№ 6114
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110156322 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. А. В. срещу Софийски градски съд и Върховен
касационен съд.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Софийски градски съд.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Върховен касационен съд
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г. от
14:20 часа, за която дата да се призоват страните.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ Прокуратурата на Република България за насроченото открито
съдебно заседание, на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, като се изпратят преписи от исковата
молба, отговорите на исковата молба на всеки един от ответниците и настоящото
определение
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 2б
ЗОДОВ, вр. чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за
осъждане на Софийски градски съд и Върховен касационен съд да заплатят на В. А. В. при
условията на солидарна отговорност сумата в размер на 3 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, в резултат от
прекомерно продължилото съдебно производство по в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на
СГС, и гр. д. № 2960/2023 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че срещу В. А. В., в качеството
на ответник, е било образувано и водено гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав,
1
по повод на искова молба на А. Б. М.. Производството пред районната инстанция,
приключило с постановено в полза на В. А. В. съдебно решение, срещу което била подадена
въззивна жалба от ищеца по това дело. В резултат на така подадената жалба делото
постъпило в СГС на 23.04.2021 г. и било насрочено за разглеждане на 07.10.2022 г. – една
година и шест месеца по-късно, считано датата на образуване на въззивното дело. В открито
съдебно заседание по в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС, проведено на 07.10.2022 г.,
делото било обявено за решаване. Решение по въззивното дело е постановено на 07.04.2023
г. Срещу последното, по касационна жалба на А. Б. М., е образувано гр. д. № 2960/2023 г. по
описа на ВКС. Производството пред ВКС е приключило с постановяване на определение по
чл. 288 ГПК на 23.06.2024 г. Със заявление вх. № РС-24-378/27.06.2024 г. В. А. В. е сезирал
Инспектората към Висшия съдебен съвет с искане за заплащане на обезщетение за
нарушеното му право на разглеждане на делото в разумен срок. С изричен отказ на
министъра на правосъдието, обективиран в Писмо изх. № /20.09.2024 г., на В. А. В. било
отказано заплащане на поисканото обезщетение. Излагат се твърдения, че причина за
забавеното разглеждане на делото е и недобросъвестното процесуално поведение на ищцата
по него – А. Б. М., изразяващо се в подаването на множество неоснователни молби и
искания за отвод на съдебните състави. Последното обаче не било от естество да освободи
от отговорност ответниците по делото. Поддържа се, че в резултат на прекомерната
продължителност на съдебното производство пред въззивната и касационната инстанция В.
А. В. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
преживени терзания, чувство на несигурност в поведението на съдилищата и безпомощност
срещу неразумната продължителност на делото. При тези фактически твърдения моли за
уважаване на исковете да се уважат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Върховен касационен съд е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността му по чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6, §1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като производството по
делото е разгледано ритмично и в разумен срок предвид обективните фактори по делото,
обусловили забавата му в предходните инстанции – в т. ч. смърт на страна по делото,
наличие на повече от един ответник, предприемане на процесуални действия по
отстраняване нередовностите на сезиращата съда искова молба, процесуалното поведение на
ищцата по делото, включващо депозиране на множество искания за отвод на съдебни
състави, прекомерен брой доказателствени искания, недопустими искания, вкл. искания за
поправки на съдебни протоколи при вече постановено съдебно решение и пр. Оспорва
наличието на причинна връзка между сочените в исковата молба вреди и поведението на
касационната инстанция по гр. д. № 2960/2023 г. Сочи, че с оглед на собствените твърдения
на ищеца, че не е търпял вреди в резултат на продължителността на производството, развило
се пред СРС, то относим към преценката за разумен срок е период от общо 4 години и 8
месеца, а не посочените в исковата молба 6 години, 2 месеца и 20 дни. Моли за отхвърляне
на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Софийски градски съд е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не са налице
основания за ангажиране на отговорността му по чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6, §1 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи, тъй като производството по делото е
разгледано ритмично и в разумен срок предвид конкретно извършените в хода на същото
съдопроизводствени действия. Сочи, че част от сочения в исковата молба периода на забава
касае времето на обявено в страната извънредно положение, свързано с разпространението
на Ковид – 19, наложило вземане на множество мерки за временна организация на работата
във всички съдилища, вкл. пренасрочване на дела и др. На следващо място се изтъква, че е
Софийски градски съд е сред най-натоварените съдилища в страната, което според
практиката на ЕСПЧ може да се приеме за извинителен критерий, доколкото държавата е
2
предприела мерки за преодоляване на проблемите с натовареността на съдилищата,
евентуално като основание за намаляване на размера на търсеното обезщетение. Посочва, че
изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок не следва да измества
останалите принципи на гражданския процес, сред които разглеждане на делото от
справедлив и обективен съдебен състав, осигуряване на равенство на страните и др.
Изтъква, че делото не било от категорията на делата, които са с т.нар. „висок залог“, с оглед
което не било налице изискване по него да се извършват приоритетно действия от страна на
съда. Поддържа, че в случай, че се установи, че делото е протекло в разумен срок пред СГС,
то той не следва да носи отговорност за поведението на другите инстанции. Оспорва
наличието на пряка причинно-следствена връзка между забавянето на делото и
настъпването на сочените от ищеца вреди. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за
присъждане на ищците на обезщетение в минимален размер.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) наличие на съдебен спор, разгледан пред СГС и ВКС, при който е
нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок; 2) настъпване на
неимуществените вреди, както и техния размер; 3) причинна връзка между вредоносния
резултат и решаването на делото извън разумния срок; 4) основания за солидарна
отговорност на ответниците.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна тежест е да докажат наведените в срока по чл.
131 ГПК възражения.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба на СГС документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване по настоящото гр. д. № 22496/2018 г. по описа на
СРС, 43 състав, ведно с приложените към него в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС, и гр.
д. № 2960/2023 г. по описа на ВКС.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване заверено копие от преписката, образувана пред
ИВСС от В. А. В. за констатиране на допуснато забавяне в разглеждането и решаването на в.
гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС, и гр. д. № 2960/2023 г. по описа на ВКС, в разумен
срок.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-
психологична експертиза с поставената в исковата молба задача, доколкото не е необходима
за правилното решаване на делото с оглед служебно известната на съда практика на СЕС, че
обичайните вреди не подлежат на доказване.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговорите на ответниците.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4