РЕШЕНИЕ
№ 849
гр.. София, 16..07..2024 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД -. СОФИЯ, 1-.ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г.. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20231000503090 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното..
Производството е по чл.. 258 и сл.. от ГПК ..
С решение № 2651/23..05..2023 г.. по гр..д.. № 14789/2021 г.. на СГС, І-.30 състав, поправено
с определение № 9688 от 11..08..2023 г.. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете,
предявени от Е.. М.. М.., ЕГН ********** срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, че на основание чл.. 146 ЗЗП, вр.. чл.. 143 ЗЗП и чл..26, ал..1, предл.. първо от
ЗЗД са нищожни:
-. клаузите на сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL35308/2008 г.., както следва: чл.. 1, ал.. 1 в частта "кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове“, чл.. 3, ал.. 5, чл.. 6, ал.. 2,
чл.. 12, чл..20 и чл..22; -. допълнителни споразумения от 10..03..2009 г.., 05..05..2010 г..,
15..12..2010 г.., 31..05..2011 г.., 27..11..2011 г.., 30..12..2012 г.. към договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL35308/2008 г..;
-. чл..1, ал..1 от сключения между страните договор от 30..08..2013 г.. за рефинансиране в
частта „в размер на 895 970 лева“ и Приложение № 1 от 30..08..2013 г.. към същия,
доколкото съдът приема, че посочената сума от 859 970 лв.., която се предоставя за
рефинансиране на кредит HL35308/2008 е формирана при приложение на нищожни
договорки между страните по посочения договор за кредит и сключените към същия
допълнителни споразумения, като отхвърля иска за прогласяване на нищожността на същия
в останалата му част..
-. допълнителни споразумения към договора за рефинансиране от 30..08..2013 г.., както
следва -. от 09..12..2013 г.., от 03..02..2015 г.., от 17..09..2016 г.., 22..03..2019 г.., 05..01..2021 г..
и 29..09..2021г.. в частта им, в която предвиждат преструктуриране на кредитното
задължение чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви към размера на редовната
главница..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, че Е.. М.. М.., ЕГН ********** не дължи сумата от 345 357,37 лв.. – главница по
договор за рефинансиране от 30..08..2013 г.. и Приложение №1 към същия – по предявения
1
като частичен иск за недължимост на сумата от 407 382,92 лв.. от пълния размер на иска от
633 074,40 лв.., като за сумата над признатия за недължим размер от главницата -. 345 357,37
лв.., до пълния предявен размер от 407 382,92 лв.. ОТХВЪРЛЯ иска..
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на основание чл..38, ал..2 от ЗА за да заплати на адв..
Р.. Х.. И.. от САК сумата от 8 437,15 лв..
Подадена е въззивна жалба от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу решението в частта, в
която установителните искове са уважени.. Жалбата съдържа оплаквания за неправилно
приложение на процесуални и материалния закон, недопустимост на решението, евентуално
неправилност.. „Юробанк България“ АД е отправило искане във въззивната си жалба да му
бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се сдобие с информация от МЗ,
ИА „Медицински надзор“, РЗИ – София и АСП.. Въззивният съд намира, че искането не е
преклудирано, тъй като е заявено пред СГС, който го е оставил без уважение.. Преди да се
произнесе по искането, съдът следва да даде възможност на банката да уточни да посочи за
кои дружества, за които твърди, че са свързани с Е.. М.. М.., ще се отнася исканата
информация, и за какъв период за всяко от дружествата.. Подадена е въззивна жалба от
ищцата срещу решението в частта, в която исковете й са отхвърлени.. В срока по чл..263,
ал..1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от насрещните страни.. Подадени са
и частни жалби от двете страни и отговори по частните жалби срещу определение
9688/11..08..2023 г.., постановено по реда на чл.. 248 ГПК..
Във връзка с установяване на качеството потребител на ищцата от въззивната инстанция са
събрани писмени доказателства и са изслушани свидетелски показания.. Приети като
доказателства в с..з.. от 07..03..2024 г.. са представени от адв.. И.. справка от Булстат от
06..03..24 година, декларации по чл.. 38 от ЗСч от 21..04..21 г.. за представлявани от ищцата
дружества, справка от имотния регистър по партидата на Е.. М.. М.., справка от Търговския
регистър за „Е. ОПТИМА“ ЕООД към 06..03..2024 г.. и справка от 06..03..2024 г.. по
отношение на дружеството по ЗЗД „Дом за стари хора ММ 2014“ ООД и „БЕТ ММ“ ЕООД,
справка от 06..03..2024 г.. от Агенция по вписванията, представени от юрк.. Х. писма от
Агенция „Социално подпомагане“, от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,
Министерство на здравеопазването, РЗИ – София относно “Е. Оптима“ ЕООД, с предишно
наименование „Хоспис Е. Оптима ЕООД“, ЕИК *********; „ММ 2014 ЕООД“, ЕИК
*********; „Дом за стари хора -. ММ 2014-. ЕООД и БЕТ MM-.ЕООД“ ДЗЗД, Булстат
*********; „ММ 2014 ЕООД И ММ 2014 БЕ ЕООД“ ДЗЗД.. Булстат *********; Оренда Ел
ЕООД, ЕИК *********, и БЕТ ММ ЕООД, ЕИК *********, Е.. М.. М.., Булстат ********* за
адресите, на които е вписано предоставянето на социални услуги – дом за стари хора..
Приети са също представени от адв.. И.. нотариален акт от 23..03..2017 г.. и заповед на
директора на СРЗИ от 23..09..2021 г..; представени от юрк.. Х. извадка от публичен регистър
на Столична РЗИ за обекти с обществено предназначение, жалба вх.. № 94-.00-
.150/22..11..2013 г.. на „Е. Оптима“ ООД, определение № 7257/02..12..2013 г.. на АССГ,
Второ отделение, 26-.ти състав и определение № 629/17..01..2014 г.. на ВАС по адм.. д.. №
458/2014.. Съдът е уведомил страните, че на интернет сайта на АССГ е публично достъпна
информацията, че във връзка с представеното в миналото съдебно заседание определение на
АССГ, Второ отделение, 26 състав, съдът се е произнесъл по жалба срещу заповед за
временно спиране на Столична РЗИ № ДЗК 64/14..11..2013 г.., както и че след това
определение има определение на ВАС по адм.. д.. № 458/2014 г.., като с това определение
делото е приключило.. Приети са и представените от адв.. И.. с молба вх.. №
13262/17..05..2024 г.. документи – нотариален акт от 25..10..2010 г.., нотариален акт от
04..12..2014 г.., договор за продажба на общински недвижим имот от 24..08..2015 г.., писмо
на МОСВ от 13..07..2016 г.. до Е.. М.., като управител на „Аполон 93 БГ“ ЕООД, заповед на
кмета на Община Самоков от 16..05..2016 г.. и разпределение без индивидуализация, писмо
от СДВР с вх.. № 16101/13..06..2024 г.., както и представени с молба на юрк.. Х. вх.. №
16279/14..06..2024 г.. на „Юробанк България“ АД документи, описани в 23 точки, като в т..
2
23 са описани 10 броя договори за хоспитализация..
В съдебно заседание от 20..06..2024 г.. са разпитани М.. М.. М.. и Д. Ц. Й... В съдебно
заседание от 20..06..2024 г.., както и в писмени бележки, постъпили на 05..07..2024 г.. за
ищцата чрез адв.. И.. и на 08..07..2024 г.. за банката чрез юрк.. Х., поддържат изложените до
момента позиции и развиват аргументи в подкрепа на тезите си.. Адв.. И.. поддържа, че Е..
М.. има качеството на потребител.. Правоотношенията са възникнали през 2008 г.. и ще
продължат до 2041 г.., тоест касае се за един изключително дълъг период от време.. От
събраните по делото доказателства не се установява, че към 2008 г.. тя е извършвала каквато
и да е професионална дейност.. Няма спор, че тя живее в жилището, има регистриран
постоянен адрес към 2010 г.., след като вече е имало Акт 16 за имота и към настоящия
момент.. Тя е разполагала със сграда, в която е извършвала дейност за един кратък период от
време, сравнено с периода на действието на договорните отношения.. Чрез неравноправни
клаузи, прехвърляне на валутен риск, увеличаване на лихвата, само главницата е нараснала с
над 300 000 лева, което противоречи на абсолютно всякакви морални и правни принципи,
както и принципи за справедливост.. Юрк.. Х. посочва, че от многобройните доказателства,
събрани още на първата инстанция, преценени в тяхната съвкупност, се установява, че на
имота на ул.. „***“ **, а също така в някои документи къща № 3 от селище „Поли-.Три къщи
е осъществявана дейност „Хоспис“ и то неинцидентно.. На първо място, това се установява
от регистрациите в търговския регистър, които имат сила за третите добросъвестни лица, а
на следващо място се установява от вписванията в регистъра на Столична РЗИ, която
наблюдава обектите в гр.. София, ако хосписът беше в Бели Искър нямаше Столична РЗИ да
се занимава с него, от здравните предписания на РЗИ, от актовете за затваряне на имота, от
актовете за проверки, осъществени все на този адрес, от всички договори за хоспитализации,
които са пак на този адрес, от договорите за доставка на храна, за извозване на медицински
отпадъци също на този адрес.. Установява се от представените пред първа инстанция
реклами на този адрес, защото ако този адрес се ползваше фиктивно за кореспонденция,
ищцата нямаше да рекламира дейност от него, а щеше да рекламира дейността си от
истинския адрес, от който се установява.. Установява се също от ревютата на потребителя в
Google Maps, които по локация са писали ревюта за този хоспис, също представени пред
първата инстанция.. Най-.голяма сила имат собствените извънсъдебни признания на ищцата
в молбите, които тя е писала последователно до банката през годините за реструктуриране
на кредита й.. Всяка от тези молби е била придружена с въпросник за осъществявана
стопанска дейност.. Ищцата собственоръчно е попълвала, че е осъществявала дейност хоспис
в „Дом за стари хора“ и за адрес за осъществяване на дейността е писала точно този адрес –
ул.. „***“ **.. Хронологично, също се установява, че кредитът е отпуснат през 2008 г.., но
тогава тя още не е купила тази къща.. Къщата е въведена в експлоатация, явно са минали
няколко месеца, за да се обзаведе, защото от 2010 г.. има данни там да има хоспис от всички
документи, и хронологично се установява, че до 2021 г.., когато е заведена исковата молба,
все е имало някаква дейност, която не е потребителска, тоест не е било за живеене..
При извършената служебна проверка на основание чл..269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим..
Неоснователни са доводите във въззивната жалба на ответната банка за недопустимост на
установителния иск за недължимост на главница.. Съдът не споделя доводите, че страните са
избрали да сключат нов договор през 2013 г.., който няма връзка с първия договор от 2008 г..
Следните съображения са от значение в случая вън от аргументите на първата инстанция,
обосновани с Определение № 60521 от 28..09..2021 г.. на ВКС по т..д.. №1532/2020 г.. на I
ТО, според което при решение, с което се уважава частичен отрицателен установителен иск,
диспозитивът не разпростира действие за непредявената част, защото отричането на част от
задължението, не налага извод за съществуването или несъществуването на останалата част
3
от него.. Възможно е частичният отрицателен установителен иск да бъде уважен както в
хипотезата, когато цялото задължение не е възникнало валидно, така и когато е погасена
само част от задължението, която е въведена като предмет на производството..
Неоснователен е доводът, че щом може да предяви осъдителен иск, ищцата не следва да
предявява установителен иск.. Доколкото ищцата не оспорва, че е поела задължение за
връщане на кредит, отпуснат от банката, тя има интерес да установи каква сума, за която
банката твърди, че й се дължи, всъщност не се дължи поради наличие на частична
нищожност на част от договорките.. Ищцата не е длъжна води кондикционнни искове, тъй
като крайният падеж, който според последния погасителен план е през 2041 г.., не е
настъпил и ищцата има интерес да установи каква е дължимата от нея главница към
банката.. Противно на твърденията в жалбата, независимо че не е наречен допълнително
споразумение, договорът за рефинансиране е част от комплекса правоотношения между
ищцата и банката, началото на който е поставен със сключването на договора за кредит за
покупка на недвижим имот от 21..04..2008 г.. Ето защо, допустимо е предявяването на иск за
недължимост на главница по договора за рефинансиране и приложението от 30..08..2013 г..
Съображения за това ще бъдат изложени и във връзка с валидността на договора за
рефинансиране..
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, за прогласяване
нищожността на чл..1, ал..1 (в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността на швейцарски франкове“), чл.. 3(5), чл..6, ал..2 (в частта на изр..1
„швейцарски франкове“ и на изр..2), чл..12, чл.. 20 и чл.. 22 от договора от 2008 г..; на
допълнителни споразумения от 10..03..2009 г.., 05..05..2010 г.., 15..12..2010 г.., 31..05..2011 г..,
27..11..2011 г.., 30..12..2012 г.. към договор за покупка на недвижим имот HL35308; на
договора за рефинансиране от 30..08..2013 г.. и приложение № 1 от 30..08..2013 г..; на
допълнително споразумение от 09..12..2013 г.., от 03..02..2015 г.., от 17..09..2016 г..,
22..03..2019 г.., 05..01..2021 г.. и 29..09..2021 г.. в частта, в която са извършвани
капитализации на лихви към главницата и за признаване за установено, че ищцата не дължи
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* сумата от 407 382,92 лв.., лева, частичен
иск от 633 074, 40 лева, представляваща главница по договор от 30..08..2013 г.. и
приложение №1 от 30..08..2013 г..
Ответникът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД оспорва допустимостта и основателността на
исковете.. Оспорва потребителското качество на ищцата и поддържа, че закупеният с
кредита недвижим имот е използван от нея за търговска дейност.. Оспорва фактите, на които
ищцата основава твърденията си за нищожност на процесните клаузи от договора за кредит
за покупка на недвижим имот.. Оспорва нищожността на договора за рефинансиране..
От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 35308 от 21..04..2008 г.., по силата на който банката
предоставила на Е.. М.. М.. кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 300 000 евро, по курс "купува" за щвейцарски
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в
швейцарски франкове на 60 000 евро по курс "купува" за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита за покупка на описан в договора недвижим имот -.
къща с гараж в гр.. София и равностойността в швейцарски франкове на 240 000 евро по
курс "купува" за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита -. за други
разплащания.. Съгласно чл.. 1, ал.. 3 в деня на усвояване на кредита страните подписват
приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата
дата курс "купува" за швейцарския франк.. Кредитополучателят са е задължил да върне
кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 324 месеца, на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, приложение № 2 към
договора.. Съгласно чл.. 3, ал.. 1 годишната лихва се формира като сбор от базовия лихвен
процент ( БЛП ) на банката за жилищни кредити в щвейцарски франкове, валиден за
4
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.. 15 пункта,
като към момента на сключване на договора БЛП на банката бил в размер на 4..5 %..
Съгласно чл.. 3, ал.. 5 действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от
която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.. Договорените в
договора надбавки не се променят.. Съгласно чл.. 2, ал.. 1 от договора, разрешеният кредит
се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Е.. М.. и се
ползва при условията на ал.. 3 и 4 -. усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката
по ал.. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс "купува" на банката
за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят дава своето
безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извършва тези
действия.. За превалутирането кредитополучателят не дължи на банката определените
съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага
при операциите си, такси и комисионни.. Превалутираната сума се превежда по открита в
банката сметка на кредитополучателя в съответната валута.. В чл.. 6, ал.. 2 от договора е
посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен
-. швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по
главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл.. 2, ал.. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от
банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" за швейцарския франк към
лева/евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава банката.. Съгласно чл.. 4 от договора кредитополучателят заплаща на банката
следните такси: 1.. такса за управление -. 1..5 % върху размера на разрешения кредит
еднократно, платима при първото усвояване на кредита; 2.. в началото на всяка следваща
година, считано от датата на усвояване на кредита -. годишна такса за управление в размер
на 0..3 % върху размера на непогасената главница към същата дата и 3.. административна
такса от 20 лв.., еднократно платима при подаване на молбата за кредит, като с чл.. 12, ал..1
банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното
му превалутиране по реда на чл.. 20.. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви
влизат в сила в деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни
за страните по договора.. Съгласно чл.. 20 от договора, кредитополучателят има право да
поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове
съответно в евро или лева, като се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно
действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката и се съгласява в тези случаи
банката да превалутира кредита в български лева или евро по обявения курс "купува" на
банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по
отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на
чл.. 12, ал.. 2 за съответната валута и вид на кредита.. Дефиниция на понятието
"превалутиране" е дадено в чл.. 21 от договора а именно -. промяна на валутата, в която се
изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен
процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.. В
чл.. 22, ал.. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството,
че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев или евро, както и превалутирането по чл.. 20 от договора, може да има за
последица, включително в случаите по чл.. 6, ал.. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя
сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
5
/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната във валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит.. В ал.. 2 на същия текст
кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбата на чл..6, ал..2 и чл..20-.22 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им..
Към договора за банков кредит е подписано приложение № 1 от 15..05..2008 г.., в което е
постигнато съгласие, че датата на усвояване на кредита е 15..05..2008 г.., не е посочен
приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката към евро, но е посочено, че
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя
кредитен лимит на швейцарски франкове по чл..1 от договора е 500 171 швейцарски франка..
Към договора за кредит за покупка на недвижим имот са сключени допълнителни
споразумения на следните дати: 10..03..2009 г.., 05..05..2010 г.., 15..12..2010 г.., 28..05..2011
г.., 31..05..2011 г.., 27..12..2011 г.. и 30..07..2012 г.. тези допълнителни споразумения са
сключен с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, в качеството му на кредитор.. СГС е направил
предположение, срещу което няма въззивни доводи, че вземането по кредита е било
прехвърлено на това търговско дружество преди сключването на първото споразумение..
Аргументи във връзка с прехвърлянето на вземането и уведомяването за него страните не са
заявили, поради което е безпредметно да се обсъжда обвързаността на страните.. В
споразуменията е посочен размер на дълга към датата на подписване на споразумението –
просрочени главница и лихви, редовни главница и лихви, просрочени плащания за такси или
по застраховки.. Всички споразумения предвиждат облекчен ред за погасяване на
задълженията по кредита по следния начин: от една страна, предвижда се
кредитополучателят да извърши еднократно погасяване на сума по кредита – посочена в
съответното споразумение и/или се договаря период на облекчено погасяване, през който
кредитополучателят получава по-.изгодни лихвени условия и заплаща погасителни вноски
по кредита, посочени в погасителен план към съответното допълнително споразумение; от
друга страна – кредитополучателят се съгласява, че вземанията на банката, вкл.. и
просрочени лихви във връзка с кредита „се преоформят“ служебно от банката на датата на
допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит.. След изтичане на периода на облекчено
погасяване, плащане на дълга и всички други разноски, свързани с него, се осъществява,
съгласно погасителния план, неразделна част от допълнителното споразумение, като общият
размер на дълга се олихвява с годишна лихва, уговорена в допълнителните споразумения..
Един от анексите – с дата 28..05..2011г.. – е с предмет прекратяване на предходно
договорения между страните период на облекчено погасяване.. За обезпечаване
изпълнението на задълженията по горепосочения договор на 24..04..2008 г.. с нотариален акт
№ 158, т.. І, рег.. № 2771, дело № 142/2008 г.. на нотариус М.. Г., с рег.. № *** на НК ищцата е
учредила в полза на банката договорна ипотека върху закупения с кредита недвижим имот –
къща с гараж, изградена в груб строеж..
На 30..08..2013 г.. страните са сключили договор за рефинансиране на жилищен/ипотечен
кредит HL63510.. Съгласно чл..1, ал..1 от същия банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 895 970 лв.. за рефинансиране на кредит HL35308 при
ответника, произтичащ от сключен между страните договор за кредит.. Разрешеният кредит
или част от него, равняваща се на задължението по HL35308 се усвоява по блокирана сметка
на кредитополучателя – ищцата в ответната банка, като средствата се превалутират
безкасово от лева в швейцарски франк по официално обявения курс на БНБ за швейцарски
франк към лева в деня на превалутирането, с цел цялостно издължаване на кредит
HL35308.. Задълженията по този кредит са индивидуализирани в двустранно подписано
приложение.. В чл..3 от договора за рефинансиране е уговорено, че кредитополучателят
дължи на банката променлива годишна лихва в размер на сбора на референтния лихвен
процент ПРАЙМ на банката за обезпечени кредити в лева, валиден за съответния период на
6
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 0,9 пункта.. Към момента на
сключване на договора относимият РЛП ПРАЙМ е в размер на 4..9%.. Крайният срок за
погасяване на кредита е 261 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка,
която от своя страна се открива след учредяване на договореното между страните
обезпечение и изпълнение на останалите условия.. Кредитополучателят погасява кредита на
вноски, съгласно погасителен план, във валутата, в която кредитът е разрешен..
За обезпечаване изпълнението на задълженията по горепосочения договор ищцата е
учредила в полза на банката договорна ипотека върху същия, закупен с първоначалния
кредит недвижим имот – къща с гараж в гр.. София.. Към договора е приложена двустранно
подписана методология за определяне на РЛП ПРАЙМ.. С приложение №1 към договора за
кредит от 2013 г.. страните са удостоверили, че към датата на усвояване на кредита -.
10..09..2013 г.. – официално обявеният курс на БНБ за швейцарски франк към лева е 1..9783,
като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредитен лимит
по договора е в размер на 857 491 лева.. В чл..3 е описан точният размер на задълженията по
кредита за редовна и просрочена главница, както и редовна и просрочена лихва – в
швейцарски франкове..
Към договора за рефинансиране са сключени шест допълнителни споразумения – от
09..12..2013 г.., 03..02..201 г.., 17..09..2016 г.., 22..03..2019 г.., 15..01..2021 г.. и 29..09..2021 г.., с
които са договаряни периоди на облекчено погасяване по кредита и служебно преоформяне
на задълженията по същия чрез натрупване на изрично посочени в анексите суми към
редовната главница..
При така установените факти съобразно с възраженията и твърденията, съдът достига до
следните правни изводи..
По спорния въпрос дали кредитополучателят е потребител по смисъла на пар.. 13 , т..1 и 2 от
ДР на ЗЗП въззивният съд излага следните съображения..
Следва да се съобрази дело С-.105/17 на СЕС, образувано за тълкуване на Член 2, букви б) и
г) от Директива 2011/83/ЕС — Член 2, точка 2 — Понятията „търговец“ и „търговски
практики“.. В същото е прието, че действията на физическото лице биха могли да бъдат
приети за „търговска практика“ само когато това лице действа за цели, които влизат в
рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия, което
запитващата юрисдикция следва да провери с оглед всички релевантни за случая
обстоятелства.. От друга страна, в съображение 17 от Директива 2011/83 са посочени
договорите с двойна цел, като е предвидено, че: “когато договорът е сключен за цели
отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън нея и когато
търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора,
това лице следва също да се счита за потребител“.. За целите и приложението на
специалните правила за компетентност на „потребителите“ в Брюкселската конвенция, в
решението по Дело C-.464/01 Johann Gruber v Bay Wa AG е възприет по-.рестриктивен
подход, като съдът е постановил, че: “лице, което сключва договор за стоки, предназначени
за цели, които са отчасти в рамките и отчасти извън неговата търговия или професия, не
може да се позовава на специалните правила за юрисдикция, предвидени в членове 13 до 15
от Конвенцията, освен ако търговската или професионалната цел е толкова ограничена, че е
незначителна в общия контекст на предлагането, като фактът, че частният елемент е
доминиращ, е ирелевантен в това отношение; – сезираният съд трябва да реши дали
спорният договор е сключен, за да удовлетвори до незначителна степен нуждите на
дейността на заинтересованото лице или, напротив, търговската или професионалната цел е
била незначителна; – за тази цел този съд трябва да вземе предвид всички релевантни
фактически доказателства, обективно съдържащи се в преписката.. От друга страна, той не
трябва да взема предвид факти или обстоятелства, за които другата страна по договора може
да е знаела при сключване на договора, освен ако лицето, което претендира за качеството на
7
потребител, се е държало по такъв начин, че да даде на другата страна по договора
легитимното впечатление, че е действал за целите на своята дейност..“
Съобразно решение по дело С-.110/14 на СЕС понятието „потребител” е обективно и не
зависи от знанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то
действително разполага.. Посочено е, че трябва да се извърши преценка на всички
обстоятелства по делото, вкл.. на клаузите на договора, естеството на представляващата
предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или
съответно на получаването , с оглед установяване на качеството на „потребител” на
страната по него /т.. 22-.т.. 23/…
Въз основа на така дадените разрешения е и формираната практика на ВКС, постановена по
реда на чл..290 от ГПК, част от която е обективирана в решения по т..д.. № 2754/2015 г.. на
ВКС, I т..о.., т..д.. № 1102/2017г.. на ВКС, I т..о..; т..д..№2931/2017 г.. на ВКС, ІІ т..о..; т..д..
№1934/2015 г.. на ВКС, І т..о..
От значение в случая е дали банковият кредит е отпуснат от банката, а съответно
кредитополучателят го е поискал, за да закупи къщата с гараж от селище Поли-.три къщи с
цел тя да бъде използвана за извършването на търговска и професионална дейност..
Преценката за целта сключване на договора и на закупуване на имота следва да се извърши
към момента на сключване на договора от 21..04..2008 г..
Вярно е твърдението в писмените бележки на банката, че е житейски нелогично в къщата с
гараж, купена на етап груб строеж, още към момента на отпускане на кредита да е имало
хоспис.. От значение е обаче за каква цел имотът е придобит.. От доказателствата по делото
не се установява, че имотът е придобит с предназначението за извършване на търговска и
професионална дейност, поради което следва да се приеме, че купувачът физическо лице има
качеството потребител..
В кредитното досие, представено от банката с отговора на исковата молба, няма данни, че
кредитът е отпуснат за професионални цели.. Вярно е, че в това досие по повод сключването
на договора за рефинансиране и допълнителните споразумения към него има декларации от
Е.. М.., че е управител и собственик на дом за стари хора, както и че има апартамент (л.. 232-
.235).. Подобни изявления има и в три въпросник-.декларации на л.. 251, 264 и 265, които са
без дата и няма твърдения на банката за кой период се отнасят.. Предвид тези доказателства
са основателни доводите на банката, че ищцата е декларирала пред банката в течение на
изпълнение на договора за кредит от 2008 г.., че има собствен бизнес и че има друг
недвижим имот, който може да служи като обезпечение.. Както е указано от съда в с..з.. от
09..05..24 г.. на настоящис съд е служебно известно, че с решение от 09..07..2019 г.. по гр.. д..
№ 1923/2017 г.. на Апелативен съд – София, първи състав, в полза на Е.. М.., конституирана
като правоприемник на ищеца Д. Ш. по силата на завещание от 17..08..2016 г.., е уважен иск
за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане за имот, представляващ апартамент в гр.. София, район „***“, на
партерния етаж в двуетажна жилищна сграда на ул.. „***“ № **, със застроена площ от 55
кв..м.., заедно с двете югоизточни мазета, всяко с площ от по 10 кв..м.. Св.. Д. Й. също
разказва, че Е.. М.. е продала апартамента си едва през 2020 г.. – според свидетелката, за да
може да погаси задълженията си към Юробанк България.. Ето защо, безспорно е, че
купеният с процесния кредит имот не е бил единственият имот на ищцата, каквито са
твърденията на нейния процесуален представител.. Независимо от това, във връзка с
договора за кредит от 2008 г.. няма съгласие на страните, че къщата ще се ползва за дом за
стари хора.. Нещо повече, договорът за рефинансиране е наречен от банката за
жилищен/ипотечен кредит и исканията, попълвани от Е.. М.. във връзка с този договор, са
озаглавени „към жилищен кредит HL 63510“ (л.. 230, л.. 232).. Неотносими са цитираните в
писмените бележки на банката съдебни актове по дела на Юробанк България АД, в които е
прието, че кредитополучателите нямат качеството потребител, един от които е на настоящия
8
състав и на настоящия докладчик.. По тези дела към момента на сключване на договора за
кредит длъжниците вече са имали други имоти, които са използвали за търговска дейност –
отдаване под наем или целта на самия договор за кредит е била закупуване на фитнес
помещение..
От представените пред въззивната инстанция доказателства: жалба вх.. № 94-.00-
.150/22..11..2013 г.. на „Е. Оптима“ ООД, по което е образувано адм..д.. 11729/2013 г.. на
АССГ и представените по това дело документи, свидетелските показания на М.. М.. се
установява безпротивпоречиво, че в периода 2011 г.. -. 2013 г.. в имота, закупен с банковия
кредит, е имало хоспис.. Със заповед от 23..09..2021 г.. е заличена регистрация на обект с
обществено предназначение дом за стари хора на адрес ул.. „***“ ** (л.. 152 от делото на
САС) и е обезсилено удостоверение за регистрация от 23..04..2014 г.. Следва да се приеме, че
в периода 23..04..2014 – 23..09..2021 г.. на адреса е имало регистрация на дом за стари хора..
Установява се още, че като адрес на управление на дружествата, на които ищцата е била
собственик и управител в търговския регистър: “Е. Оптима“ ЕООД, с предишно
наименование „Хоспис Е. Оптима ЕООД“, ЕИК *********; „ММ 2014 ЕООД“, ЕИК
*********; „Дом за стари хора -. ММ 2014-. ЕООД и БЕТ MM-.ЕООД“ ДЗЗД, Булстат
*********; „ММ 2014 ЕООД И ММ 2014 БЕ ЕООД“ ДЗЗД.. Булстат *********, е вписан
адресът на имота.. Тези вписвания обаче не са били факт към деня на сключване на договора
за кредит от 2008 г.., нито пък банката е съобразявала дейността на тези дружества към
момента на отпускане на кредита..
От друга страна, няма основание да не се кредитират показанията на св.. Й., че ищцата е
купила къщата с идеята да има повече място за живеене за нея и за децата й, както и че
цялото семейство е живяло там, като в тази насока е и адресната регистрация на ищцата и
нейните деца (считано от 24..02..2010 г..) От показанията на свидетелката може да се приеме,
че ищцата е започнала да живее в имота през 2010 г.. и свидетелката е ходила на гости за нов
дом.. За периода след 2011 г.. показанията са уклончиви и доколкото са в противоречие с
писмените доказателства и извънсъдебните признания на ищцата за наличие на хоспис в
периода 2011-.2013 г.. съдът не ги кредитира.. Същественото в случая е, че ищцата е
споделяла със свидетелката с каква цел възнамерява да вземе кредит и за какво мисли да
ползва къщата..
Целта, за която е отпуснат банковият кредит, преценена според документите в кредитното
досие, представено от банката, свидетелските показания, адресната регистрация на ищцата и
децата й, е за лично ползване.. Поддържането на хоспис в имота, започнало две години след
сключване на договора за банков кредит, не променя преценката за потребителското
качество към момента на сключване на договора..
По изложените съображения към деня на сключване на договор за банков кредит за покупка
на недвижим имот № HL 35308 от 21..04..2008 г.. ищцата е имала качеството потребител..
Съгласно действащата към момента на сключване на договора за банков кредит нормативна
уредба неравноправна е клаузата в договор, сключван с потребител, ако е уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл.. 143 от ЗЗП)..
Съгласно чл..146 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като е в тежест на търговеца да установи, че клауза от договора или ОУ,
която го ползва, е индивидуално уговорена.. Законодателят е предоставил неизчерпателен
списък с видове неравноправни клаузи в чл..143 от ЗЗП.. Съгласно чл.. 147 и чл..145, ал..2 от
ЗЗП неравноправна е клаузата, която не е съставена на ясен и разбираем език и не касае
определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или
възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна.. В разпоредбата на чл.. 144 от ЗЗП са установени хипотези, при които
не се прилагат правилата на чл..143 от ЗЗП за неравноправни клаузи..
9
Не се установява текстовете от договора от 2008 г.. и допълнителните споразумения да са
индивидуално договорени, като тежестта да установи този факт е върху банката..
Договорните клаузи са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на
банката, като в този смисъл правилно са съобразени от първоинстанционния съд Решение
№77/22..04..2015 по гр..д.. № 4452/14 на ВКС III ГО; Решение №424 от 02..12..2105 г.. по
гр..дело №1899/2015 г.. на ВКС, IV ГО.. Съгласно чл..146, ал..4 от ЗЗП в тежест на банката е
да установи, че процесните договорни клаузи, които я ползват, са индивидуално уговорени с
ответниците.. Доказателства за индивидуално договаряне и за възможност на
кредитополучателя да влияе върху договорното съдържанието не са представени..
Сключените впоследствие допълнителни споразумения не навеждат на извод за
индивидуално договаряне при сключването на договора между страните..
Както е прието в р № 65 по т..д.. № 1556/2017 г.. на ВКС, Първо ТО и много други
отношение клаузите на допълнителни споразумения/анекси, сключени към договор с
„потребител”, по смисъла на пар..13 т..1 от ДР на ЗЗП, на общо основание подлежи
установяването им като индивидуално договорени, в смисъл на установяване, че при
сключването на съответните клаузи от допълнителното споразумение / анекса, като
предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги
приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с
икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били
предложени от самия потребител.. Това доказване, обаче, по начало би било от значение,
когато с последващите споразумения/анекси се преурежда съдържанието на спорните и
установими като неравноправни, по смисъла на чл..143 ЗЗП, клаузи на основния договор..
Когато липсва подобно предоговаряне, напротив – както е и в настоящия случай – с
допълнителното споразумение изрично се запазва действието на останалите разпоредби на
основния договор, незасегнати от предмета на допълнителното споразумение, между които
и сочената като неравноправна, за правния спор няма значение качеството на уговорките в
допълнителното споразумение / анекса като индивидуално или неиндивидуално уговорени..
Предоговарянето на условията на кредита, вкл.. съвпадащи волеизявления на страните по
договора за кредит, относно размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено в
съответствие с неравноправни клаузи на договора за кредит, не санира нищожността на
неравноправната клауза в същия и не предпоставя дължимост в така установения размер..
Правилно първоинстанционният съд е разделил договорките, чиято нищожност се
претендира, на две групи – свързани с прехвърляне на валутния риск на длъжника (чл.. 1,
ал.. 1, чл..6, ал..2, чл..20 и чл.. 22) и свързани с едностранното увеличение на лихвата от
страна на банката (чл.. 3, ал..5 и чл..12)..
При тълкуване на разпоредбите на чл.. 1, ал.. 1 и ал.. 3 и чл.. 2, ал.. 1 и ал.. 3 от договора
става ясно, че страните реално са договорили кредитът да бъде предоставен в евро.. От
заключението на изслушаната по делото съдебно-.счетоводна експертиза се установява, че
до блокираната сметка в швейцарски франкове ищцата не е имала достъп, сума в тази валута
същата не е получавала.. Действителното усвояване на кредита е договорено да бъде
извършено в евро.. Сумата по отпуснатия кредит е била преведена по блокирана сметка на
кредитополучателя в швейцарски франкове, с която тя не е можела да се разпорежда, след
което от тази сметка сумата е преведена по еврова сметка на кредитополучтаеля.. Страните
са се споразумели също така кредитът да бъде погасяван на вноски в швейцарски франкове..
С чл.. 22 от договора ищцата е декларирала, че е запозната и съгласна с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев или евро, както и превалутирането по чл.. 20 от договора, може да има за
последица, включително в случаите по чл.. 6, ал.. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя
сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
10
/включително и пропуснати ползи /, произтичащи от промяната във валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит.. В ал..2 на същия текст
кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбата на чл..6, ал..2 и чл..20-.22 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им..
Независимо от декларацията на длъжника, че е запознат с рисковете, банката не е действала
добросъвестно и е налице значително несъответствие между правата и задълженията на
банката.. Според договора при покачването на курса на франка спрямо лев/евро
кредитополучателят плаща по-.висока сума в лева/евро, за да погасява месечните си вноски,
тъй като му се налага да закупува швейцарски франкове на по-.висока цена.. В резултат,
валутният риск е прехвърлен върху потребителя, който е по-.слабата страна в
правоотношението и уврежда неговите интереси.. Върху потребителя са прехвърлени
неизгодните за него икономически последици от повишаването на валутния курс на валутата
по кредита в сравнение с националната /която от своя страна е обвързана с еврото при
фиксиран курс в условията на валутен борд/.. За равновесие, в договора не е предвидено, че
банката носи риска от поевтиняването на швейцарския франк спрямо лева.. Потребителят не
разполага със средство за въздействие при ситуация, в която поради ежемесечното покачване
на валутния курс, стойността на месечните му вноски в швейцарски франкове става все по-
.голяма, изчислена в местната валута – български лев.. Банката, от своя страна, чрез
разпоредбите, които й дават право да променя лихвения процент по кредита, е гарантирала
интереса си при промяна на пазарните условия..
По отношение на неравноправността на клауза от кредитен договор, с която всички вреди от
валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли
приложение за валутните разлики изключенията на чл..144, ал.. 3 ЗЗП, е отговорено в
практиката -. напр.. с решение № 295/22..02..2019 г.. на ВКС по т..д.. № 3539/2015 г.., II т..о..
и решение № 170/16..03..2021 г.. по т..д.. № 1901/2019 г.. на ВКС, II т..о.. В тях, след като е
проследена практиката и разясненията, дадени от Съда на Европейския съюз с решението по
дело С-.186/16 г.. по приложението на чл..3, чл..4, пар..2 и чл..5 от Директира 93/13, с
решение по дело С[1]484/08, С-.415/11 и определение по дело С -.119/17 е прието по
поставения въпрос, че е неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за
неравноправен характер бъде констатирано че въпреки изискванията за добросъвестност, тя
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията
на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение
не намират изключенията на чл..144, ал..3 ЗПП..
Атакуваните клаузи от първата група не отговарят на изискването за яснота и разбираемост..
В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване
на споразумението цялата относима информация, която би му позволила да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за
които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в
която получава доходите си.. Предоставената от банката информация, че е възможна
промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че
това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева / евро в посока повишаването му,
не води до извод, че е налице "достатъчна информираност" на потребителя.. На потребителя
не е предоставена информация при сключването на договора за потребителски кредит какви
са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност.. След като банката не е
11
изпълнила задължението си да уведоми по -. слабата страна по договора за възможните
промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в
посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да
прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му
задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при
получаван доход в местната национална валута".. /в т.. см.. решение № 295 от 22..02..2019 г..
по т.. д.. № 3539/2015 г.. на ВКС, II ТО, решение № 155 от 24..01..2020 г.. по т..д..№ 2561 /
2018 г.. на ВКС, II ТО/.. В тези решения се приема, че "неравноправна е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за
валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.. 144, ал.. 3 ЗЗП..
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че клаузите са неравноправни по
смисъла на чл..145, ал..2, вр.. с ал..1 от ЗПК, като споделя изцяло изводите на първата
инстанция.. Нищожността на тези клаузи обосновава извод, че извършените превалутирания
от страна на банката не следва да се съобразяват.. Посочените конкретни суми в
допълнителните споразумения, доколкото са определени на база неравноправни клаузи,
съдържащи се в договора за кредит, представляват договорка върху нищожни клаузи и не
обвързват страните.. По сходни казуси е налична и практика в същия смисъл, обективирана
в решение № 65/2018 г.. по т.. д.. № 1556/2017г.. І ТО на ВКС, решение № 146/2017г по т..
дело № 2615/2016 г.. І ТО на ВКС, решение № 231/2018г по т.. д.. № 875/2017 г.. І ТО на
ВКС, като във второто изрично е прието, че допълнително споразумение, имащо за предмет
предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз
основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно.. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че подписването на серия от допълнителни
споразумения, в които длъжникът са е съгласил какви суми дължат на кредитора, не
заличава установената нищожност на клаузи на основния договор и тази нищожност следва
да бъде съобразена.. Неоснователни са в тази връзка оплакванията във въззивната жалба на
банката..
Валутата, в която следва да се погаси задължението, е съществен елемент от договора за
кредит, тъй като се отнася до самото естество на задължението на длъжника.. Предвид
дългия срок на договора -. 324 месеца и при систематичния й прочит с клаузата за поемане
на валутния риск от промяната в курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев или евро, както и при липса на прозрачно изложен точен механизъм, за
който се отнася клаузата за валутния риск и липсата на ясни и разбираеми критерии, на
основание на които потребителят да предвиди икономически последици от поемане на
задължение за плащане на предоставената сума в швейцарски франкове, клаузата на чл.. 1,
ал.. 1 не отговаря на критериите за яснота и разбираемост.. Т..к.. клаузата в договора за
валутния риск е нищожна, нищожна е и уговорката за предоставяне на кредита в
швейцарски франкове..
Текстовете на чл..3, ал.. 5 и чл..12 от договора са свързани с промяната на лихвения процент
едностранно от банката..
От заключението на ССчЕ се установява, че формула за изменение на БЛП не съществува..
На вещото лице е била предоставена методология за определяне на БЛП за жилищни
кредити на банката, съгласно която БЛП се определя като сбор от следните компоненти:
трансферна цена на ресурса и буферна надбавка.. Трансферната цена на ресурса се формира
12
от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число:
пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители -. Софибор, Юрибор, Либор; рискова премия,
приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директни нелихвени разходи на
банката по привлечения паричен ресурс -. минимални задължителни резерви, фонд за
гарантиране на влоговете в банките и др.. Буферната надбавка включва оценката под
формата на лихвена премия на нивото на риска при най-.кредитоспособните клиенти и
абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0..50 % на годишна
база.. Всички компоненти са обективни, с изключение на буферната надбавка, т..к.. нейната
стойност се определя от Комитета по управление на активите и пасивите / КУАП/..
Годишният лихвен процент по договора в размер на 5,65 % е определен като сбор от БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, който към момента на сключване на договора е бил в размер на 4, 5
%, и договорената надбавка от 1,15 пункта.. Решенията на КУАП за промяна на БЛП са
документирани в съответните протоколи от заседания на органа, в които липсват мотиви
относно извършените увеличения.. Следователно клаузите на чл.. 3, ал.. 5, както и чл.. 12,
ал.. 1, които въвеждат правото на кредитора едностранно да променя размера на
възнаградителната лихва, т..е.. цената на кредита, която е съществен елемент от договора,
чрез изменение на единия от компонентите й -. БЛП, са неравноправни..
В съдебната практика се приема, че когато не е указано нито в договора, нито в общите
условия как и поради какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да
увеличи базовия лихвен процент, когато липсват критерии, по които банката да увеличава
възнаградителната лихва, разпоредбата на чл..144, ал.. 2 и ал.. 3 ЗЗП не може да бъде
приложена.. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен
процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията и М..ката, при които този размер може да се променя до
пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради
което по отношение на тази клауза изключението по чл.. 144, ал.. 2 и ал.. 3 ЗЗП е
неприложимо..
Редакцията на посочените текстове предпоставя извод, че посоченият в договора метод на
изчисляване на съответния лихвен процент не е индивидуално уговорен /не е подлежал
изобщо на договаряне/, не съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти.. В случая липсва конкретно посочена формула за определяне на
възнаградителната лихва, която е съществен елемент от съдържанието на този вид банкови
сделки, предвид неяснотата в договора относно начина на определяне на БЛП на банката за
кредита, които компоненти влияят върху размера на дължимата възнаградителна лихва..
Видно е, че потребителят[1]кредитополучател не е получил предварително достатъчно
конкретна информация за начина и метода, по който банката-.кредитор може едностранно да
промени цената на доставената му финансова услуга, защото липсва яснота относно
методологията, създадена от банката – кредитор /например с нейни вътрешни правила/
относно определяне на БЛП, за който банката си е запазила правото да променя едностранно
по време на действие на договора, без тази промяна да подлежи на договаряне.. Изложеното
сочи и на извод, че в случая банката-.ищец е действала в разрез с принципа за
добросъвестност, поради което и изключението по чл..144, ал..1, т..3 ЗПП е неприложимо и
посочената клауза от договора следва да се приеме за неравноправна, респ.. -.
недействителна..
В посочения смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение №
92/09..09..2019г.. по т.. д.. № 2481/2017 г.. на ВКС, ТК, II т.. о.. Установяването на
неравноправния характер на клаузата за едностранна промяна на лихвата в конкретния
случай позволява да се възстанови правното и фактическото положение на потребителя,
13
каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи..
Чл.. 3, ал.. 5 и чл..12 от договора от 2008 г.. са нищожни като неравноправни.. Правилно е
преценено от СГС, че неравноправна е и частично клаузата на чл..3, ал..1, за чиято
нищожност съдът е длъжен да следи служебно на осн.. чл..7, ал..3 от ГПК.. Нищожността на
чл..3, ал..1 засяга само частта, в която е посочено, че се дължи годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
(БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс съответната
надбавка.. Доколкото клаузата касае съществен елемент на договора за кредит (цената на
договора) и доколкото при неприлагане на нищожната й част -. “валиден за съответния
период на начисляване на лихвата“, се запазва уговорката за дължима възнаградителна лихва
с определен размер, съдът намира, че сделката би била сключена и без недействителната й
част (арг.. чл.. 26, ал.. 4 ЗЗД).. Клаузата на чл.. 3, ал.. 1 в отношенията между страните следва
да се приложи без приетата за нищожна част, следователно кредитополучателят е обвързан
само с първоначално определената лихва по кредита в чл.. 3, ал.. 1, а именно – 4,5 % плюс
договорна надбавка 1,15 пункта, т..е.. 5,65 %.. Тази част от клаузата не е неравноправна, тъй
като е формулирана изрично, ясно и не подлежи на едностранна промяна..
От начина, по който е формулирала исковете си, съдът, като съобразява определение на СЕС
по дело C -. 117/23 стига до извод, че тя няма интерес от обявяване на договора за банков
кредит от 2008 г.. за нищожен изцяло.. Договорът може да се изпълни и след премахването
на неравноправната клауза, като длъжникът дължи връщане на заетата сума ведно с лихвите,
които не са неравноправни, по курса на деня на усвояване.. Към този момент той е имал
яснота каква сума му се отпуска и каква сума следва да върне.. Нищожността на клаузите за
валутния риск и предоговарянето на лихвата не се отнася до основния предмет на договора,
не препятства възможността при наличието на конкретно договорен размер на лихвата и
курс „купува” на швейцарския франк към евро в първоначално определения размер,
потребителят да прецени съответствието му с размера на кредита, за който изрично се е
съгласил да върне, нито се препятства приложението на останалите клаузи от договора за
кредит, поради което договорът за кредит е действителен съгласно чл.. 146, ал.. 5 от ЗЗП..
Първоинстанционният съд правилно е прогласил нищожност на допълнителните
споразумения към договора за кредит от 2008 г.., относно лихвите, като е приел, че страните
са обвързани от първоначално уговорения процент на възнаградителна лихва, изчислена
съобразно курса евро -. франк към деня на усвояване на кредита..
С решение № 146/01..11..2017 г.. по т..д.. №2615/2016 г.. на ВКС, I т..о.., е прието, че когато
отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна
съгласно чл..146, ал..1 от ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла
на чл.. 366 от ЗЗД.. Възможно е при действието на договор, съдържащ неравноправна клауза,
между страните да възникне спор, за разрешаването на който да се сключи спогодба..
Договорът за спогодба може да съдържа индивидуално уговорени клаузи, но
съществуващият или възможният спор да произтичат именно от прилагането на клауза от
първоначалния договор, която е неравноправна.. По тези съображения договор за спогодба
или допълнително споразумение, в които са установени правата и задълженията на
страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха
представлявали предварителен отказ от потребителска защита, който е недопустим..
Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на
неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която
взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, би
представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл..366 от ЗЗД,
независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.. В сходен
смисъл е и последвалата практика -. решение № 66/29..07..2019 г.. по т.. д.. № 1504/2018 г.. на
ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 101/19..08..2019 г.. по т.. д.. № 439/2017 г.. на ВКС, ТК, ІІ ТО..
14
Неоснователно е оплакването на банката, че не е налице забранен анатоцизъм, допуснат при
подписване на допълнителните споразумения към договора.. Всички те съдържат уговорки
за изменение първоначалния размер на главницата по кредита чрез прибавяне към нея освен
на просрочена главница и такси, и на просрочени възнаградителни и наказателни лихви,
като последното представлява анатоцизъм (начисляване на лихви върху лихви) по смисъла
на чл.. 10, ал.. 3 ЗЗД.. Анатоцизъм е допустим, на основание чл.. 294, ал.. 1 ТЗ, само при
уговорка между търговци, каквото качество длъжниците в настоящия случай нямат и
следователно в тази си част анексите са нищожни на основание чл.. 26, ал.. 4 ЗЗД, тъй като
към момента на сключването им не е налице подзаконов нормативен акт на БНБ, който да
предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви.. (така и Решение № 66/29..07..2019
г.. по т..д.. № 1504/2018 г.. на ВКС, ІІ т..о.., Решение № 150/20..03..2020 г.. по т..д.. №
279/2019 г.. на ВКС, ІІ т..о.., Решение № 30/20..05..2020 г.. по т..д.. № 739/2019 г.. на ВКС, І
т..о.., Решение № 112/28..10..2020 г.. по т..д.. № 2029/2019 г.. на ВКС, І т..о.. и др..)..
Договор за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL63510 от 30..08..2013 г..
представлява спогодба върху непозволен договор, с който се урежда спор, произтичащ от
прилагането на неравноправни клаузи, с който потребителите са извършили предварителен
отказ от потребителската защита, което е недопустимо и с който страните са определи
размера на дълга въз основа на действието на неравноправни клаузи.. Съгласно чл.. 366 ЗЗД,
спогодбата върху непозволен договор е нищожна, дори страните да са се спогодили относно
неговата нищожност.. Цитираната по-.горе практика на ВКС относно допълнителни
споразумения към договори за кредит, следва да намери приложение и към новационните
сделки, тъй като правните изводи в съдебните актове са изградени относно преуреждане на
правата и задълженията в отношенията потребител – търговец или доставчик, произтичащи
от действието на неравноправни договорни уговорки..
Уговорката, чиято нищожност ищцата иска да се прогласи, е относно съществен елемент на
договора за кредит -. размера на предоставената сума.. Този размер обаче може да бъде
изчислен от страните и без прилагане на нищожните клаузи, въз основа на които е сключен,
поради което могат да се запазят останалите уговорки между страните.. Ето защо, както и от
начина, по който е формулирала исковете си ищцата, съдът, като съобразява определение на
СЕС по дело C -. 117/23 стига до извод, че тя няма интерес от обявяване на договора за
банков кредит от 2013 г.. за нищожен изцяло и договорът би бил сключен и без
недействителната част (чл.. 26, ал.. 4 ЗЗД Клаузата на чл.. 1, ал.. 1 от договора за
рефинасиране в отношенията между страните следва да се приложи без приетата за
нищожна част, следователно размерът на поетото задължение на кредитополучателя следва
да се определи при съобразяване с действителния размер на задължението му по
първоначалния договор за кредит..
За допълнителните споразумения към договора за рефинансиране са в сила изложените
съображения относно допълнителните споразумения към договора от 2008 г..
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на банката, свързани с процесуални
нарушения чрез допускане на задачи, формулирани от ищцата към ССчЕ.. Решението е
основано на варианта от заключението, съответен на приетото от съда за частична
нищожност във връзка с валутния риск и промяната на лихвата.. Останалите задачи, по
които е работило вещото лице, не са обусловили изводите на съда.. Погасителният план,
основан на по-.нисък лихвен процент, договорен с прогласените за нищожни допълнителни
споразумения, не е взет предвид от СГС, както и от въззивния съд..
По изложените по-.горе съображения въззивната жалба на банката e неоснователна..
По повод въззивната жалба на ищцата съдът излага следното.. По договора за кредит на
15..05..2008 г.. ищцата е получила 300 000 евро – равностойността на 500 171 швейцарски
франка при курс CHF/EUR 1..667234.. В периода до 30..08..2013 г.. са извършени плащания
по кредита в шв.. франкове предимно чрез закупуване на тази валута от банката по
15
действащия към момента на вноските курс продава на банката CHF 1 / BGN, при което по
кредита са отчетени постъпления на обща стойност 125 199..98 шв.. франка срещу следните
суми -. внесени 153 825..33 лв.., внесени 15 724..21 евро, внесени 545..30 шв.. франка.. В
случай че не се вземат предвид валутните разлики и при ГЛП по договора, който не се
променя – 4,5% плюс договорна надбавка 1,15 пункта, и направените плащания в лева и
евро са преизчислени по първоначален валутен курс, общата сума на погашенията би
възлизала на 157 888..60 шв.. франка, т.. е.. с 32 688..62 шв.. франка /157 888..60 -. 125
199..98/ повече отколкото са отчетените от банката.. С така преизчислената внесена сума от
157 888..60 шв.. франка, биха били погасени вноските до 10..09..2012 г.., вкл.. на обща
стойност 157 230,52 CHF, а с остатъка част от вноската към 10..10..2012 г.. /отговора на
задача №3 от ССчЕ на л..563 от делото/.. В резултат на извършените от експертизата
изчисления остатъчният дълг по изготвения погасителен план към 11..09..2013 г.. възлиза на
486 816,83 CHF, а сумата, посочена като задължение в Приложение № 1 от 11..09..2013 г.. е
543 300..16 CHF.. Следователно, разликата между преизчислената главница по втория
договор за кредит и тази, посочена в Приложение № 1 е в размер на 56 483,33 CHF.. При
усвояването на кредита на 15..05..2008 г.. банката е приложила обменен курс на
превалутиране на швейцарските франкове в евро, т.. н.. кроскурс /CROSS-.RATE: CHF / EUR
1..667234.. Остатъчният дълг в размер на 486 112..80 CHF, превалутиран в евро по курс CHF
/ EUR 1..667234 е равен на 291 568..43 евро.. Така изчислена, стойността на остатъчния дълг
по договор за кредит от 21..04..2008 г.., трансформиран в главница по договор от 30..08..2013
г.. по официалния курс на БНБ -. EUR/ BGN 1..95583 възлиза на 571 084,18 лв.. Така
разликата между общия размер на дълга по Приложение №1 от 11..09..2013 г.., преизчислен
в лева по официалния курс на БНБ за шв.. франк към датата на усвояване на кредита, и
сумата посочена по-.горе, възлиза на 286 406,46 лв../ отговора на задача №4 от заключение
на ССчЕ на л.. 564 от делото на СГС/.. За периода от 31..08..2013 г.. до датата на исковата
молба ищцата е заплатила по кредита от 2013 г.. 445 448,91 лв.. При така определения
размер на дълга, вещото лице е разработило погасителен план за договора за рефинансиране,
в който са запазени останалите параметри на договора относно променлив лихвен процент в
съответствие с чл.. 3 от договора, ежемесечна такса за управление на кредита в размер на
0,025 % върху непогасената главница, срок на договора -. променлив, краен срок -.
05..03..2041 г.., но без да се вземат предвид извършваните с допълнителните споразумения
капитализации към главницата.. Вследствие на извършените изчисления, видно от
изготвения погасителен план като Приложение № 3, към 05..02..2023 г.. -. дата на изготвяне
на заключението, размерът на непогасената главница по процесния договор за
рефинансиране от 2013 г.., би бил 287 717..03 лв..
За основателността на иска за недължимост на суми към банката следва да се съобрази
заключението на вещото лице именно в този вариант, при който размерът на главницата по
договора за рефинансиранене включва приетите за нищожни клаузи, относно валутния риск,
едностранното увеличаване на лихвения процент и анатоцизма.. Твърденията в жалбата са,
че следва да се възприемат изчисленията, дадени в допълнителното заключение на съдебно-
.счетоводната експертиза, изслушана от СГС по задачи, формулирани от ищцата..
Вариантът, на който се позовава ищцата обаче, не съответства на исковете и на приетите за
неравноправни клаузи: тя не е оспорила клаузите, свързани с начисляване на такси по
кредита, нито съдът служебно ги е преценил като неравноправни..Основателни са доводите
в отговора на банката, че задълженията за такси са валидно възникнали и обвързват
ищцата.. Във варианта на изчисление, на който ищцата се позовава, тези такси ги няма, а
сумите, платени за тях, излизат като „надплатени в повече“ суми..
По изложените съображения жалбата на ищцата е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло..
Предвид оставянето на двете въззивни жалби без уважение, разноски за настоящата
инстанция не се присъждат..
16
По повод частните жалби на страните срещу определение 9688/11..08..2023 г.. по чл.. 248
ГПК въззивният съд излага следните съображения.. И двете жалби са процесуално
допустими..
Въззивният съд споделя мотивите на СГС, който се е позовал на практиката на ВКС в
Определение № 336/16..08..2022 г.. на ВКС по ч..т..дело № 1085/2022 и др.. В същата е
посочено, че както е прието в решение от 16..07..2020 г.. по съединени дела C-.224/19 и
C[1]259/19 на Съда на Европейския съюз, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат
върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи.. Даденото разрешение съобразно нормата на чл.. 633 ГПК
следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо че е постановено по
преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл и формираната
практика на ВКС-. определение № 262/11..08..2020 г.. по ч..т..д.. № 844/2020 г.. на ВКС, I
т..о../.. Неоснователни са доводите, че практиката е приложима само спрямо осъдителни
реституционни претенции, но не и спрямо установителните.. Аргументите, изложени от
СЕС в Решение на Съда (четвърти състав) от 16 юли 2020 г.. CY срещу Caixabank SA и LG и
PK срещу Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA, свързани с възлагането на разноски върху
потребителя като съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи, са валидни по всички видове искове, чрез
които потребителят се опитва да установи неоснователност на претенции на банката,
произтичащи от неравноправни клаузи..
Въззивният съд споделя и мотивите на СГС, че присъждане на адвокатски хонорар по всяко
искане за прогласяване на нищожност на клауза от договорите за кредит и допълнителните
споразумения към тях би противоречало на принципите за добросъвестност и спазване на
добрите нрави, закрепени в чл..3 от ГПК.. Вън от цитираната от СГС съдебна практика,
според която в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес, от който
следва да се определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ
адвокат, по реда на чл..7, ал..2 от НМРАВ съвпада със сбора от цената на предявените
оценяеми искове.. (определение № 366/18..07..2016 г.. по ч.. гр.. д.. № 2443/16 г.. на ВКС, ГК,
ІV 2 г..о.., определение № 95/03..04..2017 г.. по ч.. гр.. д.. № 868/17 г.. на ВКС, ГК, ІІІ г..о..,
определение № 292/13..06..2017 г.. по ч.. гр.. д.. № 2096/17 г.. на ВКС, ГК, ІV г..о..,
определение № 533 от 30..10..2017 Г.. по ч.. т.. д.. № 1649/2017 Г.., Т.. К.., І Т.. О.. на ВКС,
определение № 399 от 22..10..2020 г.. на ВКС по ч.. гр.. д.. № 1424/2020 г.., IV г.. о.., ГК),
адвокатският хонорар на процесуалния представител на ищцата е правилно определен от
първоинстанционния съд предвид предмета на спора, уважената част от иска спрямо
неуважената.. Неоснователно е позоваването в частната жалба на адв.. Р.. И. на Наредба 1 на
ВАдвС в действащата й редакция, тъй като тази Наредба не следва да се прилага за
определяне на минимални адвокатски хонорари съгласно решение на СЕС (втори състав) от
25 януари 2024 по дело C‑438/22 по преюдициално запитване на СРС.. Искането за
присъждане на още 11 400 лева адвокатски хонорар за 19 според изчисленията на адв.. И..
установителни искове за прогласяване на нищожност на отделни клаузи е неоснователно и
правилно е оставено без уважение с определението по чл.. 248 ГПК.. Неоснователни са
доводите в частната жалба, черпени от недобросъвестността на банката при включването на
неравноправни клаузи.. Тази недобросъвестност няма отношение към адвокатския хонорар
на представителя на насрещната страна.. Тя е санкционирана чрез прогласяването им за
17
нищожни чрез неприсъждане на разноски в полза на банката, но не може да обоснове
адвокатски хонорар в претендирания размер.. Присъждането на адвокатски хонорар по чл..
38, ал.. 2 ЗАдв е изключение от общия принцип на възмездност на адвокатските услуги, а
вероятността да бъде обоснован адвокатски хонорар, който да бъде платен от клиента, за
всяко искане за нищожност на различните клаузи от договора, е житейски неоправдана.. Ето
защо, не би могло да се присъди адвокатски хонорар по чл.. 38, ал.. 2 ЗАдв, който не би бил
дължим по общия ред.. Неоснователен е и доводът, че щом за всеки неоценяем иск се дължи
държавна такса, то следва да се дължи и адвокатски хонорар.. Държавната такса по всички
неоценяеми искове, за която банката е осъдена да плати на основание чл.. 78, ал.. 6 ГПК, е
само една и е проста такса от 80 лева.. Неоснователен е и доводът, че ако беше предявен
отделен иск за всяка клауза, би се дължал отделен адвокатски хонорар.. Предявяването на 19
отделни иска, а впоследствие и още един за дължимостта на сумите към банката не би
постигнало целените от длъжника и неговия адвокат резултати – да се постигне яснота в
отношенията с банката.. На последно място, определянето на хонорар в размер на 8 437,15
лв.. в никакъв случай не омаловажава труда на адвоката, който в настоящия случай е довел
до уважаване на исковете в голямата им част.. За страната и адвоката винаги съществува
възможност да уговорят плащането на адвокатски хонорар, който според виждането на
адвоката не би омаловажил труда му..
По изложените съображения частните жалби на двете страни срещу определение
9688/11..08..2023 г.. по гр..д.. № 14789/2021 г.. на СГС, І-.30 състав следва да се оставят без
уважение..
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2651/23..05..2023 г.. по гр..д.. № 14789/2021 г.. на СГС, І-.30
състав, поправено с определение № 9688 от 11..08..2023 г..
ПОТВЪРЖДАВА определение 9688/11..08..2023 г.. по гр..д.. № 14789/2021 г.. на СГС, І-.30
състав..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда и предпоставките на чл.. 280 от ГПК..
Председател: _______________________
Членове:
1.._______________________
2.._______________________
18