавяне без нетиране на всички сделки, посочени в § 1.
Правилно АНО е приел, че със сключването на Сделка № 4 – с номер
в „Централен депозитар“ АД 20201123000000081, от дата 23.11.2020 г., с 4000
броя финансови инструменти, с единична цена 7, 00 лв., обща сума в лева
6
28,000.00 – продажба, е преминат регламентираният в закона праг от 5 000
евро /левова равностойност 9 889,15 лева по курса на БНБ/ и следва за тази,
както и за всяка следваща сделка да бъде уведомен компетентният орган.
АНО е посочил, че спрямо сделка 1 и 2 не се прилагат посочените
разпоредби, със сделка 3 не е преминат прагът установен в закона,
следователно правилно АНО е наложил административно наказание въз
основа на сделка № 4, с която се преминава прагът и за всяка следваща.
Едно от основните възражения на жалбоподателя е, че дружеството
не е имало възможност своевременно да разбере за сключените сделки и за
преминатия праг, тъй като сделките са били осъществени чрез инвестиционен
посредник, за своето твърдение прилага и сключен договор. Съдът намира, че
това обстоятелство не може да се характеризира като непреодолимо и от
такова естество, че да постави санкционираното дружество в невъзможност за
осъществяване на своите задължения. Начинът, който санкционирано
дружество е избрал да бъдат извършвани продажби с посочените финансови
инструменти, е вътрешноорганизационен въпрос на дружеството, а не
основание за неизпълнение на задължения установени чрез закон. Именно
обратната зависимост следва да бъде спазена. В началната част на Регламент
596/2014 в (58) е посочено, че задължението за публикуване на сделките на
ръководните кадри включва и сделките, извършени от друго лице за тяхна
сметка, каквото лице в процесния случай е и ИП, който действа от името и за
сметка на своя клиент.
В допълнение сключеният между дружеството и ИП договор за
управление на индивидуален портфейл е с предмет финансовите активи,
които са предоставени за управление на ИП, представляващи акции ****.
Това обстоятелство определя и структурата на портфейла като „Агресивен“.
В чл. 19, §1, ал. 1а от Регламента, са предвидени три хипотези, които
изключват задължението за уведомяване на контролните органи по ал. 1. В
процесния случай те не са приложими, тъй като експозицията към акциите на
емитента надвишава 20% от активите на портфейла. От друга страна съдът
намира, че не е приложима и хипотезата на буква „в“, доколкото посоченото
свързано лице е било запознато със съдържанието на разписания договор с
ИП, както и с финансовите активи, които са предадени за управление.
На следващо място, възможността за извършване на дейност чрез ИП,
7
не изключва отговорността, дружеството да спазва законодателството, в
противен случай би се допуснало заобикаляне на закона и неговото прилагане
чрез използване на посредници. Дружеството е избрало начин на уведомяване
за сключените сделки от ИП, като изрично в посочения договор на стр. 5, т. 5
е описано, че клиентът на ИП може да избере опция за уведомяване за
реализирана сделка на принципа „сделка по сделка“, но санкционираното
дружеството не е избрал такъв метод на уведомяване. Липсата на организация
и подход за управление на дружествената дейност не следва да бъде прието
като обстоятелство, което изключва спазването и прилагането на закона.
Осъществените нарушения са формални и са обективно извършени с
неуведомяването на контролните органи в срок от 3 работни дни от датата на
сключване на всяка от посочените 13 сделки.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва
да бъде обсъждана изобщо.
Санкционната разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗПМПЗФИ
предвижда, за нарушения на чл. 19 от Регламент 596/2014, налагане на
имуществена санкция спрямо юридическа лица в размер от 1 000 до 1 000 000
лв. Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена
санкция от 1000 лв. за всяко едно от извършените административни
нарушения, същата e определена в минималния размер, който е предвидил
законът. Той е адекватен на тежестта на нарушението, поради което съдът я
намира за съответна на извършеното нарушение. Правилно АНО на
основание чл. 18 от ЗАНН, за всяко административно нарушение, е наложил
отделна санкция, доколкото със сключване на сделката, с която е преминат
прагът от 5 000 евро, за нея и всяка следваща сделка, за санкционираното
дружество възниква съответното задължение.
Естеството на нарушенията и важността на засегнатите обществени
отношения с извършването им, мотивират съдебния състав да приеме, че
случаят не може да бъде квалифициран като маловажен, по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Поради това наведените от жалбоподателя доводи в тази насока
следва да бъдат оставени без уважение. В процесния случай са сключени
сделки многократно надхвърлящи минимално определения праг.
Обстоятелството, че все пак дружеството е уведомило КФН, правилно е
8
отчетено като смекчаващо обстоятелство от АНО. Задължението за
публикуване на така описаните сделки е с цел прозрачност и постигане на
информираност на инвеститорите, именно кратките срокове, в които следва
да бъде осъществено уведомяването, е с цел контролните органи да осигурят
сигурност на пазара с финансови инструменти, а инвеститорите да предвидят
своите действия.
Горните доводи водят съда до извод, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на
процесуалния представител на КФН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното
НП. По делото като представител на КФН, в проведеното съдебно заседание,
е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл.
27Е от Наредбата за заплащане на правна помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита, в
производствата по ЗАНН, е в размер от 80 до 120 лева. Съдът намира, че в
случая производството е с правна и фактическа сложност и е проведено едно
съдебно заседание, поради което и следва да се присъди възнаграждение в
размер на 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/30.06.2021 г.,
издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с
което на основание чл. 83, чл. 53, чл. 27 и чл. 18 от ЗАНН и чл. 15, ал. 1, т. 7
от ЗКФН и чл. 24, ал. 1, предложение второ от Закон за прилагане на мерките
срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПМПЗФИ), на
„****“ ЕООД на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗПМПЗФИ са наложени 13
имуществени санкции, всяка в размер на 1000 /хиляда/ лв., общо в размер на
13 000 /тринадесет хиляди/ лв., за 13 извършени нарушение на чл. 19, § 1, ал.
1, в частта „тясно свързани с тях лица уведомяват компетентния орган“, б.
„а“, във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл. 19, § 1, ал. 3, във връзка с чл. 19, § 8 от
Регламент № 596/2014 г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
9
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, да заплати на Комисията за финансов
надзор, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10