РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 07.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 168 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 61 от 28.10.2021 г., постановено по АНД № 20214330200186/2021 г., Тетевенският районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № НП-УСОГ-4/19.07.2021 г. на Кмета на Община Тетевен, с което на В.М.П., ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, в качеството на лицензиран лесовъд на фирма „****“ ЕООД, гр. ****, притежаващ Удостоверение от ИАГ за упражняване на лесовъдска практика № 2799/10.05.2012 г., на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 2 и ал. 3 и чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, във вр. с чл. 61, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като законосъобразно.
Със същото решение е осъден В.М.П., ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати полза на Община Тетевен, сумата от 100 лв. разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал В.М.П. ЕГН: **********, с адрес: ***, който чрез адв. С.П. , в законния срок е подал касационна жалба против решението на ТРС с твърдение за нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че касаторът не е извършил твърдяното административно нарушение, тъй като отсечените дървета са попадали в технологичната просека за прокарване на временен път, ограничен от горския стражар по безспорно видим начин чрез маркиране на крайните за просеката дървета, и не е било необходимо маркирането на тези дървета. На следващо място се твърди, че наказаното лице-касатор има сключен трудов договор с продължителност на работното време от четири часа на ден, и ако незаконната сеч е била извършена извън работното време, то той не е бил длъжен да контролира, съответно да не я допуска. В заключение се моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено обжалваното пред РС наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Липсва и писмено становище на касатора.
Ответникът по касационната жалба – Община Тетевен се представлява от юрк. Й.В., която намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно. Ответникът представя възражение по касационната жалба и писмени бележки, в които излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът се позовава на практика на Административен съд – Ловеч по идентично на настоящото дело /КАНД № 7/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч/, като сочи, че срещу касатора са издадени общо 4 наказателни постановления за идентични нарушения, като единствената разлика е в количеството на отсечената дървесина. Ответникът по касация претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно представен списък на разноските.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС следва да бъде оставено в сила като законосъобразно, като споделя мотивите на районния съд.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С Наказателно постановление № НП-УСОГ-4/19.07.2021 г. на Кмета на Община Тетевен, на В.М.П., ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, в качеството на лицензиран лесовъд на фирма „****“ ЕООД, гр. ****, притежаващ Удостоверение от ИАГ за упражняване на лесовъдска практика № 2799/10.05.2012 г., на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 2 и ал. 3 и чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, във вр. с чл. 61, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, като е приел, че административното нарушение е доказано. Районният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира свидетелсксите показания и писмените доказателства. Районният съд е изложил и мотиви във връзка с възражението на жалбоподателя/сега касатор относно времето на извършване на административното нарушение, като е изложил, че: „Периодът на извършване на сечта е определен за срока на действие на позволителното за сеч-08.10.2020г.-29.12.2020г. Макар и същият да е неправилно определен, с оглед данните, че на 16.11.2020г. и на 25.11.2020г. отделът е бил посетен от служители на УСОГ при Община-Тетевен и нарушения по ЗГ не са били открити, респ. следва да се приеме при тези данни, че нарушението е извършено в периода от 25.11.2020г. до 29.12.2020г., то този пропуск не влияе на приетото по отношение на съставомерността на деянието, субекта на нарушението и неговата вина“.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
В допълнение съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК - Когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.
Противно на твърдението на касатора, видно е че районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви, които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.1 и т.3 от ЗГ, на която норма се е позовал наказващият орган „Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях“.
От анализа на нормата е видно, че нарушението се осъществява от особен субект. На първо място такова нарушение следва да е извършено от длъжностно лице, което следва да отговаря и на изискванията на хипотезата на чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ предвид описаното в обстоятелствената част на постановлението. Впрочем обстоятелството, че касаторът е длъжностно лице, не е спорно и е правилно установено.
Алтернативно изискване за обективната страна на състава на нарушението е този особен субект да не е изпълнил задължение, което му е нормативно вменено или му е вменено с акт, по силата на който на този особен субект са вменени определени задължения, като именно такова поведение е описано в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление. Конкретно, в НП е вписано, че касаторът в качеството си на лицензиран лесовъд не е изпълнил вменените му по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му задължения и контролни правомощия за недопускане на нарушения по ЗГ, в резултат на което в имота са отсечени немаркирани с КГМ 38 броя дървета от вида бял бор и 3 броя дървета от габър.
Ясно е от цитираните по-горе норми, че на лице, което упражнява лесовъдска практика и което попада в обхвата на субективният състав на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е вменено от тази разпоредба задължението лично да следи в това си качество за недопускане на незаконна сеч на дървесина в имота, за който има издадено позволително за сеч, а именно за отсичане на немаркирани дървета, включително и в частта на технологичните планове, касаеща временните извозни пътища, по които добитата въз основа на разрешителното за сеч дървесина следва да се извози. Посочената норма изисква активно действие и контрол от страна на съответния лесовъд, който следва да осуети или пресече именно такова незаконосъобразно ползване на немаркирана дървесина и извозването й по непредвиден от съответният технологичен план извозен път.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В конкретният случай касаторът П. е санкционирана именно за това, че не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, като не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване добива на дървесина, като е допуснал отсичането на 38 броя дървета бял бор и 3 броя дървета от вида габър, без същите да са маркирани с контролна горска марка в основата на пъновете.
Районният съд е изложил и подобни мотиви защо намира правната квалификация на административното нарушение за законосъобразна, които също се споделят от касационната инстанция.
Правилно е прието от РС, че нормата на чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ е бланкетна норма, поради което както актосъставителят при съставяне на АУАН, така и административнонаказващият орган при издаване на НП са посочили и нормата, регламентираща съответните контролни правомощия, възложени на наказания В.П. – посочени са разпоредбите на чл. 61, във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
В разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите е регламентирано, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба е посочено, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета.
Ето защо правилно е прието от РС, че субект на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗГ, във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон, във вр. чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата Наредба, - е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Правилно районният съд е приел, което не се и оспорва, че В.П. е субект на нарушението, тъй като е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.
В допълнение районният съд е изложил и мотиви защо и въз основа на кои доказателства приема, че административното нарушение е доказано, като е посочил, че кредитира показанията на свидетелите, както и че кредитира АУАН и констативния протокол.
Настоящата инстанция споделя и тези мотиви на районния съд, към които следва да препрати съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК, поради което намира, че решението на РС е достатъчно мотивирано и липсва съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал 3, т. 2 от НПК.
В допълнение от страна на касотора
нито пред РС, нито пред настоящата инстанция са представени доказателства,
които да опровергават или разколебават писмените и гласни доказателства, които
правилно районният съд е кредитирал, видно от които е доказано извършеното
административно нарушение.
Отделно за съставомерността
на административното нарушение е ирелевантно колко
броя са остсечените дървета, които преди това не са
маркирани с контролна горска марка, поради което дали броят на същите е 41 бр.
или 4 бр. не се отразява на съставомерността на
административното нарушение, а би имало значение единствено при определяне на
размера на глобата /индивидуализацията на административното наказание/, която в
случая е наложена в минималния размер, предвиден в закона.
Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като е бил назначен на четиричасов работен ден, то ако незаконната сеч е извършена извън работното му време, той не е бил длъжен да упражнява контрол, нито е бил длъжен да не допуска незаконна сеч. Тези доводи изцяло противоречат на смисъла и целта на относимите разпоредби на ЗГ и Наредба № 8/05.08.2011г. Нормата на чл. 61 от Наредбата не поставя времеви ограничения в рамките на работния ден за осъществяване на контрол по спазване изискванията на чл.47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина, като отговорността на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, е до освидетелстване на сечището.
В същия смисъл е и практиката на Административен съд – Ловеч по следните дела: КАНД № 7/2022 г., КАНД № 28/2020 г., КНД № 271/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч и др.
Ето защо изводът на районния съд за потвърждаване на наказателното постановление е законосъобразен, поради което решението на РС следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна.
При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно поискано. Ангажираният юрисконсулт В. е осъществила в пълна степен процесуално представителство – явявала се е в насроченото о.с.з., депозирала е възражение по касационната жалба, ангажирал е становище по същество и е представила писмени бележки. Следва касаторът да бъде осъден да заплати на Община Тетевен сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 28.10.2021 г., постановено по АНД № 20214330200186/2021 г. на Тетевенския районен съд, втори състав.
ОСЪЖДА В.М.П., ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на Община Тетевен сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: