№ 19761
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110105135 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на д срещу з, с която e предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1689,38 лева,
представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по договор
за имуществена застраховка „Автогрижа“, застрахователно обезщетение за вреди,
причинени на лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, вследствие на ПТП, настъпило на
09.06.2024 г. на път I-3, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със
законната лихва от 28.01.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 09.06.2024 г. на път I-3 в
посока на движението от гр. Плевен към гр. София, преди с. Радомирци, настъпило
ПТП по вина на водачът на лек автомобил „БМВ Х3“, с per. № **, в резултат от което
бил причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **. Навежда
доводи, че за увредения автомобил бил сключен при ищеца договор за имуществена
застраховка „Автогрижа“, обективирана в застрахователна полица № **. Излага
съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка №
*********, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15
лева. За възстановяване на вредите бил извършен ремонт на увредения автомобил на
стойност от 1674,38 лева, съгласно фактура № **********/04.09.2024 г., която била
заплатена от ищеца на 05.09.2024 г. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то,
гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на застрахователно
обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия
застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното
регресно вземане в общ размер на 1689,38 лева, но погасяване на задължението не
последвало. По така изложените съображения предявява разглеждания иск и моли за
неговото уважаване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
1
който се оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на
процесното ПТП, вината на застрахования при него водач, вида, характера и степента
на твърдените вреди, както и причинно-следствената връзка между последните и
процесното произшествие. Навежда доводи, че отговорен за настъпване на ПТП бил
единствено водача на лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, поради извършени от
същия нарушения на чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 25, чл. 26 и чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като в
условията на евентуалност релевира и възражение за съпричиняване. Моли за
отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че на 09.06.2024
г. на път I-3 в посока на движението от гр. Плевен към гр. София, преди с. Радомирци е
настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, и лек автомобил „БМВ
Х3“, с per. № **; 2) че за лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, бил сключен договор
за имуществена застраховка „Автогрижа“, обективирана в застрахователна полица №
**; 3) че във връзка с ПТП-то при ищеца била образувана застрахователна преписка №
*********, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15
лева; 4) че на 05.09.2024 г. от ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 1674,38 лева; 5) че към момента на настъпване на ПТП-то,
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „БМВ Х3“, с per. № **, е била
покрит застрахователен риск от ответника по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочените обстоятелства са отделени
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с
доклада по делото, обективиран в определение от 10.03.2025 г., като се установяват и
подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.
Следователно, правният спор между страните по делото се концентрира върху
конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката
2
дали поведението на застрахования при ответника водач осъществява признаците на
непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса,
както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното
вземане, а именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в
причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се
ангажира отговорността на ответника за тяхното възмездяване.
Като доказателства относно спорните обстоятелства по делото е представен
двустранен констативен протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна
автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства чрез разпит на водачите
на участвалите в произшествието автомобили.
Представеният двустранен констативен протокол е с посочени съставители Т. Д. и
И. Д., изготвен във връзка с ПТП с участието на управляваните от тях лек автомобил
„БМВ Х3“, с per. № **, и лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **. В протокола са
обективирани данни, че ПТП е настъпило на 09.06.2024 г., 18:25 ч., път I-3, в посока на
движението от гр. Плевен към гр. София, където лек автомобил „БМВ Х3“, с per. № **,
предприема маневра за изпреварване, в който момент траекторията му на движение се
пресича с попътно изпреварващия го отляво лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **.
Протоколът е подписан от името на двамата водачи, като в същия се съдържа
декларитивно изявление от водача Т. Д., че ПТП е причинено по нейна вина.
Автентичността на документа не е оспорена.
Двустранният констативен протокол за ПТП, изготвен по надлежния ред от
участниците в произшествието, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП
да документират настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени,
какъвто е процесният случай, по своята правна природа има характер на частен
диспозитивен документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила.
Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по
настъпване на ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на
официалния документ по смисъла на чл 179 ГПК, тези изявления съставляват
извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола
лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с
всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.
Затова дори участвалите в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на
настъпване на ПТП и вината на единия от тях, това не освобождава ищеца, при
оспорване от страна на ответника, от процесуалното задължение да проведе пълно и
главно доказване на всички обстоятелства, при които е настъпило ПТП, с други
доказателства.
Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП
съдът намира да се установяват от събраните по делото гласни доказателства.
При разпита си св. И. Д. заявява, че има спомен за участието си в ПТП, настъпило
през 2024 г. на пътя София-Плевен, както и в съставянето на предявения му от съда
двустранен констативен протокол за ПТП, като е подписал същия за участник „Б“.
Излага, че движейки се по двулентов двупосочен път с прекъсната маркировка, подал
ляв сигнал и предприел маневра за изпреварване на движещия се пред него
автомобил, изнасяйки се в лявата лента за насрещно движение. Когато се изравнил с
изпреварвания от него автомобил последният също предприел маневра за
изпреварване, навлязал в неговата пътна лента, удряйки предната дясна част на
управлявания от него автомобил. Посочва, че не е имал възможност нито да намали,
нито да ускори скоростта на движение на автомобила, изнесъл се възможно най-вляво,
но водачът на другото МПС продължил с маневрата. В резултат от ПТП по дясната
страна на автомобила му били нанесени щети – увреждания по предна дясна врата,
3
дясна задна врата, огледало, преден десен калник, мигач.
При разпита си другият свидетел Т. Д. дава сведения, че е участвала като водач на
лек автомобил „БМВ Х3“ в ПТП, във връзка с което е съставен предявения й от съда
двустранен констативен протокол, подписан и от нея. Излага, че ПТП се е състояло на
пътя София-Плевен в резултат от предприета от нея маневра за изпреварване на
намиращия се пред нея автомобил, при подаден светлинен сигнал за което. Изяснява,
че не е видяла намиращия се от лявата й страна друг автомобил „Ауди А3“, поради
което и последвал сблъсък помежду им. Ударът настъпил в предната броня на
управлявания от нея автомобил и дясната врата на другия автомобил. Посочва, че не е
видяла другият водач да подава светлинен сигнал.
Съдът при преценка на събраните гласни доказателства, като съобразява, че
възпроизвеждат ясно и последователно непосредствено възприети от свидетелите
обстоятелства, кредитира същите в частта, в която взаимно кореспондират помежду си
и се подкрепят и от останалия доказателствен материал, а именно относно мястото на
произшествието, участващите в него превозни средства, разположението им
непосредствено преди ПТП – успоредно движещи се един до друг, поведението на
водачите, довело до пресичане на траекториите на управляваните от тях МПС –
маневра за изпреварване от страна на водача Д., при изпълнението на която същия
преминава покрай движещия се в същата посока изпреварван от него автомобил, както
и маневра за изпреварване от страна на водача Д.. Събраните показания са
разнопосочни в частта на дадените от свидетелите сведения за това дали двамата
водачи са дали светлинен пътепоказател за възнамеряваната от всеки от тях маневра за
изпреварване, като при липса на други подкрепящи ги доказателства, няма основание с
приоритет да бъдат кредитирани показанията на единия или другия свидетел.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз
основа събраните доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат от
виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ Х3“, с per. №
**. В тази връзка съдът взима предвид и изводите на експерта по съдебната
автотехническата експертиза, който е приел, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на лек автомобил
„БМВ Х3“, с per. № **, който не е съобразил разположението на изпреварващия го от
лявата му страна лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, и е предприел маневра за
изпреварване, като е пресякъл неговата траектори на движение.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички
участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или
пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да
причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни
предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с
оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение на
водача Д. се явява в нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която
вменява задължение у водачът, който ще предприеме изпреварване преди да подаде
сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство, както и на
установената в чл. 43, т. 4 ЗДвП забраната за изпреварване при използване на пътна
лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента. Освен, че е била длъжна, водачът Д. е
имала и обективната възможност да възприеме особеностите на пътната обстановка и
съобрази поведението си, движейки се усоредно с изпреварващия я лек автомобил
„Ауди А3“, с per. № **.
По изложените съображения съдът намира, че поведението на Д. като водач на
участвалия в процесното ПТП лек автомобил „БМВ“, с per. № **, се явява в разрез с
4
дължимото по закон такова и поради това е противоправно, а по силата на
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция същото е и виновно, доколкото
ответникът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за
оборването й чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът
кредитира и в тази част като компетентно и обосновано изготвено, всички повреди по
лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, описани в протокола за ПТП и отразени в
съставения от експерти на ищеца опис, съответни и на сочените такива от разпитаните
свидетели, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване
установения механизъм на настъпването му.
Следователно от събраните по делото доказателства се установяват всички
обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно реализирано
застрахователно събитие – ПТП, предизвикано противоправно и виновно от
застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ с
валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, в причинна връзка с
което са нанесени щети на застраховано при ищеца за този риск по имуществена
застраховка МПС, и които щети са репарирани от последния.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на „Ауди А3“, с per. № **, съдът намира за неоснователно. Принос от страна
на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението
си той самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите, така че увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или
бездействие. В случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал
убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си за поведение в нарушение на
установените в ЗДвП правила за безопасно движение от страна на водача Данов,
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не се установи еднозначно нито,
че Данов не е сигнализирал за предприетата от него маневра, нито че е извършил
същата без да изпълни изискванията на чл. 25 ЗДвП и чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвид
данните за предприето от другия водач изпреварване след започване на маневрата за
изпреварване от страна на водача Данов и по време на успоредното разминаване на
двата автомобила. Поради това и в приложение на последиците от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че не е налице
твърдяното съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване
на дължимото от ответника обезщетение за обезвреда.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като обемът на отговорността
по регреса е обусловен от размера на платеното застрахователно обезщетение. Същото,
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, е съизмеримо с действителната стойност на вредите,
причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на
застрахователното събитие. Обезщетението трябва да покрие размера на вредите към
деня на настъпването им, като съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на
определената застрахователна сума (лимита на отговорност по имуществената
застраховка) и не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а тази
стойност е пазарната стойност, в рамките на която правоимащият може да замести
имуществото с еквивалентно по вид и качество, респ. да го възстанови във вида му
преди увреждането.
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай,
дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
5
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на
реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички
разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в
причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на
застрахованото лице.
От изводите на експерта по приетата съдебна автотехническа експертиза се
установява, че стойността на ремонта за отстраняване на щетите по увредения лек
автомобил „Ауди А3“, с per. № **, причинени в резултат от процесното ПТП, възлиза
на сумата от 2216,27 лева, определена по средни пазарни цени за вложени нови части
и труд към датата на ПТП. Така изчислената сума определя действителните разходи за
отремонтиране на превозното средство по пазарна стойност към релевантния момент
съобразно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, поради което съизмерява дължимото
обезщетение за обезвреда. Тъй като посочената сума надвишава размера на платеното
от ищеца застрахователно обезщетение, който определя обема на регресното му право,
отговорността на ответника е до размера на извършеното от ищеца плащане от 1674,38
лева.
Съгласно чл. 411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, за които не се спори, че в случая
възлизат на 15 лева. Следователно вземането на ищеца по регреса е в общ размер от
1689,38 лева. Не е спорно между страните, а и по делото не са ангажирани
доказателства за извършено от ответника плащане в погашение на задължението му.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 1689,38 лева. Като
последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
се поражда в полза на ищеца. Същият претендира и доказва да е направил разноски за
държавна такса 67,58 лева, за депозит за възнаграждение на вещото лице 300 лева, за
депозит за призоваване на свидетел 100 лева. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом съдът
определи в размер на 200 лева, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Така на ищеца се следват разноски в общ размер на 667,58 лева.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА з, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на д,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 411 КЗ,
сумата от 1689,38 лева, представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване
на платено по договор за имуществена застраховка „Автогрижа“, застрахователно
обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил „Ауди А3“, с per. № **, вследствие
на ПТП, настъпило на 09.06.2024 г. на път I-3, и ликвидационни разходи за неговото
определяне, ведно със законната лихва от 28.01.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА з, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на д,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1
6
ГПК, сумата от 667,58 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7